Алиса Дей
Разкриването на Атлантида (32)

Глава 30

Грейс забави крачките си, сякаш хваната в капана на гъст сироп, неспособна да помръдне, като зазидана в цимент. Но най-простото обяснения за внезапното забавяне беше, че може би бе забелязана от богинята на вампирите, способна да я смаже като буболечка. Не бе планирала срещата с Рийс на Гарануин, онзи отвратителен плъх, който ги изостави, да приключи по този злощастен начин.

Щом видяха богинята, гостите проглушиха стаята с викове и крясъци, треперещи пред величието й. Анубиса блестеше с характерната за нея ужасяващо отвратителна красота. Богинята очевидно не хареса роклята на Грейс, затова с едно движение на пръста я запрати във входната врата. Силно.

Вероятно всичките й ребра се бяха счупили. Така че, Грейс започна да се моли с всички сили. Отправяше молитвите си към Диана, която имаше причина и желание да срита задника на незначителната богиня на вампирите. След като молитвите й бяха безмълвни, а тялото ранено, Анубиса не я сметна за заплаха.

Единствената надежда на Грейс бе да й покаже колко много греши.

Доволна от стореното, Анубиса се обърна към Алексий и го повика с пръст да дойде при нея.

— Каква изненада — измърка тя. — Един от моите се завръща при мен. Така ще се забавляваме този път и ти обещавам, че няма да те пусна да си тръгнеш.

— Не мисля така — гласът на руснака бе почти гърлен от гняв, докато се приближаваше с насочен към главата на Алексий пистолет.

Грейс можеше да каже защо звучеше така. В края на краищата той не бе успял да избяга от „Проклятието на вампирите“. Цялата лява част на тялото и главата му просто ги нямаше, като от него стърчеше овъглена и усукана плът. Гледката бе отвратителна — опърлен манекен, който подскачаше на един крак. На Грейс й се гадеше от миризмата на обгорена плът, а и гледката на полуизпепелената му глава не й помагаше.

Анубиса се извърна към ужасяващата кукла и потрепна незабележимо. Беше толкова красива, без съмнение откъсваше дори и крилата на мухите с грация. Кучка. Точно в този момент неочаквана топлина заля тялото й и навярно потрошените й крака, затова тя даде глас на яростта си и удвои молитвите към Диана.

— Кой си ти? — попита тя, с глас, пълен с усещане за трошащи се кости и гниеща смърт.

— Провачек и прекадено дълго работех за този тиранин — Вонос, за да се откажа от камъка така лесно — произнесе останала част от устата му.

Почти небрежно Анубиса го повали на земята и той остана да лежи там, като не спираше да пръхти и крещи, но въпреки това не се изправи. Ала пушката му все още бе насочена към главата на Алексий.

Още една топлинна вълна връхлетя Грейс и тя съвсем бавно и предпазливо изтегна краката и ръцете си, и също толкова внимателно се превъртя към сандъка с оръжията им, който се намираше на около метър от мястото, на което Анубиса така предвидливо я бе запратила.

Към лъка и стрелите, които така майсторски забиваше в целта. Стрелата, която никога не пропускаше. Внимателно вдигна ръката си достатъчно високо, за да вземе лъка и стрелите си. Явно късметът бе на нейна страна или на тази на Диана, защото веднага улови стрела със сребърен връх. Постави я на лъка, без да си позволи да си поеме дъх.

Но дори и най-предпазливите движения на хората не можеха да се сравняват с изключително остро развития слух на богините. Анубиса се обърна към Грейс. На лицето й грееше ужасната й усмивка, кучешките й зъби бяха напълно удължени, а очите й — яркочервени.

— Колко хубаво! — възкликна тя и плесна с ръце. — Избор. Във възторг съм, че ми се отвори възможност да си поиграя с човешката ти курва. Разказа ли й как ме умоляваше да те нараня?

Грейс чу надигащото се ръмжене, което идваше от гърлото й, вдигна лъка и се прицели в лъжливото, гнусно и отвратително лице на Анубиса.

— Ще те убия, мръсна кучка такава! — извика ясно тя. — Ще се уверя, че никога повече няма да нараниш атлантите.

Умопомрачената Анубиса отново плесна с ръце и започна да се смее радостно. Всички в стаята покриха ушите си, защото смехът й бе толкова силен и неприятен, че би могъл да спука тъпанчето, да проникне в мозъците и да причини аневризми в главите на всички в тълпата. Писъците и риданията, изглежда, я правеха още по-щастлива.

— Предлагам ти да избереш — отвърна Анубиса. — Можеш да спасиш Алексий, единствената си любов, с тази стрела или да ме простреляш с нея. Но ще го направя по-интересно и вълнуващо. Знам колко благородни, вие човеците, обичате да се показвате, че сте.

Внимателно огледа тълпата и се изсмя със задоволство, докато някои от хората паднаха на земята. Не се знаеше дали бяха загубили съзнание, или звукът ги бе убил.

— Сетих се! Ако избереш да убиеш нещастното опърлено люспесто подобие на вампир, за да спасиш Алексий, ще убия всеки човек в тази зала. Ако избереш да убиеш мен, ще дам заповед за смъртта на Алексий и ще пощадя хората. Ето. Не е ли забавно?

Грейс не каза нищо, а просто пресметна колко време ще й отнеме да вземе още една стрела. Преди да е взела решение, чантата, в която се намираха останалите й стрели и оръжията на Алексий, бе погълната от пламъци.

— Без да мамиш — каза Анубиса, без да спира да се смее като някое побъркано дете.

Погълната от отчаянието, Грейс се обърна към Алексий и погледите им се срещнаха, надявайки се, че за тази минута той ще може да прочете в очите й всичко, което тя изпитваше към него, в този последен поглед. Бе й даден избор, който изобщо не беше такъв. Нямаше избор. Животът на дузина хора или този на Алексий. Живот, който воинът, без да се двоуми, би жертвал за благото на човешкия род.

Алексий кимна и тя знаеше, че той разбира. Че я окуражава да направи най-трудния избор в живота си. Трябваше да вземе решение, с което нямаше да бъде в състояние да живее или този, с които и двамата нямаха да могат да живеят.

Анубиса се опита да каже нещо, но с едно плавно движение Грейс издърпа тетивата на лъка и пусна стрелата директно към сърцето на богинята на вампирите. Без да очаква нищо. Може би малко дим или Анубиса да унищожи стрелата в полет.

Вместо това се случи неочакваното: стрелата уцели право в целта.

Право в целта.

Щом от раната на гърдите й излезе пушек, Анубиса започна да пищи и дръпна стрелата, опитвайки се да я извади. Грейс излезе от шока, в който бе изпаднала, и скочи напред с идеята да се затича към Алексий, но един-единствен изстрел я спря. Сълзите се стичаха по бузите й, а тя не смееше да погледне.

— Всичко е наред, ми амара. Може да съм на години, но имам няколко трика в ръкава си.

Тя избърса очите си и видя Алексий, с пушка в ръка да стои над трупа на Провачек. От цялото тяло на Анубиса излизаше пушек, докато тя продължаваше да се гърчи и пищи на пода.

Грейс реши, че бе дошъл моментът да си тръгва. Обърна глава към вратата и Алексий се отправи с нея към изхода. Почти бяха стигнали, когато силен гръм проехтя в стаята и ги принуди, макар и против волята им, да спрат и да проверят какво става.

Зад тях, почти незабележим, окъпан в сребристо сияние силует, изстрелваше стрела след стрела от своя невидим лък право в богинята на вампирите, която не спираше да крещи и да проклина.

— Това я Диана — прошепна Грейс и за секунда очите на обляната със сребърно сияние богиня срещнаха нейните.

Но крясъкът на Анубиса развали момента. Веднага щом излязоха от имението, светлината на пълната луна ги окъпа, а тълпа от тичащи хора, нетърпеливи да избягат от титаничната битка между двете богини, ги последва. Чу се още един гръмотевичен звук, след това имението се разтърси, преди да експлодира и да се срути до основи. Дано да бе погребало Анубиса за вечни времена.

— Твърде много е, за да се надявам — каза Алексий в отговор на неизказаното й желание.

— Знам, но за мен се отнася същото — отвърна тя и обви ръце около него, знаейки, че повече никога не би го пуснала. — Ти си повече от всичко, за което някога съм мечтала.

Стояха така в продължение часове или по-точно, докато слънцето залезе, а луната светеше в най-високата си точка в нощното небе, наблюдавайки какво бе останало от имението на Вонос. Само купчина чакъл и знаци „Не преминавай. Частна собственост“. Пожарникарите, полицията и парамедиците вече бяха дошли и повечето си бяха тръгнали, въпреки че следващите няколко дни и нощи в района постоянно щеше да има мигащи светлини и детективи. Двамата с Алексий дори бяха разпитвани, но демонстрираха пълна липса на знание за причините довели до експлозията.

Все пак нямаше как да кажат на полицаите, че сблъсъкът между богините на вампирите и лова е изравнил със земята имението на Приматор Вонос. Дори и специалните части за паранормална активност не биха повярвали.

— Ще тръгваме ли? — попита Алексий накрая.

— Къде ще отидем? — отвърна му тя, но изтощението обезличи гласа й. — У дома? Аз дори няма дом.

Алексий я взе в прегръдките си и я целуна.

— Моят дом е там където си ти. Мисля че е време да видиш Атлантида.

— Не мисля — прошепна глас, блестящ от радост, в който сякаш звънтяха всички възможно симфонии. — По-скоро дойде време моята наследница да се запознае със своята прародителка.

Грейс застина на място, бавно се изплъзна от ръце на Алексий и се обърна назад. Между тях и морето стоеше жена, нагазила във водите, докато прохладният морски бриз вееше косите й.

Щом я погледна за втори път, осъзна, че пред нея не стоеше жена, а богинята. Мощта искреше около нея, пращеше и блестеше в дългите й копринени коси, а сребърния блясък на луната се отразяваше в очите й.

Грейс коленичи пред нея.

— Милейди!

Диана, трябваше да бъде тя, се засмя и вълните, водени от звънливия й смях, се разбиха в брега, образувайки лека мъгла точно пред Грейс.

— Служи ми вярно, дъще моя — каза Диана. — Заслужи си почивката и си добре дошла да посетиш съюзниците ни под вълните на моретата. Но те предупреждавам: няма да понеса да се закълнеш във вярност на Посейдон. Аз съм ревностна богиня и държа на своето.

— Какво ще кажете, ако тя се закълне във вярност на мен? — попита Алексий. — Както и аз на нея.

Грейс ахна, сграбчи го за ръката и се опита да го издърпа, за да коленичи преди Диана да го смачка, задето си бе позволи да говори без разрешението й, но вместо да го унищожи, богинята просто се засмя.

— Вече си се заклел да й бъдеш верен, права ли съм? Ти си достоен спътник — каза Диана. — Чудя се дали да не ти поднеса дар и да премахна белезите ти?

Грейс отново въздъхна и се изправи на крака, защото не искаше да води този разговор коленичила. Срещна погледа на Алексий.

— Какво ще кажеш, Грейс? Ще те привличам ли повече, ако нямам белези?

Тя му се усмихна и се повдигна на пръсти, за да целуне обезобразеното му лице.

— Невъзможно е. Ще те обичам без значение какво ще стане с лицето ти.

Той взе ръцете й в своите и я погледна съсредоточено.

— Тогава разбираш защо притесненията за бръчките и остаряването са маловажни. Ще те обичам, докато последната капка в океаните и моретата на този свят не пресъхне.

— Нямам думи да опиша колко красиви и поетични са думите ви, но аз трябва да се връщам към задълженията си. Решете сега — нареди им Диана, но този път гласът й носеше в себе си цунами, унищожение и тежестта на вековете.

Богинята си беше богиня, без значение колко привлекателна бе. Грейс никога не биваше да го забравя.

— Смятам да си остана така, но мога ли да поискам нещо вместо това, милейди? — попита Алексий. — Бихте ли дали благословията си за нашия съюз? Обещавам, че ще науча повече за вас, така че двамата с Грейс да отгледаме децата си и да ги възпитаме да ви познават.

Грейс остане безмълвна от дързостта на Алексий, но Диана наклони глава, сякаш обмисляше дали да изпълни желанието му. Накрая се засмя.

— Приемам молбата ти и благославям съюза ви. Вие ще бъдете едно от днес, докато денят, в който луната вече не пресича небосвода. Ще наречете дъщеря си Пенардън.

Грейс се почувства сякаш се задавя с камък, който току-що се бе появил в гърлото й.

— Какво? Исках да кажа, благодаря ви, милейди, че ни дадохте благословията си. Ще се постарая да ви покажа, че не сте направили грешка.

Алексий я зяпаше с отворена уста, след това я затвори и се втренчи в Диана.

— Каква дъщеря? Ще си имаме момиченце?

С плавно движение Диана посочи луната.

— След девет завъртания на луната, ако помня правилно. Ще я наречете Пенардън и тя ще бъде благословена от луната на ловеца.

— Бременна? Да не ми казваш, че съм бременна? — извика Грейс и сложи ръка на плоския си корем. — Но аз… защо Пенардън? — оглупяла от чутото, зададе най-маловажния въпрос измежду милион други.

— Задава се битка между боговете. Докато колелото на света неспирно се върти напред, идва ново падение на боговете — лицето на Диана помръкна. — Древните пророчества предрекоха, че само дете, в чиито вени тече кръвта от всички раси, ще спаси света от глупостта на боговете. Пенардън ще бъде част от това пророчество, както и младият принц, Ейдън.

— Но…

— Достатъчно! — Диана вдигна ръка и бе окъпана от неспирния водовъртеж и искрящата светлина на луната. — Само това мога да ви кажа. Върви в Атлантида. Запознай се с новото си семейство. Скоро отново ще си поговорим, дъще моя.

И тогава изчезна. Грейс и Алексий продължиха да гледат втренчено, където допреди секунда се намираше богинята, но нея вече я нямаше. Дълго време не отместваха погледа си, докато Грейс не осъзна, че рано или късно трябваше да се изправи пред него.

— Така — изрекоха двамата едновременно.

Засмяха се и Алексий постави ръка на корема й, като в очите му не се четеше нищо друго, освен удивление.

— Моето дете? Настина ли носиш детето ми?

Жената кимна бавно.

— Така изглежда, въпреки че, за да повярвам, ще ми трябва един или два теста за бременност. Модерната медицина се изправя срещу древни пророчества. О, боже!

— Пенардън? — произнесе колебливо воинът. — Името е чудесно, но…

— Пени — решително заяви Грейс. — Ще я кръстим Пенардън, няма начин да не се съглася с богиня, която е и моя пра родственица, но ще я наричаме Пени.

Той се усмихна и като че ли изгряващото слънце, проникваше през вълните.

— Пени. Харесва ми. И е подходящо след като вие с нея сте моето богатство.

Двама се целунаха, застанали на плажа, на който богинята бе благословила съюза им и им бе предрекла дълги години щастие. Воинът вдигна глава и направи знак във въздуха. Грейс затаи дъх, щом блестящ овален образ прие форма.

— Ще занесем ли този диамант на полагащото му се място, ми амара!

Грейс прегърна своя воин и любим и му кимна в отговор.

— У дома, Алексий. Домът ми е там, където си ти.

Той я целуна отново и заедно навлязоха в портала, който щеше да ги отведе в Атлантида. Докато прекрачваха магическия вход, Грейс бе убедена, че чува гласа на брат си и се препъна от преживяния шок.

Браво, сестричке. Живей. За мен, за себе си и за детето си. Браво.

Щеше да е уместно очите й да са пълни със сълзи, щом пристигнеше в Атлантида. Отсега щеше да живее живота си пълноценно; да обича, да се радва и да се смее.

Алексий й се усмихна и заедно с неродената си дъщеричка направиха първата стъпка към бъдещето си заедно.