Робърт Силвърбърг
Някой е бил тук (12)

12.

Сега се подготвят за най-грандиозния празник на зимата — Фестивала на промените. Стотици хиляди Взиири се насочват сега към Пясъчната долина, този естествен гигантски амфитеатър, където се провеждат най-свещените ритуали. По това време Взиирите, които са дошли първи, вече са заели места и сега, обърнати на запад, чакат изгрева на светилото. Постепенно цялата долина се изпълва с негови съотечественици, дошли от всички краища на планетата за Фестивала. Те ще бъдат единни в този последен радостен миг от фазата на метаморфозите. Те ще се състезават един с друг в изкуството да измислят все нови и нови форми през този наистина кулминационен период, завършващ фазата на метаморфозите.

А после… после първите лъчи на светилото ще се докоснат до Иглата, издигната по-високо и от най-високата планина, и из цялата планета ще се разлее вълна от радост и веселие, защото това е… началото на фазата на Стабилността на новите изумителни форми. И ето — Взиирите се издигат в небето, танцуват и сияят в светлината на високо издигналото се светило… те се обръщат един към друг, проникват един в друг и тогава…

Не, по-добре е да не мисли за това. Взиир се стараеше, доколкото може, да не мисли за този най-велик от празниците, въпреки че това не беше много просто. Носталгията с нова сила нападна цялото му същество. Никакво чудо не можеше вече да го достави навреме за Фестивала, но въпреки всичко той не можеше да повярва напълно в това.

Безнадеждно е — да продължава да се опитва да установи контакт с хуманоиди. Взиир вече се убеди в това. Може да опита и така — да направи тялото си видимо за хуманоидите, а след това да рискува да ги заговори?

Но Взиир беше толкова малък и безпомощен, а хуманоидите — толкова грамадни и така недружелюбни. Не, това беше много опасно. Увиснал под самия таван, Взиир мъчително търсеше изход и не го намираше. Във всеки случай, той се отказа от опитите да встъпи в мисловен контакт.