Андерш де ла Моте
Тръпката (33)

33. Mirage

— Чувал ли си да се говори за PayTag Group?

Името му беше далечно познато, но не можеше да се сети откъде.

— Това е глобална консултантска компания, която освен други неща специализира и в интернет сигурност. По някакъв начин Филип е успял да договори оферта за мажоритарния дял от акциите на ArgosEye. Филип и всички останали ще забогатеят, като в същото време компанията в бизнес отношение ще се сдобие със съвсем нови мускули…

HP се облегна назад в канапето. Значи за това ставаше дума в малкото изложение на Бийнс при бара? С глобално предприятие зад гърба и свежи милиони в касата щяха да могат да се разширят, да се сдобият с още по-добри инструменти. С още повече контрол…

Но очевидно Анна не е била съгласна с тази подредба. Точно както и Моника, тя бе започнала все по-малко да одобрява това, в което се превръщаше фирмата.

Самата тя беше една от първите IT-предприемачи, буквално беше изградила кариерата си около развитието на интернет. А сега щеше да помага за ограничаването му, щеше да запушва устите на хората и да крие неудобни истини.

Да, можеше съвсем ясно да си представи защо Анна се беше възпротивила. И според Моника тя бе имала един последен коз. Дори и племенният съвет да гласуваше срещу нея, тя явно беше измислила начин да им сложи пръчка между спиците. Да прецака цялата сделка под носовете на алчните малки негодници…

— Филип по някакъв начин ще да е разбрал за какво ставаше дума и й се противопостави — каза Моника, след като се върна от кухнята с нова кана чай. — Нямам представа какво се случи, единственото, което знам, е, че Анна се изплаши, направо си беше шибано ужасена, извини ме за грубия език…

Тя отпи от чая си.

— Затова ли напусна страната?

Моника кимна.

— Анна ми звънна от Лондон, каза само, че заминава за няколко седмици, не посочи причина. Но беше достатъчно да чуя гласа й, за да разбера… Малко по-късно ми се обади от Дубай и ми разказа повече. Впоследствие разбрах, че е било в същата вечер, когато тя…

Моника замълча.

— Значи цялата история за околосветското пътешествие, която прокара Филип…

— Пълна измислица, както и това, че смъртта й била нещастен случай. Полицията там, долу, е сигурна, че Анна е била убита. Даже са разпитвали заподозрян.

Той размърда неспокойно тялото си, но тя не забеляза.

— Но Филип беше крайно категоричен точно по този въпрос. Не можеше да изтече никаква информация, която би застрашила сделката, при каквито и да е обстоятелства. След случилото се с Анна не смея да му противореча. А и освен това съм зависима от благосклонността му…

— Как така?

HP се наведе заинтригуван напред.

— Аз съм най-близката роднина на Анна, родителите ни са мъртви, което означава, че аз наследявам акциите й в компанията.

Той сви вежди.

— Как това е проблем, искам да кажа, че ти ще получиш доста пара за акциите си, когато сделката се реализира.

Тя изсумтя…

— Анна не искаше парите им. Каквото и да се случеше, тя смяташе да задържи дела си и да попречи на PayTag да погълне делото на живота й поне толкова дълго, колкото беше възможно…

Моника стана от дивана и заподрежда, тракайки, все още наполовина пълните им чаши чай. После внезапно престана и се обърна към него.

— Имаш ли нещо против да дойдеш с мен до терасата? Чувствам, че имам нужда от цигара…

* * *

— Но ти кървиш! — изписка мъжът с кучето.

Глад мръдна фенера и светлината заигра по краката й. Малко, тъмночервено петно беше започнало да се просмуква през дънките на единия й прасец точно над ръба на ботуша. Тя вдигна крак, свали едната си ръкавица и натисна петното с показалец.

Мъжът имаше право.

— Пу, Тарзан! — възкликна кучкарят. — Молим многократно за прошка…

Глад насочи лъча от фенера малко по-нагоре.

Когато достигна лицето й, тя забеляза как той замръзна.

— Казвам се Пиер, а това тук е Петер — вметна онзи с кучето. — Живеем точно тук.

Той посочи към къщата зад тях.

— Ела с нас и ще те превържем и естествено, ще платим за дънките ти…

— Няма нужда… — започна тя, но мъжът я прекъсна.

— Не, не, настоявам, това все пак е най-малкото, което можем да направим, нали, Петер?

— Ама щом тя не иска… — измърмори Глад.

— Глупости! — изсумтя мъжът, който явно се наричаше Пиер. — Следвай ме, оттук.

Той я хвана подръка, но не невнимателно, а сякаш вече бяха добри приятели, и я поведе обратно към пътеката. Тарзан възрази вяло срещу присъствието й, но Пиер го скастри.

— Пу, Тарзан, не ръмжи по новата ни приятелка! Как каза, че се казваш, между другото?

— Ребека — каза тя. — Ребека Нормѐн.

Тя погледна бързо през рамо по посока на Глад, но в мрака беше невъзможно да разчете изражението на лицето му.

* * *

Тя пушеше син „Бленд“, което всъщност не го учуди.

Той самият извади една „Марлборо“ от пакета, който си беше купил от павилиона в метрото, след което затършува из джобовете си за новата си запалка еднодневка.

Липсваше му вярното „Зипо“.

— Каза, че си зависима от благосклонността на Филип, какво имаш предвид? — попита той, докато палеше цигарите на двамата.

Тя дръпна дълбоко, преди да отговори.

— Не искам да приема кървавите пари на PayTag, това е изключено. Би било като да предам Анна. В същото време не искам да задържа акциите, защото тогава ще притежавам една част от чудовището, което сестра ми искаше да унищожи, така че съм в капан.

Тя направи няколко раздразнени дръпки, след което изгаси цигарата в една обърната наопаки саксия, която стоеше на пластмасовата маса до тях.

— Филип предложи лично да изкупи акциите ми и макар да осъзнавам, че това означава просто да ги препродаде на PayTag, това в крайна сметка е най-малко ужасната алтернатива…

— Какво, не можеш ли да продадеш акциите на някого другиго? Някой външен?

Тя направи отчаян жест.

— И кой ще е това? Компанията не се търгува на борсата, а потенциалните купувачи не се блъскат на опашка… ArgosEye дори не реализира печалба…

HP дръпна дълбоко и после запрати фаса върху затрупаната със сняг поляна. Малък дъжд от искри, последван от кратко съскане.

— Може би имам предложение — усмихна се той след това.

* * *

Ситуацията беше почти сюрреалистична.

Мъжът с кучето, Пиер, я издърпа в апартамента си, паркира я на един диван и забърка набързо нещо, което навярно беше най-съвършеното капучино, което някога бе опитвала.

И сега тя седеше там с Глад на отсрещния диван, докато Пиер търсеше аптечката в кухнята. Няколко секунди те просто се взираха един в друг.

Той изглеждаше корав, не можеше да го отрече. Четвъртито лице, тъмни очи и стойка, която сигнализираше, че определено можеше да се грижи за себе си в сбивания. За кратко тя съжали, че беше оставила разгъваемата палка в джоба на якето си. Но той едва ли би й скочил тук? Пред свидетел?

— Знаеш коя съм, нали? — започна тя.

Той кимна.

— Да, всъщност сме се засичали няколко пъти долу, във фитнеса на полицията. Но това сега беше малко…

— Неочаквано — отряза тя. — Нали не вярваше, че ще се появя?

— Не… — каза той и я изгледа продължително.

— Но ето ме тук, въпросът е какво ще правим сега.

Той се размърда и хвърли дълъг поглед към кухнята, където Пиер, седейки по шума, продължаваше да тършува.

— Ами бих оценил, ако това си остане между нас…

Той се наведе към нея.

— Не искам да се разчуе на работа…

— Да, това го разбирам — изсъска тя и видя как той потръпна.

— Петер, виждал ли си комплекта за първа помощ, бях сигурен, че е в банята — извика Пиер.

— Не — отвърна Глад, без да я изпуска от поглед. — Но няма нужда, Ребека ще си тръгва…

— Изобщо няма да правя това — изръмжа тя.

* * *

Влакът тракаше през зимния мрак на път към града. Беше успял на косъм да хване последния курс за вечерта и с изключение на машиниста и едно момче със слушалки няколко места встрани вагоните бяха празни.

Той разбираше защо Филип бе реагирал по този начин. Несъмнено на карта бяха заложени големи неща, и то не само чисто финансово.

PayTag Group. Беше сигурен, че е чувал името и преди и сериозно се напъна да си спомни къде. Но колкото повече го мислеше, толкова повече отговорът се отдалечаваше.

Едно поне беше ясно. Най-накрая започваше да разбира защо Анна Аргос беше убита. Точно както си мислеше, тя беше замесена в Играта, но не като обикновен, малък Играч. Тя и преди всичко фирмата й играеше съществено по-важна роля.

ArgosEye закриляше Играта, като същевременно вероятно извличаше полза от уникалните й услуги. Ако компанията бъдеше купена и получеше достъп до значително по-голяма чекова книжка, то щеше да може да наема Играта по-често, да се възползва от целия й потенциал. Да ги моли да издирват тайни, недоразумения или просто общи fnckups, които за нищо на света не биваше да излизат наяве.

А щом Играта свърши своето, за жертвата оставаше само да избере — станете клиент на ArgosEye и ще се погрижим за сигурността на тайните ви. Добрият стар рекет — Cosa Nostra goes cyberspace, така да се каже. Бизнесът щеше да се разрасне експоненциално и PayTag щяха да плачат от щастие заради сполучливата си придобивка.

Повишени приходи означаваха, че Играта щеше да продължи да расте, да набира нови Мравки и Играчи и по този начин да разшири както властта, така и клиентския си кръг. Растяща Игра щеше да означава по-големи усилия за укриването й, а с това щеше да се справи новата, по-силната ArgosEye, и така се почваше отначало.

Кръгът се затваряше, парченцата от пъзела си идваха по местата и логическата верига издържаше.

Както при всички конспирации, човек трябваше да се запита: Who benefited?

И тук отговорът беше прост:

Всички!

Но Анна Аргос беше започнала да се инати.

Начин да ги спре, беше казала Моника.

Анна беше човек на съревнованието и сигурно би предпочела да унищожи делото на живота си, отколкото просто да седи и да гледа, докато Филип и мениджърите предатели го превземаха.

Може би дори беше направила опит и бе претърпяла неуспех?

Затова ли беше напуснала страната?

Но твърде много неща бяха заложени на карта, за да я оставят да се измъкне. Докато Анна продължаваше да е жива някъде там, тя щеше да представлява риск.

А рисковете трябва във възможно най-голяма степен да се елиминират.

Entre Vincent, the Ladylciller, с други думи.

Мамка му, ама че шибана история!

Липсваше само едно парче от пъзела…

Хенрик HP Петершон.

Как се вписваше той самият в картинката?

* * *

Гневът й внезапно се завърна. Седмици наред си беше фантазирала как изглеждаше MayBey пред компютърния си монитор. Представяше си го почти като някакво чудовище с черно наметало и деформирано лице. Вместо това MayBey се оказа просто пристрастен към тренировките мъж с прекомерен тен и добре поддържана брадичка, който стоеше на турски диван в стая, изглеждаща като че беше взета от „Хиляда и една нощ“…

Тя обаче не се върза на отиграното му учудване…

— Нещо не си толкова отворен, Петер! Събираш куп глупости, с които те хранят чичо Сикстен и бедният ти малък презрян шеф. После избираш мен за мишена и отделяш няколко седмици, за да ме замеряш с всевъзможни лайна, и всичко това само за малко внимание в някакъв жалък клюкарски сайт. А сега искаш да се преструваш, че нищо не се е случило, за да не се разчуе нищо на работа? Очевидно не си толкова дързък IRL, колкото си зад клавиатурата, така ли е, MayBey?

Глад се втренчи в нея за няколко секунди. После пое дълбоко дъх и отвори уста.

В същия миг Пиер влезе обратно в стаята. Той размахваше малка бяла чанта с червен кръст.

— Ето я. Сори, Ребека, но партньорът ми я беше напъхал в шкафа в банята, вместо на правилното й място.

Той се настани на дивана до Ребека и започна умело да бърника из медицинските принадлежности.

— Извинете, прекъснах ви. За какво си говорехте?

Глад се наведе бавно към нея.

— Да, всъщност и аз се чудя същото… За какво, по дяволите, говориш, Нормѐн?