Карли Филипс
Обичай ме, ако смееш (12)

Дванадесета глава

Следващото утро изгря ясно и слънчево, но настроението на фестивала беше помрачено. Мълвата за умишления пожар се беше разпространила бързо и вече всички знаеха, че подпалвачът още е на свобода. Резултатът беше всеобщо притеснение чия може да е следващата шатра. Повечето родители предпочетоха децата им да останат у дома и увеселителните съоръжения пустееха. Миризмата на изгоряло дърво и полицейската лента около мястото на инцидента също не помагаха особено.

Заедно с Рейф Сара прекара деня със семейството му в шатрата с подправките. Заради болката в коляното през по-голямата част от времето тя седя на стол зад щанда и размишлява, че контузията й е допълнителна причина да се притеснява от хората на Морли.

— За какво мислиш? — попита Рейф и застана до нея.

Тя въздъхна продължително.

— Коляното ме боли. Досега бях достатъчно заета, за да не мисля за него — подпря брадичка на ръцете си и отново въздъхна.

Той седна на стола до нея. Както винаги, знаеше кога да говори и кога да замълчи и сега остана тих, предлагайки подкрепа само с присъствието си. Но тревогата, която тя чувстваше в гърдите си, така и не отслабна.

— Ако нямам кариерата си, коя съм? — мисълта се беше появила, когато отново нарани коляното си, и остана да витае из съзнанието й.

— Ти си прекрасна жена, която е много повече от кариерата си. Какво завърши?

Тя се замисли за дните в колежа.

— Наказателно право и социология.

— И двете са чудесна основа. И имаш уникални умения за работа с хора. Може да бъдеш социален работник, консултант… Може да работиш в департамента, а не на улицата.

— Чиновническа работа? — попита тя ужасена.

— Кога е следващият преглед? — подмина Рейф въпроса й. Без съмнение и той не можеше да си представи да бъде отстранен.

Сара сви рамене.

— Трябва да си уговоря час, когато се върна в града. Но познавам тялото си и кракът не се възстановява правилно. Чувствам го — тя разтри подутото си коляно, което постоянно й напомняше, че бъдещето може да се окаже много по-различно от плановете и мечтите й.

Рейф я прегърна и я притегли към себе си.

— Не се притеснявай, докато не се наложи — предложи той. — Знам, че си уплашена, но ти обещавам, че ще намериш нещо също толкова удовлетворително, ако не можеш да се върнеш на активна служба.

— Рейф! — извика леля Ви пронизително. Тя се приближаваше към тях с бързи стъпки и жестикулираше яростно.

— Извинявай — усмихна се Рейф.

Сара поклати глава.

— И без това приключих с темата — беше благодарна за смяната на темата.

Рейф стана и подаде ръка на Сара за опора.

— Какво става? — попита той леля си.

— Пиро се държи странно. Много е тих, което изобщо не е в характера му — обясни Ви.

Рейф я погледна въпросително.

— Забелязах същото снощи. Но пожарът е достатъчен, за да го разстрои, не мислиш ли?

— Да, но той се държи странно от известно време. Сега просто е по-очевидно. И когато трябва да се обединим като семейство, той е още по-отчужден — тя извади кърпичка от чантата си и шумно се изсекна.

— Може би се притесняваш без причина — включи се Сара. — Знам, че не е моя работа, но опитвала ли си се някога да поговориш със съпруга си? Не знам нищо за брака, но знам много за развода, а тайните опорочават всяка връзка.

— Точно заради това помолих Рейф да провери какво става с него!

— Или може просто директно да го попиташ — опита още веднъж Сара.

— Не бих могла! Ами ако ме мами? Мислиш ли, че би ми казал? А ако не го прави, то ще нанеса непоправими щети на връзката ни, като задавам въпроси за почтеността му. Най-напред трябва да знам с какво си имам работа — беше категорична Ви.

Рейф взе ръката й в своята.

— Вече ти обещах, че ще проверя, но трябва да ми обещаеш, че ще се успокоиш. Не е добре за теб да се палиш така.

Ви преглътна сълзите си.

— Ще се опитам.

— Не, ще го направиш, или няма да ти помогна. Знаеш, че трябва да следиш кръвното си налягане — настоя Рейф.

Сара не можа да сдържи усмивката си. Рейф обичаше да се оплаква от любопитното си, емоционално семейство, но дълбоко в себе си ги обожаваше и те разчитаха на него за толкова много неща. И именно заради това предпочиташе да живее далеч от тях, осъзна тя сега. Когато беше в градчето, се раздаваше напълно, но трябваше и да си почива от тях, за да събере нови сили.

— Добре, обещавам — Ви изправи рамене. — Ще се успокоя, но само защото знам, че ти отговаряш — тя си пое дълбоко въздух. — Добре. Спокойна съм. Нали виждаш? Отивам вкъщи да си взема гореща вана. И когато Пиро най-сетне се прибере, може би ще успея да го примамя в леглото — каза тя със замечтана въздишка.

— Лельо Ви! — Рейф потръпна театрално.

Без да се впечатли, възрастната жена се отдалечи с тананикане.

Рейф изстена.

— Кълна се, понякога си мисля, че ще пропия заради нея — промърмори той.

Сара се засмя.

— Тя е голям образ. Надявам се, че греши за Пиро.

— Аз също. В нищо друго не вярвам така, както във верността.

Сара протегна ръка и докосна лицето му.

— Ейнджъл ми каза за баща ти — каза тя нежно. — Едва ли е било лесно за теб и семейството ти.

— Не беше — мускулите на челюстта му се напрегнаха, докато се опитваше да обясни и едновременно се бореше с омразните спомени. — През деня мама се правеше на силна заради нас, но през нощта плачеше до изтощение. Исках да го намразя — каза той за баща си. — Но когато се върна вкъщи и оправи нещата с мама, се задоволих да си обещая, че никога няма да бъда като него.

Сара стисна ръката му окуражително, защото предполагаше колко му е било трудно да й признае болката си.

— Нека се разходим — тя го поведе далеч от семейния щанд и любопитните очи и уши. Не му зададе никакви въпроси. Искаше сам да реши кога е готов да говори.

Закрачиха бавно по главната улица, по посока на мястото, където по-рано оставиха колата.

— Искаш ли да разбереш къде е иронията? — попита я накрая.

— Къде?

— Точно преди да взема друга смяна и да те заменя като партньор, за малко не тръгнах по неговите стъпки.

— Как?

— Като изневеря на годеницата си с теб.

Сара отвори уста и я затвори безмълвно, изумена от думите му. Все още помнеше начина, по който я гледаше, докато се любеха. Беше разтърсена от чувствата, които я караше да изпитва, а сега и това признание. Беше прекратил партньорството им, за да не се отдаде на чувствата си към нея. Мисълта едновременно я поласка и изплаши.

Тя облиза пресъхналите си устни.

— Та ние дори не стигнахме до целувка. Не признахме, че между нас има привличане.

— Но искахме — погледна я разбиращо. — И ако бях останал, щеше да е само въпрос на време да го направим.

Сара поклати глава. Цялото й същество въстана срещу думите му.

— Съжалявам, но не мога да направя същия извод. Нямаше да направим нищо.

Той спря и се обърна към нея.

— Кое те прави толкова сигурна?

— Познавам те. Имаш повече чест и достойнство, отколкото който и да било от приятелите ми. И много повече самоконтрол. Необходимо е да ги имаш в големи дози, за да умееш да преговаряш при криза със заложници.

— Благодаря за вота на доверие — мрачна усмивка се плъзна по устните му.

— Моля. Сега спри да се измъчваш — помоли го тя в опит да смени темата и да разведри атмосферата.

— Щом казваш.

Сара потрепери въпреки щедрото лятно слънце.

Качиха се в колата му и потеглиха към дома, за да се изкъпят и преоблекат за дегустацията на вино същата вечер. Сара остана смълчана и замислена. Разбираше по нов начин този мъж и чувствата му към нея. Дали можеше да се справи с това, или не, беше съвсем отделен въпрос.

 

 

Дегустацията на вино се провеждаше в градския парк, Земята беше дарена от заможен собственик на изба, който участваше и в организирането на годишния фестивал. Навсякъде бяха опънати шатри и навеси, които да предпазват посетителите от горещината и жарките лъчи на слънцето, което залезе късно след осем часа вечерта. Стотици търговци на вино от района на Фингър Лейкс представяха стоката си.

Сара държеше топлата ръка на Рейф в своята, докато си проправяха път през множеството хора. Беше успяла да избегне всякаква интимност с него у дома и все още работеше над защитните си механизми. Никога преди не се беше чувствала толкова уязвима с мъж и въпреки че се впусна в авантюрата с Рейф с пълното съзнание за риска, никога не беше предполагала до какви усложнения може да доведе секса с него. Не и за жена като нея, която се гордееше със способността си да продължава напред, без да поглежда назад.

А и имаше по-важни неща, върху които да се съсредоточи. До момента нито тя, нито Рейф бяха забелязали или почувствали нещо необичайно. Нямаше странни хора, които да я зяпат, просто много непознати, които се размотаваха като тях.

— Въобразявам ли си, или е два пъти по-претъпкано, отколкото по-рано следобед? — попита го тя.

— Изобщо не си въобразяваш. И ще става по-лошо с приближаването на уикенда. Петък по обяд ще започнат да прииждат и „бежанците“, които са се измъкнали от работа за празненствата в почивните дни. До петък вечер тук са всички, тръгнали от работа по-рано, а в събота нещата вече са извън контрол — обясни Рейф.

Сара неуспешно се опита да види през тълпата какво се предлага на отделните щандове. Отказа се разочарована.

— Наистина не съм познавач на вината. Ти как сравняваш вкусовете?

— Не го правиш. Изчакай секунда — той си проправи път през хората и се върна с пластмасова чаша бяло вино. — В началото, на първия фестивал, наистина е било въпрос на истинско дегустиране и сравнение. Но в последно време е просто повод за пийване и забавление.

Сара се засмя.

— Устройва ме — вдигна чашата си за наздравица.

— И мен. А когато си в Рим… — той също вдигна чаша. — За… — не довърши.

— Приятелите с екстри — каза тя и допря чашата си до неговата. Това беше ясна дефиниция на ситуацията помежду им.

Сара беше изумена от признанието му, че е имал чувства към нея по време на годежа си, ужасена от погледа му, когато се любеха, и от неконтролируемите чувства, които я караше да изпитва.

Рейф я зяпна втрещен. За миг топлите му очи изстинаха напълно.

— Благодаря за напомнянето — изправи той рамене и се затвори в себе си.

Това искаше тя и това трябваше да направи за себе си, но неочакваният хлад помежду им я изплаши повече от емоциите, които преживяваха.

— Рейф…

— По-надолу има диджеи. Ела да послушаме музика — каза той, хвана ръката й и закрачи към импровизираната сцена.

С приближаването музиката се усилваше. Сара разпозна класацията на стоте най-любими тийнейджърски хита това лято, което обясняваше тълпата млади хора наоколо. И въпреки че Рейф все още беше неотлъчно до нея, сякаш между тях вече го нямаше онова топло, взаимно чувство от споделеното време заедно.

Тя го беше пропиляла с един егоистичен, страхлив тост.

Сара не се заблуждаваше. Ако не беше обещанието му пред капитана да я държи в безопасност, Рейф щеше да си тръгне и да я остави. Но той държеше на думата си и на поетите отговорности. И заслужаваше много повече от жена, която има проблем с обвързването като нея.

Следващият час се изниза в постоянни запознанства и чанти вино, които различни дистрибутори раздаваха лично на посетителите с надежда за по-добра реклама. Сара така и не остана насаме с Рейф, който умишлено обръщаше особено внимание на приятелите си и я представяше като бивш партньор от полицията, дошъл да го посети.

Не дори като свой приятел.

Сърцето й се беше свило в гърлото от болката, която доброволно сама си причини. Точно Когато Сара си мислеше, че не може повече да издържи отчужденото му поведение, диджеят взе микрофона и започна да говори.

— Искам най-сетне купонът да започне! Искам повече хора на дансинга, за да знаете какво да направите, когато кажа „Снежна топка“.

Музиката моментално се оживи и хората започнаха да се отделят по двойки за танците.

Рейф хвана Сара, верен на думите си да бъде близо до нея. Движеше се бавно и сякаш по задължение, но през цялото време внимаваше да не напряга крака й.

Искаше да му се извини за необмисления си тост, но думите бяха заседнали в гърлото й. Не можеше просто да се впусне в несвързано обяснение колко много значеше той за нея. Не можеше и да си позволи да чувства повече.

— Какво е „Снежна топка“? — проговори Сара най-накрая. Все някога щеше да му се извини.

Рейф не беше в настроение за разговори, но беше по-добре да обсъждат танца, отколкото чувствата си. Тя очевидно нямаше такива.

— На всеки няколко минути диджеят каза „Снежна топка“ и музиката сменя, за да се сменят партньорите в двойките. Което означаваше, че вероятно беше време да я изведе от тук — помисли си той.

Не очакваше с нетърпение да остане сам с нея в къщата, където всичко щеше да му напомня, че бяха просто приятели с екстри. Дори и сега, думите го нараняваха.

Не трябваше да се изненадва от изказването й. Когато правеха любов, той знаеше точния момент, в който Сара осъзна, че помежду им има нещо много повече от секс. Секундата, в която се погледнаха в очите и повече премина между тях, тя се паникьоса, опита да се отдръпне, но дори тогава го помоли да я люби.

И той го направи.

След това Рейф просто не можеше да спре мислите си да рисуват бъдещето, а сега думите й бяха като кофа с ледена вода върху главата му. Трябваше да й благодари за студения шок на реалността, преди съвсем да се бе заблудил.

— Снежна топка — извика диджеят.

По дяволите. Рейф се опита да задържи Сара, но брат му го смени и той нямаше друг избор, освен да танцува с Ейнджъл и да наблюдава Сара от разстояние.

— Ауч. Изглеждаш, сякаш искаш да убиеш някого — констатира Ейнджъл.

Той се намръщи.

— Извинявай. Просто мислех, че е време да се махаме. Хората започнаха да стават твърде много.

— Не те виня, че се притесняваш за нея. Рейф, наистина съжалявам, че казах на „Ергенският блог“ къде е.

— Знам. Не си искала да направиш нещо лошо.

— Благодаря — усмихна му се тя. — Сара извади късмет с теб. Надявам се, че знаеш какво хубаво нещо имаш и няма да я оставиш да си отиде — каза Ейнджъл.

Рейф поклати глава, изумен от снаха си. Разделена със съпруга си, тя имаше всички основания да бъде злобна и цинична по отношение на връзките, но явно все още вярваше в любовта и съвместното бъдеще.

За разлика от Сара.

— Отиди да смениш Ник — предложи Ейнджъл.

— След секунда. Всичко ли е наред при теб? — И двамата знаеха, че става въпрос за брат му.

— Нещата изглежда се оправят, но не искам да бързам — усмихна се тя, докато се движеха в ритъм.

— Снежна топка!

— Бай — махна му Ейнджъл.

Рейф забеляза, че един от гостите на хотела се хвана с Ейнджъл и се насочи към Сара, за да я спаси от другия. Но беше пометен от старо гадже от гимназията, което отказа да го пусне, защото отдавна не се бяха виждали.

— Снежна топка!

Той се огледа за Сара и я забеляза с местен. Жена, която се представи като Джой, танцува с него за няколко минути, преди диджеят да ги раздели.

— Снежна топка!

Този път твърде много двойки препречваха погледа на Рейф, когато потърси Сара в множеството. Завладя го паника и отказа на следващата свободна жена. Започна да си проправя път през двойките от познати и твърде много непознати и да се оглежда за нея. Сякаш му отне цяла вечност да я намери, а когато я откри, тя също нямаше партньор за танца.

Бледа и видимо разстроена, Сара го търсеше с поглед сред морето от хора.

— Сара! Тук съм!

Тя се обърна и го видя. За миг той разбра, че нещо не е наред.

— Какво стана?

— Не ти! Търся него!

— Кого?

Тя продължи да гледа през него и той я сграбчи за раменете.

— Спри се. Поеми си дъх и говори с мен.

Сара кимна.

— Танцувах с Ник, после с някакъв непознат, който можеше да ми бъде дядо и беше много мил, после Биф и после с друг мъж… — Тя присви очи. — Млад, тъмнокос, с бяла тениска и набола брада.

— Прилича на половината мъже тук.

— Беше бързо. Най-бързият танц за вечерта. Щях да го забравя, ако не бяха думите му. Навсякъде, по всяко време. Казах ти — тя поклати глава. — Това е надписът от бележката, която беше оставена пред апартамента ми. Можем да те намерим навсякъде и по всяко време.

— Махаме се оттук — каза Рейф.

Сара не възрази.

 

 

Личните им проблеми останаха на заден план пред реалната опасност в настоящето. Танцът със смяната на партньорите беше прекрасна почивка от напрежението и Сара дори беше успяла за момент да забрави за опасността. Докато непознатият не беше прошепнал в ухото й.

Тя потрепери при спомена.

Както и след инцидента на търга, Сара за момент осъзна колко по-различно е да си човекът в опасност от това да си ченгето, отговорно за безопасността на другите. След като адреналинът от преследването се изчерпа и тя изгуби мъжа в тълпата, дойде ред на сковаваща паника. Но сега, вече в дома на Рейф, тя не беше уплашена, беше гневна.

Облече пижамата си и се вмъкна под завивките. В спалнята долитаха глухи шумове от кухнята. Зачуди се дали Рейф й беше достатъчно сърдит, за да спи в съседната стая. Нямаше да го обвини, ако вземе това решение, но повече щеше да й хареса, ако забрави яда си и се сгуши до нея. Не заради друго, а просто за компания. Леглото беше студено и самотно без него.

Обърна се да загаси нощната лампа на шкафчето и чу почукване на вратата.

Включи лампата и се обърна по гръб.

— Влез.

Рейф пристъпи в стаята.

— Исках да видя дали си добре, преди да легна.

— Добре съм — отвърна му Сара.

Опита се да го погледне съблазнително в разкопчаните му дънки и старата тениска, но не се получи. Чувстваше се уязвима и с цялото си същество искаше той да я прегърне.

Несъзнателно прехапа устни.

— Наистина ли ще спиш в съседната стая заради това, което казах по-рано?

— Приятели с екстри може и да подхожда на твоя начин на живот, но аз не правя безсмислен секс и няма да се преструвам, за да се чувстваш ти по-добре. Така че да, ще спя в съседната стая — каза той и посрещна погледа й със студенина и враждебност.

Много лошо, че го познаваше толкова добре. Рейф не беше толкова хладнокръвен, колкото искаше да изглежда. В очите му гореше огън, гневът му се бореше с желанието.

Той я желаеше. И се мразеше заради това.

— Съгласихме се да не се обвързваме — каза тя, а думите й прозвучаха жалко и безсмислено в собствените й уши.

Рейф поклати глава.

— Не сме се съгласявали за друго, освен че се желаем — той никога не би приел да изключи чувствата си от уравнението.

От самото начало знаеше, че това е невъзможно предложение.

Сама в голямата му легло, облечена в една от онези оскъдни и ефирни пижамки, които предпочиташе, Сара изглеждаше крехка и ранима. Но той я познаваше по-добре. Тази жена имаше сърце от стомана, щом беше способна да отрича случващото се между тях.

Не че имаше значение. Дори и сега, когато беше толкова ядосан, че искаше да разстрои и нея, той беше привлечен от Сара.

— Рано в понеделник ще дойдат за алармата. Но поне засега тя работи и може да спиш спокойно — смени темата той.

— Трябва да поговорим за случилото се тази вечер и какво ще правим.

— Имаме цял ден утре. След пожара и предупреждението от тази вечер няма начин утре да сме на фестивала. Трябва да изчакаме, докато всички туристи си тръгнат и нещата се нормализират. Тогава ще може да открием всеки, който не е част от района.

Тя кимна.

— Така е. И предполагам, че това само по себе си е план.

— Предполагам, че да — той натисна дръжката на вратата.

Беше време да излезе или щеше да направи нещо глупаво, като да отиде в леглото при нея и да я остави да се прави, че не означава абсолютно нищо за нея.

— Лека нощ, Сара.

Тя срещна погледа му с тихо умоляващи очи.

Необходима му беше цялата воля, за да излезе и да затвори вратата след себе си.