Кели Маккейн
Ментова целувка (5)

Глава 5

Вторник беше доста ужасен ден. Мама се събуди с чудовищно главоболие, Саф каза, че се чувства прекалено депресирана дори да се облече, а да не говорим да ходи и да търси работа, а Грейс щеше да се разреве всеки момент. Мрачният облак, надвиснал над нас, изглеждаше толкова голям, че щеше да ни трябва нещо повече от кутийка парфюм или душ със скраб за тяло от бадемови черупки, за да го разсеем. Аз не виждах смисъл да ходя на училище при заплахата от крайния срок, определен от хазаина, но все пак отидох, защото беше по-добре, отколкото да стоя в апартамента и да се чувствам нещастна цял ден.

Самър непрекъснато ми отправяше трагични погледи през часовете, а през междучасието ме пита около десет пъти дали искам да си поговорим. Аз наистина не исках, но тя не искаше да разбере, така че на обяд се скрих в библиотеката, вместо да съм навън с нея и с момчетата. После си събрах нещата и побързах да изляза от училище веднага след часовете и за пръв път не помислих дали Марко отново ще ме покани на кафе, или не.

Господин Вулмер щеше да дойде за наема утре, а ние нямахме пари. Връщахме се вкъщи с Грейс, която мълчаливо вървеше след мен, и когато стигнахме в апартамента, никой вече дори не споменаваше за работа или за помощите, които щяха дойдат в последния момент. Бяхме победени и го знаехме. По това време утре вечерта сигурно ще сме в някакъв временен подслон, мотел или още по-лошо, в приют за бездомни. Лиъм ни предложи да се настаним у тях, но той има само една спалня, така че всички ще трябва да се разположим в хола (въпреки че той сигурно щеше да настоява да спи на дивана и да ни даде спалнята си). Чудех се дали няма да е добре да се разделим — аз и Грейс да идем у Самър, а мама и Саф — у Лиъм. Реших, че това би било още по-лошо, отколкото да сме заедно в някой ужасен мотел. Семейството ни, така или иначе, вече беше достатъчно разбито.

Накрая реших да си взема вана, за да избегна мрачния облак в кухнята. Запалих си една ароматна свещ, напълних ваната с гореща вода и моята ароматна пяна за вана — портокал, канела и здравец, и си сложих маска от авокадо на лицето. Влязох във ваната, затворих очи и се опитах да се престоря, че все още съм в луксозната ни баня в Илинг. Мислите ми закръжаха хаотично. Сетих се колко много Самър хареса крем парфюма, който й направих, и колко възторжени бяха момичетата в училище и госпожа Лърман от моите кремове и тоалетни млека, помислих и за мама, която направи масаж на Лиъм и как ние всички заедно правихме кремове в неделя.

Отворих очи и погледнах лосионите, пяната, маслата, кремовете, скрабовете, геловете и маслата, наредени на поличката в банята. Аз ги бях направила и всеки имаше свои собствени свойства също като магични отвари — едни можеха да те отпуснат, други да те изпълнят с енергия, да ти придадат свежест сутринта или да ти подарят малко от рая в края на деня… да не забравяме и охлаждащия свеж балсам за устни, за много вкусни устни…

Изведнъж всичко се подреди в главата ми. Да, в тази секунда аз имах решение за всичките ни проблеми.

Докато се сушах и мажех последното авокадово масло по краката си, планът вече беше готов. Излязох от банята в облак от пара и нежни аромати и нахлух в кухнята.

Всички седяха около масата — Грейс се беше втренчила в домашното по математика, без да вижда нищо, мама почукваше с пръсти по мобилния телефон, който така и не звънваше, а Саф равнодушно разгръщаше някакво списание.

— Имам идея! — съобщих аз.

Всички ме погледнаха изненадано, а аз не спирах да се хиля.

— Ще си направим салон за красота в празния магазин на партера. Аз ще правя козметични продукти за продажба и за ползване в салона — всички натурални и прясно приготвени на място, разбира се. Бихме могли да правим и нектари, така че да се погрижим за себе си и отвътре. Трябва да има бизнес кредити за този вид работа. Мамо, ти и Саф можете да работите в салона по цял ден, поне докато започнеш курса си, Саф. Грейс ще се грижи за сметките. А, и току-що се сетих, че ние със Самър може да фотографираме продуктите и да направим рекламна брошура за салона като наш медиен проект.

И трите ме гледаха, като че ли им говоря на патагонски.

Най-после мама каза:

— Ами, Аби… Това е добра идея, но, не знам… Точно сега… Започването на бизнес е огромен риск, особено в тази обстановка, когато хората просто гледат да не харчат. Да не говорим, че дори нямаме начален капитал, а и да не мислиш, че това прасе, хазаинът, ще ни остави да ползваме магазина! Знам, че се опитваш да помогнеш, мила, но идеята ти звучи като да се опиташ да пипнеш дъгата.

Да пипнеш дъгата. Това беше една от любимите фрази на мама и означава да гониш неосъществими мечти.

Но моята мечта не беше неосъществима!

— Вярно ли е, че всичко е възможно, ако положиш достатъчно усилия? — попитах я аз. — Ти често ни го повтаряше, когато бяхме малки.

— Аз съм казвала това, така ли? — премигна мама.

— Това не е да се опитваш да пипнеш дъгата! — заявих твърдо. — Това е едно съвършено ново приключение. То би могло да ни донесе гърненцето със злато, което ни е нужно, и да ни помогне да започнем живота си наново.

— Жестоко! — викна Саф. — Да го направим!

— Аз мога да се грижа за сметките — заяви Грейс. — А и защо да не говорим с банката. Няма какво да губим.

— И ако обясним плана си на господин Вулмер и кажем, че скоро ще имаме парите, може би… — Саф млъкна насред изречението.

Всички погледнахме мама.

— О, не знам! Може би съм голям песимист. Всичко беше толкова лесно и удобно през последните години. По-голяма къща, по-хубава кола, повече време, повече пари… Не че се оплаквам, но когато всичко се сгромоляса, не знаех какво да правя. Бях добър масажист, но може да съм загубила форма от тогава… Ти си права, Аби — няма невъзможни неща!

Аз й се усмихнах.

— И освен това — продължи тя, — казват, че трябва да започнеш бизнес в област, която разбираш, а ако има нещо, което не знам за спа процедурите, то няма нужда да се знае.

— Абсолютно вярно! А и ти си прекарала половината от живота си по тези места! — подразних я аз.

— Ъъм, Аби… — започна Грейс, но Саф я прекъсна:

— Можем да си направим готини розови униформи и…

— Аби! — изпищя Грейс, когато банята зад мен засвети ярко.

Кърпата за ръце се беше запалила! Оказа се, че Грейс се е опитвала да ми каже, че моята свещ (ръчно изработена, разбира се, с аромат на жасмин и бергамот) е била прекалено близо до нея. Всички се разпищяхме и се втурнахме в банята. Мама панически метна кърпата в пълната вана и светна лампата. За момент ми се стори ядосана, но после избухна в смях.

— Винаги съм казвала, че ще подпалиш света, Аби, но не мислех, че ще започнеш от банята!

 

 

По-късно, когато Лиъм се появи, за да запуши дупката в перваза, аз му разказах за моята идея. Споменах я само, за да си побъбрим, но той неочаквано каза:

— Звучи страхотно! Мога да ви помогна да пооправим магазина, ако искате.

Помислих, че мама ще се зарадва, но вместо това тя размаха ръце и каза:

— О, Лиъм, благодаря за предложението, но мисля, че това са само мечти. Нямаме никакви пари, за да започнем, а и силно се съмнявам, че банката ще ни даде заем. Всъщност ние дори не можем да платим наема за това място, което означава, че утре по това време ще бъдем изхвърлени. Защо ли се трепах толкова да мия тези прозорци — добави тя, опитвайки се да го разсмее, но самата тя всеки момент щеше да ревне.

Лиъм наистина изглеждаше загрижен.

— Това няма да се случи — каза той не особено убедително. — Но ако ви изгонят, можете да се нанесете при мен, докато нещата се оправят. А що се отнася до салона за красота, мисля, че е фантастична идея, от която не бива да се отказвате. Ако успеете да намерите пари отнякъде, аз ще направя ремонта само на цената на материалите. Работя с различни доставчици от години, правил съм им услуги и в замяна те ще ми направят сериозни намаления.

Мама премигна. След това се случи нещо, което никой от нас не очакваше. Тя се хвърли на врата му и избухна в сълзи.

— Ким, съкровище, опитвам се да те развеселя, а не да те натъжа — прегърна я той.

Мама се отдръпна и приглади блузката си с внезапна решителност.

— Ти ме ободри! Честно! Извинявай, само дето… това, от което се нуждаем, е малко помощ. Дори тази идея за салона никога да не се реализира, е добре да знаем, че не сме сами.

После се засмя и пак се разплака.

— Съжалявам! Извинявай, познаваме те едва от няколко дни… Аз съм смешна…

— Не, не си — успокои я Лиъм. — Толкова много сте преживели. Опитай се да погледнеш на идването ви тук като на вълнуващо ново начало, става ли? А аз съм вашият пръв нов приятел.

— Брррр! — Саф потръпна. — Да не би случайно да съм се озовала в някакъв мюзикъл? Сега ще запеете ли?

Мама подсмръкна и се усмихна.

— Я ела тук! — засмя се тя и прегърна Лиъм отново и този път не го пусна бързо.

Когато Лиъм си тръгна, поиграхме на карти, а после гледахме „Приятели“ на древния телевизор на кухненския плот и решихме, че нещата можеха да бъдат и по-зле — например да имаме гнойни циреи на дупетата си…

 

 

Събудих се около два часа през нощта заради стърчащите пружини на матрака, забити в гърба ми, и видях, че мама я няма. Плъхът вече го нямаше и затова не се побоях да стана и да ида в кухнята за вода.

Мама седеше на масата. Беше свалила годежния си пръстен и се беше втренчила в него с невиждащи очи.

Поколебах се дали да не се върна. Може би искаше да остане сама. Но тогава тя вдигна очи и каза:

— Привет!

— Привет! Искаш ли вода?

Мама поклати глава.

— Знаеш ли, мислех си, че никога няма да се разведа — каза тя, докато аз си наливах вода, и се засмя горчиво. — Е, не вярвам някой, като се жени, да си мисли, че ще се разведе. Чувствам се като истински идиот.

Аз се обърнах и се облегнах на мивката.

— Не си, татко е.

— Лежах в леглото и се опитвах да се сетя дали не съм взела нещо ценно, което можем да продадем, за да платим проклетия наем и да запазим покрива над главите си. Не мога да повярвам, че изобщо не се сетих за пари, като напускахме Илинг. Там остана цялата ми кутия с бижута — можех да продам по-хубавите неща, а останалото да изпратя в „Купуваме злато“. И шаловете ми също. Този, който беше на мен, сега е на дивана, но можех да пъхна и другите в чантата. Щяхме да изкараме поне хиляда лири. А онези малки фигурки от холандски порцелан в хола… Господ знае колко… Е, сега вече ги няма… Взех си бельо и четката за зъби… Как мога да очаквам да започна бизнес с мислене като моето!

— Да, но никой не може да се занимава с бизнес, без да е с чисти гащи — казах, опитвайки се да я разсмея.

И тя се засмя, поне за миг.

— После се сетих за пръстена — продължи мама. — С него можем да платим наема за няколко месеца и да открием салона.

Сърцето ми заби бързо-бързо. Сериозно ли говореше?

— Но, мамо, наистина ли би го продала?

Тя завъртя пръстена на масата.

— Не знам. Означава толкова много за мен, а в същото време така ме е яд на баща ти, че въобще не искам да виждам това тъпо нещо! Всеки път, като го погледна, ми напомня за разбитите ни мечти. Но от друга страна, ми напомня, че имахме толкова много щастливи мигове. Мислех си, че с баща ти ще си ги припомняме на старини, но сега съм сама.

Стана ми мъчно за нея.

— Имаш нас. Ние винаги ще сме до теб.

— О, Аби, милото ми момиче! Знам, че дори след всичко, което се случи, аз съм голяма късметлийка, че ви имам. Толкова ви обичам, момичетата ми, повече, отколкото мога да кажа… Иска ми се да можех да спра да се чувствам гневна и тъжна. Вярно, нещата между нас с бащата ти не бяха перфектни, но едва ли има идеални бракове. И все пак имахме много повече, отколкото други хора са си мечтали дори. Нямам предвид парите, а трите прекрасни дъщери, добрите приятели, чудесния дом, изпълнен със смях и щастие. Защо трябваше да разбием всичко това?

За пръв път осъзнах, че къщата ни я няма. Не просто къщата, а дома ни го нямаше. Винаги съм си мислела, че мама и татко ще са там, че аз ще се връщам при тях през ваканциите от университета, че ще водя децата си там и ще празнуваме рождените дни и Коледа заедно. Но сега…

Ще могат ли мама и татко дори да стоят в една стая заедно? Какво ще стане, когато една от нас се дипломира или се омъжи — няма ли да поканим татко?

Стана ми лошо, като осъзнах, че не само настоящето си беше отишло, но и бъдещето. Отчаяно ми се искаше да имам магическа пръчица и да поправя всичко.

— О, Аби, иска ми се да убия този човек! — извика внезапно мама. — Защо трябваше да развали всичко? Как можа да ни го причини… Обещах си да не ви занимавам с всичко това, особено теб, Аби. Много си малка, за да разбереш.

— Радвам се, че си говориш с мен, мамо — казах аз и я прегърнах. — Знаеш, че винаги можеш. Не съм толкова малка, че да не разбера.

Мама поклати глава.

— Така не може. Аз съм майката. Аз трябва да те подкрепям и да те питам как си. Как си?

За миг се почудих дали да й разкажа какво чувствам. Но реших, че тя има достатъчно проблеми, а освен това знаех, че ако започна да говоря, няма никога да спра. Така че казах само:

— Добре съм.

— Ти винаги си била силна, Аби — каза тихо мама и не знам защо коремът ми се сви, както когато Саф каза същото, като хвърляхме ботушите, след като ни бяха взели колата.

Мама стисна пръстена в ръка.

— За мен също е време да съм силна. Знам какво трябва да направя. Ще започнем отначало и този пръстен може да се окаже ключът към нашето бъдеще.

— Ще го продадеш ли?

Тя кимна и аз почувствах прилив на облекчение. Няма да останем на улицата — поне не тази седмица. А ако вземе добри пари за него, може би ще успеем да отворим и салона за красота.

После с много дърпане и въртене мама свали и халката си.

— Няма смисъл да я нося, но ще я запазя. Някоя от вас може да я поиска някой ден.

— Ние дори си нямаме гаджета още…

Мама се усмихна.

— Няма за къде да бързате. Последното нещо, което ми трябва сега, е три истерични влюбени момичета да вилнеят из апартамента.

— Не се безпокой. Няма опасност да се случи скоро. Поне не при мен.

— Не казвай нищо на Саф и Грейс за пръстена, поне докато не го продам. Не искам да ги разочаровам, ако не успея да го направя, преди очарователният ни хазаин да се върне утре.

— Гроб съм!

После се прегърнахме и си пожелахме лека нощ. Когато се върнах в леглото, стърчащите пружини вече не ми убиваха толкова много.