Здравко Ненов
Непознатият бог (13)

Краят на тази история

Ще кажеш, ами какво стана с вас?

Споменът за речта на апостол Павел пред ареопага и разсъжденията над нея ни вдъхнаха кураж и надежда. Ние познавахме този „непознат“ Бог. За нас Той беше познат и това беше най-важното. Както се казва на едно друго място в Библията:

„Така казва Господ: Мъдрият да не се хвали с мъдростта си и силният да не се хвали със силата си, богатият да не се хвали с богатството си, а който се хвали, нека се хвали с това, че разбира и познава Мен, че Аз съм Господ, който извършва милост, правосъдие и правда на земята, понеже в това имам благоволение, заявява Господ.“

Ние можехме да разчитаме на милостта и правосъдието на всемогъщия Бог. Знаехме откъде идваме и накъде отиваме — в по-дълбокия смисъл на нещата, независимо дали щяхме да успеем да се върнем в Австрия, независимо какво щеше да стане с нас на тази земя. Свити в малката си палатка на къмпинга до летището, под ревящите самолети, прелитащи над главите ни, ние имахме мир и надежда въпреки несигурното положение, в което се намирахме.

В понеделник, в 9 часа сутринта, бяхме пред австрийското консулство заедно с трите си деца. Започна едно дълго и мъчително чакане. Накрая консулката ни прие в един просторен кабинет. В ъгъла на кабинета веднага забелязах голям сейф. Разказахме й какво беше станало, отговорихме и на нейните въпроси. Тя през цялото време ни гледаше с доста голямо недоверие. Кой знае колко пъти при нея бяха идвали подобни на вид хора, желаещи да получат убежище в Австрия — някак си да се промъкнат в бленуваната страна. Тогава нямаше Европейски Съюз, границите на държавите бяха добре затворени.

След като чу подробно цялата ни история, тя вдигна телефона и набра един номер. Помоли да я свържат с кметството на нашия град и там — с полицая, който се занимаваше с емигрантите. Изумително за нас, успя да се свърже с точния човек. Говори дълго време. Ние тогава не разбирахме много добре немски, но беше явно, че го разпитва за нас. След като приключи разговора, тя стана от стола си, отиде до сейфа, отвори го и извади от него тези документи, които за нас тогава играеха ролята на паспорти, които бяха само за хора, които нямат собствена държава. Каза ни, че трябва малко да почакаме, и започна много бавно да попълва имената ни. Явно изчакваше нещо. Не след дълго телефаксът на бюрото й затрака. Очевидно от Австрия й изпращаха нашите данни. Този телефакс ми се стори като някакво послание от небето — като някакъв изкупителен документ, който свидетелстваше за нашата принадлежност към една свободна страна, в която ни се даваше убежище. Може да е твърде силно казано, но за нас тогава това беше документът, който ни връщаше живота.

След това консулката стана, взе „паспортите“, отиде до една преса и им удари профилните печати. Връчи ни ги и ни каза, че сме били добре известни в тази австрийска община и там за нас имало добро свидетелство. Каза, че много рядко се случвало тя да издаде документи в рамките на половин час и по този начин да пусне някого в Австрия. Дори ни попита дали имаме пари да се върнем. Имахме, това не беше проблем. Пожела ни приятно пътуване. Спомням си, че жена ми се разплака. В съвсем реален смисъл ние бяхме спасени.

В живота ни на тази земя има различни трудности, премеждия, беди. Щом веднъж сме избрали да вървим пътя си с Господ и имаме прошка за греховете си, всички тези неща придобиват съвсем друго измерение. Вече няма нищо фатално. За всички проблеми, дори да са обикновени житейски затруднения, можем да разчитаме на помощта на всемогъщия Бог, който е сътворил небето и земята. Може да ни се струва невероятно, но Той се интересува дори от нашите дребни, ежедневни проблеми. Той е дал живота Си за нас и нищо, което става с нас, не Му е безразлично. При Него винаги можем да намерим помощ, закрила и утеха. А когато животът ни на тази земя свърши, ще живеем завинаги в радост и веселие в Неговото вечно царство.

Благодаря ти, драги читателю, че отдели време да прочетеш тези редове. Искам да знаеш от мен, че има живот след смъртта и че пътят към този живот е единствено Иисус Христос.