Здравко Ненов
Бъзльо (1)

Има много страхливи хора, които бягат. Бягат от тъмното, бягат от властта, бягат от отговорност, бягат от жените си… Искам да ви разкажа историята на моето бягство.

През 1982 г. избягах от България. Срещал съм най-различни емигранти и съм чувал много впечатляващи истории, подобни на екшън, човешки съдби, превърнали се в трагедия.

Бях на 37 години, когато избягах. Две години преди това бях най-върлият противник на бягството. Толкова обичах България с нейната природа, с нейния народ, че казвах: „Аз никога няма да избягам от България!“ Но нещата се променят.

Моето бягство беше предизвикано от една радикална промяна в живота ми — нещо, което промени целия ми мироглед и начин на мислене. Тази промяна в различните си фази доведе до много интересни истории. Ще ви разкажа накратко тези събития, които показват еволюцията на отношенията ми с Комунистическата партия, с теорията на Дарвин, с приятелите ми. И търсенето от моя страна на нещо повече, на една личност, която впоследствие опознах.

Книгата разказва за едно пътешествие из целия свят. То започна от Мальовица, мина през бивша Югославия, Австрия, Австралия, пак Австрия и накрая завърши на площад „Славейков“ 1 в София.

Едно от най-важните неща в живота на човека са другите личности около него. Многообразието на човешкия характер, глъбините на човешката душа, целият микрокосмос от мисли, представи, въображения, желания — това е един вид произведение на Божието изкуство, което за мен е далеч по-вълнуващо от произведенията на човешките изкуства. Процесът на опознаване на личността е свързан с разкрития, които ни обогатяват и понякога ни карат да променим някои неща в нашата собствена личност. Затова искам и да ви разкажа тази история.