Аня Баст
Магьоснически огън (5)

5

Пенисът му се притисна в нея с непреодолимо желание. Мира се протегна между телата им, прокарвайки пръсти по члена му през дънките. Можеше да мисли единствено за това как го докосва, как го държи, как поставя устата си върху него. Искаше го в тялото си, искаше да остави освободените им магии да се слеят напълно, както и телата им.

Толкова внезапно, колкото я започна, Джак прекъсна целувката.

— Не, недей — промърмори тя, преди да успее да се спре.

Той се взря в нея с нефокусирани очи.

— Усещаш ли силата в теб?

Тя кимна, прехапвайки долната си устна и взирайки се в устата му.

— Така реагира силата ти на моята — въздух към огън. Сега ми кажи, че не си магьосница. — Гласът му звучеше неестествен.

За един дълъг, напрегнат момент, той се взря в нея. Устните й се усещаха подути от целувките му и тялото й… желаеше. О, как го искаше, но той я пусна и излезе от стаята, ругаейки под носа си.

Зашеметена от внезапния изход от рая, Мира се заклатушка обратно на краката си, които чувстваше като от памук. Гърбът й се удари в стената на кухнята с тупване и тя се остави да се плъзне надолу, докато не седна на покрития с плочки под. Някъде на ръба на ума си, тя чу вратата на апартамента да се затръшва.

Мира изпусна предпазлив, разтреперан дъх. Всяка част от тялото й все още беше изтръпнала. Клиторът й се усещаше подут, а зърната й бяха твърди и чувствителни. Искаше й се да се разплаче, задето я беше накарал да се почувства така, въпреки че също така беше и облекчена. Докато я целуваше, тя беше изпаднала под силата на някакво странно заклинание. Щеше да спи с него и това щеше да е грешка.

Тя направи гримаса на двете констатации, както и на оттеглянето на магията си, намотаваща се отново в центъра на гърдите й, без огъня на Джак да я примами от нея. Скръб се надигна при загубата й. Мира притисна длан между гърдите си и вдиша бавно. Дори не знаеше, че е там, а сега й липсваше присъствието й.

С една целувка Джак беше замъглил някои неща, а други беше направил невероятно ясни. Всичко беше истина. Неговата магия, нейната магия. Те бяха истински, осезаеми неща, заряд на сила в телата им. Сега, когато бе държала в ръце магията си, можеше да каже, че няма съмнение.

Мира затвори очи. И, о, мамка му… тя беше магьосница. Истинска. Не просто някоя, занимаваща се с Уика, която нарича себе си магьосница. Не. Тя беше предана на Богинята магьосница с могъща магия.

Сведе поглед към ръцете си. Трепереха.

Това означаваше, че и всичко останало е истина. Родителите й не бяха загинали при автомобилна катастрофа; били са убити. По-лошо, убиецът се е измъкнал.

Мира облиза устните си, все още усещайки вкуса на Джак върху тях, и преглътна с усилие. Имаше вероятност някак да успее да подведе убиеца на родителите си под отговорност — каквото и да беше правосъдието в този случай. Адреналин се изстреля в тялото й само при мисълта за това. Тя не беше точно боен тип момиче, готова да вилнее из страната в търсене на отмъщение, но те бяха убили родителите й. Тя искаше… нуждаеше се да ги накара да си платят за това.

Джак беше прав. Щеше да остане тук по собствена воля.

Тя стана и се затърси телефон. Потъвайки в креслото, тя взе безжичния, който намери на масичката във всекидневната и набра номера на ресторанта с треперещи пръсти.

Лъжата се задържа на езика й, но каза на Майк, че има семейни проблеми и има нужда от малко време, за да оправи нещата. До някаква степен дори беше истина. Поне не се наложи да подправя треперенето в гласа си.

Не можеше да му каже истината. Не можеше да му каже, че е открила, че някои от нещата, които изскачат през нощта всъщност са истински и тя беше една от тях. И, о, между другото, трябваше да отмъсти за смъртта на родителите си от ръцете на група вещери, докато се опитва да предотврати същите тези вещери да използват силата й, за да призоват демон.

Някак си просто не мислеше, че Майк ще й повярва.

Какъвто беше страхотен, Майк я увери, че ще се справят известно време без нея и й пожела късмет. Каза й да побърза и че работата й ще я чака, когато се върне.

Мира затвори с буца заседнала в гърлото и изгарящи очите й сълзи. Работата в закусвалнята беше нейна опора от месеци и сега се чувстваше без посока. Животът й беше погълнат от хаос през последните двадесет и четири часа и хаосът си имаше име — Джак Макалистър.

Отпускайки лакти на колената си, тя покри лицето си с ръце, внимавайки да не натисне синината си. Твърде малките дънки се врязваха неудобно в талията й и се опъваха плътно по бедрата й. Раздразнена, тя разкопча най-горното копче, след това стана и се запъти към една от стаите за гости, за да потърси други дрехи. Претърсването на гардеробите и скриновете и в двете допълнителни спални не доведе до резултат.

Мира отиде в спалнята на Джак. Не можеше да понесе да остане в тези тесни дрехи нито дори минута повече. Не й пукаше дали Джак ще се разсърди задето е ровила в дрешника му в търсене на нещо годно за носене.

След като отвори няколко чекмеджета, тя откри сив анцуг и суитчър, на който с избелели златни и червени букви пишеше „Университет на Минесота“. Съблече взетите назаем дрехи и с въздишка се пъхна в меката, износена тъкан. Бяха й твърде големи. Ръкавите висяха от ръцете й с по три инча и панталоните се издуваха около краката й.

Още по-лошо, материята все още носеше аромата на Джак. Тя хвана предницата на суитчъра и я притисна към носа си, вдишвайки и затваряйки очи. Почти в безсъзнание, тя притисна пръсти към устните си, припомняйки си целувката на Джак.

Сексът с Бен никога не е бил добър. Беше достигала до оргазъм с него само няколко пъти. Клиторът й или беше прекалено чувствителен, или не беше достатъчно чувствителен, или Бен достигаше кулминацията преди нея. Бен я караше да се чувства така, сякаш вината е нейна, а може би беше. Може би просто беше от онези жени, които се справят трудно, освен ако не го правеха сами.

Мира се чудеше дали ще й бъде трудно с Джак.

Но Джак не я искаше. Не и наистина. Той на практика беше избягал от нея, след като я целуна. Очевидно го беше направил само, за да разпали магията й и да й докаже веднъж и завинаги, че е истина.

Тя задъвка долната си устна. Разбира се, ерекцията му изглеждаше доста автентична.

Мира преглътна с усилие от спомена как беше притиснат в нея, след това си спомни купчината презервативи в чекмеджето на нощното му шкафче. Тя се държеше глупаво. Мъж като Джак Макалистър вероятно получаваше ерекция и от целуването на дърво.

Клатейки глава, тя отиде до прозореца в дневната. Центърът на Минеаполис се простираше под нея, под студеното, чисто, синьо небе. Скоро трябваше да има пълнолуние.

Тя знаеше точната дата и време на всяко пълнолуние. Както и да е, нямаше подходящо място, където да направи месечното си жертвоприношение. Не и чак на петдесет и втория етаж. Съмняваше се, че ще й бъде позволено да излезе, за да изпълни месечния си ритуал.

Не и откакто я преследваше някой, който искаше да я убие.

Мира потрепери, когато най-сетне регистрира тази мисъл. Отдалечи се от прозореца и се опита да не мисли за това. Опита се да не мисли за родителите си. Опита се да не мисли за целувката на Джак. Опита се да не мисли за новото си положение на магьосница.

Вместо това проучи апартамента на Джак, прокарвайки пръсти по гладките махагонови маси, скъпата материя на канапето и столовете, върху произведенията на изкуството. Скъпите скулптури на Фредерик Ремингтън изглежда бяха любимите. Никъде не се виждаше прашинка, което я наведе на мисълта, че трябва да е наел чистачи.

Накрая стигна до витото стълбище и се качи по него. На върха, от лявата й страна, имаше врата. Тя опита да я отвори и порив на студен въздух я удари в лицето, карайки я да ахне от изненада. Покривът. Значи Джак имаше надстройка.

Беше вледеняващо, но тя подаде глава навън достатъчно дълго, за да хвърли поглед на небето над Минеаполис и средната по големина зимна градина. Зеленина се показваше през стъклата. Това означаваше, че Джак го държи отоплявано и отглежда растения вътре.

Е, той беше пълен с изненади.

Тя потрепери и затвори вратата. Вероятно намери решение на проблема си с пълнолунието. Не беше идеално, но поне можеше да намери място в зимната градина.

Зад нея имаше открито пространство, което гледаше надолу към дневната. Кътчето имаше още няколко етажерки с книги и удобно изглеждащи канапе и диван в ъгъла. Две врати извеждаха от тази малка читалня.

Първата стая се оказа офис, обзаведен с последен модел компютър, принтери и най-различни други електроники.

Другата врата беше заключена.

Хммм.

Човекът имаше заключена врата в апартамента си. Това беше личното му жилище и гласът на учтивостта шепнеше в ухото й, настоявайки да уважи това. От друга страна, тя търсеше отговори.

Те можеше да са зад тази врата.

Още веднъж пробва дръжката на вратата и след това коленичи, за да огледа бравата. Беше евтина, нищо прекалено сложно. Не беше майстор ключар или изпечен крадец, но няколко пъти беше разбивала такава ключалка на задната врата на Ани, когато вятърничавата й, разсеяна кръстница губеше ключовете си. Нямаше да я разбие. Джак дори нямаше да разбере, че е била там.

Това, което Джак не знаеше, нямаше да го нарани, но това, което тя не знаеше, можеше да я убие. Имаше нужда от отговори, точка.

Твърдо решена, Мира се завъртя и се отправи обратно към офиса. Прегледа чекмеджетата на бюрото, докато не намери кламер, и се върна при вратата. Уменията й за отваряне на врати се свеждаха единствено до ровичкане и манипулиране на щифтовете, докато не се отвореше вратата.

Отне известно време.

Най-накрая дръжката се завъртя и вратата се отвори. Прибра кламера в джоба си, спря и включи осветлението.

— О, уау — възкликна тя.

Още една изненада. Никога не беше приемала Джак като някакъв артистичен тип, дори и след скъпата статуя на каубоя на Ремингтън, изложена в дневната, но Джак трябва да беше направил великолепните снимки, които висяха в тази стая.

И лъскави черно-бели, и цветни портрети висяха в рамки на стените или бяха поставени на случайни триножници, разпръснати из стаята. Мира се заразхожда, изучавайки ги. Спря се пред няколко снимки на възрастна жена с прошарена коса. Вероятно беше майка му?

Имаше снимки на покрити със сняг плевни, дълги дъсчени огради снимани в разгара на лятото и други снимки на природата. Имаше снимки на деца и други хора, ярки, искрящи млади лица поставени едно до друго, сбръчкани ръце. Всички изглежда показваха красотата на живота и преходната му същност.

Челото й се набръчка. Джак можеше да прави дълбоки философски изложения чрез изкуството?

На другата стена имаше етажерки, изпълнени с оборудване за фотоапарат и електроника. До него стоеше бюро, съдържащ нещо, което изглеждаше като петдесет фотоалбума.

Тя се приближи, прокара пръсти по черната подвързия на албума, лежащ на бюрото му, и го отвори. Чувствена снимка на красива блондинка в разтворен халат срещна очите й и тя побърза да го затвори.

Сериозно. Трябваше да се досети.

Това беше тайната стая на Джак и ако великолепни, оскъдно облечени жени искаха Джак да ги снима, коя беше тя, че да съди? По дяволите, жените вероятно умираха за такова внимание от Джак Макалистър. Нежелана ревност я бодна за момент, преди да я прогони.

Внезапно грабна друг албум, за да открие, че е пълен с нещо като наблюдателни снимки на възрастен, набит мъж и няколко от приятелите му. Интересно. Джак правеше снимки на някои от вещиците или вещерите, които му беше възложено да следи. Тя остави албума и заразглежда останалите.

Прокара пръст напред-назад по скъпо изглеждащ, облечен в кожа албум, изпъкващ малко от останалите. Беше толкова красив. Мира го отвори и ахна.

Собственото й лице се взираше в нея.