Робърт Силвърбърг
Някой е бил тук (4)

4.

Кардиологичното отделение на болницата към Лонг-Айлъндския космодрум се намираше на първия етаж на масивна сграда. Както винаги, болницата беше пълна с пациенти — мнозина понасяха все още зле космическите пътешествия, болшинството от пътниците на космическите лайнери бяха хоспитализирани тук, на космодрума, за тяхно добро; и кардиологичното отделение не страдаше от липса на пациенти.

В същото време тук се лекуваха дванадесетина души с различни по степен инфаркти, около десетина — след операция на сърцето, освен това имаше пет души, които чакаха за операция на мозъчното подкорие и десетина-дванадесет — с различни сърдечно-съдови заболявания. Голяма част от пациентите се намираха в поле с понижена в една или друга стенен гравитация в зависимост от заболяването. Само оздравяващите бяха при обикновено земно притегляне, за да работят с пълно натоварване отремонтираните им или съвсем нови сърца. Болницата на Лонг-Айлъндския космодрум се ползваше с прекрасна репутация и имаше най-ниската смъртност сред заведенията от този вид в Западното полукълбо.

Кончината на двама пациенти за една сутрин беше удар за целия медицински персонал на болницата.

В 09:07 на контролното табло на отделението светна червен надпис „Летален изход“ срещу фамилията на мисис Малдонадо, 87-годишна, след имплантация на сърце, до този момент чувствала се добре. Тя беше постъпила в болницата със сърдечна недостатъчност, връщайки се от пътешествие в района на Титан. Предвид възрастта й, не започнаха да отглеждат за нея ново сърце, а просто го замениха с изкуствено и в течение на две седмици всичко вървеше добре. Сведения за състоянието й постъпваха по телеметричната мрежа към главното контролно табло на болницата: кръвно налягане — нула, пулс — нула, дишане — нула. Нула, нула, нула. Лентата на електроенцефалограмата показваше активно покачване на нервната дейност две минути преди леталния изход. Реанимационната апаратура, поставена до кревата на мисис Малдонадо, заработи доста преди пристигането на дежурната група лекари, но всички усилия на хората и послушните умни автомати не можаха да върнат живота на не старата още жена. Едновременното поражение на големите мозъчни полукълба направи невъзможна реанимацията.

В 09:28 настъпи втората смърт. Внезапно умря мистър Гинес, на 51 години, прекарал операция преди три дни — имаше запушване на мозъчни кръвоносни съдове. Операцията мина прекрасно. Пациентът се чувстваше добре. В момента на смъртта той, както и мисис Малдонадо, спокойно спеше в своята болнична стая. След това последвал внезапен скок в мозъчната дейност, бяха поразени големи участъци от двете мозъчни полукълба. Реанимационната апаратура не можеше с нищо да му помогне, въпреки че беше направено възможното, разбира се. Електроенцефалограмата с характерното покачване поразително приличаше на електроенцефалограмата на мисис Малдонадо.

— Всичко изглежда така, сякаш някой се е промъкнал на пръсти към тях и е изплашил двамата до смърт — каза един от лекарите, разглеждайки данните от регистриращата апаратура, при което посочи с пръст високия пик, зарегистриран от електроенцефалограмата в момента на смъртта на двамата пациенти. — Или като че ли са имали необикновено „жив“ кошмар, с който не са могли да се справят. Но нали не е имало шум в нито една от стаите? И още, кошмарите — това нали не е инфекция, която може да се предава?