Здравко Ненов
Непознатият бог (10)

Съдията на целия свят

На друго място в Библията се казва:

„Отец не съди никого, а е предал целия съд на Сина, за да почитат всички Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца, който Го е пратил.“

Защо е така? Защо личността на Иисус Христос е ключът към спасението на човека?

Както вече видяхме, във всеки от нас има зло. Дори да сме добри и порядъчни хора, никой не достига абсолютното съвършенство, което Бог очаква от нас. И тъй като Бог е напълно справедлив и истинен, Той не може просто да махне с ръка и да се направи, че няма нищо. Казано простичко, ние трябва да бъдем наказани. И в известен смисъл наистина сме наказани в този свят — с болести, мъки и трудности. Това са естествените следствия на греха — понякога на нашия личен грях, но по-често на общото разваляне на света поради греха на човечеството изобщо. Светът като цяло става все по-лош, природната среда се съсипва, множат се нови и незнайни болести и т.н. От това страдат всички, включително и невинни деца. Но трябва да ви кажа, че въпреки тези страдания голяма част от хората, особено през последните 60 години, живеят без особено големи трудности. Колкото и да се оплакваме от живота в България, по света има къде-къде по-страшни неща. С по-висока сметка за парното, с болест или с работа при лоши условия не можем да си „изкупим греховете“. Не можем да си заслужим живота след смъртта. Не можем и да станем по-добри, напротив, често се озлобяваме. Нашите страдания не могат да решат проблема с греха.

Решението е друго, и то е удивително. За да можем да разберем Бога и за да може да ни спаси, Той е решил да стане като нас, да стане истински човек. Решил е да живее с нас, да премине през целия човешки живот с неговите трудности и мъки. Тъй като е Бог, Той може всичко, може и да стане човек. Бог е Дух, а това за нас е нещо абстрактно, невидимо, непонятно. Малко са хората, които са познавали и разбирали Бога истински по времето на Стария Завет. Затова Бог е решил да се въплъти в човек. Той, така да се каже, е родил Сам Себе Си като бебе чрез една жена на име Мария. Тя е била достатъчно смирена, за да поеме върху себе си тази страшна съдба на свръхестественото зачатие, без земен баща. Но и нейният бъдещ мъж е бил достатъчно смирен, за да повярва, че годеницата му е бременна от Светия Дух, и да не я напусне, а да претърпи заедно с нея всички последващи трудности.

И така, Бог се е родил на този свят като безпомощно бебе, и то в доста ужасни условия — в обор, сред животните. Веднага след раждането Му властта е започнала да Го издирва, за да Го убие. Затова семейството, т. е. майка Му Мария и нейният мъж Йосиф е трябвало да бягат в чужбина. (Лично за мен това означаваше много — значи Той можеше да разбере моята мъка като емигрант, който е бягал да спасява живота на децата си.) След като опасността е преминала, Той се е завърнал от емиграция и е живял и работил като обикновен човек, най-вероятно дърводелец. Той е познавал живота на беден работник в окупирана от чужда власт страна.

На около 30-годишна възраст Иисус е започнал да се изявява публично пред Своя народ. Името Иисус е било съвсем обикновено в онова време, срещало се е много често сред евреите. Но то означава „Господ спасява“. От векове еврейският народ е бил подготвян, че Божието спасение ще дойде чрез един много специален човек, който ще се роди. В древните писания се казва за този Спасител, че произходът му е „от вечността“. Казва се, че Той ще бъде цар и царството Му няма да има край, а ще трае вечно, че в него ще цари пълен мир, дори между животните! Очевидно не става дума за обикновен човек, а за някаква божествена личност. Този особен Божи избраник се нарича Месия, а гръцката дума за Месия е Христос.

Юдеите са очаквали този Месия и са били предупредени как да го познаят. Той щял да върши разни невиждани дотогава чудеса, например да излекува прокажен, да върне зрението на сляпороден, да възкреси мъртвец. Иисус е извършил всички тези свхръхестествени знамения, а освен тях и много други, и то пред много свидетели. Той е имал власт над природните сили и е можел в определени моменти да отменя природните закони — ходел е по водата, спрял е силна буря, като просто й е заповядал да утихне, превърнал е около 600 литра вода във вино. Изцелявал е болни от всякакви болести и е възкресявал мъртви, един от които е бил вече три дни в гроба. Той е можел да чете мислите на хората наоколо си, познавал е намеренията и мотивите им и си е позволявал да прощава грехове. Самият Той е живеел напълно безгрешно. Дори най-яростните Му врагове не са могли да Го обвинят в никакъв грях. Всичко това е документирано от очевидци, които, като евреи, са били изключително критични наблюдатели. Иисус не е застанал на градския площад да се удари в гърдите и да заяви: „Аз съм Бог, Творецът на Вселената, вашият Месия!“ Той е показал с делата Си и с цялото Си поведение, че е самият Бог. И когато някой Го е наричал Бог, Той не е отхвърлял това. Приемал е хората да Му се покланят като на живия Бог.

Много от юдеите разбрали, че Иисус е обещаният Месия, и повярвали в Него. Но религиозната върхушка, която имала силно политическо влияние, Го възприела като сериозна заплаха за собствената си власт. Той проповядвал покаяние и искрена вяра в Бога, милост и истина. Това изобличавало висшето духовенство в лицемерие. Иисус проповядвал, че хората трябва да събират съкровища на небесата, а не на земята. Това са дела, извършени заради Бога, които носят радост на хората около нас. Проповядвал още, че спасението е чрез вяра, а не чрез заслуги към религиозната система. Това поставяло под въпрос определени икономически интереси на тази система. (Май наистина няма нищо ново под слънцето.) Иисус прощавал грехове и ясно заявявал, че е едно със Своя Отец. Всичко това Му навлякло яростната омраза на юдейските водачи. Те Го арестували и организирали скалъпен съдебен процес. Никой нямал истинско обвинение срещу Иисус. Най-тежкото свидетелско показание срещу Него било, че бил казал, че може да разруши еврейския храм и да го издигне отново за три дни! На самия процес обаче първосвещеникът Го попитал дали Той е Христос, Божият Син. Иисус отговорил утвърдително и съдът решил, че няма нужда от повече свидетели, защото това е богохулство, което заслужава смъртно наказание.

Юдейските власти обаче нямали право да осъждат на смърт, понеже Юдея не била суверенна държава, а провинция на Римската империя. Затова те се обърнали към римския управител Пилат Понтийски. За него, разбира се, тези обвинения звучали смехотворно. Затова юдеите му представили политическо обвинение срещу Иисус — че имал претенциите да е цар на еврейския народ. Като здравомислещ римлянин Пилат много добре виждал, че няма работа с бунтовник, който застрашава властта на римския император. Той обявил, че счита Иисус за невинен и смята да Го пусне на свобода. Но юдейските водачи го изнудили и организирали масови размирици в града, така че той предпочел да си няма неприятности заради някакъв си еврейски проповедник, и Го осъдил на смърт. Измил си ръцете публично и казал на господа фарисеите: „Щом искате да Го убием, ще Го убием, но отговорността си е ваша. Вината за това убийство остава върху вас.“ Дали тази декларация може да го оневини наистина, е друг въпрос.

Това изглеждало като трагичен провал на мисията на Иисус. Нали трябвало Той да е Спасителят на света? Но тъкмо тук идва уникалното решение, което Бог има за проблема с нашите грехове. Божията милост не може да наруши Божията справедливост. Бог не може да прости греховете ни, като че ли те не съществуват. За да може да прости, Бог е решил Той сам да понесе наказанието, което Неговата справедливост изисква. Смъртта на Иисус е била напълно незаслужена — Той не е имал нито един-единствен личен грях. Затова Неговата смърт може да бъде изкупителна жертва за нашите грехове. Животът на самия Бог е безкрайно скъпоценен, той е достатъчна цена за всички възможни грехове на всички хора, които някога са живели и ще живеят на тази земя. Всъщност Иисус е отишъл на кръста доброволно. Той е можел без никакви трудности да се спаси от враговете Си. Неговата цел е била да даде живота Си като „откуп за мнозина“, както самият Той е предупреждавал учениците Си многократно. Това е уникалният, прост план на Бога за спасението на хората. В Библията се казва, че този план е съществувал дори още преди сътворението на света. Бог е знаел, че човекът ще се отвърне от Него. И Той е решил да поеме върху Себе Си вината на човека и със собствената Си кръв да плати за нея.

Но историята не свършва дотук. Както вече казахме, Бог е определил Иисус Христос за Съдия на целия свят, „за което е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите“.