Шерилин Кениън
Нощни удоволствия (14)

11

Кириан погледна изумено брачната халка на лявата си ръка. Още не можеше да повярва на добрия си късмет, който доведе Аманда в живота му. Бяха минали седем месеца, откакто Аманда го бе върнала към светлината. Седем чудесни месеца, през които беше с нея денем и нощем. През които й помогна да приеме, развие и овладее способностите си, които сега бяха по-силни от неговите. Но това нямаше значение. Силите му на Нощен ловец все още бяха повече от достатъчно, за да й осигури безопасност. А нейната безопасност беше най-важното нещо за него. Както и това да се буди всяка сутрин, за да види усмивката на красивото й лице. А сега вече бяха и женени.

Аманда го сграбчи изотзад и го стисна здраво.

— Какво правиш тук сам? — попита тя.

Той се обърна и я видя в булчинската й рокля. Млечнобелият цвят подчертаваше отлично кожата й. Бузите й бяха поруменели от вълнение, а очите й блестяха на лунната светлина.

— Излязох да подишам малко чист въздух.

На лицето й се появи усмивка, която го правеше едновременно слаб и силен.

— Искаш ли да зарежем тържеството и да се махнем оттук?

Той се засмя.

— Само осем души от тази огромна тълпа са мои гости. Останалите са твои.

— О — рече тя и сбърчи нос. — Все едно. Може да им се стори невъзпитано. Освен това леля ми Ксенобия би могла да ни прокълне.

Кириан я прегърна през рамене и те влязоха в балната зала на къщата му. Оркестърът свиреше, докато сто и петдесет души от рода Деверо-Флора танцуваха, ядяха и разговаряха. Мигел, Роза и Лиза седяха на една маса със сестрата на Аманда — Селена, и се смееха заедно с Грейс и малкия й син. Аманда го остави и отиде при майка си и баща си.

Талон, Ник, Джулиън и Ахерон го наобиколиха. Джулиън му честити.

— Жена ти е съкровище — заяви той.

Кириан кимна.

— Да, така е.

— Човече — рече тъжно Талон. — Ще ми липсва безсмисленото ни чатене в три сутринта. А Улф е супер изнервен, задето вече няма да може да играе с теб „Дуум“.

Кириан се усмихна, като си спомни самотните нощи, които бе прекарал онлайн със своите събратя Нощни ловци.

— Кажи на викинга да не се тревожи. Може да се измъквам от време на време, за да мерим сили.

Ахерон отпи от шампанското си.

— Е, какво смяташ да правиш с краткия си живот?

Кириан видя как Аманда вдигна тригодишния Никлос и затанцува с него. Един ден от нея щеше да излезе чудесна майка.

— Смятам да го изживея. Щастливо.

Ник стоеше с ръце в джобовете на панталона си.

— Май трябва да си потърся друг Нощен ловец, на когото да служа. — Той погледна многозначително към Талон.

— Как ли пък не, алигаторска стръв, изобщо не гледай към мен. Аз нямам търпението на Кириан. Освен това в колибата ми няма място за друг, освен за мен и компютъра ми.

— Не се безпокой — заяви Аш на Ник. — Ще ти намеря господар.

Ник го погледна с ужас.

— Моля те, не ми прави тази услуга. Вече виждам как ме пращаш в Аляска да служа на онзи психопат Зарек.

Кириан се засмя, докато не се появи Аманда с навъсено изражение.

— Какво има, скъпа? — попита той.

— Има, ъъ… ъъъ…

Мъжете я погледнаха очаквателно.

— Да? — подкани я Кириан.

— На алеята има цяла върволица от камиони на „Ю Пи Ес“.

Мъжете се спогледаха озадачено, преди да излязат пред къщата, където бяха спрели седем камиона на куриерската фирма „Ю Пи Ес“. Един от шофьорите се приближи към Кириан.

— Здравейте — поздрави той. — Търся господин К. Хънтър.

— Аз съм — отвърна Кириан.

— Добре. Имате ли представа къде можем да разтоварим?

— Какво е това?

Шофьорът му подаде списък с имената на хората, които бяха изпратили пощенските пратки: Улф Тригвасон, Зоуи, Блейд Фицуолтър, Даяна Портър, Кейл, Бракс, Самиа, Ариен, Кирос, Роуг, Кел, Драгон, Саймън, Ксандър Сейнт Джеймс, Алексей Николов, Бейдън Фицгилбърт… Имената на Нощните ловци продължаваха до безкрай.

— Знаеш ли, Кириан — каза Ахерон през смях, — ще трябва да си купиш по-голяма къща.

— Да — съгласи се Талон, — но почакай първо да ти се родят децата. На бас, че тогава ще дойдат двойно повече камиони.

Те избухнаха в смях.

Аманда се гушна в прегръдката на Кириан и го погледна.

— Мисля, че много ще липсваш на твоите приятели Нощни ловци. Сигурен ли си, че не съжаляваш за решението си?

Кириан я целуна нежно по бузата.

— Не съжалявам ни най-малко. А ти?

— Никога.

Ахерон се загледа след двамата младоженци, които влязоха в къщата, хванати за ръка.

— Да се обзаложим ли къде отиват? — попита Талон.

Аш се засмя.

— Няма нужда да се обзалагам. Вече знам. — Той се обърна към шофьора и му каза да оставят подаръците във всекидневната. — Мисля, че моят сватбен подарък ще е да наема екип от хамали на сутринта.

Ник се засмя.

— Ще ида да им покажа къде да разтоварят, за да не се ядоса Кириан.

— Ще ти помогна — каза Талон.

Аш се загледа след Ник, който се втурна пред шофьорите, а Талон го следваше на известно разстояние. Заслуша се в мрака и в звуците на нощта, която познаваше толкова добре. Почувства леко движение зад гърба си. Беше нечие присъствие, което познаваше по-интимно и от нощта.

Той допи шампанското си.

— Какво правиш тук, Арти? Не знаех, че си поканена.

Една дълга, грациозна ръка докосна рамото му. Дори през смокинга той усети топлината й, когато тя го помилва. Неземно висока и внушителна като статуя, тя се движеше като тих, нежен вятър. Леко. Ефирно.

Вятър, който бе способен на тотално разрушение, ако се развилнееше.

— Аз съм богиня — каза тя на перфектен гръцки език. — Нямам нужда от покана.

Ахерон обърна глава и видя Артемида, застанала от лявата му страна. Разкошната й светлокестенява коса блестеше на лунната светлина, а пъстрите й зелени очи сияеха.

— Надявам се, че си дошла да им пожелаеш щастие — каза той.

Тя го погледна изкосо, докато си играеше лениво с наскоро боядисаната му черна коса. Съвършените й устни се извиха в хитра усмивка.

— Така е. Но въпросът е в това дали ти им го пожелаваш.

Аш настръхна от доловения намек.

— Що за въпрос е това? Знаеш, че им го желая.

— Само проверявам, за да съм сигурна, че малкото зеленооко чудовище не те кара да размислиш.

Той присви очи.

— Единственото зеленооко чудовище, което познавам, си ти. — Тя рязко си пое дъх при думите му, но усмивката й не трепна. — Оууу — проточи напевно Артемида със сексуална нотка в гласа. — Ахерон е започнал да става отвратителен с възрастта. — Тя склони брадичката си върху рамото му, докато галеше бузата му с перфектния маникюр на показалеца си. — Добре, че те харесвам, иначе досега да си станал на печен хляб.

Той въздъхна.

— Да, голям съм късметлия. Между другото, правилният израз е „на препечена филийка“.

Артемида никога не беше в крак с жаргона, но въпреки това й харесваше да го употребява. Или по-скоро, да злоупотребява с него. Понякога му се струваше, че го прави нарочно само за да види дали той ще посмее да я поправи.

— Ммм — каза тя, като закачливо обви ръце около кръста му. — Харесваш ми, когато си такъв хаплив.

Ахерон се отдръпна от нея.

— Кого ще преместиш в Ню Орлиънс на мястото на Кириан?

Богинята палаво облиза устни и очите й проблеснаха дяволито. Но преди да успее да отговори, до тях се приближи Джулиън.

— Братовчедке Артемида — поздрави я той.

— Джулиън Македонски — отвърна тя студено. — Не знаех, че си тук.

— Мога да кажа същото и за теб.

— Е — каза Ахерон. — Радвам се, че няма нужда да ви запознавам.

Артемида отправи заплашителен поглед на Джулиън.

— Да, добре, иска ми се да остана, но не мога.

Преди да изчезне, тя се наведе и прошепна отговора в ухото на Ахерон. Той застина при новината, а богинята се превърна в мъгла. Понякога Артемида можеше да е най-голямата кучка на планетата.

Джулиън вдигна въпросително вежда.

— Какво ти каза?

— Нищо. — Последното нещо, което искаше Ахерон, бе да пусне бомбата пред Джулиън и Кириан. И със сигурност нямаше да го направи посред сватбата. Той се обърна към Джулиън. — Е, пълководецо, най-добрият ти приятел се завърна. На бас, че вие двамата ще си навлечете някоя сериозна беля.

Джулиън се засмя.

— Няма голяма вероятност.

На Ахерон някак не му се вярваше. Както не му се вярваше, че Артемида ще остави нещата така.