Карли Филипс
Обичай ме, ако смееш (16)

Шестнадесета глава

Сара набра номера от телефона на Рейф и се свърза веднага с възрастния мъж.

— Какво става, капитане?

— Апартаментът ти беше разбит.

Тръпка премина през цялото й тяло.

— Взето ли е нещо? — попита тя. Закри с ръка слушалката и произнесе с устни взлом към Рейф.

— Нищо не липсва. Само надпис с червило на огледалото. Пише: Стой настрана.

Тя се намръщи на предупреждението.

— Не е много оригинално.

— Няма доказателства, че е Морли, но кой друг би си направил труда? Изглежда иска повече да те сплаши, за да не свидетелстваш, отколкото да те нарани, но все пак бъди внимателна — продължи възрастният мъж загрижено. Гласът му беше дрезгав от всички изпушени през годините цигари.

— Ще бъда — обеща му тя. — Капитане, виж, с Рейф се натъкнахме на… нещо тук. Може ли да ни направиш услуга и да провериш досиетата на двама дилъри на наркотици, които се представят с имената Биф и Тод? — Разказа му положението накратко, каза за опитите си да се свърже с Отдела за борба с наркотиците и му описа подробно мъжете, които можеха да фигурират под други имена и дори с друга външност.

Капитанът въздъхна тежко.

— Коя част от „не се набивай на очи“ не разбираш, Риос? — можеше да си го представи как нервно прокарва ръка по плешивата си глава.

— Не си търся проблеми, капитане. Те сами ме намират — тя погледна Рейф и се ухили.

— Продължавай да си вярваш — промърмори възрастният мъж. — Ще ти се обадя, ако открия нещо. Междувременно внимавай и ме дръж в течение — Линията прекъсна след последното нареждане.

Сара затвори и срещна погледа на Рейф.

— Бесен е.

— Сигурен съм. Знаят ли кой е разбил апартамента ти?

Сара сви рамене.

— Не знаят кой точно, но имам съобщение на огледалото и както звучи, изглежда е просто поредната заплаха да не свидетелствам.

— Значи или човекът на Морли от танците е напуснал Хидън Фолс, или той има повече момчета за мръсната работа — Рейф се отправи към клавиатурата на стената до входната врата и въведе новия код за алармената система. — Понеже ще сме тук през нощта, най-добре да я включа веднага.

Сара кимна.

— Добре ли си? — попита я той.

Тя кимна отново.

— Със сигурност няма да оставя заплахите и предупрежденията да ме спрат да си свърша работата. Имам закрила преди и след процеса. Просто трябва да преживея следващите няколко седмици. Пък и имам проблемите на чичо ти да ме разсейват.

Рейф изстена.

— Трябваше ли да ми напомняш?

Сара отиде до него и обви ръце около шията му.

— Пиро е късметлия, че те има — каза, гледайки го внимателно с красивите си очи.

Той отвърна на погледа й.

— А аз съм късметлия, че имам теб — целуна я леко по устните и отстъпи назад.

— Трябва да се свържа с Куп и да проверя какво е толкова спешно — отново използва телефона на Рейф, за да се обади. — И тук нямам късмет — остави съобщение на гласовата му поща.

— Няма какво повече да направим, освен да чакаме да се свържат с нас.

Сара се намръщи.

— Знам, че си прав, но мразя да чакам. И мразя да не мога да направя нищо, когато има два случая за разрешаване.

Рейф застана до нея.

— Тогава е добре, че знам точно как да те занимавам, докато мине времето — каза той с прелъстителен глас.

Тя не можеше да му устои.

Звънецът на входната врата събуди Сара от дълбок сън. Тя скочи от леглото. Усещането за студ й напомни, че е чисто гола. Рейф не се виждаше никъде и тя се надяваше да е отишъл да отвори вратата.

Бързо нахлузи някакви панталони и тениска и влезе в дневната, където откри Рейф и Купър да си говорят на дивана.

— Какво правиш тук? — изненада се, че Куп беше изминал всичкия този път. — Кой е умрял? — попита веднага.

— Винаги песимист — констатира Рейф.

Куп поклати глава и се засмя.

— Виждам, че това не се е променило.

— Тогава защо си тук? Радвам се да те видя, но никой не шофира пет часа, за да каже „здрасти“ — пулсът й още беше ускорен от неочакваното събуждане и изненадата да види Куп в дневната.

— Всичко е наред — успокои я той.

— Лекси? — попита тя за годеницата му.

— Прекрасно е. Кълна се. С всичко, което „Ергенският блог“ публикува за вас, реших да намина да те проверя.

— И? — притисна го тя, сигурна, че има и друга причина.

— Исках да говоря и с двама ви.

Рейф кимна.

— Да отидем в кухнята. Знам, че със Сара имаме нужда от кафе. Ти? — попита той Купър. — Освен кафето има сода, портокалов сок, вода и може би студен чай.

— Кафе звучи добре. Шофирането ме изтощи.

Преместиха се в кухнята. Сега слънцето огряваше през прозорците и придаваше на стаята допълнително ведро настроение.

Рейф явно беше станал преди звънеца, защото кафето беше току-що направено и ухаеше неустоимо. Сара настоя да сипе на всички и даде млякото.

Когато се настаниха удобно на масата, вече нямаше търпение да разбере всичко.

— Добре, какво става? — попита без увъртане.

Куп издиша продължително.

— Добре. Предполагам, че знаеш за взлома в апартамента ти?

Сара кимна.

— Капитанът каза, че е свързан с предстоящия процес.

— Знаеш ли, че „Ергенският блог“ те откри и тук? — попита той, за да смени темата.

— Да, благодарение на снаха ми — Рейф обясни за къщата за гости на Ейнджъл и причините й да се обади на блога.

— Аха! — Куп кимна разбиращо. — Това може би ще потвърди предчувствието ми — каза той повече на себе си, отколкото на Рейф и Сара.

— Не разбирам — учуди се тя.

— Аз също.

— Добре, вижте, Аманда Стивънс е редактор във вестника, за който работя.

— Ейнджъл каза, че тя ще дойде да я интервюира и да направи статия за къщата й за гости — сети се Сара.

Куп наклони глава в съгласие.

— А не мислиш ли, че е малко странно най-напред неизвестният блогър да получи сигнал от Ейнджъл, после да публикува, че си отседнала в къщата за гости и след това изведнъж Аманда да поиска да напише статия за мястото? — попита Куп.

Сара поклати глава.

— Съжалявам. Все още не разбирам.

— Мисля, че Аманда стои зад „Ергенският блог“ — каза Куп за нейна изненада.

— Не може ли просто Аманда да се е впечатлила от написаното в блога и да е решила да напише статия за Ейнджъл? — попита Рейф.

Куп разпери ръце пред себе си.

— Възможно е, но познавам Аманда и не бих се изненадал, ако тя набелязва мъже и върти сватовничество из целия град.

— Колко добре я познаваш? — полюбопитства Сара.

Куп я предупреди с поглед да не започва темата.

Сара се засмя.

— Добре, значи я познаваш толкова добре.

Рейф се покашля.

— Каза, че искаш да говориш с нас. Какво те води тук?

Куп хвана чашата си с две ръце.

— Както Сара вече знае, размишлявах над идеята да напусна вестника и да започна да пиша на пълен работен ден. Лекси обича да пътува, а аз имам достатъчно спестявания, за да си позволя година почивка и да видя дали мога да превърна писането от хоби в кариера.

Сара знаеше, че това е голямата му мечта.

— Но освен това обичаш да пишеш статии и това те разкъсва.

— Обичах да пиша статии. В последно време това се превърна повече в потискащо задължение, отколкото в удоволствие. А и с „Ергенският блог“ като водеща рубрика на вестника в момента изданието прилича повече на долнопробен парцал, отколкото на сериозна медия. Да не споменавам, че проклетият блог се гаври с полицейски свидетел — Куп погледна Сара многозначително.

— Съгласен съм за това — обади се Рейф.

— Трябва да държим вестника в неведение. Вижте, напълно разбирам икономическите мотиви на медиите днес, но печалба за сметка на нечия лична сигурност е прекалено. И ако Аманда, която и без друго работи за вестника, е блогърът… — Куп сви рамене. — Ще промени статута на блога и колонката ще се превърне в умишлен сценарий за печелене на пари. Във всеки случай, аз искам да се махна. Но най-напред трябва да разбера.

— Журналист до самия край, нали така? — закачи Сара приятеля си.

Куп се засмя вяло.

— Лекси се съгласи да използвам историята на баба й, ако променя имената, за да защитя невинните жертви. Това ще придаде допълнителна реалистичност на последната ми книга.

— Браво на теб! — зарадва се Сара.

— Значи ако Аманда стои зад „Ергенският блог“, ще я разобличиш? — попита Рейф.

Куп кимна решително.

— Трябва да разбера. Не искам да съсипя кариерата на Аманда, но подобно нещо определено ще затвърди решението ми да си тръгна по-скоро.

— Има смисъл да дойдеш дотук и да провериш лично — съгласи се Рейф.

— А и ми дава възможност да проверя дали Сара се справя добре.

— Голямо момиче съм — припомни тя на приятеля си. — А и имам закрила.

Изпитателният поглед на Куп се премести от Сара на Рейф и обратно.

Без съмнение се чудеше точно каква закрила предлагаше Рейф, но Сара нямаше намерение да го осведомява за това точно сега.

— Как смяташ да разкриеш истината за блога? — попита Рейф.

— Просто е. В момента публикациите са неопределени късчета информация. От рода на: Любимата ни двойка се е усамотила в уединения дом на Рейф. Дали ще си омръзнат един на друг, или времето заедно ще ги сближи още повече? Можем ли да очакваме предложение? — изрецитира Куп с приповдигнат тон и сценичен патос.

Рейф се засмя на имитацията му.

— Искам двамата да покажете недвусмислени признаци на близост на публично място или поне около Аманда, за да видим дали публикациите ще станат… по-лични и конкретни. — Куп се облегна назад в стола си. — Находчив план, по мое мнение. Мога ли да разчитам на вас? — попита ги той.

Сара погледна към Рейф, любопитна да разбере как ще се почувства той от молбата да демонстрират отношенията си публично.

Рейф стана от стола си, приближи се до Сара, наведе се към нея и я целуна дълго и нежно по бузата. Дъхът му беше топъл, устните — горещи и цялото й тяло реагира на простичкото докосване. Надяваше се никой от двамата да не забележи, че зърната й са настръхнали под тънката тениска.

— Ще приема това за „да“ — каза Куп, а погледът му търсеше всички последствия от целувката. — Е, искате ли да ме придружите и да ме запознаете с Ейнджъл?

— Разбира се — отвърна Рейф. — Ще звънна на брат си да проверя дали може да ни чака там. И без това трябва да говоря с него.

— Не е ли на работа? — попита Сара.

Рейф кимна.

— След като Биф и Тод се изнесоха от къщата, Ейнджъл му каза, че не й трябва бодигард и се опитва да го накара да си тръгне. Сигурен съм, че ще се възползва от възможността да я види.

Преди да успее да набере брат си, телефонът звънна в ръцете му.

Той погледна номера и го подаде на Сара.

— Непознат номер. Трябва да е за теб.

Чичо Джак, надяваше се тя. Погледна номера и кимна. Очевидно веселбата едва започваше.

— Чичо Джак! — Докато говореше, Сара се отдалечи от Куп и Рейф, за да може на спокойствие да му обясни ситуацията.

— Здравей, принцесо! Как си? — силният му глас забумтя в ухото й, което й припомни с какво нетърпение очакваше посещенията му, когато беше по-малка. Носеше й неща от цял свят и Сара си мислеше, че е просто пътешественик — преди да стане достатъчно голяма, за да разбере какво всъщност работеха агентите от наркоотдела.

Съсредоточи се обратно върху разговора.

— Супер съм, благодаря. Ти как си?

— Повтори по-високо. Батерията на слуховия ми апарат се скапа и нещо не чувам — извика той в ухото на Сара, въпреки че тя нямаше никакъв проблем със слуха.

Поклати глава и се засмя. Рязка загуба на слуха след експлозия беше извадила чичо Джак в принудителна пенсия. Той мразеше слуховия апарат и винаги си намираше извинение с повреда или изтощени батерии, за да не го носи. Беше твърде суетен и смяташе, че устройството убива всичките му шансове с дамите.

А да ги кара да му крещят, нямаше да има този ефект, помисли си Сара иронично.

— Казах, че съм добре, благодаря — извика тя в слушалката.

— Не ме лъжи, принцесо. Баща ти ми каза за изкълченото коляно. Но ще обсъдим бъдещето ти друг път. Пишеш, че ти трябва моята помощ.

— Да, така е — този път не забрави да говори по-високо.

Трябваше да повишава глас и да повтаря, докато чичо Джак я чуе, но успя да обясни ситуацията на Пиро и хитрия план, който тя и Рейф бяха измислили като решение.

Чичо Джак обеща да я свърже с агент от отдела възможно най-скоро, а в замяна тя обеща да го посети, щом се върне в града, за да наваксат с разговори.

Тя затвори телефона и се върна при двамата мъже в дневната.

— Заема се — каза Сара на Рейф.

Куп застана пред нея.

— Нека да обобщя. Чичото на Рейф е заплашен от наркотрафиканти и вие двамата планирате да доведете тук агент от специалния отдел, за да се преструва, че им продава дрога? — попита той въодушевен. Репортерският му инстинкт беше в стихията си и той подушваше голяма история.

Това щеше да му липсва, когато се пенсионираше. Сара се надяваше, че той ще успее да намери друг източник на въодушевление и адреналин, когато напуснеше работата си. Почти веднага осъзна, че скоро същото можеше да се отнася и за нея.

Потръпна и пропъди мисълта. Имаше по-важни неща, върху които да се концентрира в момента.

— Точно така — отвърна на Куп. — И що се отнася до теб, всичко е неофициално. — Сара размаха пръст пред него, за да подчертае думите си.

Куп скръсти ръце пред гърдите си.

— Стига де, Сара. Молиш ме да покрия огромна история. Поне ми дай някакъв стимул извън приятелството ни, за да си мълча.

Сара знаеше, че той се шегува. Добрият журналист разпознаваше сензацията и съвсем естествено я искаше за себе си.

Тя погледна Рейф и забеляза как изражението му се промени. Изглеждаше готов да удуши най-добрия й приятел. Сара стисна ръката му и безмълвно го помоли да се успокои. От минутата, в която започна да вика по телефона, за да може чичо й да я чуе, тя знаеше, че въвлича и Куп в ситуацията.

Беше сигурна, че федералните ще предложат имунитет на Пиро в замяна на неговото съдействие за залавянето на високопоставени участници в нюйоркския наркокартел, но все още не се бяха срещнали с агента от наркоотдела. Нямаше никакви гаранции. А Рейф не искаше аферите на чичо му да се разчуват.

Сара се обърна отново към Купър.

— Когато всичко приключи, ще ти дадем ексклузивен материал. Ще бъдеш първият, който ще публикува историята, включително интервюта с всички страни. Тогава ще видиш, че Пиро е просто обикновен човек, който се опита да помогне на приятелите си, но попадна в невъзможна ситуация.

Куп присви очи.

— Ще кажа истината в статията — предупреди той Сара.

— Знаех си, че това е лоша идея, още щом го каза — промърмори Рейф.

Сара поклати глава.

— Не, няма проблем. Когато Пиро разкаже историята си на Куп, той ще получи своята истина.

— Все още не съм сигурен — отвърна Рейф, разбираемо напрегнат.

— Е, аз съм.

Рейф не познаваше Куп толкова добре, колкото нея.

— Повярвай ми, това е печеливша ситуация за всички ни. Куп получава ексклузивен материал и публикува информацията, която всички други репортери ще ползват. Ще бъде в полза на Пиро, обещавам.

Рейф се обърна към Куп.

— Ако се срещнеш с Пиро и се убедиш колко наивен е той в действителност, обещаваш ли да не го описваш като закоравял наркотрафикант без съвест? Признавам, че съм пристрастен, но съм и ченге, а той снабдяваше с виагра приятелите си, за да могат да се наслаждават на… ами… любовния си живот — заекна Рейф в опит да намери достатъчно неутрален израз за обяснението си.

Сара се помоли Куп да се съгласи.

— Е?

Той пристъпи към Рейф и му подаде ръка.

— Дадено — усмихна му се.

Погледът на Рейф премина между Сара и Куп и въпреки че беше предпазлив, Рейф най-накрая прие подадената му ръка.

— Дадено.

Примирието бе сключено.

Като предостави на Куп историята на мечтите му, Сара можа да осигури поне минимален контрол върху начина, по който щяха да представят Пиро в медиите. Нямаше да е така, ако друг вестник надушеше историята пръв. А и тя знаеше толкова добре, колкото и Рейф, че подобен удар щеше да бъде голяма новина.

Сега им оставаше само да чакат агента от специалния отдел и да се надяват, че всичко ще мине добре с него.

Щеше да им помогне и ако Пиро се окажеше способен да участва в операция под прикритие, без да се паникьоса. Иначе ги очакваха големи проблеми.

 

 

Рейф ги закара до Ейнджъл. Не знаеше много за мъжа на задната седалка, освен че беше обвързан с жена, която Сара много харесваше, и че Сара му вярваше безусловно.

Тя не се доверяваше лесно на хората и щом вярваше на него, Рейф щеше да даде най-доброто от себе си, за да направи същото. Нямаше друг избор. Бъдещето на чичо му — на цялото му семейство — зависеше от това.

— Е, Куп, къде си отседнал?

— Надявах се да получа стая при Ейнджъл.

Сара се обърна да погледне приятеля си.

— Стаите ще бъдат заети от Аманда Стивънс и фотографа. Но ако можеш да се настаниш в „Хилтън“, където са отседнали Биф и Тод, може би ще можеш да ги държиш дискретно под око?

— Устройва ме — Куп извади телефона, обади се в хотела и уговори стаята си с управителя. — Готово — каза доволно след края на разговора.

Рейф кимна.

— Добре. Като приключим при Ейнджъл, ще те върна до нас за колата ти и после може да ме следваш до хотела.

— Благодаря — усмихна се Купър.

— Пристигнахме — каза Рейф, паркира на улицата пред къщата и всички слязоха от колата.

Колата на Ник беше на алеята.

Те стигнаха до входната врата, която, както обикновено, беше отключена през деня. Рейф позвъни и им отвори да влязат. Тъкмо щеше да повика Ейнджъл, когато чу силни гласове от кухнята.

Срещна загрижения поглед на Сара.

— Изчакайте тук. Ще им кажа, че имаме гости.

Рейф се насочи към кухнята и влезе, без да почука.

— Хей, да не се опитвате да изплашите всички гости?

Ейнджъл се обърна към него с ръце на кръста и гневен поглед.

— Би ли казал на брат си, че няма нужда повече да стои тук? Биф и Тод се преместиха и единствените гости ще бъдат хората от вестника в Ню Йорк. Не някой, който е бил тук по време на фестивала. В пълна безопасност съм.

Ник погледна Рейф умолително. За негов късмет брат му нямаше друг избор, освен да бъде на негова страна.

— Ейнджъл, Ник трябва да остане при теб.

— Защо?

Рейф бързо премисли и отхвърли един куп причини, които не предполагаха да й каже за връзката на баща й с наркотрафикантите.

Най-накрая се спря на най-достоверната.

— Все още не са хванали хората, които преследват Сара. Това означава, че всичките й близки са в непосредствена опасност. Виж какво се случи с шатрата ти. Не искаш да рискуваш някой да разбие къщата само за да сплаши Сара, а ти да си сама и неподготвена, нали?

Тя понечи да спори, но бързо размисли.

Ник мъдро предпочете да замълчи.

— Добре. Нека тогава да остане — тя се врътна и тръгна по задните стълби към стаите на горния етаж.

— Какво я е изнервило така? — попита Рейф.

Ник простена.

— Първият ни сеанс при семейния консултант е след два часа. Вероятно се притеснява, че ще трябва да говори и да се разкрие. И сега ме ненавижда, че съм я поставил в подобно положение.

— Ами значи бих казал, че напредвате — Рейф потупа брат си по гърба. — Успех!

— Благодаря — каза Ник вяло.

— Да разбирам ли, че новинарите още ги няма?

Той поклати глава.

— Звъннаха на Ейнджъл, че ще пристигнат за вечеря.

— Чудесно. Ами, има един човек от града, с когото исках да те запозная, но мисля, че може да почака.

— Кой?

— Още един от вестника. Съсед на Сара.

Ник сви рамене.

— Каквото и да означава това. Виж, отивам да поверя как е Ейнджъл и да я успокоя преди сеанса.

Рейф кимна.

— Стой близо до нея — предупреди той брат си.

— Разбира се — каза Ник, но Рейф забеляза любопитния му поглед на излизане от кухнята.

Не искаше да навлиза в детайли за бащата на Ейнджъл, виаграта, наркотиците и агента. Дори и да искаше да обясни на брат си, не беше убеден, че Ник ще му повярва.

— Успех при консултанта — пожела му вместо това и тръгна към фоайето, където го чакаха Сара и Купър.

— Успех и на теб, с каквото и да си се забъркал — провикна се брат му.

— Благодаря! — защото определено щеше да им трябва целият възможен късмет.