Сюзан Копола
Маскарад (13)

13

Федра не можа да преодолее себе си и не изгори оригиналите на статиите си. Нареди ги грижливо един върху друг, върза ги с черна панделка и ги заключи в чекмеджето на писалището си. Това беше всичко, което направи за Робин Гудфелоу. Изпита облекчение, когато не се чу нищо за арест на Джесъм, и продължи да се наслаждава не всеки скъпоценен миг с Арман, без да мисли за бъдещето.

Дойде август и жегата в Лондон беше непоносима. Който можеше да си го позволи, заминаваше на море. Онези, които оставаха в града, се криеха в сенките и страдаха мълчаливо. Когато един следобед излезе на езда с Арман по ливадите зад зелената морава на Хийт, Федра не срещна никого, само стадо наскоро остригани овце.

Зарадвана от тази самота, тя пусна коня си в галоп. Периферията на шапката не можеше да опази лицето й. Скопеният й червен кон напразно се опита да надмине Немезис, расовия бял жребец на Арман.

След кратък натиск с коленете конят се втурна напред и разпръсна уплашените овце. След минути Федра намали темпото, за да не изтощи животното. Пъшкайки, конят прекоси ливадата. От хълбоците му капеше пот.

Най-сетне Арман забеляза, че я е оставил далеч зад себе си, и спря да я изчака под стар, разклонен дъб. По загорялото му от слънцето лице блестяха капчици пот. Той разкопча ленената си риза и изложи гърдите си на лекия вятър.

Когато Федра спря до него, в погледа му се четеше дяволитост. Наведе се към коня си и пошепна съзаклятнически в ухото му:

— Честно, Немезис, ако знаех, щях да спася бедното животно от тези мъчения.

— Ти не ми каза, че ще яздиш, сякаш те гони банда главорези! — извика обвинително Федра. — И изобщо, що за име е това? Немезис! Не подхожда на кон.

— Когато му дадох това име, го считах за най-подходящото, но сега не съм толкова сигурен. — Арман я погледна с отсъстващ вид, но скоро се върна в реалността и скочи от гърба на коня. — Ако искаме да се върнем в Хийт до вечерта — поясни той, — трябва да дадем почивка на твоя кон.

Федра не възрази, когато той я вдигна от седлото. Недалеч от дъба Арман намери поток, от който беше останала само вадичка, и напои конете. Федра се настани с доволна въздишка на брега, прибра полите на светлосиния костюм за езда, загреба с шепи вода, напи се и наплиска лицето си. При това хвърляше скрити погледи към Арман, който също се плискаше с хладната вода. Отново забеляза белега на гърлото му и потръпна. Веднъж той й бе казал, че го е наранил приятел. Дали е бил затворникът, когото беше споменал? Стига! — заповяда си енергично Федра. Нали беше обещала да не задава повече въпроси.

Тя седна на пети и разкопча жакетчето си.

— Май ще се наложи да вървя пеша — въздъхна тя. — Не биваше да пришпорвам бедния Фурлонг в тази горещина.

Арман върза двата коня под малко ябълково дърво, където имаше достатъчно сянка и свежа трева. Докато милваше шията на Фурлонг, той проговори замислено:

— Ти си добра ездачка. Жалко е, че яздиш този старец.

— Аз обичам този старец — възрази тя, но веднага добави с копнеж: — Понякога ми се иска буйна млада кобила, но дядо не разбира нищо от коне. С Евън имахме ужасни караници за скъпите ловни коне, които непрекъснато купуваше. Трябваше буквално да проси от дядо ми…

Тя свали шапката си и се изтегна на тревата.

— Последният ловен кон, купен от дядо, беше прекрасен. Имаше най-прекрасната кестенява грива и беше невероятно бърз. Жалко е, че Евън яздеше Брут точно в деня, когато…

Тя млъкна рязко. Край на празните приказки! Не искаше да говори с Арман за починалия си съпруг, камо ли да му разкаже за злополуката, причинила смъртта му. Вдигна глава и забеляза, че очите на любимия й бяха сериозни.

— Сигурно ме смяташ за безсърдечна егоистка — продължи тихо тя, — понеже тъгувам за добрия кон, но не съм проляла нито една сълза за съпруга си, който си счупи врата.

— Не съм казал такова нещо. В никакъв случай не бих те нарекъл безсърдечна.

Въпреки мекия му отговор Федра се почувства длъжна да се защити.

— Злополуката е станала изцяло по вина на Евън. Винаги яздеше невнимателно, гонеше конете като луд, дори по непознат терен. Онази сутрин е бил сам. Много пъти съм го виждала да прескача каменни зидове, без да намали скоростта, без да помисли какво го чака оттатък. Излетял от коня и паднал право върху плуга, оставен от някакъв селянин…

Тя затвори очи. Сцената беше жива в съзнанието й.

— За щастие умрял веднага. Казаха ми, че не е страдал. Участта на Брут била много по-ужасна. Двата му предни крака били счупени, коремът му бил разпран от плуга… намерили ги едва след няколко часа. Много странна ситуация…

— Защо я наричаш странна?

Въпросът на Арман я изненада. Той бе мълчал толкова дълго, че тя вече се питаше дали я слуша. Отвори очи и срещна бдителния му поглед.

— Не знам точно — отговори искрено тя и седна. — По ирония на съдбата точно този ден Евън е излязъл на езда сам. Той мразеше да е сам. Нерядко излизаше дори с мен, само и само да не остане сам.

— Ти си била много нещастна с него, нали?

— Беше истински ад — отговори честно тя и опита да се засмее.

— Тогава се радвам, че си е счупил врата.

Федра потрепери. Често си беше казвала тези думи, но изречени от друг, те звучаха страшно. Още повече че Арман ги бе изрекъл с необичайна острота.

Не биваше да споменава починалия си съпруг. Споменът за него помрачи прекрасния летен ден, който прекарваше с Арман. А тя не знаеше колко още такива дни им оставаха.

— Е, лошото свърши — въздъхна тя. — Сега съм свободна жена.

— Но ще се омъжиш отново. — В гласа на Арман звучеше напрежение. — Забелязах, че приятелят на дядо ти много те харесва. Човек като мистър Върнел може да предложи сигурно бъдеще на една жена.

Защо беше този намек? Може би Арман искаше да й даде да разбере, че двамата нямаха общо бъдеще? Тя отдавна подозираше това, а погледът в тъжните тъмни очи й показа, че е отгатнала правилно. Извърна се настрана, защото сега не искаше да мисли за бъдещето.

— Решила съм никога вече да не се обвързвам в брак. Искам да бъда независима жена.

— Съжалявам, че възприемаш брака само като окови — каза тихо Арман. — Според мен смисълът на брачния съюз е съвсем друг. Вярно е, че ти си преживяла с Евън само лоши неща. Ако обстоятелствата бяха други, аз с радост бих се опитал да те убедя…

Той млъкна рязко, стана и се отдалечи, докато Федра зарея поглед по поляните.

— Какво знаеш ти за брака? — попита след малко тя. — Никога не си бил женен… или?

Арман потръпна от болезнения спомен.

— Не съм имал това щастие. Но мама и татко имаха прекрасен брак. В този несъвършен свят двамата бяха постигнали съвършена хармония.

— Родителите ти са починали, когато си бил още малко дете — изрече нежно тя.

За момент той я погледна слисано, после вдигна ръка, за да признае грешката си.

— Пак ме улучи! Много ви благодаря за напомнянето, мадам.

— Не исках да прозвучи надменно. — Федра смръщи носле. — Искам само да кажа, че пред другите хора трябва да бъдеш много по-предпазлив, отколкото пред мен.

— Ти настоя да се откажа от ролята на маркиза, скъпа моя.

— Но само пред мен. Не съм поискала да се разкриеш пред другите. Само небето знае какво ще направи дядо ми, ако те разкрие. А в Лондон има твърде много хора, които с удоволствие ще клюкарстват. Да не говорим за Хестър…

— И друг път си ме предупреждавала да се пазя от нея. Повярвай, Федра, аз мога да се грижа за себе си. — Коравото му лице се смекчи и изрази копнеж. — Заради теб се изложих на опасност — за първи път в живота си. Понякога си мисля, че съм готов да продам душата си, за да мога да ти разкажа цялата си история и да чуя как изричаш истинското ми име.

— Цената ще е твърде висока — промълви тя. Отдавна се беше отказала от желанието си да чуе признанието му. Защото се страхуваше, че разкриването на тайната ще има фатални последствия за нея и за връзката им. Бързо се изправи и започна да чисти тревичките от полата си.

— Е, сър, след като се проявихте като негодник и ме накарахте да препускам в жегата, смятам, че е редно да ми отстъпите своя кон, ако бедният Фурлонг още не си е отпочинал.

— Ако смятате, че можете да яздите Немезис, милейди…

— Как смеете! Аз съм се родила на гърба на кон. Научих се да яздя, преди да проходя — отговори надменно тя. — Ние, ирландците, сме известни по цял свят като превъзходни ездачи.

— Доколкото знам, сте и добри конекрадци.

Всеки път, когато Арман говореше по този начин, Федра не изпитваше съмнения за произхода му. Загреба шепа вода и го опръска. Той изтри лицето си напълно спокойно. Само дяволските искри в тъмните очи издадоха желанието да й отмъсти.

— Да не говорим за любовта на ирландските дами към водата и плуването — добави с усмивка той.

Федра веднага разбра намека и хукна да бяга през поляните. Арман я последва и бързо я настигна с дългите си крака. Нямаше никакъв шанс да му се изплъзне.

Той я сграбчи грубо за талията и я свали в тревата, Федра се претърколи настрана, но се спъна в полите си и избухна в смях. Арман я притисна с тежестта си към земята и се наведе към нея, за да я целуне. Целувката продължи дълго и остави и двамата без дъх. Когато се отдели от нея, Арман нави една червена къдрица на пръста си и се наслади на огнения й блясък.

— Магьосница — пошепна той. — Би трябвало да се казваш Цирцея, защото изкушаваш мъжа да забрави цялото си минало и да мисли само за топлите ти обятия.

Федра се усмихна, но сърцето й потръпна от страх. Ако искаше да е магьосница, то беше само за да предпази Арман от опасностите, които го заплашваха. Вярно е, че тъкмо тайната му го бе довела в живота й, но сигурно същата тази тайна щеше да ги раздели. Дълбоко в сърцето си тя знаеше, че идилията им няма да продължи дълго. Отчаяна, тя се вкопчи в Арман и впи устни в неговите, без да обръща внимание на изгарящото августовско слънце. Това беше техният сезон, нейният и на Арман, времето на огъня. Есенният хлад и ледените ветрове на зимата щяха да настъпят много скоро.

Когато Федра и Арман се върнаха в Хийт, слънцето вече залязваше. Между двамата цареше тихо, хармонично задоволство, изпълнено със спомена за любовната игра. Когато видяха вратата на обора, Федра се опита да приглади непокорните си къдрици и ги натика под шапката. Когато се намръщи, усети как кожата й се опъна: явно лицето й беше изгоряло от слънцето.

За разлика от нея Арман изглеждаше чист и спретнат както на сутринта. Бялата риза беше закопчана догоре, косата грижливо сресана. Федра го погледна сърдито. Защо страстното им сливане в топлата трева не беше оставило видими следи по лицето и дрехите му?

Федра вдигна ръка над очите си и примигна няколко пъти, за да свикне със светлината. Но не беше нужно да се напряга, за да познае самотния ездач. Небрежният начин, по който яздеше, и черните къдрици й бяха много добре познати.

— Но това е… това е Джили! — извика възбудено тя. — Братовчед ми! Помниш ли…

— Естествено, че го помня — отвърна сухо Арман. — Макар че от запознанството ни мина доста време.

— Той беше във Франция — отговори непринудено Федра и лицето й изведнъж пламна. Едва изрекла тези думи, тя разбра, че бе направила грешка. Арман я погледна, сякаш го беше ударила с юмрук в лицето. Но веднага се овладя и наложи на лицето си леденото изражение, характерно за началото на връзката им.

— Във Франция — повтори той. — Да, разбирам…

— Не, Арман, нищо не разбираш! Моля те, не е това, което си мислиш. Джили замина много преди ние с теб…

Ала Арман вече бе пришпорил Немезис и жребецът реагира веднага. Конят препусна в галоп към оборите и остави Федра сред облак прах.

Тя стисна здраво зъби и бавно последва любимия си. В сърцето й се настани потискащо предчувствие. Лятната й идилия отиваше към края си.