Здравко Ненов
Бъзльо (2)

Имаш крава — пиеш мляко. Нямаш крава — гледаш.

Сега всички наричат периода от 1945 до 1989 г. „период на комунизъм“ в България. Но самите комунисти тогава го наричаха „социализъм“. Комунизма щяхме тепърва да го градим. Аз преживях този период като млад човек. В известен смисъл наистина всичко беше много „социално“. Можеше да си откраднеш всичко, което пожелаеш — имам предвид от държавата и от обществената собственост — и дори някой да разбереше, считаха те по-скоро за герой, а не за престъпник. Нали държавата си беше наша — „Народна Република“. Значи можехме да си взимаме от нея каквото ни потрябва.

Имаше например един период, когато нямаше бензин — отпускаха по 20 литра на месец, с купони. Тогава работех в един софийски институт. Той имаше голям двор, в който се пилееха варели, железа, всевъзможни други неща. Изведнъж от някоя от стаите се разнасяше вик: „Крава, крава!“ Всеки уважаващ себе си служител на социализма имаше някъде около бюрото си скрита двадесетлитрова туба или даже две. Всички грабваха тубите и хукваха на двора при „кравата“. Това обикновено беше някой ЗИЛ от строящия се наблизо Студентски град. Шофьорът вадеше специално приспособен за целта маркуч с помпа и започваше доенето на „кравата“. Но системата на надлъгването беше такава, че дори към самата крава нямаше жал. Тубите бяха предварително надути с пара под налягане, потопени в гореща вода, така че събираха не 20, а към 30 литра. Резервоарът свършваше учудващо бързо и бедният шофьор изпадаше в паника, че явно са го заредили с по-малко бензин. Така надлъгването вървеше по веригата в цялото общество.

Във въпросния институт аз достигнах до една позиция, в която трябваше да правя петгодишните планове. С правенето на планове нямаше проблеми. Известни трудности се появяваха при отчитането им на всяка половин година. Но и с това се справяхме. Щом се видеше, че петилетният план няма да се изпълни, хващахме гумата и коригирахме сияйната перспектива за строежа на комунизма.

Като инженери имахме и разни други източници на доходи, не се оставяхме на осемдесетте лева държавна заплата. Има ли „часпром“, имаш пари. Аз имах семейство с три деца и трябваше да ги изхранвам. Освен това трябваше да поддържам една Шкода и една пералня и да има достатъчно пари за забавления. Общо взето, като другите талантливи инженери се справях с тази задача. Разбира се, само парите не бяха достатъчни. При социализма основният източник на блага бяха връзките с определени, ключови личности. За да мога да си купя добро месо, флиртувах с една продавачка, като редовно й се оплаквах колко е зла тъща ми. По същия начин от барчето на съседния институт се снабдявах с бира, когато никъде по магазините нямаше.

С две думи, моралното състояние на обществото доста се различаваше от така наречения „комунистически идеал“. Пред повечето лекарски кабинети висеше една голяма табела с „Десетте морални принципа на строителя на комунизма“. Това бяха перифразирани десетте Божии заповеди, само че Бог беше заменен с комунизма. Реалният живот обаче нямаше нищо общо с тях.

Що се отнася до междучовешките отношения, тогавашното „социалистическо“ общество беше разделено на малки затворени общества. В някои от тях се общуваше доста свободно — царяха такива нрави, които биха могли да съперничат на най-разпуснатите нощни клубове. Редовно се организираха „купони“ — само че тогава това означаваше нещо съвсем различно. Женската половина на събралото се малко общество пускаше една определена част от бельото си в едно кошче и после от него се теглеше „купонът“ — така той се падаше на някого. Но не искам да ви шокирам с подобни разкази, просто аз се шокирам, когато чувам днес тази дума да се използва така нашироко — дори за „детски купон“.

За времето от 18 до 35-годишна възраст станах специалист по живеене в затворени общества. Животът за пред обществото и държавата беше едно, животът с приятелите — съвсем друго. Достигнах около 100 или 150 приятели в различни общества, затворени под една или друга форма. Що се отнася до морала, нашето тогавашно българско общество ми харесваше много — според тогавашните ми морални норми и принципи на живот като строител на социализма. В материално отношение всичко беше позволено, стига само да не вземеш нещо, което някой по-голям от теб вече си е присвоил. Държавата беше един безкраен източник на блага.