Здравко Ненов
Непознатият бог (4)

Отпечатъци от пръсти

Ако светът, който ни заобикаля, е сътворен от един всемогъщ Бог, би трябвало това да си личи. Би трябвало това творение да носи Неговия почерк. Аз съм инженер и съм конструирал много машини, виждал съм и много машини, направени от мои колеги. Те винаги носят характерни белези, по които ясно личи почеркът на конструктора. Нека се вгледаме в света наоколо. Нека си отделим това време, нека се откъснем от забързаното ежедневие, от потоците информация (или дезинформация), които ни заливат. Нека дадем на своя човешки дух свободата да потърси и изследва. Пътят към познаването на Бога е самотен път.

Бродили ли сте някога из Балкана в топла, слънчева есен? Тишината на циганското лято е поразителна. Няма го веселото цвърчене и пърхане на пролетта и лятото. Птичките ги няма — някои са вече отлетели на юг, други са се изпокрили и тихо очакват зимата. Листата са сухи и с тихо потропване, като по клавиши на пиано, падат на земята. Чудно е това заспиване на природата. Този принцип се вижда навсякъде — и в балкана, и в морето, и в пустинята, и в зелената джунгла. Заспиването — колко приятно е да спиш! И тялото, и духът ти се изпълват със сила, всичко се възстановява и обновява. Дъбовата гора заспива, шумата се превръща в тор, жълъдите са нападали за храна на дивите прасета, за да им надебелее сланинката. Чудиш се как е възможно да е толкова тихо. Цялата природа се подготвя за почивка. Някои, като мечките или съслите, изпадат в дълбок зимен сън и се събуждат чак напролет. Други просто почиват и събират сили за пролетта, когато ще избухне новият живот. Този принцип, тази смяна на ритъма на активен живот и почивка се среща в цялата природа. И ние също спим. А за да не ни е скучно, сънуваме. Има и такива сънища, в които някой сякаш ни говори. Приятно сънуване…

А колко хубаво е да се върнеш от гората, или пък от работа в града и да седнеш на трапезата, на която дими топло, вкусно ядене. Пък ако има и чаша вино или, както е по-обичайно при нас в България, една ракийка, удоволствието вече е пълно. Храненето също е универсален принцип в природата, и то доста приятен. Всичко се храни, за да има енергия за живот — от растенията до нас, хората. Е, ние имаме привилегията да сме на върха на хранителната верига. Това преобразуване на веществата в енергия е много впечатляващо. Изяждаш един домат с малко сиренце и вече си готов, заредил си (за дамите). Може и вратна пържола с пържени картофи (за господата). И това ни доставя голямо удоволствие. Готвенето е истинско изкуство. Но помислете си дори само за плодовете и зеленчуците, за изобилието от разнообразни аромати и вкусове. Такова удоволствие се изписва и на муцуната на съседската крава Димитринка, когато схруска сочна ябълка — наблюдавал съм я. Има над 1000 сорта грозде, от което се прави вино, и то не се повтаря. Прекрасен е този принцип на зареждане с енергия, комбиниран с удоволствие и радост. Мисля, че моят автомобил не изпитва подобно нещо, когато му сипвам нафта.

Друг гениален принцип е принципът на хармонията на форми и цветове. На отсрещния баир в нашето село живеят едни художници. Те творят живопис и керамика. Много интересна работа. Палитрите с техните бои и глазури са впечатляващи, но те са само подготовката, предварителният материал за истинската творба. Готовата картина или пластика блика с цял поток от емоции и цялостното впечатление е на хармонична комбинация от цветове и форма. Зад нея някак си избухва духът на човека, който я е създал. Това е творчество. Същото нещо се наблюдава и в природата. При нас има сойки и аз гледам все да ги плаша и да ги гоня, защото тормозят малките птиченца, но и те са възхитително оцветени. Всичко им е подходящо и хармонично, няма цветове, които се бият един с друг. И всичко в природата е така. Видели ли сте някакво живо същество, което да е оцветено по неподходящ начин? Едно време имах на стената си едно голямо табло с всички риби, които живеят по Големия бариерен риф в Австралия. Невероятна шарения и невероятна красота. Как няма една неподходяща комбинация! Но най-силно впечатление ми прави, че са така ярко оцветени, а всъщност повечето живеят в пълна тъмнина или еднообразна синева, където не се отличават никакви цветове. Явно някакъв интелект, някакъв творец ги е създал за себе си, за да им се радва. А може и да е искал да се похвали пред някого, да обърне внимание на някого. Ами ако този някой си ти? Човекът е този, който може да оцени тази прекрасна хармония, това невероятно разнообразие. Е, има и смешни животни, даже повечето са доста смешни. Явно този, който ги е създал, има и чувство за хумор.

Освен принципа на хармония на форми и цветове, много характерен е и принципът на симетрията. Конструкторите на машини естествено следват този принцип. Рядко някаква машина, сътворена от човешка ръка, не се подчинява на този принцип. Но и в живата природа виждаме същото. Дори растенията в по-голямата си част са симетрични, короните на дърветата, макар да изглеждат хаотични, проявяват определена симетрия. Листата пък съвсем. Сега дори Европейският Съюз по непонятни причини разрешава за продажба само зеленчуци с идеално правилна форма. Е, ние, хората, понякога прекаляваме, когато искаме да наподобим Твореца. Разбира се, има известни отклонения от принципа на симетрията, например моят нос. Но и аз, като цяло, съм симетричен.

Интересен е принципът на предупреждение за опасности. Гледаш в прекрасния, чистичък, подреден австралийски двор с ниско окосена трева някакво си дребно паяче. И изтръпваш от ужас. Паячето е белязано с ярка червена точка на гръбчето. Не знам кой го е мацнал с червена боя, но тя означава, че ако те ухапе, имаш 20 минути да ти сложат противоотрова — иначе сбогом. По такъв интересен и малко смешен начин са белязани почти всички отровни същества в нашия свят. Не само с червена точка, а по най-разнообразен начин — с жълто, с оранжево, на райета, на зиг-заг. Отровните същества в повечето случаи са белязани с ярки цветове. Но има и друг начин на белязване, доста зловещ — изцяло в черно. Не ме питайте защо, но е много впечатляващо. Веднъж се катерех по връх Ловница в Рила и тъкмо да бръкна в една по-дълбока дупка, за да се хвана, забелязах, че от там ме гледа една голяма, чисто черна усойница. Със страхопочитание се отдръпнах и заобиколих съществото, което можеше да ме пренесе в отвъдното…

Това са само някои бегли наблюдения. Ако се заровите в микро- и макрокосмоса, ако почетете за природата или понаблюдавате сами, ще откриете още много такива неща. Дали ще ги наречем принципи или нещо друго, няма значение, това са ясни следи от почерка на Твореца. В Библията се казва, че Неговата вечна сила и божественост се виждат ясно и разбираемо от творенията. Човекът е надарен със способността да види и разбере тези неща. Животните едва ли разсъждават за красотата и целесъобразността на творението. Те се водят от инстинктите си и това понякога прилича на разум, но единствено човекът има способността да разсъждава върху принципи и абстракции, да разбира и преценява морални въпроси, да се наслаждава на красота, да изпитва вина или благодарност. Затова на нас, хората, Бог е дал и друг начин да разберем за Неговото съществуване. Ние владеем словото и можем чрез него да си предаваме един на друг информация — или устно, или писмено. Напоследък четящите хора като че ли намаляват, но след като си стигнал дотук в тази книжка, драги читателю, явно, че ти си един от тях.