Джон Ман, Крис Шулер, Джефри Рой, Найджъл Роджърс, Мери-Ан Галахър
Световна енциклопедия на пътешественика (30)

Западното крайбрежие на Ирландия

Най-отдалеченият край на Европа — бруленото от ветровете западно крайбрежие на Ирландия, е земя с природна красота и древна култура.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

НАСЕЛЕНИЕ: 3,9 млн. души (Република Ирландия)

ВАЛУТА: евро

КЛИМАТ: умерен морски; много влажно през цялата година,

но температурите рядко падат под 4°С.

ЕЗИЦИ: келтският (ирландският) и английският са официални езици.

ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ: март-октомври

НАЙ-БЛИЗКИ ЛЕТИЩА:

Корк, Голуей, Шанън, Нок

КАКВО ДА НОСИТЕ СЪС СЕБЕ СИ:

топли непромокаеми дрехи, спрей против насекоми,

подходящи обувки, добри пътни карти, фенерче.

КАКВО ДА КУПИТЕ:

арански пуловери, донеголски туид.

ХРАНА И НАПИТКИ: бирата „Гинес“ и

ирландското уиски са най-предпочитаните

питиета в многобройните пъбове.

Ирландското кафе (черно кафе със захар,

уиски и сметана) също е доста популярно.

Морските дарове, особено стридите и

мидите, са превъзходни, както и месото.

Ирландия.

Последната ивица земя пред необятното пространство на Атлантическия океан представя пъстра панорама от красиви градове, традиционни рибарски села, изоставени манастири и диви пейзажи.

След падането на Римската империя, когато в Европа настъпват тъмните векове, Западна Ирландия привлича учени и духовници, чието наследство съхранява значението си и до днес. Голяма част от местните жители все още говорят келтски, в студените нощи се носи дим от торф, а в пъбовете по всяко време звучи импровизирана музика.

Дънкин Хед усмирява яростта на океанските вълни.

Големите селски имения, построени от старите англо-ирландски благородници, са се приспособили към нуждите на туризма, а обикновените квартири предлагат топло посрещане и богато угощение. За да пътувате без проблеми, по-добре наемете кола: автобусите са на големи интервали. Шофирането е наслада; колите са малко, няма задръствания, но често няма и пътни табели, затова се снабдете с добра карта. Най-вълнуващата част от пътешествието ви настъпва тогава, когато поемете към морето и островите, съхранили очарованието на дивата природа и паметниците на древна култура.

Ярките цветове са рядкост в тази сурова и мъглива земя: реклама на рибен ресторант в графство Кери.

Графствата Корк и Кери се намират в югозападната част на Ирландия, където четири живописни полуострова се вдават в Атлантическия океан. Най-добрата изходна база за разглеждането им е Киларни — малък, но изключително гостоприемен град, изобилстващ с пъбове, ресторанти и квартири, предлагащи „легло и закуска“. Тук има красиви езера и планини, но ако предпочитате дивата природа, посетете най-южната точка — Мизън Хед, откъдето се вижда прочутият фар на Фастнет. Полуостров Беара, разположен от северната страна на залива Бантри, е вълшебно място. Тук се издигат обвитите в мъгла планински масиви Каха и Слийв Микиш — пустош, осеяна с голи бърда и шеметни водопади. В Балабой е добре да се възползвате от кабинковия лифт, който ще ви отведе на ветровития остров Дързи. Най-големият полуостров в Югозападна Ирландия е Ивераг (Айвераг), където се намират и най-високите планини в страната — Макгиликъдис Рийкс, чиито върхове достигат 1066 м. Планинската верига е опасана от 120-километрова пътна мрежа, наречена Пръстена на Кери.

На 12 км от югозападния бряг на полуострова се намира остров Скелиг Майкъл (Михил на ирландски), чийто скален връх се извисява на 213 м от вълните. В скалите около руините на манастирския комплекс „Сейнт Майкъл“ се виждат килиите на монасите, живели тук през Средновековието.

Полуостров Дингъл в спокоен ден — пясъчни плажове и зелена, девствена природа.

Най-северният полуостров — дългият 48 км Дингъл, също е бил място за уединение на първите монаси: параклисът в Галарус, построен между IX и XII в., е изключително добре запазен. Оттук (най-западната точка на Европа) през VI в. свети Брендан — чиито мощи се съхраняват в манастира „Клонферт“ — се отправил на пътешествие в Атлантическия океан, за да търси Острова на блажените, което според преданието го отвело до Америка. Дингъл е голямо рибарско село с боядисани в ярки цветове къщи и изпълнявана на живо музика в кръчмите. Оттук има фериботна връзка с хълмистите острови Бласкет. Руините на селището на Грейт Бласкет напомнят за някогашната рибарска колония, чиито последни жители напускат острова през 1953 г.

Средновековният параклис в Галарус, на полуостров Дингъл.

В графство Клеър, северно от устието на р. Шанън, над яростните морски вълни се издигат Скалите на Мохер — стена от стръмни канари от пясъчник с дължина 8 км и височина 200 м. Край тях е сгушено селцето Дулън — прочут център на традиционна ирландска музика. През лятото в баровете почти всяка вечер свирят музиканти. Навътре в сушата се издига Барън — високо и мрачно варовиково плато с площ 260 кв. км. Всяка негова пукнатина е изпъстрена с алпийска, арктическа и средиземноморска растителност. Районът на Барън е осеян и с множество древни паметници, които са органично продължение на странните му скални образувания: гробове от каменната ера, укрепления от желязната ера, кръгли кули и средновековни църкви и четири изящни каменни кръста от XII в.

Древни традиции

Северно от Барън се намира големият залив Голуей, който се врязва на 48 км в сушата. На северния му бряг, край устието на р. Кориб, е разположен град Голуей, административен център на едноименното графство. Красивият старинен град се гордее с архитектурни паметници: средновековната църква „Сейнт Николас“, великолепната сграда на кметството от XV в. и замъкът Линх, чиято каменна фасада е украсена с гаргойли.

Днес градът е известен най-вече с фестивала на изкуствата, провеждан всяка година през юли. Можете да се качите на ферибот в Росавийл, на час път с кола южно от града, за да посетите островите Аран, забележителни с красотата си и древните исторически паметници. Островите приличат на огромни късове, отчупени от Барън и пръснати из залива.

Световна. Традиционна каменна къща на островите Аран. Много от собствениците на такива къщи предлагат нощувка със закуска.

Най-големият остров Инишмор, е дълъг 13 км. Върху високите 90-метрови скали се издига каменното съоръжение Дън Енгус (форт Ангъс), състоящо се от три полукръгли сиви каменни стени. През XIX в. драматургът Джон М. Синг (1871–1909 г.) е описал местните традиции, застрашени от изчезване. Много от жителите все още се прехранват с риболов. Келтският се говори масово, а в пъбовете и днес се пеят старите островни балади.

Древната крепост Дън Енгус в Инишмор, на Аранските острови, се издига сред неплодородна земя, набраздена от варовикови зидове.

На северозапад от красивия град Уестпорт в графство Мейо, проектиран от архитекта Джеймс Уайът (1747–1813 г.), се простира планинският полуостров Кораун. Един мост го свързва с Акил, най-големия крайбрежен остров (с размери 22 на 20 км). Това е диво място с дълги златисти плажове, тайнствени пещери и старинни рибарски селца, в чиито пристани са закотвени курахи — лодки за улов на сьомга. На запад островът става все по-висок, достигайки 668 м при връх Крухаун, който се спуска стръмно към красиво изваяните от природата крайбрежни скали.

Най-северното графство

Красивият пейзаж на Слайгоу — диви гористи долини и искрящи сребърни езера — е неизменно свързан с най-известния поет на Ирландия, Уилям Бътлър Йейтс (1865–1939 г.), който е израснал тук и е погребан в църковния двор в подножието на голия връх Бенбулбин. Другият голям връх на Слайгоу — Нокнари, е увенчан с внушителна каменна могила — според преданието последният пристан на легендарната кралица Маб.

Отвъд залива Донегол се простира едноименното графство, най-северният район на Ирландия — мозайка от пурпурно, зелено и черно; от езера, реки и варосани къщи сред голи хълмове. Из дългата 320-километрова крайбрежна ивица с обширни плажове са пръснати рибарски градчета, сякаш пренесени от XIX в.

Графство Донегол има сурова брегова линия с няколко закътани залива, но във вътрешността има спокойни езера и животновъдни ферми.

Построен в центъра на залива, с изглед към руините на крепостта, Донегол днес е красив пазарен град, в които все още се говори келтски. Летеркени (край ез. Лох Суили на север) привлича музиканти от цял свят на своя августовски фолклорен фестивал.

В най-западната точка на графството вълните на Атлантическия океан се разбиват във внушителния Слийв Лийг, най-високия скален бряг в Европа (608 м).

Западното крайбрежие на Ирландия свършва на Малин Хед със същите непокорни канари, с които и започва. Една-единствена кула и самотна кръчма гледат към фара, който насочва корабите през бурното море и край острите скали с опасни водовъртежи. В отвесната скала е издълбана миниатюрна монашеска килия — Къщурката на Малин, възможно най-суровото място за общуване с бог.