Аня Баст
Магьоснически огън (19)

19

Тя позволи на магията да се разпадне, потушавайки огъня и разкривайки отражението им в огледалото. Едната му ръка беше под пуловера й, милвайки едното й зърно. Другата лежеше върху бедрото й като пръстите му лениво си играеха с подгъва на полата й.

Той повдигна едната си вежда, улавяйки погледа й в отражението на огледалото.

— Хммм. Това тук има предимства — прошепна той в ухото й.

— Знаех си, че огледалото играе някаква роля в нечистите ти планове — отвърна тя, останала без въздух. В отражението на огледалото, Мира можеше да види, че зениците й са разширени от възбуда като караха очите й да изглеждат тъмни. Челюстта й беше малко отпусната и изражението й се успокои. Приличаше на жена под влиянието на мощното, чувствено докосване на Джак. Мира разпозна тази жена като същата, която видя тази сутрин в ъгловото огледало на Джак. Беше аспект от личността й, който само Джак беше способен да изобличи.

— Хвана ме. — Той приличаше на хищник, сякаш знаеше точно какво прави… а онова, което възнамеряваше да направи, беше да я накара да свърши точно тук, на пода в балната зала.

Тя нямаше нищо против това.

Джак задържа погледа й в огледалото, когато ръката му подмина подгъва на полата и връхчетата на пръстите му се промъкнаха нагоре по кожата й. Той спря там, където вътрешната част на бедрото й се свързваше с най-чувствителното й място и придвижи пръстите си напред-назад докато дъхът й не спря. След това продължи до влажния материал, който покриваше интимните й части и погали клитора й през него, милвайки възбуденото снопче от нерви.

Удоволствието затопли вътрешността на бедрата й и се разпростря. Тих звук се откъсна от гърлото й, когато тя усети как открива онова вече познато място преди оргазма.

— Нека свалим бикините ти — измърмори той в ухото й. Хвана края на малкия дантелен материал и издърпа. Коприната се скъса.

Мира ахна от изненада.

— Това бяха перфектен чифт…

— Ще ти купя нови. — Той вдигна малките й сини бикини. — И без това тези бяха твърде оскъдни.

— Ако искаш да нося бабешки гащи съм сигурна, че ще успея да намеря.

Той захвърли бикините и грабна подгъва на полата й, издърпвайки го нагоре, докато тя не видя венериния си хълм.

— По-малко приказки, Мира — измърка той в ухото й, — повече стонове. — Покри интимните й части с ръка. — Докъде бяхме стигнали? О, да, ти възнамеряваше да гледаш докато те накарам да свършиш.

Устата на Мира пресъхна.

Джак погали клитора й с едната си ръка и придвижи другата нагоре, за да обхване гърдата й. Мира се размърда неспокойно срещу него като се чувстваше замаяна и нуждаеща се. Той вкара един пръст в горещината й и тя изстена. След това добави още един, разтягайки я.

— Харесва ти да гледаш, нали? — измърмори той в ухото й.

Тя намери погледа му в отражението на огледалото и кимна.

Той я дари с малка усмивка.

— Забелязах тази сутрин. Спусни погледа си надолу, Мира. Виж какво ти правя.

Тя стори това, което беше поискал и наблюдаваше как голямата му ръка се движи между бедрата й, мускулите му се нагъваха докато я отвеждаше право към мястото, където целият свят на Мира беше фокусиран само върху удоволствието.

Много силно го желаеше. Искаше да го почувства вътре в себе си, но днес Джак не я дразнеше, очевидно възнамеряваше да я накара да свърши срещу ръката му… и тя щеше да направи точно това.

Зарови петите си в килима и изви тялото си в дъга. Джак движеше плътните си пръсти в и извън нея, докато търкаше едното й зърно с другата си ръка.

— Джак, ще свърша — прошепна тя. Затвори очите си, усещайки началото на оргазма да се плъзга по тялото й.

— Отвори очите си — заповяда той нежно. — Погледни се.

Тя отвори очите си и възприе цялата вълнуваща картина. Погледът й улови неговия и го задържа. Очите му бяха тъмни, изражението му сериозно.

— По дяволите. Прекрасна си, скъпа — измърмори той.

Мира свърши срещу движещите се пръсти на Джак. Мускулите й се заключиха около тях и започнаха да пулсират, когато оргазмът я заля. Тя задържа погледа му толкова дълго, колкото можеше, след това отпусна главата си назад и започна да трепери и стене на път към рая и обратно.

Когато и последните вълни на оргазма избледняха, тя потъна в ръцете на Джак. Той приглади полата й надолу и нежно я целуна по слепоочието.

— Исках да видиш колко си красива, когато свършваш.

Мира се насили да формира някакъв отговор. Тя повдигна едната си вежда.

— Е, поне получавам каквото мога от теб.

Нисък кикот се откъсна от гърлото му.

— Ще ти дам целия страхотен секс, който искаш, жено.

Тя се обърна и го бутна върху килима.

— Това е добре, защото има нещо, което исках да направя от известно време, а ти не преставаш да ме спираш.

— Какво е то?

Тя само го дари с похотлива усмивка и го целуна първо по устните, след това надолу по гърдите, издърпвайки бежовия му пуловер нагоре, за да допре устни до кожата му. Когато стигна до джинсите му, Мира прокара език над края на колана му и погледна нагоре към него със страстно изражение на лицето си.

Той отпусна главата си назад и изстена.

След това се чу тихият звук от откопчаване на копче и сваляне на цип… и прекрасният му пенис се показа и изправи за внимание. Тя прокара пръстите си надолу по него, прилагайки натиск върху лъскавия секрет на главичката.

Джак потрепери и Мира се усмихна.

— Искам те на пощадата от устните ми — измърка тя — и устата ми. Искам да усетя тялото ти напълно уязвимо срещу премерените докосвания на езика ми… докато не ми дадеш всичко, което можеш.

— Ще ме побъркаш.

— Не искам да те побърквам. Просто искам да те накарам да свършиш.

Тя го погали още малко с пръстите си, усещайки всеки стон, всяка тръпка, всеки стегнат мускул сякаш със своето тяло. Мира облиза гладката му главичка, позволявайки на езика си да потанцува от двете страни на плътния му член, и спусна устните си около пениса му.

Пръстите му се увиха в косата й докато тя го поемаше в устата си. От време на време, той нежно упражняваше тласъци, така че главата на пениса му да се допира до сливиците й.

Когато най-накрая свърши, Джак го накара дълбоко в устата й и изстена. Той имаше вкус на мускус и беше топъл срещу езика й и надолу по гърлото й. Мира затвори очите си, наслаждавайки се на това, че беше накарала този мъж, който обичаше да упражнява контрол, да го загуби напълно срещу милувките на устните й.

Джак полежа за момент, дишайки тежко, и след това издърпа Мира нагоре, впивайки пръстите си в косата на тила й.

— По дяволите — изстена той, преди да се извиси над нея, целувайки я настойчиво.

Никога не бе знаела, че сексът може да е толкова добър — това сладко даване-и-отнемане на дъх, емоция и тяло. Без срам. Без свян. Само удоволствие. Без значение какво щеше да се случи между нея и Джак накрая, той й беше дал това.

Те прекараха остатъка от деня заедно и през онази нощ, тя отиде да спи в неговата стая вместо в своята.

Вечерта се обади на Ани и се опита да придума кръстницата си да дойде в Сборището. Ани категорично беше отказала, казвайки че има да управлява магазин и че иска да води спокоен живот. След като затвори, Мира се взря в телефона във всекидневната с топка размътени емоции в стомаха си.

Джак влезе в стаята и протегна ръката си към нея. Тя му позволи да я издърпа от седящо положение в ръцете му. Той повдигна брадичката й и я целуна нежно, без да използва думи, за да я успокои.

Тя го последва до спалнята, където двамата се съблякоха един друг и се сгушиха голи под завивките, изпитвайки удоволствие от допира на кожата си и топлината на телата си.

Джак приближи лицето си към нейното, без да продума нищо, и я целуна. Устните му се плъзнаха върху нейните, меки и леки сякаш се наслаждаваха на вкуса й. Тя изстена дълбоко в гърлото си и отвърна на целувката му. Езикът му погали устните й и тя ги отвори за него.

Когато снижи целувките си, за да обхване гърлото и гърдите й, тя му позволи. Когато докосна вътрешността на едното й бедро, тя разтвори краката си за него. Търпеливо, с опитното си докосване, той я подготви.

Когато Мира се възбуди и подмокри, той се плъзна в нея. Движеше се бавно, след това дори още по-бавно. Устойчиво задържаше погледа й със своя, отмествайки очи само когато се наведеше да я целуне или да прошепне нещо в ухото й. Беше интимно и възбуждащо, и караше емоциите й да се надигнат в нея, когато сълзи проблеснаха в очите й.

Той я караше да се чувства защитена и дори — почти — обичана и оценена.

Тя свърши с крака обвити около ханша му и с пениса му заровен дълбоко в нея. Нейният оргазъм ускори неговия и те заглушиха стоновете си с устни и език.

Заспаха запотени и в кълбо от задоволени, преплетени тела.

Мира не можеше да си спомни последния път, когато беше спала толкова дълбоко.

 

 

Ани нахлу в кухнята и остави чантите от бакалията върху кухненския плот. Толкова рано сутринта навън беше по-студено от всякога^[1]. Винаги бе обичала този израз.

Измъкна се от зимното си палто и се зае да разопакова чантите. Днешният ден в магазина щеше да е динамичен заради няколко вида занаяти, за които отговаряше, и по тази причина бе напазарувала рано. Слава богу, че бакалиите работеха по двадесет и четири часа.

След като подреди всичко, тя си наля чаша с кафе и седна на малката кухненска маса. Ранната сутрешна светлина проникваше през прозореца над мивката. От мястото си тя погледна покрай светло зелените завеси, опитвайки се да мисли за всичко, което трябваше да свърши през този ден, но накрая мислейки за обаждането на Мира от предната вечер.

Кръщелницата й бе прозвучала толкова разтревожена за нея. Ани се чувстваше виновна задето не се бе втурнала да отседне в Сборището, само заради Мира, но бе усетила нужда да отстоява своето. Дъскоф винаги пращаха всички горе в планините и на нея й беше писнало. Ако копелетата я искаха, по дяволите, трябваше да се опитат да я вземат. На нея не й беше непознато това как да използва магията си в битка.

Погледът на Ани се присви. Върху рафта над мивката, близо до малка саксия с миниатюрни розови цветя, които беше успяла да запази цяла зима у дома, имаше снимка на Мира от завършването на гимназията.

Кръщелницата й винаги е била красива и талантлива в толкова много неща. Беше много съпричастна, страничен ефект от това да си магьосница, и щеше да стане страхотен психолог, ако беше завършила училище. Ани винаги е била против брака й с Бен, още от самото начало. Беше усетила, че той не е за Мира. Беше споделила опасенията си, но не бе притиснала Мира. Това беше животът на Мира. Изборът на Мира.

Но дори Ани не бе подозирала, че Бен ще се окаже такъв глупак. Подло беше предал Мира, точно както и кръстницата й.

Ани затвори очите си, усещайки горчивия вкус на угризенията. Силно съжаляваше задето бе решила да уважи желанието на родителите й. Ако беше казала на Сборището за нея, Мира щеше да израсне с тренировките, от които се нуждаеше, и никога нямаше да бъде в такава опасност като сега.

Нейните родители просто искаха за нея нормален живот като човек без магия. Знаеха опасностите, които застрашаваха една въздушна магьосница, каквато Мира е имала съдбата да стане. Не са имали нищо лошо впредвид, както и Ани, но онази поговорка относно това как добрите намерения ти изкопават път към ада, беше вярна.

Тя се почуди на това колко се беше отдалечила Мира в Сборището. Не бяха разговаряли дълго по телефона предишната вечер. Ани вярваше, че Джак Макалистър ще предпази Мира от физически наранявания, но как се справяше тя психически, емоционално? Освен предната вечер, тя бе разговаряла с Мира още веднъж откакто бе в Сборището и Мира бе прозвучала студено по телефона, объркана и поразена от факта, че е имала семейство, което не е познавала.

Семейство, което Ани е скрила от нея.

Дали Мира я мразеше сега? Имаше това право, предположи Ани. Надяваше се, че Мира знае, че я обича като родна дъщеря. Една сълза се плъзна надолу по бузата й и тя я избърса.

Отвън на улицата имаше двама бодигарда, които Сборището бе изпратило да я наглеждат. Винаги носеше на мъжете топла храна и чай, но те все отхвърляха поканата й да влязат в дома или магазина й. Томас Монахан също беше изпратил най-добрите си тъкачи на защити, за да създават мощни протекции около къщата и бизнеса й. Тревожеха се за нея заради връзката й с Мира.

Но Ани се тревожеше само за Мира.

Един ден, когато всичко това свърши, тя щеше да опита да й се отплати задето бе скрила от нея. Само се надяваше, че Мира ще й прости.

Сърцето й натежа, както правеше от седмица насам, и Ани се изправи, остави чашата с кафе в мивката, грабна чантата и палтото си и се отправи към задната врата, за да започне деня си.

Токовете й не се подхлъзнаха по безупречно чистата пътека, която успя да създаде с магията си. Високи живи плетове растяха от двете страни на двора, скривайки онова, което правеше от не-магьосническите очи. Премахването на снега беше лесно за нея, след като се състоеше от вода. Тя го загряваше докато не се разтопи или просто го преместваше от двете страни на пътеката.

Тя стигна до алеята и колата си. Зеленият автомобил с двамата магьосници беше паркиран малко по-надолу. Помаха им както обикновено, но те не й върнаха жеста. Ани се намръщи, спускайки ръката си, усещайки нещо нередно. Присви очите си — имаше лек астигматизъм, — за да види по-добре.

Магьосниците бяха приведени в седалките си. Най-малко изглеждаха извадени от строя, най-много — мъртви.

А това не вещаеше нищо добро.

Чуха се стъпки на почистената пътечка зад нея. Двама мъже.

Адреналинът в нея се надигна и Ани издърпа нишка от магията си, когато се обърна да посрещне двамата вещери на Дъскоф. Единият владееше елемент земя, другият — огън.

Тя не им даде време за реакция. Заля ги с вода и я изстуди толкова бързо, че нито един от двамата не успя да отвърне. Замръзнаха на място.

След това се обърна, очаквайки още хора зад гърба си. Беше обичайна тактика. Първите бяха просто за отвличане на вниманието. Когато Дъскоф искаха да отвлекат силна магьосница, те я объркваха, превъзхождаха я.

Още двама се появиха зад ъгъла на гаража, магьосници на елементите вода и земя, и издърпаха нишки магия толкова бързо, че тя се уплаши, че няма да може да ги спре. С точните си рефлекси, тя издърпа няколко пъти от магията си и ги намокри, замразявайки ги солидно.

Дишайки тежко, тя се завъртя в кръг, в очакване на останалите. Нито един вещер не се изправи пред очите й… но нямаше начин да е довършила тази битка.

Един мъж в дълго черно палто пристъпи на алеята.

Като някакъв стрелец от улиците на Дедууд, Ани издърпа магията си и я насочи към мъжа, но той премести ръката си и водата пламна с внезапен проблясък от огън и след това се изпари. Тя опитваше отново и отново докато мъжът я приближаваше.

Той беше повелител на своя елемент. Никога не е усещала по-силен магьосник на огъня в живота си. Ани потърси възможности в съзнанието си, начини да го победи. Някои магьосници на водата можеха да манипулират водата в тялото на човек, но тя не притежаваше тази способност. Като не разполагаше с друга възможност, Ани пристъпи назад от него, удряйки се в един от мъжете, които беше замразила.

Докато той се приближаваше, тя успя да види лицето му по-ясно. Имаше груба красота с гъста, къдрава руса коса и сиви очи. Стефан. Цялата общност на магьосниците знаеше кой беше той. Стефан беше почти толкова добре известен като копелето, което беше баща му.

Той разпери ръцете си широко, сякаш поздравявайки стар приятел, и се усмихна.

— Ани, толкова се радвам да те видя.

Пламъци се разгоряха в двете му длани.

Той я прегърна.

Ани изпищя.