Кели Маккейн
Ментова целувка (7)

Глава 7

В четвъртък сутринта нямах търпение да ида на училище. Самър и Бен вече бяха дошли и аз се мушнах между тях на чина и ги прегърнах силно.

— Леле! — извика Самър.

— По-леко, Аби! — засмя се и Бен. — Така ли мислиш да изкараш пари? Като станеш шампион по борба?

Добре де, бях толкова щастлива, че това може да е било по-скоро хватка, отколкото прегръдка.

— Оставаме! — обявих тържествуващо и след това вече никой не можеше да спре потока от думи, който се изля от мен. — Имаме пари за наема! Мама продаде годежния си пръстен. А аз предложих да си отворим собствен салон за красота в магазина под апартамента. Хазаинът ни го даде под наем, а съседът ни Лиъм ще ни помогне да го ремонтираме. Той е строител, аз ще правя продуктите сама, а мама ще прави процедурите и…

— Това е фантастично! — успя най-накрая да ме прекъсне Самър и ме стисна здраво в прегръдките си.

— Да, прекрасно е! — добави Бен и се присъедини към нас. Започнахме да викаме и да подскачаме като луди.

И тогава чух:

— Хей, вие там! Защо е цялата тази братска обич?

Беше Марко.

Спрях да подскачам, измъкнах се от прегръдките на Самър и Бен и щастливо съобщих:

— Оставам!

Лицето му грейна.

— О, Аби, това е чудесно!

За момент Марко сякаш се поколеба какво да направи.

— Ами прегърни я, тъпако! — бутна го Самър.

Аз също се почувствах неудобно (както знаете, да прегърнеш някого, който толкова много ти харесва, че краката ти се подкосяват, не е същото като да прегърнеш приятелите си). Но въпреки това се прегърнахме и прегръдката ни продължи векове. Не можех да се откъсна от Марко, а и той май също не бързаше за никъде.

— Ало, рекорд ли се готвите да поставите? — подкачи ни Бен и аз се изчервих и се отскубнах от Марко. Слава богу, че започнах да им разказвам подробно за салона, така че неудобството от най-дългата прегръдка на света постепенно избледня (както и бузите ми).

Самър каза, че естествено, нашият медиен проект ще е брошурата за салона, а когато споменах за соковете и нектарите, тя настоя да ни даде плодове и зеленчуци от тяхната градина. Не е ли чудесно! Казах, че ще си ги платим, разбира се, но тя не искаше и да чуе. А на всичкото отгоре каза, че ще засади още няколко лехи с моркови в градината, така че през септември да имаме достатъчно за нашите сокове. А Бен каза, че дотогава хората наоколо ще имат толкова много ябълки, че ще оставят цели щайги край пътя и всеки може да си ги вземе без пари. Каза, че можем да идем да си вземем, а той ще ми покаже как да ги запазим да не се развалят през цялата зима.

— Аз не знам нищо за плодове и зеленчуци — намеси се Марко, — нито за кремове и гелове, но ще ви помагам с каквото мога.

Беше толкова мило, че ми се прииска да го прегърна пак, но успях да се сдържа, защото тогава сигурно никога нямаше да го пусна, колкото и да ми се подиграва Бен!

Когато с Грейс се върнахме вкъщи, буквално щях да се пръсна от радост и разказах на мама и на Саф за предложенията на моите приятели. И двете бяха изморени, но щастливи, след като цял ден бяха чистили магазина. А моите новини им вляха нови сили.

— Днес в града срещнах Емили от колежа — заразказва Саф — и тя е готова да ни помага с маникюра и да прави чай. Смята, че това ще й е много полезна практика.

— О, прекрасно! — почти бях готова да скачам от радост. — И заедно с Лиъм ще бъдем жесток отбор! Сигурно и твоите приятели се радват, че оставаш, Грейс. Надявам се, че са добри с бояджийската четка!

— Да, добри са — каза сестра ми и побърза да се заеме с домашните си.

Хм, да изкопчиш нещо от Грейс, е като да изстискаш вода от камък.

Тя седна на кухненската маса да си пише домашните, а аз се настаних до нея и започнах да правя списък на необходимите съставки за първата партида козметични продукти. Имах някои неща, разбира се, а можех да използвам и някои от кухнята, но все пак трябваше да ги направя толкова хубави, че всеки да иска да си ги купи. Затова всичко трябваше да бъде специално за тях, така че имах нужда от още много съставки.

Когато свърших, дадох списъка на Грейс. Тя го огледа внимателно и взе да ме разпитва дали наистина са нужни четири купи и мерителни канички в началото, или мога засега да се справя с две, и дали някои от по-скъпите масла наистина са необходими. Зачеркнах няколко неща, за които сметнах, че няма да повлияят върху крайния продукт, и най-накрая тя одобри списъка и ме остави да се обадя на доставчика по маминия телефон, но само ако обещая да помоля за намаление.

Докато изреждах нещата от списъка — масла, пяна за вана, тоалетни млека и основа за лосиони, листенца от цветя и лавандула, матрици във форма на сърца и звезди за сапуните, кесийки, шишенца, бурканчета и панделки, шпатули и бъркалки… чувах гласа си, но не можех да повярвам, че това наистина се случва.

 

 

В понеделник имах математика, английски, два часа география и два часа физика следобед, но всъщност имах флирт, флирт, два часа флирт, почивка за обяд (тъй като Марко имаше репетиция с бандата) и следобед още флирт.

Двамата с Марко трябваше да работим заедно по математика и кракът му случайно допря моя под чина. И тогава мозъкът ми тотално се разбърка. Дали наистина е случайно? Или нарочно? Или отначало е било случайно, а после нарочно? Сърцето ми туптеше и аз почти не можех да дишам, а да не говорим да решавам задачи, така че Марко трябваше да свърши по-голяма част от работата.

После по география се сдърпахме наужким за острилката и госпожа Ливис смъмри Марко:

— Марко, остави Аби на мира и си върши работата.

Каза го много силно и целият клас се обърна към нас. Почти умрях от неудобство. Щом дори учителката беше забелязала, че нещо се случва, значи има нещо за забелязване, нали?

Не че бях забравила какво ми казаха Самър и Бен за Марко, но между мен и него нещата бяха различни. Знаех, че е така! Сигурна бях!

 

 

В събота сутринта отидох до пазара с дълъг списък с плодове и зеленчуци, плюс строги инструкции от Грейс да се пазаря колкото може повече. Планът беше следобед да пробваме различни комбинации за соковете, за да видим кои ще са най-подходящи. Ябълките и морковите със сигурност щяха да са основа за повечето сокове, но освен тях трябваше да измислим и нещо ново. Разбира се, щях да използвам портокали и лимони, така че да мога с кората да ароматизирам лимоновите и портокаловите сапуни. Мислех също да сложа ситни спиралки от корите в сапуните, така че наистина да изглеждат жестоко. Трябваше също така да купя и продукти за маските за лице. Много исках да направя маска за подмладяване от аспержи и киви, но тъй като сега не е сезонът на аспержите, щеше да е много скъпо, а и кивитата никак не са евтини. Добре че Грейс се съгласи поне за боровинките, защото от тях можехме да правим и сокове, а и се надявах да ни ги дадат на добра цена, защото се канех да купя много. Снощи, понеже цяла нощ не мигнах заради изскочилите пружини на леглото, ми хрумна да направим по един сок с всеки цвят на дъгата, а боровинките са единствените, от които може да се направи син сок. Освен това те са и много полезни, пълни са с антиоксиданти, а и са много вкусни. Трябваше да купя и лайм, ягоди, праскови, круши, джинджифил, грозде, ананаси, спанак, червено цвекло, пъпеш, манго, маракуя и банани.

В магазина за плодове и зеленчуци беше много приятно. Нямаше кой знае колко продукти, но поне цените им бяха нормални. Цялото пространство беше покрито със стари рекламни плакати, старовремски щайги за портокали и старинна теглилка. Бях доста нервна в началото, докато разговарях с продавача (казва се Том), особено когато трябваше да попитам за отстъпка (неприятно!). Но когато похвалих магазина му, се разговорихме и внезапно ми хрумна страхотна идея. Можехме да направим снимките за брошурата си тук. Разказах, че отваряме салон за красота „Под дъгата“ и попитах дали имат нещо против да направим снимките за рекламната брошура в магазина. Том много се въодушеви. И тогава си помислих, че сега е подходящият момент да попитам и за отстъпка. Не е за вярване, но той каза, че след като ще купуваме много плодове и зеленчуци, можем да ползваме десет процента отстъпка всеки път! Идваше ми да го прегърна, но в този момент в магазина влязоха Бен, майка му и малкото му братче.

— О, привет… — промърмори Бен и заразглежда маратонките си с голям интерес.

— Здрасти! — казах аз, като се зачудих защо се гърчи така.

Майката на Бен ми се усмихна широко.

— Няма ли да ни запознаеш? — попита тя.

— Това е Аби — измънка Бен.

— О! — възкликна майка му. — Значи ти си знаменитата Аби! Бен не е спрял да говори за теб, откакто дойде в училището. Аби това, Аби онова… Аби, Аби, Аби…

— Мамо! — викна той.

Значи затова му е било неловко. Бил е нащрек за Излагащия Родител. Повдигнах вежди подигравателно, като очаквах той да направи някаква гримаса в отговор и не знам ще повярвате ли или не, но вместо това той се изчерви.

— Хайде да си тръгваме — измънка Бен. — Можем да минем без плодове и зеленчуци тази седмица.

Но майка му отново ми се усмихна.

— Аз съм Трина, а това е Гейб — представи тя бебето.

— Приятно ми е, че се запознахме — казах, като се наведох над малкия Гейб в количката. — Здравей, хубаво момченце! Ти си истински красавец, нали? Да, красавец си!

Гейб започна да рита и да се смее от удоволствие. Направих бибип на нослето му и това го разсмя още повече.

— Ами добре, аз си тръгвам… — промърмори Бен и тръгна към вратата.

— Не, не, остани да помогнеш на Аби — каза Трина, като видя двата големи кашона, пълни наполовина.

Бен я изгледа ядосано, но тя му се усмихна мило и каза:

— Не се безпокой. Няма да те излагам още дълго. Само ще взема каквото ни трябва и си тръгваме. Ще се видим у дома.

Докато Трина пазаруваше, аз си поиграх още малко с Гейб, после им казахме довиждане (всъщност аз им казах, а Бен само изсумтя) и най-накрая лицето му върна нормалния си цвят.

— Майка ми понякога ги говори едни такива… — смотолеви той. — Не приказвам за теб непрекъснато. Честно! Може да съм те споменал веднъж-дваж…

— Е, благодаря ти — подразних го аз.

Бен се разсмя.

— Исках просто да кажа, че тя само се опитва да ме изложи.

— Благодаря ти, че остана — смених темата на разговора аз. — Дори не бях помислила как ще отнеса всичко това у нас.

— Няма проблем! Какво още трябва да вземем? — попита той.

Погледнах списъка.

— Шест броя манго. И гледай да избереш най-тежките, те са най-сочни, и ги натисни лекичко с палец, за да си сигурен, че са узрели.

Имах опит от правенето на фрешове в Илинг и знаех колко е важно да използваш най-добрите плодове.

— Да, шефе! — козирува Бен.

— Не се превземай. Ето, дръж — и му хвърлих един ананас.

— Ей, внимавай! — викна Бен, улови го и го сложи в кашона. — Можеше да ме удариш с това нещо!

След като взехме всичко, платих на Том и се уговорихме, че утре след училище ще дойдем да направим снимките. След това Бен взе кашона и тръгнахме към къщи. Независимо от това, че той носеше по-тежкия кашон, почти не усещах ръцете си, когато стигнахме до вратата. Подпрях кашона на коляно, отключих и се затътрихме по стълбите към апартамента. Мислех си, че ще ми е неудобно Бен да види мизерното място, в което живеем, но с учудване установих, че ми е все едно.

— Мисля, че е добре да те предупредя, че сестрите ми понякога са малко непредсказуеми — казах и отворих вратата на апартамента.

И добре че го направих, защото Саф и Грейс се държаха отвратително. Беше по-лошо, отколкото очаквах, защото мама я нямаше да ги озапти. Двамата с Лиъм бяха отишли да купуват канички, тенджери, лъжици и други дреболии за кухнята от една евтина верига магазини.

— Оооо, добре си го дресирала! — обади се Саф от дивана в мига, в който влязохме и оставихме кашоните на пода.

— Не бива да разрешаваш на мъж да носи багажа ти вместо теб, това е унизително — поучително додаде Грейс.

— Не ми носи багажа, защото е мъж… момче, а защото е човек с ръце. Не видях нито една от вас да предложи помощ… Но като оставим това, какво стана с „привет“, „приятно ни е да се запознаем“?

— Привет и приятно ни е да се запознаем — издекламираха послушно сестрите ми в хор и се изхилиха.

— Привет — измънка Бен, замръзнал насред стаята и точно толкова смутен, колкото когато майка му говореше за прочутата Аби. В миг се окопити и явно реши, че всичко това му стига за един ден. Измънка някакво извинение, че трябва да се връща, за да помогне с обяда на Гейб, и изчезна.

— Това беше Бен, един от новите ми приятели, за които ви разказвах. Не че ще се осмели някога отново да прекрачи вратата ни — сопнах им се аз. — Благодаря, че го приехте така любезно!

Грейс завъртя очи, а Саф каза:

— Оооо! Не се впрягай, сестричке! Харесваш го, а?

— Всъщност не! Ако искате да знаете, харесвам друг!

Саф веднага наостри уши, а Грейс вдигна поглед от таблиците, но аз направих знак, че си заключвам устата.

— Никога нищо няма да ви кажа! Особено след това представление.

— Оооо, моля за извинение, госпожице!

— Дайте да освободим масата и да извадим нещата — казах аз, без да обръщам внимание на думите на Саф. — Веднага щом мама се върне, можем да започнем с нектарите.

Но нито една от двете не помръдна. Изгледах ги убийствено и се заех сама да разчиствам масата. Между разхвърляните по нея неща имаше и едно писмо от колежа, адресирано до Саф.

— О, виждам, че имаш интервю следващата сряда, защо не каза?

— Защото дори и да се справя добре, както на практическия тест, няма да ми кажат със сигурност дали съм приета, преди да получат резултатите от матурата.

— О, Саф, не се тревожи за…

— Колко изпита трябва да си взела, за да пилиш ноктите на някого? — прекъсна ме Грейс подигравателно.

— Няма само да пиля нокти! — ядоса се Саф. — Казах ти, че в колежа ще учим масаж и грим и че мога да се включа и в модул по бизнес и така ще бъда от полза и за нашия салон.

Грейс отново седна на стола и скръсти ръце.

— Я чакай, това не е ли курсът, за който каза, че е боклук?

— Е, не бях права. Аз… — Саф имаше вид на човек, който с радост би удушил Грейс, и за да сме честни, аз бих й помогнала. Беше очевидно, че Саф иска да влезе в колежа и че умира от страх, че балът няма да й стигне.

— Престани, Грейс! — викнах, а после се обърнах към Саф: — А ти не бързай, може да си се справила по-добре на матурите, отколкото мислиш. А дори и да не си, може в колежа да се окажат благосклонни и да те вземат, като видят колко много искаш да влезеш.

— Може би, благодаря ти, Аби — каза Саф и отправи сърдит поглед на Грейс. — Отивам да видя какво да си облека за интервюто.

— Типично — сви устни Грейс. — Винаги само за това мислиш, какво ще облечеш. Тука не става дума за това, как изглеждаш, Саф!

— О, я си гледай работата! — и Саф изфуча от кухнята.

Щом тръшна вратата, аз се обърнах към Грейс.

— Защо си толкова гадна? Добре знаеш колко много иска Саф да изкара този курс. Защо не я подкрепиш?

Грейс сви рамене.

— Просто съм обективна, това е! Саф изобщо не се потруди за матурата, но въпреки това очаква да получи каквото иска. Нещата не стават така.

Тъкмо да я скастря, че това, което казва, е грубо и безсърдечно, когато мама и Лиъм нахлуха в кухнята, натоварени с разни торби и кутии. Коремът ми се сви от вълнение и радостно предчувствие и веднага се хвърлих да отварям някаква кутия с тенджери.

— Чудесно, сега ще ги измия…

— Стерилизирам — поправи ме Грейс, самоизбралата се кралица на препоръките за безопасност и хигиена.

— Добре, ще ги стерилизирам. Грейс, ти можеш да нарежеш основата за сапуните, а мама…

— Всичко това ще почака до утре — каза Лиъм с дяволито изражение. — След седмицата, която измина, всички се нуждаете от развлечение и разтуха. Навън е прекрасен ден и отиваме на плаж.

Ура! Толкова се зарадвах. Мама и Саф — също. Грейс замрънка, че не била свършила с бюджета, че има купища формуляри за попълване за изпробването на козметиката и че не може точно сега да ходи на плаж. Но като разбра, че ще остане сама в апартамента, напъха листовете и папките в чантата си и тръгна с нас.

При напускането на Илинг мама, Грейс и аз бяхме забравили да си вземем бански, но за късмет Саф беше грабнала шест чифта, така че сега си ги разпределихме. Аз взех синия на точки, въпреки че горнището ми беше малко голямо — добре де, доста голямо — но все пак беше по-добре от нищо.

Хубавото е, че в буса на Лиъм имаше една малка седалка отзад и успяхме всички да се поберем. Саф и Грейс продължаваха да се карат, затова се настаних между тях.

Като слязохме на паркинга, не успях да скрия усмивката си. Беше прекрасно — нежен морски бриз, свежа миризма на озон, а слънцето пламтеше над главите ни. Сякаш бях попаднала в пощенска картичка. Наблизо имаше няколко павилиона с хапване, което ни подсети, че е време за обяд.

Грейс малко се беше поразвеселила.

— Мисля си за топли понички — каза тя.

— А аз за риба с картофки — обади се Саф.

— А аз си мисля за морски водорасли — промърморих, зареяла поглед към водораслите, покрили скалите и част от плажа.

— Какво? — зяпна ме Саф.

— О, нищо! Не е за ядене! Мисля, че можем да правим процедури с морски водорасли в нашия салон. Преди време бях направила една маска за лице с прах от водорасли и вие всички много я харесахте, помниш ли?

— О, да — каза Саф. — Добра идея!

— Мога да направя и маски от глина — продължих аз, — ако намерим евтин доставчик. О, сетих се! Мога да създам и специалитет на салона — пластове от чудесни кремове и масла с компрес отгоре, така че да попият добре в кожата. Може би с розово масло, с малко здравец, а за суха кожа можем да добавим житни кълнове…

— Аби! — спря ме Лиъм с усмивка. — Доведох ви тук, за да си починете, а ти навсякъде виждаш само работа!

— Не мога да спра идеите, които нахлуват в главата ми. А и това не е работа, забавно е.

— Няма да мислиш така, когато започнеш да изхвърляш гадните бюра от магазина! — вметна Грейс, но този път, за разнообразие, сериозната ми сестра също се усмихваше.

Накрая решихме да ядем риба с картофки, а за десерт понички и кафе в картонени чаши. Мама и Лиъм седнаха на камъните. И понеже подухваше, мама се зави с големия си копринен шал върху банския и изглеждаше по-облечена, отколкото когато беше с дрехи. Лиъм не спираше да й показва симпатични мъже, а тя все му повтаряше, че никога повече няма да погледне мъж. Лиъм пък й отвръщаше през смях: „О, слава богу, в такъв случай ще останат повече за мен“. Двамата много се забавляваха.

Саф веднага се съблече по бански, намаза се със слънцезащитен крем и се излегна с някакво списание в ръце, като се правеше, че не забелязва момчетата, които нарочно минаваха покрай нея.

Двете с Грейс влязохме да поплуваме. Точно това ми трябваше — прохладната морска вода проясни главата ми (и изми грима ми, така че си останах почти без лице). Лежах си по гръб, вълните ме полюшваха лекичко, слънцето блестеше и тогава за пръв път, откакто напуснахме Илинг, усетих, че ме изпълва щастие. Имах хубаво училище и чудесни приятели, наемът ни беше платен и скоро щяхме да си имаме собствен салон. Може би новият ни живот не беше чак толкова лош.

Но веднага след това се почувствах виновна. А татко? Не се бяхме чували почти цял месец. Той не знаеше новия номер на мама, а и ние не знаехме как да се свържем с него. Със сигурност и неговият мобилен е бил прекъснат като нашите. Навярно е в някакъв отвратителен мотел или спи на дивана у някой приятел, без пари, без работа и без семейство. Ние четирите поне бяхме заедно, а той си нямаше никого.

Изведнъж ми се стори, че ние сме изоставили него, а не той нас. Но знаех, че не мога да споделя това с мама или със сестрите си. Щяха да полудеят и трите. В крайна сметка той беше лошият, нали? И като се замислих какво ни стори, спрях да го съжалявам и започнах да се ядосвам. Наистина заслужавахме ново начало след всички страдания, които претърпяхме заради татко. Заслужавахме го и щях да направя всичко възможно, за да го постигнем.