Джоан Роулинг
Хари Потър и философският камък (11)

ГЛАВА ЕДИНАЙСЕТА
КУИДИЧ

В началото на ноември настъпи голям студ. Планините около училището станаха леденосиви, а езерото заприлича на студена стомана. Всяка сутрин земята беше покрита със слана. От прозорците на горните етажи можеше да се види как Хагрид, навлечен с дълго палто от къртичи кожи, със заешки ръкавици и с огромни ботуши от боброви кожи, размразява метли на куидичното игрище.

Куидичният сезон беше започнал. В събота Хари щеше да играе първия си мач след седмици на тренировки: „Грифиндор“ срещу „Слидерин“. Спечелеше ли „Грифиндор“, те щяха да се изкачат на второ място в домовия шампионат.

Почти никой не беше виждал Хари да играе, защото Ууд бе решил, че — като тяхно тайно оръжие — Хари трябва да бъде държан именно в тайна. Обаче новината, че той ще играе като търсач, се беше разчула по някакъв начин и Хари не знаеше кое е по-лошо — дали дето някои му казваха, че ще е блестящ, или дето други му казваха, че ще тичат под него с дюшек в ръце.

Истинско щастие беше, че Хари сега имаше приятелка като Хърмаяни. Не можеше да си представи как би се справил с всичките си домашни без нея, като имаше предвид тренировките по куидич, които Ууд ги караше да правят до последната минута. Освен това, тя му даде назаем книгата „Куидичът през вековете“, която се оказа много интересно четиво.

Хари научи, че в куидича има седемстотин начина да извършиш нарушения и те всичките били направени в мач за Световната купа през 1473 година; че търсачите обикновено са най-дребните и най-бързи играчи и че повечето куидични злополуки като че ли се случвали с тях; че макар и хора рядко да са умирали при игра на куидич, били известни случаи с рефери, които изчезвали и се появявали месеци по-късно в пустинята Сахара.

Откакто Хари и Рон я бяха спасили от планинския трол, Хърмаяни беше станала по-толерантна към нарушаването на правилата и поради това — много по-мила. В деня преди първия куидичен мач на Хари тримата излязоха през междучасието на мразовития двор и тя им беше омагьосала един яркосин огън, който можеше да се разнася в буркан от конфитюр. Те стояха с гръб към него и се топлеха, когато Снейп прекоси двора. Хари забеляза веднага, че Снейп накуцва. Хари, Рон и Хърмаяни се струпаха по-близо един до друг, за да скрият огъня; бяха сигурни, че това не е разрешено. За съжаление нещо във виновните им лица привлече погледа на Снейп и той докуца до тях. Не беше забелязал огъня, но все пак сякаш търсеше причина да им се скара.

— Какво държиш там, Потър?

Беше „Куидичът през вековете“. Хари му я показа.

— Книги от библиотеката не може да се изнасят от училището — заяви Снейп. — Дай ми я. Отнемат се пет точки от „Грифиндор“.

— Той току-що измисли това правило — промърмори Хари гневно, когато Снейп се отдалечи, куцайки. — Какво ли е станало с крака му?

— Не знам, ама се надявам наистина да го боли — каза Рон с огорчение.

* * *

Тази вечер в общата стая на „Грифиндор“ беше много шумно. Хари, Рон и Хърмаяни седяха заедно до един прозорец — Хърмаяни преглеждаше домашните им по вълшебства. Тя никога не им даваше да преписват („Как ще се научите?“), но като я молеха да прочете домашните им, те все пак се сдобиваха с правилните отговори.

Хари не можеше да си намери място. Искаше да си вземе обратно „Куидичът през вековете“, за да отвлече мислите си от тревогата за утрешния ден. Защо трябва да се бои от Снейп? Стана и каза на Рон и Хърмаяни, че отива да помоли Снейп да му я върне.

— По-добре аз, отколкото ти — казаха двамата в един глас, но Хари си мислеше, че Снейп няма да му откаже, ако там има други учители.

Слезе до учителската стая и почука. Нямаше отговор. Почука отново. Нищо.

Дали пък Снейп не е оставил книгата там? Заслужаваше си да опита. Открехна вратата и надникна през процепа — и пред очите му се разкри ужасна гледка.

Вътре бяха Снейп и Филч — сами. Снейп държеше одеждите си над коленете. Единият му крак беше окървавен и изпохапан. Филч му подаваше бинтове.

— Проклет звяр! — тъкмо казваше Снейп. — Как би могъл човек да обхване с поглед и трите му глави едновременно?

Хари се опита да затвори тихо вратата, но…

— ПОТЪР!

Лицето на Снейп беше разкривено от ярост, кого пусна одеждите, за да скрие крака си. Хари преглътна.

— Исках само да попитам дали бихте ми върнали книгата.

— МАХАЙ СЕ! ВЪН!

Хари си тръгна, преди Снейп да отнеме още точки на „Грифиндор“. Изтича обратно горе.

— Получи ли си я? — попита Рон, когато Хари дойде при тях. — Какво се е случило?

Шепнешком Хари им разказа какво е видял.

— Знаете ли какво означава това? — завърши той задъхано. — Опитал се е да мине покрай онова триглаво куче на Вси светии! Там е отивал, когато го видяхме — иска да докопа онова, което то пази! И си залагам метлата, че той е пуснал трола, за да отклони вниманието!

Очите на Хърмаяни се разшириха.

— Не… не би го направил — каза тя. — Знам, че не е особено добър, обаче не би се опитал да открадне нещо, което Дъмбълдор охранява.

— Ех и ти, Хърмаяни, май смяташ, че всички учители са светци или кой знае що — сопна й се Рон. — Аз мисля като Хари. Според мен Снейп е способен на всичко. Но какво търси? Какво пази това куче?

Когато Хари си легна, в главата му бръмчеше същият въпрос. Невил хъркаше силно, но Хари не можеше да заспи. Опита се да не мисли за нищо — необходимо беше да спи, трябваше да спи, след няколко часа щеше да почне първият му куидичен мач — обаче не можеше лесно да забрави израза на лицето на Снейп, когато Хари бе видял крака му.

* * *

Утрото на другия ден беше много ясно и студено. В Голямата зала се носеха чудното ухание на пържени наденички и веселото бъбрене на всички, които очакваха един добър куидичен мач.

— Трябва да закусиш нещо.

— Нищо не искам.

— Поне малко препечен хляб — придумваше го Хърмаяни.

— Не съм гладен.

Хари се чувстваше ужасно. След един час щеше да излезе на игрището.

— Хари, имаш нужда от сили — каза Шиймъс Финигън. — Търсачите са винаги в опасност да бъдат осакатени от другия отбор.

— Благодаря ти, Шиймъс! — каза Хари, като наблюдаваше как Шиймъс сипва кетчуп върху наденичките си.

* * *

Към единайсет часа като че ли цялото училище беше по трибуните около куидичното игрище. Много ученици си носеха бинокли. Вярно, че местата за сядане бяха издигнати нависоко, но въпреки това понякога трудно се виждаше какво става.

Рон и Хърмаяни се присъединиха към Невил, Шиймъс и Дийн — привърженика на „Уест Хям“ — на най-горния ред. Като изненада за Хари бяха нарисували голям плакат върху един от чаршафите, които Скабърс беше съсипал. На него пишеше „Потър — президент“, а Дийн, който умееше да рисува, беше изрисувал отдолу голям грифиндорски лъв. После Хърмаяни бе направила сложна магийка, така че боята светкаше в различни цветове.

Междувременно в съблекалните Хари и другите членове на отбора се преобличаха в яркочервените си куидични одежди („Слидерин“ щяха да играят в зелено).

Ууд се покашля, за да въдвори тишина.

— Добре, мъже — каза.

— И жени — добави гончията Анджелина Джонсън.

— И жени — съгласи се Ууд. — Това е.

— Големият — обади се Фред Уизли.

— Този, който всички очаквахме — каза Джордж.

— Знаем вече наизуст речта на Оливър — обърна се Фред към Хари. — И миналата година бяхме в отбора.

— Млъкнете, вие двамата — викна Ууд. — Това е най-добрият отбор, който „Грифиндор“ е имал от години насам. Ние ще бием. Сигурен съм.

Той ги изгледа гневно, сякаш искаше да каже: „Иначе ще ви дам да се разберете!“

— Така. Време е. На добър час на всички ви.

Хари тръгна слез Фред и Джордж от съблекалнята и — с надеждата, че коленете му няма да се огънат — излезе на игрището под бурни ликувания.

Мадам Хууч щеше да бъде рефер. Тя стоеше посред игрището с метлата си в ръка и очакваше двата отбора.

— Сега искам от всекиго от вас хубава, честна игра — каза тя, след като всички се събраха около нея.

Хари забеляза, че сякаш се обърна специално към шестокурсника Маркъс Флинт, капитана на „Слидерин“. Помисли си, че Флинт изглежда, като че ли има тролска кръв във вените си. С крайчеца на окото си зърна високо горе развяващия се транспарант, от който над публиката святкаше надписът „Потър — президент“. Сърцето му подскочи. Почувства се по-храбър.

— Възседнете метлите си, моля.

Хари яхна своята „Нимбус две хиляди“.

Мадам Хууч свирна силно със сребърната си свирка.

Петнайсет метли се издигнаха високо, високо във въздуха. Играта почваше.

— И куофълът веднага е грабнат от Анджелина Джонсън от „Грифиндор“… какъв чудесен гончия е това момиче, пък и доста привлекателно…

— ДЖОРДЪН!

— Извинете, професор Макгонъгол.

Лий Джордън, приятелят на близнаците Уизли, коментираше мача, строго наблюдаван от професор Макгонъгол.

— И тя наистина фучи там горе, чист пас към Алиша Спинет, отлично откритие на Оливър Ууд, миналата година беше само резерва… обратно към Джонсън и… не, „Слидерин“ взеха куофъла, капитанът на „Слидерин“ Маркъс Флинт печели куофъла и потегля… Флинт лети като орел там горе… той ще вкара… не, спрян с отлично движение на пазача на „Грифиндор“, Ууд и грифиндорци взимат куофъла… Това там е гончията Кейти Бел от „Грифиндор“, чудесно пикиране покрай Флинт, сега по дължината на игрището и… ОХ!… От това трябва да я е заболяло, удар по тила от един блъджър… куофълът взет от „Слидерин“… това е Ейдриън Пюси, който лети към головите стълбове, но е блокиран от втори блъджър… запратен по него от Фред или Джордж Уизли, не мога да кажа кой от тях… Както и да е, добра игра на грифиндорския бияч и Джонсън пак овладява куофъла, свободно поле пред нея и тя потегля… наистина фучи… Давай Анджелина!… Пазачът Блечли се спуска… не уцелва… „ГРИФИНДОР“ БЕЛЕЖИ!

Ликуването на „Грифиндор“ изпълни студения въздух, а ревове и стенания от слидеринци му пригласяха.

— Сгъстете се, мръднете.

— Хагрид!

Рон и Хърмаяни се притиснаха един към друг, за да направят достатъчно място, та Хагрид да седне до тях.

— Досега гледах от колибата си — каза Хагрид, като потупа един голям бинокъл, който висеше на врата му. — Ама не е същото, както да си сред навалицата. Още няма следа от снича, а?

— Няма — отвърна Рон. — Засега Хари не е имал много работа.

— Поне се запази от беда, и това е нещо — каза Хагрид, като вдигна бинокъла и погледна към точицата на небето, която беше Хари.

Високо горе Хари се носеше над играта, взирайки се да забележи някаква следа от снича. Това беше част от игровия план, замислен от него и Ууд.

— Стой на сигурно разстояние, докато не видиш снича — беше му казал Ууд. — Не искаме да те атакуват, преди да се налага.

Когато Анджелина отбеляза гола, Хари завъртя два лупинга около обръчите, за да изрази радостта си. Сега отново се взираше да види снича. Веднъж зърна златно просветване, но то се оказа просто отблясък от ръчния часовник на един от близнаците Уизли, друг път един блъджър се стрелна към него по-скоро като топовно гюлле, отколкото като топка, но Хари го отбягна и Фред Уизли дойде да го подгони.

— Всичко наред ли е, Хари? — успя да извика той, когато отби яростно блъджъра към Маркъс Флинт.

— „Слидерин“ във владение — каза Лий Джордън. — Гончията Пюси се измъква от два блъджъра, двамата Уизли и гончията Бел и фучи към… почакайте малко… това сничът ли беше?

През публиката премина ропот, когато Ейдриън Пюси изтърва куофъла, увлечено загледан през рамото си подир златния проблясък, който премина покрай лявото му ухо.

Хари го видя. В прилив на силна възбуда той се стрелна надолу към златната следа. Терънс Хигс, търсачът на „Слидерин“, също я бе видял. Рамо до рамо те фучаха към снича — всички гончии сякаш бяха забравили какво се очаква от тях и се носеха на средна височина, за да наблюдават.

Хари беше по-бърз от Хигс — виждаше как малкото кръгло кълбо с пърхащи крилца свисти пред него — и даде допълнителна скорост…

БАМ! Яростен рев проехтя долу от грифиндорци — Маркъс Флинт бе блокирал Хари предумишлено и метлата на Хари се отклони от курса си, а самият той с мъка се задържа на нея.

— Фаул! — крещяха грифиндорци.

Мадам Хууч направи гневна забележка на Флинт и след това отсъди свободно хвърляне по головите стълбове за „Грифиндор“. Но в цялата бъркотия естествено златният снич отново беше изчезнал.

Долу на трибуните Дийн Томас крещеше:

— Изгонете го! Червен картон!

— Това не е футбол, Дийн — напомни му Рон. — В куидича играчите не се изгонват… а какво е червен картон?

Но Хагрид беше на страната на Дийн.

— Би трябвало да променят правилата. Флинт можеше да събори Хари на земята.

На Лий Джордън му беше трудно да не вземе страна.

— И така… след тази явна и отвратителна непочтена игра…

— Джордън! — скара му се професор Макгонъгол.

— Тоест след този очевиден и противен фаул…

— Джордън, предупреждавам те…

— Добре де, добре. Флинт за малко не уби търсача на „Грифиндор“, което, уверявам ви, може да се случи всекиму, и така… на „Грифиндор“ беше даден наказателен удар, изпълнен от Спинет, която отбелязва безпроблемно, и играта продължава. „Грифиндор“ все още са във владение.

Лошото се случи тъкмо когато Хари отбягна друг блъджър, който мина опасно близо до главата му. Внезапно метлата му страховито се наклони. За част от секундата той помисли, че ще падне. Притисна метлата здраво с двете си ръце и с коленете. Никога не беше изпитвал подобно нещо.

То се повтори. Метлата сякаш се опитваше да го отхвърли. Обаче метлите от модел „Нимбус две хиляди“ не решаваха току-така да хвърлят ездачите си. Хари направи опит да завие обратно към грифиндорските голови стълбове; почти беше решил да помоли Ууд да поиска прекъсване — и тогава осъзна, че метлата е абсолютно извън неговия контрол. Той не можеше да я обърне. Изобщо не можеше да я управлява. Тя фучеше на зигзаг из въздуха и от време на време правеше силни замитащи движения, които за малко не го изхвърляха от мястото му.

Лий все още коментираше.

— „Слидерин“ във владение… Флинт с куофъла… преминава Спинет… преминава Бел… ударен силно по лицето от един блъджър, дано му е счупил носа… само се шегувам, професоре… „Слидерин“ бележат… о, не…

Слидеринци ликуваха. Никой сякаш не бе забелязал, че метлата на Хари се държи странно. Тя го отнасяше бавно все по-нависоко, далеч от играта, като едновременно се мяташе и гърчеше.

— Не разбирам какво е намислил да прави Хари — промърмори Хагрид, докато се взираше през бинокъла си. — Ако не знаех, че не е възможно, бих казал, че е загубил контрол над метлата си… но не може да е…

Изведнъж навред по трибуните зрителите почнаха да сочат нагоре към Хари. Метлата му взе да се превърта и превърта, а той едва успяваше да се задържи върху нея. Цялата публика ахна от ужас. Метлата се бе раздрусала рязко и Хари излетя от нея — сега висеше на нея, заловен само с една ръка.

— Дали не й е станало нещо, когато Флинт го блокира? — прошепна Шиймъс.

— Не може — каза Хагрид с треперещ глас. — Нищо не може да повлияе на една метла, освен силна Черна магия… Никой хлапак не би могъл да направи това с една „Нимбус две хиляди“.

При тези думи Хърмаяни грабна бинокъла на Хагрид, но вместо да погледне нагоре към Хари, почна панически да оглежда публиката.

— Какво правиш? — изстена Рон с посивяло лице.

— Знаех си — отговори Хърмаяни задъхано. — Снейп… Погледни!

Рон сграбчи бинокъла. Снейп седеше в средата на трибуната срещу тях. Очите му бяха вперени в Хари и той мърмореше непрекъснато нещо под носа си.

— Прави нещо… урочасва метлата — каза Хърмаяни.

— Сега какво?

— Остави на мен.

Преди Рон да продума, Хърмаяни изчезна. Рон насочи бинокъла към Хари. Метлата му се тресеше толкова силно, че му беше почти невъзможно да се задържи още дълго. Цялата публика бе на крака и наблюдаваше в ужас, докато двамата Уизли полетяха нагоре, за да се опитат да изтеглят Хари в безопасност на една от своите метли, обаче нямаше полза — колкото пъти се доближаваха до него, метлата отскачаше още по-нависоко. Те се спуснаха надолу и кръжаха под него с явната надежда да го хванат, ако падне. Маркъс Флинт взе куофъла и отбеляза пет пъти, без някой да обърне внимание.

— Хайде, Хърмаяни! — шепнеше Рон отчаяно.

Хърмаяни си беше пробила път до трибуната, където стоеше Снейп, и сега тичаше по реда зад него; дори не спря да се извини, когато блъсна професор Куиръл и той полетя с главата напред върху предната редица. Когато достигна Снейп, тя клекна, извади магическата си пръчка и прошепна няколко добре подбрани думи. Яркосини пламъци се стрелнаха от пръчката й към долния ръб на Снейповите одежди.

Минаха може би трийсет секунди, докато Снейп схване, че дрехите му горят. Внезапен крясък й показа, че си е свършила работата. Тя събра пламъците в едно бурканче, което пъхна в джоба си, и се втурна обратно по редицата — Снейп никога нямаше да разбере какво се е случило.

Но то беше достатъчно. Горе във въздуха Хари изведнъж успя да се покатери пак върху метлата си.

— Невил, можеш да погледнеш! — каза Рон. През последните пет минути Невил ридаеше, скрил лице в якето на Хагрид.

Хари фучеше към земята, когато зрителите го видяха да се плесва с ръка по устата, сякаш му се повръща, кацна на игрището на четири крака, изкашля се — и нещо златно падна в ръката му.

— Сничът е у мен! — провикна се той и го размаха над главата си, а играта завърши в пълна бъркотия.

— Той не го улови, той почти го глътна — още виеше Флинт двайсет минути по-късно, но това нямаше значение — Хари не беше нарушил никакви правила, пък Лий Джордън продължаваше щастливо да крещи резултата — „Грифиндор“ бяха спечелили със сто и седемдесет точки на шейсет. Обаче Хари не чу нищо от всичко това. На него му приготвяха чаша силен чай в колибата на Хагрид, където отиде заедно с Рон и Хърмаяни.

— Снейп беше — обясняваше Рон. — Хърмаяни и аз го видяхме. Проклинаше метлата ти, мърмореше, не откъсваше очи от теб.

— Глупости! — каза Хагрид, който не беше чул нито дума от това, което ставаше до него на трибуните. — Защо би направил Снейп подобно нещо?

Хари, Рон и Хърмаяни се спогледаха, чудейки се какво да му кажат. Хари реши — истината.

— Открих нещо за него — каза той на Хагрид. — Опитал се е да мине покрай онова триглаво куче на Вси светии. То го е ухапало. Мислим, че е искал да открадне това, което то пази.

Хагрид изтърва чайника.

— Откъде знаете за Пухчо? — попита.

— Пухчо?

— Да… той е мой… купих го от един гръцки приятел, когото срещнах миналата година в кръчмата… Дадох го назаем на Дъмбълдор да пази…

— Какво? — каза Хари нетърпеливо.

— Не ме питай повече — отговори Хагрид троснато. — Това е строго поверително и толкоз!

— Но Снейп се опитва да го открадне.

— Глупости! — повтори Хагрид. — Снейп е учител в „Хогуортс“… не би направил подобно нещо.

— Тогава защо току-що се опита да убие Хари? — извика Хърмаяни. Следобедните събития явно бяха променили мнението й за Снейп. — Мога да позная един проклетник от пръв поглед, Хагрид, чела съм всичко за тях! При правенето на магии трябва да поддържаш връзка с поглед, а Снейп изобщо не примигваше. Видях го!

— Казвам ти, че грешиш! — горещеше се Хагрид. — Не знам защо метлата на Хари се държеше така, но Снейп не би се опитал да убие един ученик! Слушайте ме сега и тримата — бъркате се в неща, дето не ви засягат. Това е опасно. Забравете кучето, забравете и това, което пази. Това си е между професор Дъмбълдор и Николас Фламел…

— Аха! — обади се Хари. — Значи е намесен и някой, наречен Николас Фламел, така ли?

Хагрид изглеждаше страшно ядосан на себе си.