Карли Филипс
Обичай ме, ако смееш (7)

Седма глава

Рейф може и да не беше готов за онова, което със сигурност щеше да се появи след преместването на Сара при него, но със сигурност можеше да оцени жена, която така бързо се приготвяше.

— Бързо се справи — посочи той към куфара.

Тя сви рамене.

— Знаех, че ще трябва да сменя мястото след няколко дни и не разопаковах напълно.

— Какво ще кажеш да… — Звукът на звънеца прекъсна думите му. — Това място наистина е като централна гара — промърмори той през стиснати зъби.

За първи път можеше да разбере съображенията на брат си срещу това съпругата му да управлява хотела сама, винаги заета с едно или друго нещо. И все пак, ако трябваше да избира между заета съпруга или никаква съпруга…

Няма място за избор, помисли си Рейф.

Звънецът отново напомни за себе си.

— Къде е Ейнджъл? — учуди се Сара, когато тя не дойде да отвори.

— Отвън с Ник. Ще отворя — той тръгна към вратата, Сара го последва.

Двама непознати стояха на прага. Гостите за фестивала вече бяха започнали да прииждат в градчето. Хора, които Рейф не познаваше, обикаляха магазините, посещаваха местните заведения. Добри новини за закъсалата икономика. Лоши новини за способностите му да забелязва потенциалните опасности.

Рейф скръсти ръце на гърдите си и прецени мъжете, застанал от другата страна на вратата. Единият беше тъмнокос, другият рус, и двамата синеоки и късо подстригани. Префърцунени типове в градче, лишено от всякаква претенция. Русият дори беше облечен с пуловер с ромбовидна шарка.

— Мога ли да ви помогна? — Сара пристъпи край Рейф и пое нещата в свои ръце.

— Имаме резервация — обясни светлокосият.

— Защо не влезете? — тя отвори напълно входната врата и мъжете влязоха вътре.

— Госпожица Манкузо? — тъмнокосият очевидно предположи, че тя е Ейнджъл, собственичката. — Прекрасна сте, като името на хотела си — мазният градски чар направо преливаше от него.

Рейф стисна челюст.

— Тя не е госпожица Манкузо — каза той с изнервен тон. Не искаше този непознат мъж да се опитва да сваля Сара или снаха му.

Сара го погледна с любопитство, преди отново да обърне внимание на мъжете.

— Госпожица Манкузо проверява нещо в задния двор. Защо не седнете да я изчакате? — Сара направи неопределен жест към малкия кът с диван и бюро, където Ейнджъл регистрираше гостите.

— Госпожа Манкузо е в двора — повтори Рейф натъртено.

— И вие ли сте отседнали тук? — попита русият с надежда. Без да обръща внимание на Рейф, той оглеждаше очевидните прелести на Сара и безсрамно зяпаше малкото гола плът, която прозираше между копчетата на памучната й риза.

— Не, тя не е — отвърна Рейф нервно.

Слава богу, че вече беше убедил Сара да се пренесе при него. Тези двама господа го вбесяваха до лудост и той преоцени по-ранните си размишления за отношението на брат му към работата на Ейнджъл. Особено ако беше заета да прислужва на други мъже. Независимо че бяха гости и си плащаха, Рейф разбираше защо брат му не можеше да приеме новата професия на жената си.

Внезапно Сара го сръга с лакът.

— Попитах дали ти ще извикаш Ейнджъл, или аз да го направя?

Рейф не смяташе да се намесва в разговора на Ейнджъл и Ник точно в този момент. Имаше надежда двамата да използват времето насаме, за да поговорят в положителна посока.

— В момента тя е заета — той се обърна към гостите. — Защо не направите, както предложи дамата, и не изчакате във фоайето, докато собственичката се върне?

Мъжете се спогледаха предпазливо и отстъпиха обратно в малкия кът за регистрация. Добре. Рейф не ги искаше спокойни и любезни около своите жени.

Неочакваната мисъл го притесни. Беше логично да покровителства Ейнджъл. Наглеждаше съпругата на брат си и крехкия им брак. Собственическото му чувство към Сара беше съвсем друг въпрос. Той дори не беше лично обвързан с нея. По дяволите, та той умишлено се отдръпна от такъв развой на събитията. А и тя нямаше нужда от неговата закрила. Рейф и всички в участъка бяха наясно, че Сара може добре да се грижи за себе си. Всъщност тя нямаше да бъде с него сега, ако не беше травмата й. Както всеки друг той знаеше, че, макар и контузена, Сара е в опасност, с която трябва да се внимава. Това беше едно от качествата й, на които се възхищаваше. И едно от нещата, на които не искаше да се възхищава никой друг мъж.

— Какво ти става? — прошепна му тя, за да не я чуят.

Преди да успее да й отговори, задната врата се затръшна с такава сила, че картините по стените са разклатиха. Очевидно разговорът между Ейнджъл и Ник не беше довел до нищо добро.

— Ейнджъл, имаш гости! — провикна се Сара, преди отново да се обърне към Рейф. — Е? Какво не е наред? — с ръце на кръста, тя нервно потропваше с крак.

Ревност, ето какво не беше наред с него. Той ревнуваше от напълно непознати, които просто я бяха погледнали с интерес. Нещо, което нямаше намерение да признае.

— Хайде да тръгваме — предложи вместо това. Преди да каже или направи нещо, с което да се изложи още повече.

 

 

Сара остави колата си паркирана пред хотела и тръгна към къщата с Рейф. Той мълча през целия път до дома. Беше раздразнителен и в лошо настроение, откакто пристигнаха гостите на Ейнджъл. Груб и противен бяха още по-точни описания. Може би просто защитаваше брака на брат си? Но дали това беше причината за лошото му настроение сега?

Като приближиха дългата пътека към къщата, той бръкна в джоба си и извади телефона си. Погледна номера, преди да отговори на обаждането.

— Здравей, лельо Ви — заслуша се и поклати глава. — Чакай. Дай по-бавно. Говори по-високо. Едва те чувам заради пращенето — хвърли поглед към Сара. — Казах ти, че обхватът тук е лош.

Тя кимна и се сгуши удобно.

Рейф спря джипа в края на алеята, защото очевидно му беше трудно едновременно да шофира и да успокоява леля си.

— Веднага идвам, става ли? Ще се видим след две минути. Чао — той прекъсна обаждането и се обърна към Сара. — Извинявай, но леля Ви има някакъв проблем. Не можах да я разбера заради истерията и ще трябва да се отбия за малко до тях.

— Разбира се — Сара наистина нямаше против.

Той обърна колата и потегли обратно по пътя. Минута по-късно отбиха в странична уличка, Рейф паркира пред малка островърха, къща и изключи двигателя.

— Мога да изчакам в колата — предложи Сара. Не искаше да се натрапва, ако леля му беше притеснена.

За нейна изненада, той поклати глава.

— Ела вътре. Трябва да те предупредя, че леля Ви е професионална истеричка. Вероятно, ако види и друг човек, ще се успокои по-бързо.

Сара сви рамене, слезе от джипа и го последва по пътеката към къщата. Рейф звънна веднъж и влезе.

Друг интересен момент от живота в малкия град — отключените домове и лесният достъп, който всеки имаше до дома и живота на другите. Толкова различно от ситито. Съседството и спокойствието вероятно помагаха за по-близките приятелства. Като онези, които липсваха на Сара в големия град. Веднъж добрала се до апартамента си, тя можеше да заключи вратата и да не вижда никого с часове, дни или седмици, в зависимост от настроението си.

— Лельо Ви? — провикна се той. — В дневната съм!

Рейф поведе Сара през малко фоайе, което преминаваше в уютна всекидневна. Леля Ви — жена на средна възраст, с прошарена коса, седеше на дивана, завита с ръчно плетено вълнено одеяло, а до нея имаше кутия кърпички.

— О, Рейф, толкова си мил, радвам се, че дойде — тя подсмръкна и се насили да се усмихне на Рейф, преди да забележи Сара. — О, не предполагах, че си с компания.

Жената подскочи от мястото си и започна суетно да оправя и без друго перфектно оформената си прическа, която можеше да е правена единствено в салон, при това с най-скъпата козметика.

— Лельо Ви, искам да се запознаеш със Сара Риос, моя приятелка от Ню Йорк. Сара, това е моята леля Ви.

Сара стисна ръката й.

— Приятно ми е да се запознаем.

— Какъв е проблемът? — попита Рейф, като се доближи до нея и постави силна и успокояваща ръка на раменете й.

Леля Ви стисна кърпичката по-силно в ръцете си. Очевидно беше плакала.

— Ще изчакам в колата — почувствала се като натрапник, Сара понечи да си тръгне.

— Не, не. Ти си жената, която остана до Рейф, когато той беше сериозно ранен, нали? Брат ми каза, че си в града. Това те прави част от семейството, така че — моля те, остани.

Сара се учуди колко лесно я прие лелята на Рейф. Собственият й баща още щеше да върти Рейф на шиш, за да реши дали го харесва.

— Благодаря — каза Сара. Тя си избра стол, седна на него и замръзна — тиха и възможно най-незабележима, докато Рейф говореше с леля си.

— Седни — той насочи възрастната жена обратно към дивана. — Какво става? И защо не се обади на Джанис или Джуди?

— Това са дъщерите ми — леля Ви услужливо обясни на Сара. После отново се обърна към Рейф. — Обадих се на теб, защото си ченге. Знаеш как да разбираш неща за хората.

Рейф присви очи.

— Какви неща? За какви хора?

— За Пиро — жената изхлипа. — Той… той… си има любовница — зарида тя, дръпна кърпички от кутията и шумно издуха носа си.

Рейф беше прав, когато каза, че леля Ви е професионална истеричка. Драматизмът й беше достатъчен за Сара, за да бъде нащрек с невероятната история.

Но Рейф се напрегна от думите. Наведе се напред и сложи ръка върху нейната.

— Какво стана? — попита я внимателно.

Внезапно Сара си спомни разказа на Ейнджъл за извънбрачната връзка на бащата на Рейф. Очевидно обвинението на леля Ви уцели чувствително място. Колкото и да се оплакваше от семейството си, Рейф очевидно го обичаше.

— Пиро изчезва вечер — прорида леля Ви.

— Къде отива? — поинтересува се Рейф.

Тя сви рамене.

— Всеки път историята е различна. За тази вечер каза, че ще играят покер, но се обадих на другите жени и мъжете им са си у дома.

Рейф погали ръката й успокоително.

— Сигурен съм, че има добро обяснение. Може да е излязъл да се поразходи. Може би иска да попуши, а знае колко се разстройваш от навика му.

Тя поклати глава.

— Няма го твърде дълго, за да е някое от тези неща. Друга жена е. Просто го знам!

— Може да е излязъл с лодката. Точно миналата вечер дойде до нас с надеждата да съм буден за игра на шах. — Докато говореше, Рейф повдигна глава и погледна Сара в очите.

И двамата си спомниха твърде ясно какво правеха миналата вечер по това време.

Искаха ли да повторят? Сърцето й заби лудо в гърдите й.

От настоятелния му поглед усети, че и той иска същото. Въпреки протестите и аргументите си против.

— Не е излязъл да поиграе шах — леля Ви отново привлече вниманието му.

Дишането на жената пак стана плитко и бързо и Сара се притесни, че тя се подготвя за ново ридание.

— Виж, знам, че нещата са напрегнати след раздялата на Ник и Ейнджъл, но това няма нищо общо с теб и чичо Пиро.

Леля Ви поклати глава.

— Принудих го да ме напусне и знам, че спи с друга жена.

Тя зарида, което убеди Сара в неизбежността на някои опасения.

— Невъзможно е. Пиро никога не би ти изневерил.

Леля Ви изправи гръб.

— Знам това. Той не би ми изневерил. Не и по начина, който имаш предвид.

— Какъв друг начин има? — учуди се Рейф.

Сара се питаше същото.

— Не ме ли чу? Казах, че спи с друга жена.

Рейф присви очи.

— Съжалявам, объркан съм.

Леля му сведе поглед, за да не срещне неговия.

— Не ми е лесно да го кажа на глас, но ако ще ми помагаш, трябва да знаеш — тя си пое дълбоко въздух. — Аз съм нимфоманка — прошепна леля му като на сцена.

Рейф се задави и започна да кашля силно. Смееше ли се? Или беше извън себе си от шока, зачуди се Сара. Тя прехапа устни и замълча.

— Искаш ли вода? — полита го леля Ви и го потупа по гърба.

— Добре съм — успя да продума.

— Тогава се стегни и ми помогни. Казах, че съм нимфо — тя притисна кърпичката до очите си, за да спре напиращите сълзи. — Прочетох всичко по темата в интернет и мисля, че може да съм пристрастена към секса като Дейвид Духовни. Трябва да ме отведат в едно от онези места за рехабилитация. О, горкият Пиро!

Рейф се ощипа по носа. Защо не беше споделил със собствените си деца за това? Но понеже беше добро ченге, той бързо се окопити и си припомни поговорката, че никое добро дело не остава ненаказано.

Държеше главата си наведена, с поглед, забит в земята, защото се опасяваше, че ако погледне Сара, ще избухне в смях. Леля му не намираше ситуацията за забавна. По някаква откачена причина, тя напълно вярваше в думите си.

— Мисля, че гледаш твърде много телевизия — каза внимателно Рейф.

Тя усука кърпичката в ръцете си и я разкъса.

— Чичо ти Ралф, първият ми съпруг, мир на праха му, беше ненаситен. В началото беше малко трудно, но после свикнах. Пиро и аз имаме толкова много общи неща и знам, че той се опитва да бъде във форма, но просто няма издръжливостта, която имаше Ралф. Затова мисля, че търси почивка на друго място.

Имаш проблеми с малкото приятелче? Защото ако е така, има хапчета, които можеш да пиеш. Пиро може да те уреди. Думите на Ърни от сутринта се върнаха в съзнанието му. Ако Пиро нямаше издръжливостта, за да бъде във форма за съпругата си, беше логично да се обърне към виаграта или нещо подобно. Информацията отново беше повече, отколкото Рейф искаше да знае за роднините си. И ако Пиро имаше нужда от хапче, за да се справя с една жена, защо, по дяволите, му трябваше да си търси друга? Логиката на леля му все още му убягваше.

— Би ли разяснила — подкани я той внимателно.

— Видях с какво желание го гледаше Агнес Паркър в църквата тази неделя. В църквата, от всички възможни места.

Рейф се примири с дърдоренето на леля си, докато успее да извлече някакъв смисъл от него.

— Виж, моят Ралф беше приятел със съпруга й и знам, че тя е фригидна. Така той дори не се притеснява, че може да му поиска секс. Просто отива при нея, вместо да бъде у дома в леглото с мен — тя започна да ридае отново.

Сара се покашля лекичко и Рейф срещна погледа й. Насмешка и съжаление пробягаха по лицето й.

— Може би Рейф може да го проследи следващия път, когато тръгне да излиза — предложи Сара, обадила се за първи път.

Рейф преглътна трудно. Да проследи Пиро. Главата му се изпълни с неописуеми образи, за които дори не искаше да си помисля.

— Би ли имал нещо против? — попита леля Ви.

Той погледна Сара с благодарност. Тя му беше дала решение и път за бягство.

— Следващия път, когато тръгне нанякъде, ми се обади. През деня или през нощта. Ще го проследя и ще видя какво става.

— Ти си съкровище! — леля Ви го прегърна силно, което му напомни защо я обичаше толкова много.

Тя имаше две дъщери и затова той и брат му за нея бяха синовете, които никога не бе имала. Винаги беше с майка му и баща му на неговите мачове и на училищните му тържества. Прекарваше часове у тях, а когато той се прибираше от училище, го черпеше със сладки преди вечеря, въпреки забраната на майка му.

Спомените го хванаха неподготвен и той я прегърна още по-силно.

— Не се притеснявай, всичко ще бъде наред — успокои я искрено.

Въпреки че не искаше да мисли за сексуалния й живот, щеше да направи всичко възможно да разсее притесненията й. Дори и с опита на Рейф покрай любовницата на баща му, той все още не можеше да повярва, че Пиро може да изневери на леля Ви — със или без секс, мъжът беше честен. Той боготвореше съпругата си.

Но Рейф не се и съмняваше, че Пиро е замислил нещо. Записките в тефтера му, начинът, по който кликата му го обгради в защита пред бръснарницата…

Леля Ви беше кралица на драмите, но Рейф беше сигурен, че има нещо. Просто трябваше да разбере какво точно.

 

 

Рейф паркира на алеята пред къщата си. Сара го посрещна пред багажника, готова да вземе куфара си. Но той я изпревари и хвана дръжките на багажа.

— Взех го — съобщи простичко.

— Оценявам жеста, но мога да се справя — и двамата бяха хванали дръжката на куфара. Рейф тъкмо беше преживял операция и тя нямаше да го остави да разнася тежки неща заради нея.

Покашля се и му отправи най-сериозния си не-се-забърквай-с-мен поглед.

— Трябва ли да звъня на майка ти и да й кажа, че не следваш лекарските препоръки? Може би ще реши да дойде и да те наглежда лично.

Той мигновено пусна дръжката.

— Добре. Влачи го сама.

— Разбира се — тя с усмивка дръпна куфара от багажника, като се насили да не усеща туптенето в коляното си. Беше дълъг ден и травмата очаквано й създаваше проблеми.

Рейф закрачи пред нея, изключи алармата и отвори вратата. Заедно с изолирания път през гората, охранителната система я накара да се чувства още по-сигурна.

— Добре дошла у дома — усмихна се той и я подкани да влезе пред него.

— Благодаря — тя го заобиколи, вдигна куфара си и го внесе през прага. Огледа се и се потопи в топлината на уютното място, което той наричаше дом. — Прекрасно е. Сякаш е част от теб.

— Благодаря — усмихна се Рейф, а в очите му проблесна гордост. — Семейството ми има имота от поколения. Прапрадядо ми е купил земята. Разделил я на синовете си, които я оставили на своите синове и така до днес.

— Разбирам. Бащата ти не е ли искал да живее тук?

— Дори и да е, мама никога не харесвала толкова усамотено място. Тя обича да е в града, в центъра на събитията. Така че татко използваше старата къща за риболов, докато Джоана не се омъжи. После раздели собствеността и всеки от нас получи дела си по-рано. Джоана е няколко километра по-близо до центъра. Аз взех най-отдалечената част — Рейф сви рамене. — Ами, ето ни тук.

Тя обви ръце около себе си.

— Прекрасно е, че имаш толкова силна семейна обич и стари традиции. Можеш да ги почувстваш как те обгръщат — това беше нещо, което й липсваше.

Чувството да имаш корени на едно точно определено място.

— Единственото нещо, което се предава в семейството ми, е професията — по някаква причина тази мисъл не я успокои толкова, колкото представата за семейството на Рейф, живеещо на тази земя от десетилетия.

Рейф не отговори.

— Е, колко спални има тук? — попита го с оглед на границите, които вече бяха определили.

— Две.

— Идеално — тя погледна към тесния коридор, който водеше към двете стаи, очевидно една до друга.

— Втората е офис с разтегателен диван.

Тя кимна.

— Чудесно, значи е моя.

Той поклати глава.

— Аз вземам дивана. Ти си в моята стая. По-удобна е.

— Не. Ти се възстановяваш от операция. Аз съм натрапникът. Аз вземам дивана.

— Недей да спориш — той постави ръка на дръжката на куфара й и го изтъркаля към центъра на стаята.

— Но…

— Но нищо. Продължи в същия дух и ще се обадя да кажа на майка си, че спя удобно в спалнята, докато ти, моята гостенка, се мъчиш на дивана. — С нейните камъни по нейната глава. — Ще пристигне за секунди, за да ми обясни как да се грижа за една дама. А ти не искаш да ни подлагаш на това, нали?

Сара преглътна аргументите си. Нямаше да й навреди да бъде мила.

— Добре, ще спя на твоето легло. Благодаря.

Нямаше никаква представа как изобщо ще спи, докато си го представя в другата стая.

Дали спеше гол?

Сара въздъхна.