Робърт Силвърбърг
Някой е бил тук (18)

18.

Някой го разтърси за рамото. Мукхерджи бавно започна да идва на себе си. Над него стоеше Ли Накадаи. Като се огледа, разбра, че се намира в стаята на Сатина. През прозореца проникваше сивата светлина на ранното утро. Значи е бил в безсъзнание буквално за няколко минути. Главата му кънтеше като камбана при тревога.

— Ние отдавна следим за теб, Пит.

— Вече всичко е наред — едва размърда език Мукхерджи. — Вече всичко е нормално.

Мукхерджи закима с глава, всичко си спомни. Къде е той? А… ето. До кревата на Сатина лежеше странно същество с размер на жаба, но тялото на това същество нямаше постоянна форма и цвят — то се променяше през цялото време.

— Това е Взиир — каза Мукхерджи на своя състудент, като кимна към чуждопланетното същество. — Това е същият чужденец, който генерира кошмари, ние със Сатина се сприятелихме с него. Уговорихме го да ни се покаже в нормалния видим спектър. Чуй ме, Ли, той се чувства много зле при нас. Не би ли могъл да се свържеш бързо с началството си и да обясниш, че тук при нас случайно се е оказало едно същество от друга планета, от звездата Нортона и че ще трябва да го върнем колкото се може по-бързо, и че…

— Вие ли сте доктор Мукхерджи?

— Да, това съм аз. Аз, разбира се, трябваше да се представя сега, когато… ти се събуди???

— Сега е вече сутрин, нали? — каза усмихнато девойката, като сядаше в кревата. — Неизвестно защо си представях, че вие сте значително по-възрастен и много по-солиден. Много ми харесва такъв цвят на кожата.

— Ти се събуди?

— Аз видях един много страшен сън. Или по-добре да кажа, че ми се присъни странен и страшен сън. Но после, когато този сън отмина, ми стана толкова леко. Изведнъж ми се стори, че ако продължавам още да спя, ще пропусна маса интересни неща.

Мукхерджи изведнъж осъзна, че му треперят коленете.

— Шокова терапия — промърмори той. — Слушай, Сатина, ние с теб трябва да обсъдим заедно толкова много неща, но по-късно. Съгласна ли си? По-късно. А сега аз трябва да отида при главния лекар — доктор Бейли. След това ще поспя малко и ще дойда при теб. Към шест вечерта. Съгласна ли си?

— Да, разбира се — усмихна се Сатина. — Щом е нужно, вървете! Аз сега съм много добре. Вие имате много уморен вид.

Като целуна по бузата оздравялата си пациентка, Мукхерджи стремително излезе от стаята, увличайки след себе си и Накадаи. Като излезе в коридора, Мукхерджи хвана приятеля си за лакътя.

— Ли, откарай Взиир в твоето Карантинно и го настани в най-удобната за него атмосфера. Обясни на Космодрума как стоят нещата. Трябва да го изпратим у дома. Сега вече можеш да пуснеш астронавтите. Ще изтичам набързо при Бейли, докато самият аз не съм паднал на земята.

— Разбира се, ти имаш нужда от почивка, Пит. А за Взиир не се тревожи, ще направя всичко необходимо.

Мукхерджи се отправи към кабинета на главния лекар, като по пътя си спомняше радостната усмивка на Сатина, чувството на надежда и облекчение, което се излъчваше от Взиир, лошите сънища на много хора, които вече няма да се повторят.

— Приятни сънища! — извика след него Накадаи и му махна с ръка.