Алиса Дей
Разкриването на Атлантида (30)

Глава 28

Алексий отвори очи и веднага благодари на Посейдон, че намери Грейс в обятията си, която определено не беше мъртва, а просто спеше. Огледа се наоколо, неспособен да избяга от зловещата светлина, която играеше по стените на стаята, в която бяха затворени. В първия момент бе златиста, а в следващия изумруденозелена, сякаш се намираха зад сигнална лампа. Пристисна Грейс към себе си и безмълвно се закле никога повече да не я излага на такава опасност. Тогава тя се размърда, отвори красивите си очи и се загледа в него.

— Къде сме? — попита веднага, щом осъзна какво се бе случило. — Рийс? Какво ни е сторил?

— Отвлякоха ни, ми амара — отвърна й той, опитвайки се да запази самообладание, да бъде силен пред нея. И да не се притеснява, за това, че никога не би могъл да я освободи от елфски затвор. — Не съм сигурен как ще се махнем от тук, но съм убеден, че ще намерим начин.

Грейс прехапа устна.

— От колко време сме тук? Не сме като Рип Ван Уинкъл, нали?

— Какво?

— Крадат ли времето? В бъдещето ли сме?

— Не мисля така. Магията на фае не може да заблуди сетивата на атлантите, а и аз нямам усещането, че настоящето ни не е наред — отвърна той.

— Тази новина никак не е лоша, стига да не си мъртъв, така че нека да се насочим към светлината — рече тя и посочи към най-отдалеченото от тях място, което непрекъснато бе огрявано от светлина.

След като не успя да намери недостатък в предложението й, той кимна, целуна я и след това се изправи. С изненада осъзна, че се чувства добре отпочинал, като се има предвид, че елфът го бе отровил или използвал магия върху него.

Източникът на светлина се намираше по-далеч, отколкото изглеждаше и трябваше да прекосят нещо, наподобяващо река от светлина, за да стигнат до него. Той я хвана за ръка и кимна, с което й даде знак, че трябва да пресекат заедно. Не се чувстваше различно от другата страна, с изключение на странното усещане, което го разкъсваше.

Но един погледна към Грейс му показа, че са различни. Тя го зяпаше със същия шок, изписан в очите й. Дрехите й бяха изцяло променени. Грейс бе облечена с дълга тюркоазена рокля, която блестеше като бижу върху меднозлатистата й кожа. Косата й бе вдигната високо и оформена в модерна прическа, а диамантите по ушите и врата й бяха достатъчно огромни, за да ги вкарат дори и на най-луксозното парти.

— Толкова си красива — възхити се той.

Лекият грим, добавен към всичко останало я бе превърнал в богиня, а той се чувстваше така недостоен за нея. Не бе усещане, което му се нравеше, затова посегна да разхлаби вратовръзката си.

Вратовръзка ли?

— И ти не си за изхвърляне — подразни го тя и той погледна надолу, за да открие, че носи официалното облекло, което хората наричаха смокинг. Забеляза, че косата му бе прибрана от лицето и е вързана.

— Не мисля, че отново ще ме видиш да нося едно от това — каза воинът, но въздишката й го прекъсна.

— Алексий! Лицето ти! — нейното бе пребледняло и той вдигна ръце към лицето си, страхувайки се, че дясната му страна също е обезобразена.

Но вместо това усещането по пръстите му бе тъй непознато чувство, което не можеше да проумее.

— Какво…?

— Белезите — извика тя. — Няма ги.

Без да спират, те прекрачиха през завеса от блещукаща светлина и се озоваха на друг плаж. Този плаж обаче, изглежда, бе частен и се намираше пред чудовищно голямо имение.

Можеше да бъде само едно място.

— Имението на Вонос — каза Грейс и се намръщи, с което загрози прелестното си лице.

Добре дошъл в „Чудовищното имение“.

— Това е само илюзия — обади се Рийс на Гарануин, който се появи изневиделица зад тях. Вероятно му беше навик. — Имам предвид белезите. Съжалявам, но нямам магия, която би могла да излекува следите от адските огньове.

Алексий се изненада от явното съжаление, което пролича в гласа на Рийс. Ако не знаеше що за стока са фае, би помислил, че той всъщност не притежава душа на змия.

Почти, но не съвсем.

Алексий посегна към кинжалите си, но не улови нищо, освен плата на панталоните си.

— О, да — продължи елфът. — Не мислиш ли, че оръжията щяха да събудят подозрение, след като се представяш за репортер, дошъл на изискан бал? — посочи към сива копринена чанта, която лежеше на плажа в краката им. — Въпреки това, в нея ще намерите всичко, от което се нуждаете.

Независимо че бе облечена с дълга рокля и носеше обувки на високи токчета, Грейс успя внимателно да се наведе, за да провери съдържанието на чантата.

— Лъкът и колчанът ми са тук, както кинжалите и мечът ти — каза тя.

— Какво точно те кара да вярваш, че ще ти помогнем след капана, който ни устрои миналата вечер? — попита Алексий.

— Вярвам, че ще ми помогнете, защото в замяна аз ще помогна на вас. Мога да ви вкарам в къщата и се съмнявам, че ще успеете да го направите без помощта на моята илюзия. Убеден съм, че охраната е предупредена да стои нащрек за атланти, а и описанието ти е уникално. Няма как да те объркат.

— Защо аз? — Алексий нямаше да ходи никъде, преди да получи отговор на въпроса, който го глождеше, още когато говори с Лукас. — Защо фае се интересуват точно от мен?

Рийс сви рамене.

— Какво те кара да мислиш така? Моята прекрасна Грейс можеше да доведе само Аларик или някои друг представител на расата ти.

— Това не е отговор на въпроса ми, въпреки че някой не толкова добре запознат с техниката на фае за истина без честност биха се заблудили — каза Алексий. — Така че ще те питам отново? Защо аз?

Грейс го докосна по рамото.

— Алексий, сега не е моментът за този въпрос? Ще привлечем ненужно внимание и…

— Трябва да знам, Грейс. Е, ще ми кажеш ли? — предизвика с поглед височайшата особа на фае, който щеше да му отговори или да запази истината за себе си.

Поне Алексий му даде да разбере, че е наясно, че елфът има скрити мотиви.

Рийс го прониза с поглед, който би накарал всеки по-нисш да рухне. Но за щастие, Алексий никога не се бе смятал по-нисш в каквото и да е отношение.

— Заинтересовани сме от теб — най-накрая призна елфът. — В продължение на две години ти устоя на не толкова нежните мерзости на Отстъпниците на Анубиса и запази разсъдъка си. Вярваме, че опитът ще се окаже… полезен.

— Да не би да планираш да бъдеш затворен и измъчван от последователите на Алголагния? — Алексий произнесе думите с омраза, докато яростта се надигаше в него. — И решихте да експериментирате с мен като със змиорка?

— Змиорка? Сериозно? — Грейс го погледна и му се усмихна, по всичко личеше, че желае да разсее напрежението. — Вместо морско свинче?

И двамата мъже я зяпнаха.

— Хората — каза Рийс, — са отвратителни!

Алексий усети, че кимна и веднага се намръщи.

— Точно ти ли го казваш? На какви ли гнусни мъчения си бил способен през целия си живот?

— Достатъчно! Тръгвам с или без вас — скастри ги Грейс, а устните й се изкривиха в брилянтна, но ужасно фалшива усмивка. — Може да продължите или да ми помогнете да намеря диаманта и да разбера какво е намислил Вонос.

След това, без да поглежда назад, за да се увери, че Рийс я следва, Грейс прекоси плажа и се насочи към имението, независимо че носеше абсурдно високи обувки. Алексий въздъхна и тръгна след нея, а след няколко крачки Рийс се озова до него.

— Предстои ти интересно бъдеще с тази жена — отбеляза елфът, докато не сваляше поглед от прекрасния задник на Грейс.

— Да, така е — отвърна му Алексий. — Преди да отклоним вниманието си от мисията, говорехме за охраната и моето, само по себе си, уникално описание.

— Така е! Ако успеем да забравим за злощастния ми опит да ви отвлека, за да си сътрудничим, шансовете за успешността на тази мисия неимоверно ще се увеличат.

Колкото и да му се искаше да му се възпротиви, Алексий не можеше да оспори логиката на елфа. А той твърде много се нуждаеше от „Проклятието на вампирите“, за да позволи разногласия, свързани с мястото им за спане, да попречат на откриването на този важен за расата му скъпоценен камък.

Махна към къщата и каза:

— Води ни.

* * *

Грейс влезе в имението с високо вдигната глава и свито сърце. Никога до този момент не се бе чувствала толкова ужасена. Не й помогна и фактът, че Рийс трябваше да скрие оръжията им в сандък, намиращ се зад огромни дървени врати. Магията на елфа бе достатъчна, за да може да ги внесе вътре, след което растението, от което бяха направени вратите, изглежда, се събуди и като добър съучастник, покри с дебелите си и плътни листа чантата, докато вече и самата Грейс, която знаеше, че се намира там, не можеше да я види.

— Само при краен случай — прошепна тя, изпълнена с надежда, че ще успеят да вземат оръжията си, в случай че им потрябваха.

— Чудя се какво ли би казал Сам? — каза Алексий и се ухили. — Притеснен като селянин с една вена в стая пълна с вампири?

Тя се засмя въпреки безпокойството, което я смазваше и няколко вампира близо до вратата, които им поднесоха приятните си усмивки.

— Просто чудесно — промълви тя. — Вече ме забелязаха.

— Не забравяй, че си репортерка — прошепна Рийс и я стресна. Почти бе забравила за присъствието на елфа. — Трябва да те забележат. Сега върви и им задай няколко въпроса, за да не събудиш подозрение и да не започнат да се питат защо не си вършиш работата.

Грейс завъртя очи.

— Репортер, а? Първият репортер без пропуск за пресата, без тефтер, магнетофон, но за сметка на това, носещ диаманти, чиято стойност се равнява на такава сума, с която няколко пъти бих могла да купя това имение. На това ли му казваш камуфлаж, Шерлок!

Рийс махна с ръка и колието й се превърна в пропуск за пресата, а в ръцете й внезапно се озоваха химикалка и тефтер.

— Върви да разузнаваш — нареди елфът през зъби.

— Добре — сопна му се тя.

Притеснен за нея, Алексий я погледна, а тя му кимна. Беше добре. Щеше да се справи.

Надяваше се, че всичко с нея ще бъде наред.

След това воинът се сля с тълпата и лишеното му от белези лице и прибраната му коса не привличаха никакво внимание. Вампирите също бяха неземно красиви, но плашещо бледи. Така че единствената, която щеше да привлича вниманието им, бе Грейс Хавиланд. За щастие, на тази шумна веселба присъстваха още няколко човеци. Без съмнение щеше да й е трудно да се скрие, ако беше единственото същество с пулс в стая пълна с вампири.

Грейс въздъхна, готова да се прави на Нанси Дрю, след което си проправи път през тълпата като от време на време задаваше въпрос, правеше коментар и като цяло се опитваше да изглежда като натрапчив и любопитен репортер. Поне доколкото бе възможно.

* * *

Алексий се притесняваше за две неща: първо, страхуваше се, че няма да е достатъчно близо до Грейс, ако я настигнеше опасност. И второ, нямаше да успее да намери „Проклятието на вампирите“ преди магията на Рийс да отмине и Вонос да разбере кой всъщност бе той. Последното, от което се нуждаеше, беше Анубиса отново да започне да го преследва.

Болката, която изпита в ръцете си, най-сетне му даде знак, че толкова силно бе свил юмруците си, че се нараняваше. Принуди се да се успокои, усмихна се на няколко кръвопийци и се върна към задачата си да намери врата, ниша или друг възможен вход към съкровищницата на Вонос.

Както бе прието на тези мероприятия, присъстваха богаташчета и паразити, но щом зави по коридора, се изправи пред истински бандит.

— Ще ми кажеш ли защо минаваш от тук? — попита приличащият на главорез руснак.

Провачек.

— Търсех тоалетната и се изгубих, човече — сподели тихо Алексий. — Ходеше ми се до едното място, но една възрастна жена с рижава коса не ме остави да си тръгна. Едва сега успях да се измъкна от нея. Питър Паркър, репортер, Орландо Сън Таймс.

После му подаде ръка с най-фалшивата усмивка, на която бе способен, надявайки се, че руският мафиот никога не е гледам филмите за Спайдърмен.

— Добре. Както кажеш. Не ме занимавай повече — отвърна вампирът и се прокрадна пред простовата дървена врата. — Зает съм с важни дела. Продължи по пътя си.

— Да, разбира се. А къде е тоалетната?

Провачек посочи дъното на коридора.

Докато Алексий вървеше към банята, забеляза лъскав, добре охранен човек да се приближава към Провачек. Вместо да даде всичко от себе си да го отпрати, както бе направил с Алексий, Провачек се усмихна широко и след като се огледа във всички посоки, дръпна мъжа в стаята и плътно я затвори.

Някой съвсем леко го докосна по лакътя и той се завъртя готов да нападне, но прекрасният глас на Грейс прозвуча в ухото му.

— Успокои се, здравеняко. Какво откри?

— Натъкнах се на Провачек, който отчаяно се опитваше да се отърве от мен. Обаче си намери някой, който му се понрави повече от мен. Човек, смърдящ на пари.

Грейс сключи вежди и го изгледа с изненада.

— Този, който изглежда като маймуна ли е Провачек? Защото онзи, който влезе с него, е Снайдер, магнат на недвижими имоти. Той пое щафетата след смъртта на Фулър.

— Изглежда, че нещата се усложняват — обади се Рийс, който за пореден път се появи от нищото. — Фулър имаше отвратителния навик да реже дървета и на тяхно място да строи паркинги и молове. Беше в списъка ни, но след като вече е мъртъв, Снайдер се превръща в един от главините ни приоритети. Особено след като се появява в такава неприятна компания.

— Имате списък? — Алексий искаше да разбере повече. — Кой още е в него?

— Красивата Грейс може да е в него, гола, ако някога възвърне разсъдъка си и зареже жалкия ти задник — от спокойствието в гласа на елфа, на Алексий му се зави свят.

Погледна към Грейс и се зарадва, щом видя същата реакция изписана на лицето й.

— Искаш ме гола, и то в същия списък, в който е слузестата топка Карсън Фулър?

Алексий се ухили при язвителния й тон, но нямаха време за губене.

— Концентрирайте се. Гарануин, по-късно ще ти сритам задника. Но сега трябва да намерим съкровищницата.

— Убеден съм, че камъкът се намира в паник стаята, която архитектът е проектирал, но трябва да минем през двойни врати, за да се доберем до него — каза Рийс.

— И как разбра?

— Двамата с архитектката си поприказвахме — ухили се той, а в порочно циничните му очи проблесна пламък.

— Обзалагам се, че така е станало — отвърна Грейс и отново завъртя очи. — Блондинка или брюнетка?

— Червенокоса — обясни елфът. — Прелестна, естествена червенокоска. Тези дни се срещат толкова рядко.

— Съсредоточи се! — изръмжа Грейс. — Защото намирам за интересен факта, че Вонос излиза от стаята, която се намира точно срещу онази, в която палячото Провачек се затвори, за да се срещне с агента на недвижими имоти?

— Правдоподобно алиби? — предположи Алексий. — Той е тук, на видяно място, докато някои друг изяжда гостите му?

Рийс прошепна нещо, наподобяващо песен или заклинание, след това кимна към вратата, през която преди малко влязоха двамата мъже. Провачек и Фулър излязоха и изглеждаха необяснимо самодоволни. Тръгнаха към Алексий и останалите, но по незнайна причина смениха посоката и ги избегнаха, без изобщо да ги забележат.

— Още една магия — предположи Алексий, а елфът се усмихна.

— Да проверим зад врата номер едно — предложи Грейс, а двамата мъже я последваха, и тримата влязоха вътре.

— Бинго! — очите й е разшириха щом съзря вътрешността на стаята. — Не мога да отрека, че Вонос разполага с пари.

Вратата имаше формата на огромна амбразура^[1], обла и покрита отвсякъде с болтове. Изработена бе от прозрачен материал, който им показваше друга врата подобна на тази, само че стоманена, зад амбразурата.

— Пари и сигурност — изрече Алексий ядно. — Как, по дяволите, ще минем през нея?

Рийс просто махна с ръка, прошепна неразбираемо заклинание и първата врата съвсем бавно и леко се отвори.

— Готин номер — призна атлантът.

— Така е, но само това мога да направя. Вътрешната страна е масивна, подсилена стомана, а в метала е вградена магия, която възпира тази на фае. Безполезен съм срещу…

Тихото скърцане на ключалките прекъсна елфа, той се огледа около себе си, изненадан от това, че Алексий вече бе отворил втората врата.

— Трик с водата — по всичко личеше, че Алексий бе доволен от себе си.

Грейс завъртя очи за пореден път.

— Достатъчно, момчета. Не може ли просто да се разбираме? — влезе във вътрешната стая и подсвирна, с което им даде знак да я последват.

— Това е абсолютно невероятно! Изглежда Вонос е събирал тези съкровища с години.

— Невероятно — повтори тихо. — Вижте това! — посочи към оформени в пирамида златни предмети, които, изглежда, бе задигнал от гробница на император.

— Никак не е зле — коментира бездушно Рийс и постави ръка на ковчеже, препълнено с блестящи скъпоценни камъни.

Рубини, изумруди, сапфири и диаманти изпълваха съдържанието му и преливаха на пода в стаята.

— Ако диамантът е тук, сме в беда — каза Грейс. — Как ще успеем да го намерим сред всичко това? Освен това няма как да изнеса цялото ковчеже в сутиена си.

Рийс прокара ледения си поглед по тялото й и се засмя.

— Страхувам се, че тази част от облеклото ти липсва.

Жената погледна надолу към корсажа си само за да осъзнае, че той бе прав.

— Ако още веднъж споменеш бельото на Грейс, ще отрежа заострените ти уши и ще ти ги сервирам на поднос — заплаши Алексий, като вдигна позлатен и обсипан с диаманти кинжал, и го насочи към Рийс.

Грейс извъртя очи.

— Сериозно? Намираме се в съкровищница като никоя друга, освен тази в Ел Дорадо, а вие сте на път да се сбиете заради сутиена ми. Трябва да се омитаме преди Вонос да се е върнал, няма начин да остави тези красоти без надзор. Да не забравяме, че никак не е глупав.

— Благодаря за милите думи — прозвуча леден и суров глас зад тях. — Не ви ли дойде на ум, че може да имам охрана? Следя несполучливата ви експедиция още от самото начало, тръпнейки да разбера какво търсите.

— Само тоалетната — обясни Рийс и го изгледа изключително спокойно.

— Много добре — отвърна Вонос. — Съмнявам се пълният мехур да те притеснява, след като си мъртъв.