Сюзан Копола
Маскарад (5)

5

Разумът съветваше Федра да не отива при дядо си, а да изчака той да я посети. Несъмнено старият все още беше зает с утринния си прием, ритуал, при който блюдолизците танцуваха около него и се възхищаваха на вкуса му, обсъждаха сделки и молеха за услуги, докато великият стар мъж се обличаше. Сойер Уейлин нямаше да се зарадва, ако внучка му се явеше ненавреме, точно когато той се забавляваше с ласкателите си. Още повече че тя възнамеряваше да му поиска обяснение за маркиз дьо Верне.

Но разумът никога не беше определял връзката между Федра и дядо й. Откакто беше влязла в дома му, двамата бяха в постоянен конфликт. Присъствието на непознатия французин надали щеше да промени отношенията им. По-скоро маркизът щеше още да влоши положението.

В крайна сметка Федра реши да посети дядо си. Облече с помощта на Луси розова копринена рокля и се настани пред тоалетката си, за да може камериерката да среши разкошната й червена грива и да я завие на старомоден кок.

На тоалетката й имаше всички онези неща, от които аристократичните млади дами не биха се лишили за нищо на света. Сойер Уейлин не се скъпеше, когато ставаше въпрос за тоалетите и принадлежностите й. Но за нея сребърната четка за коса, парфюмираните пастили и огледалото в златна рамка не бяха нищо повече от суета. Все пак между предметите на масичката й бяха и нейните лични богатства: вазичка с увехнали теменужки, издание на „Правата на човека“… и една порцеланова фигурка.

Докато Луси навиваше косите й с машата, Федра въртеше фигурката между пръстите си — малка овчарка с розови бузки и нежни сини очи. Преди много време я бе намерила зад стария шкаф в таванската си стая. Очевидно не представляваше някаква ценност, но тя я хареса веднага. Скулпторът беше съумял да вдъхне живот на студения материал.

Федра беше толкова потънала в съзерцание, че не забеляза кога Луси бе довършила прическата й. Тя въздъхна и остави фигурката на мястото й. Хвърли последен поглед в огледалото и стана, готова за сблъсъка с дядо си.

Фустите й зашумоляха ритмично, когато се запъти с енергични крачки към първия етаж. Стълбището беше от полиран мрамор. Опирайки се на позлатения парапет, тя слезе в „дядовия кабинет на ужасите“, както го наричаше.

Високите стени на залата бяха от недялан камък, нарочно хладни и мрачни в стила на стар рицарски замък. На една стена бяха събрани всевъзможни средновековни оръжия, между тях щитове с хералдични цитати. Широки мечове, бойни брадви, ками и алебарди с коварно извити куки плашеха посетителите. Федра често си казваше, че мрачното преддверие е най-доброто място за личност като Хестър Сиърли. И сега икономката беше отвела в едно ъгълче двете деца на готвача. Федра спря на последната площадка и здраво стисна зъби. Дяволите да я вземат! Хестър отново беше в стихията си. Любимото й занимание в свободното й време беше да тиранизира Том и Джени. Малките бяха клекнали в сянката на бойните доспехи, които сигурно им изглеждаха като метални великани. Но най-шокиращото беше мадам Хестър, която злобно сочеше с пръст фигурата в железни доспехи, която държеше в желязната си ръкавица огромен боздуган.

— С това оръжие, милички, старият Лети е разбил главата на бащата на лорд Евън.

Джени изписка, вкопчи се в братчето си и зарови лице в пухкавата му ръчичка. Макар да се престори, че не го е страх, Том отвори широко очи и също се разтрепери.

Федра прекоси залата с големи крачки, за да сложи край на жестокия разказ, но закъсня. Историята на Хестър вече беше преминала кулминационната си точка. Икономката разпери ръце, за да покаже черните криле на хищна птица.

— Разбира се, подлият убиец бил заловен и обесен. Внимавайте, милинките ми, защото казват, че старият Лети излиза от гроба си в полунощ и прибира непослушните малки дечица.

— Млъкнете веднага, проклетнице! — изкрещя извън себе си Федра и се укори за закъснението си. Плачейки от страх, Том и Джени се скриха зад гърба й. Сигурно цяла седмица ще имат кошмари, каза си Федра и с мъка устоя на напора да удари икономката.

— Дяволите да ви вземат! Колко пъти съм ви казвала, че няма да търпя да плашите децата с истории за убийства и призраци!

Хестър се поклони превзето.

— Но моля ви, милейди, убийствата са част от историята на тази къща. Малките са омагьосани от нея. И ще им стане още по-интересно, ако ми позволите да им разкрия цялата истина. — Хестър се усмихна и продължи сладникаво: — Това ужасно убийство стана само година преди да се омъжите за лорд Грантъм. Мистър Уейлин и лорд Карлтън, бащата на лорд Евън, тъкмо се занимаваха с уреждането на женитбата ви…

— Това не ме интересува.

— Слугите имаха свободен ден. Мистър Сойер и лорд Карлтън бяха сами в къщата… поне така казват.

Федра се обърна рязко и се запъти към покоите на дядо си, преди в къщата да стане второ убийство. Беше вече на вратата, когато Хестър извика подигравателно подире й:

— Вървете, вървете, милейди, обзалагам се, че мистър Уейлин ви очаква с нетърпение.

Федра изскърца със зъби, но се направи, че не е чула вика на икономката. Не изчака някой от лакеите да я придружи, а си отвори сама и влезе в елегантните покои на дядо си, обзаведени по кралски в златни и кремави тонове, препълнени с украси в стил рококо. В преддверието имаше само няколко стола, които не изглеждаха особено удобни. Сойер Уейлин не обичаше гостите му да седят удобно, докато очакват появата му.

Повечето от господата, събрани в преддверието, предпочитаха да стоят прави. Откакто дядо й получи място в парламента, утринните му приеми станаха още по-популярни. Федра устремно си проби път през масата от хора. По някое време бе избутана настрана от двама лакеи, които водеха помежду си млад мъж. Непознатият беше толкова мършав, че изобщо нямаше шанс срещу едрите слуги на дядо й. Краката му стърчаха като пръчки изпод износените панталони.

— Престанете да се дърпате — изръмжа един от лакеите. — Мистър Уейлин не приема плъхове като вас.

— Но аз трябва да говоря с него — изхълца мъжът. — Трябва да получа заплатата си. Жена ми и детето ми са болни…

Федра не чу последните му думи, защото лакеите го изтикаха от стаята.

— Джон! — извика тя след лакея, за да разбере какво се бе случило, но веднага бе заобиколена от непроходима маса от бяло напудрени перуки. От всички страни я връхлетяха мъжки гласове:

— Моля ви, лейди Грантъм, само за момент. Чух, че дядо ви търси архитект, който работи в стила на Адам. Случайно познавам човек, който…

— Милейди, дядо ви обеща да осигури на сина ми място като митнически чиновник…

— Моля ви, тази сутрин мистър Уейлин не приема никого. Бихте ли казали една добра дума за мен?

— Джентълмени, моля ви. — Федра вдигна ръка да ги спре, но не посмя да обясни на бедния неосведомен младеж, който я бе помолил за застъпничество, че това е най-прекият път да си навлече гнева на дядо й.

Федра знаеше, че щом дядо й бе отказал на посетителите достъп до спалнята си, значи беше в ужасно настроение. Разбира се, имаше привилегировани, на които беше разрешено да влизат в светилището му по всяко време, за да кръжат около него и да го ухажват, докато нагласява перуката си. Федра си проби път с лакти между търговците и молителите и изпъна рамене в очакване на неизбежния сблъсък.

Промъкна се през задната врата на преддверието и я затвори пред разочарованите очи на молителите. Помещението, в което се озова, беше само стая за обличане, но беше също така голямо и разкошно, с позлатени столове, наредени като за театрално представление. За съжаление тази сутрин звездата на представлението не беше в добра кондиция, за да вдигнат завесата.

Сойер Уейлин се местеше нервно върху тапицирания италиански стол. Ръцете, които, за разлика от масивното тяло бяха мършави и кокалести, шареха по страничните облегалки с форма на озъбени лъвове, измъченият от подагра крак почиваше върху пухени възглавници. Столът му беше като трон на венециански дож, а с впечатляващите си скули, тежките клепачи и дебелия си врат дядо й лесно можеше да бъде сметнат за ориенталски деспот.

Старият Уейлин не обърна внимание на влизането й. Вниманието му беше съсредоточено върху треперещия бръснар пред него, който размахваше пред лицето му огромна сива перука.

— Уверявам ви, сър, това е най-новата мода!

— Пфу! Не знаете ли, че не мога да понасям сиво? — Уейлин се удари по голата глава. — Затова ли избръснах и последните косми от темето си? За да ме измамите като малоумна старица? И искате да ви платя тридесет гвинеи!

— Цената е намалена специално за вас, а сивото много ще ви отива. Ето, дамата ще го потвърди.

След забележката на бръснаря и умолителния му поглед дядо й най-сетне благоволи да забележи присъствието й. Обърна се на трона си, доколкото позволяваше царствената му поза, и я погледна смръщено. Федра направи реверанс.

— Добро утро, дядо.

— Добро утро ли? Наистина ли е добро? — изгърмя Сойер Уейлин. — Непослушно дете. Ела тук и поеми отговорността за деянията си. Какво си въобразяваш, като… — След кратко мълчание дядо й се обърна към бръснаря и нареди: — Не ме зяпайте така глупаво. Вървете си, негоднико!

— Но сър, вашата перука…

Уейлин я изтръгна от ръцете му.

— Вървете си и ми пратете сметката. Ще получите петнайсет гвинеи и нито пени повече.

— О, сър! — Охканията на бръснаря преминаха в пъшкане, когато старецът посегна към бастуна си, за да го стовари върху гърба му. Бедният човечец побърза да се спаси с бягство.

— По дяволите, заобиколен съм от крадци и разбойници! В Лондон вече няма нито един честен търговец. — Уейлин нахлупи перуката на главата си. — А сега е твой ред, момиче! Ела тук! — Той почука с бастуна на пода пред стола си. — Как си посмяла да се върнеш тайно от Бат и да напълниш къщата ми с ирландски паписти? Сиърли ми съобщи, че си приела онзи негодник, братовчед си. Няма да търпя подобни своеволия! Чужденци под покрива ми!

Федра кипеше от възмущение.

— Щом самият ти заговори за чужденци — какво ще кажеш за френския си приятел, който се е разположил в стаята на Евън? Предполагам, че и той е католик като Джили.

— Да, но е французин, а аз вярвам на французите повече, отколкото на шотландците и ирландците. Освен това Арман не е беден.

— Обзалагам се, че не знаеш нищо за маркиза — продължи смело Федра и без да се съобрази с треперещата от гняв брадичка на дядо си, намести изкривената му перука.

Старецът я блъсна сърдито.

— Значи вече си се запознала с маркиза, така ли? — Той дръпна една червена къдрица-. — Приличаш на циганка. Защо никога не пудриш тази червена грива? Причиняваш болка на мъжките очи, особено в този час на деня.

— Сега не говорим за косите ми, а обсъждаме по-важни неща. — Федра се отдръпна по-далече от ръцете му.

— Така ли? И защо, по дяволите, не остана в Бат, докато реша да те прибера? За малко да унищожиш хубавия ми план.

Федра беше готова да обясни причините за завръщането си, но последните му думи я спряха. Какво пак беше измислил дядо й? Ала преди да е успяла да го попита, старецът избълва поток проклятия, защото възглавниците, на които беше опрял болния си от подагра крак, се бяха разместили.

— Проклятие! Защо трябва да се мъча така?

Федра се наведе и сръчно оправи възглавниците, върху които беше положен превързаният крак на дядо й.

— Престани да ги риташ, така само влошаваш положението си. — И неволно се запита дали дядо й най-сетне се бе съгласил да повика лекар. Когато накрая успя да настани крака му що-годе удобно, Уейлин се отпусна назад и попи потта от челото си с голяма карирана кърпа.

— Ох, стана ми по-добре. — Той погледна Федра с нещо като нежност. — Ти, глупаво, упорито момиче! Трябва да знаеш, че ти мисля само доброто.

Увисналите му бузи се затресоха, устните се опънаха в усмивка и показаха две редици безупречни бели зъби, с които той много се гордееше.

Федра продължи да се занимава с възглавниците. Устните й бяха здраво стиснати. В сърцето й кълнеше недоверие. Внезапно й стана ясно, че нещо не е наред. Беше очаквала, че дядо й ще е бесен заради непозволеното й завръщане от Бат, но сега имаше чувството, че той по-скоро се радва на непослушанието й. Както се беше отпуснал назад и я гледаше, приличаше на мързелив тлъст крокодил, който се пече на слънцето. Но тя беше виждала достатъчно често как нещастни глупаци изчезват в ненаситната му паст, за да му позволи да я заблуди.

— Какво имаше предвид, като каза, че едва не съм унищожила хубавия ти план? — попита подозрително тя.

— Имах предвид, че трябваше да те запозная с Арман, както аз бях решил.

— Какво си решил?

— Планът ми е да те омъжа за него, глупачке! Да не искаш да останеш вдовица до края на живота си?

Думите на дядо й я улучиха като удар с бастун.

— Велики боже! — прошепна невярващо тя и стана. — Не е възможно да си въобразяваш, че аз и Арман дьо Лакроа…

— И защо не? Той е маркиз, момиче, има пари. Ако питаш мен, е по-добър от херцог.

— Но ти изобщо не го познаваш! Той е опасен, потаен и жесток.

— Е, и какво от това? — Уейлин очевидно се зарадва на описанието й. — Много по-симпатичен е от онова мамино синче Грантъм.

Федра не пожела да напомни на дядо си, че именно той я бе омъжил за Евън Грантъм. Възхищението на Сойер Уейлин от титлите и аристокрацията граничеше със слабоумие. Манията му да се сближи с аристократичните семейства го бе накарала да омъжи внучка си за Евън Грантъм, макар да го презираше. Но този път стремежът му да влезе в аристократичните кръгове беше повече от опасен.

— Знаеш ли, дядо — промълви замислено Федра, — убедена съм, че ти би ме хвърлил в обятията на дявола, ако срещу това ще получиш благородническа титла.

— Естествено, че бих го направил — изръмжа старият.

— Боя се, че този дявол има други планове. Като съдя по малкото, което знам за него, бих казала, че е парвеню. Някои аспекти от поведението му са повече от странни. Тази сутрин например…

Дядо й затропа с бастуна си по пода, брадичката му затрепери от гняв.

— По дяволите! Ти явно ме смяташ за стар глупак! Гонил съм негодници още преди ти да се родиш, даже преди баща ти да обуе панталонки. Позволи ми да знам дали този маркиз е истински или не.

— Няма значение какъв е. Евън беше достатъчно лош. Няма да ти позволя ма де омъжиш втори път.

— Ще правиш, каквото ти кажа! — изрева старецът. — Не можеш да си позволиш да предявяваш претенции, момиче. И за това трябва да благодариш на глупавия си баща. — Лицето му прие мрачния, ожесточен израз, който добиваше винаги, когато заговореше за починалия си син. — Никога няма да разбера защо съм създал такъв неблагодарник. Не го биваше за нищо, само четеше дебели гръцки книги, а накрая умря млад и ми остави невъзпитана дъщеря с червени коси и езическо име. Но така е, като отиде в забравената от бога Ирландия и се ожени за една от тамошните уличници.

— Не смей да говориш така за майка ми! — изсъска вбесено Федра.

— Жалка папистка уличница — повтори старецът и се изсмя злобно. Когато смушка внучка си в ребрата с бастуна, Федра изплака и се отдръпна. — Глупавият ми син не можа дори да си намери жена с пари.

Разтърквайки удареното място, Федра го изгледа с цялото презрение, на което беше способна. В този момент от мразеше от дън душа.

— Майка ми беше дама от добро семейство, много по-добро от стария тромав мъж пред мен, който вони на джин.

Лицето на Уейлин се обагри в нездрава червенина. Той вдигна бастуна си и за момент Федра повярва, че ще я удари.

Старецът рязко свали крака си от възглавниците. Лицето му се разкриви от болка, но той се опря на бастуна и стана.

— Точно джинът и бирата направиха от теб това, което си, госпожичке — изпъшка той и шумно пое въздух. — Ако искаш да останеш в тази къща, трябва да се научиш да уважаваш господаря й.

— Нямам никакво желание да остана тук — отговори с треперещ глас Федра. — Ще взема първия кораб, който заминава за Ирландия.

— Ще се радвам да се отърва от теб, момиче. — Старецът я отстрани от пътя си с властно движение на ръката и заяви: — Върви при недодяланите си ирландски роднини и пукни там.

Федра изплака от безсилен гняв.

— Много добре знаеш, че след като мама почина, повечето от „недодяланите“ ми ирландски роднини ме презират заради английската ми кръв.

— Тогава си дръж езика зад зъбите, ако не искаш да те изхвърля. — Уейлин се обърна и я заплаши с бастуна. — И да не съм чул повече приказки за Арман. Ще се облечеш като дама и ще бъдеш мила с него. Ако го изпуснеш, ще те прогоня от дома си завинаги. Все ми е едно дали ще отидеш в Ирландия или в ада.

Той излезе от стаята с гневни крачки и затръшна вратата зад гърба си. Федра успя да види как мъжете с напудрени перуки в преддверието се пръснаха на всички страни като подплашени овце.

— Къде е проклетият бръснар? Да не си мисли, че сам ще пудря перуката си? — Ревът на дядо й замлъкна зад затворената врата и тя остана сама в гардеробната.

— Дано те пудри, когато се задушиш — промърмори тя и изтри сълзите от бузите си. Трябваше да знае, че е безсмислено да се говори разумно със Сойер Уейлин. И двамата бяха своенравни и избухливи и тя бе разбрала много отдавна, че изпитваха някакво извратено удоволствие да се карат. Ала новият план на Уейлин беше прекалено коварен, за да се примири.

Маркизът не бива да ти избяга, бе я предупредил изрично той.

— Това е невероятно. Давам ти думата си, деденце — изсмя се гневно Федра. Как да преследва мъж, който беше хлъзгав като риба?

Очевидно старият е ослепял, заключи мрачно тя, щом е измислил такъв безумен план. Но тя трябваше да бъде нащрек. За невероятно кратко време маркизът бе успял да накара дядо й да забрави предразсъдъците си по отношение на чужденците и бе спечелил вниманието и доверието на стария хитрец. А тя, най-близката му роднина, не го бе постигнала за цели шест години!

Федра се отпусна в стола на дядо си и опря пръсти в пулсиращите си слепоочия. Какво да прави сега? Да чака бездейно какво ще се случи? Да чака, докато се разбере кой е преценил правилно маркиза, тя или дядо й? Но тя не беше особено търпелива, не и когато чакането включваше дълги, горещи нощи, в които беше отделена от опасния маркиз само с една зарезена врата.

Федра плъзна пръст по устата си и си спомни как за малко не бе отговорила на целувката на врага си. Не, нямаше за втори път да стане жертва на мъж. Може би трябваше да избяга отново в Бат, както я бе посъветвал Арман? Но тя никога не беше бягала от мъж, нито от Евън и жестокостите му, нито от дядо си и коварството му. Някой трябваше да бъде изхвърлен от тази къща, но това не беше тя. Тя беше длъжна да остане и да разкрие тайната на Арман дьо Лакроа.

Първо трябваше да помоли Джили да й помогне, като проследи маркиза. Само ако можеха да отворят ковчежето на тоалетната масичка, за да разберат какво е скрито вътре! Трябваше да разбере защо Арман бе реагирал така странно на наметката. Джили щеше да поразпита дискретно за французина… наистина дискретно, защото ако Арман узнаеше какво му се готвеше…

Споменът за ледените сини очи отново я завладя. Добре оформената уста, понякога топла и примамлива, но много по-често жестока и зла, я предупреждаваше да не се захваща с него. Федра се разтрепери.

Онова, което възнамеряваше да предприеме, беше опасно. Но много по-опасно беше да продължи опипом в мрака.