Алиса Дей
Разкриването на Атлантида (24)

Глава 22

Алексий се носеше над бурните вълни и се наслаждаваше на свободата да бъде във формата на мъгла, като се издигаше все по-високо и по-високо. Далеч от отговорности и задължения. На разстояние от всички хора, които се нуждаеха от него и единствената, която, както изглеждаше, се чувстваше добре и без него.

Кредото на воините на Посейдон, което бе научил наизуст заради непрестанното повтаряне, когато бе млад новак, кънтеше с такава точност в съзнанието му.

Ние ще чакаме. Ще наблюдаваме. Ще браним.

Ще служим като първо предупреждение в навечерието на унищожението на човечеството.

Тогава и само тогава, Атлантида ще се възроди.

Защото ние сме воините на Посейдон и знакът на Тризъбеца, който носим, е свидетелство за нашия свещен дълг да защитаваме човешкия вид.

Дълг, който Алексий смяташе за свещен. През целия си живот той бе чакал, наблюдавал и бранил. Но вече се бе уморил. Писнало му бе да гледа отстрани.

Защото най-сетне беше намерил жената, която наистина искаше да защитава.

Това има ли значение?

Отвратен от самия себе си, той се насочи към повърхността на водата, а после към брега, за да приеме тленната си форма, но прелетя през върха на вълната. Водата бе толкова ледена, че го остави без дъх. Воинът се носеше по нея, опитвайки се да потуши пожара, който гореше в тялото му. И копнежът, който от сутринта не му даваше мира.

Грейс. Само споменът за онази, лишена от задръжките, Грейс без значение, че реакцията й бе следствие на нещо необичайно, събуждаше в него нещо, което не можеше да спре; да потисне или отрече.

Искаше отново да я види такава. Да види онази игрива, щастлива и освободена Грейс. Последните десет години бе живяла водена от клетвата, която бе дала след смъртта на брат си. Обещанието да отмъсти на всички вампири за стореното.

Алексий искаше да й покаже, че животът бе доста по-различен. По-добър. Но между всички мъже, които Грейс познаваше, той бе най-неподходящ за тази задача.

Какво знаеше той за щастието? Бе запознат с приятелството. Познаваше задоволството от спечелената битка. Но щастие? Смяташе, че то отдавна го бе напуснало, след като бе понесъл толкова много страдание, докато бе затворник на Анубиса.

Но след това дойде Грейс и му предложи милост. Дари го с топлина, светлина и възможността да създадат дом заедно. Единственият въпрос, който би трябвало да си зададе, бе много прост. Защо все още стоеше тук, губейки време в ледената вода, вместо да бъде с Грейс?

Насочи се към повърхността и след това и към брега, нетърпелив да се върне при нея. Сам, Тайни и останалите щяха да стоят на пост цяла нощ. Сам специално се бе обърнал към Алексий и му бе казал, че няма нужда и той да патрулира тази нощ.

— Мисля, че двамата с Грейс имате недовършена работа — бе казал възрастният мъж.

Той също се бе предал на чара на жена, която не подозираше колко красива и великодушна е всъщност.

След като вече бе излязъл на повърхността, Алексий скръсти ръце, погледна нагоре към звездите и изрече най-искрената си молба.

— Не разполагам с каквито и да е номера или магията на жрец, велики Посейдоне. Но имам силното желание да продължа напред. Моля те, приеми решението ми да наруша обета за безбрачие, който дадох по време на ритуала за пречистване. Ако тъмните желания, от които се страхувах, са се криели в мен, то те щяха да се покажат сутринта, когато Грейс бе така уязвима. Тогава показах, че все още притежавам героичните качества на воин на Посейдон.

Алексий се засмя, внезапно изпитвайки усещането, че е по-жив дори от самите вълни.

— Никога не съм искал да бъде герой, но днес всичко се промени. Изглежда, че желанието означава нещо само по себе си. Отговорът е в самия теб, щурче — завърши той и се ухили като пълен идиот.

Внезапно разбра всичко и го заля необичайно за него спокойствие. Спокойствие и трескаво очакване — и двете бяха емоции, които не бе изпитвал от… дори и той не можеше да каже от колко време.

Нямаше търпение да отиде при нея, затова не си направи труда да достигне брега, за да се облече, вместо това се издигна във въздуха, насочи се към форта, след това по коридора, който водеше към стаята й. След като вече се намираше там, прие човешката си форма и огледа стаята. Грейс не беше там.

Което вероятно беше добре, предвид, че се бе появил в стаята й чисто гол.

— На това му се казва страхотно появяване — чу гласа й, пълен с радост и топлина.

В отговор Алексий взе одеялото и се покри с него.

След това се обърна, за да се изправи пред своето бъдеще.

* * *

Грейс бе леко изненадана, когато се прибра в стаята си и завари атланта, който се размотаваше в нея. Боже, имаше перфектен задник. Обърна се към нея, покрит с карираното й одеяло. Тя се опита да не се засмее. Бори се с импулса.

Но изгуби битката.

Смееше се така неудържимо, че от очите й потекоха сълзи.

— Знаеш ли, бях ти приготвила съблазняваме, което да разтърси света ти, но и ти свърши работа.

Алексий й се усмихна глуповато, но усмивката му изчезна, когато горещ и хищнически огън запламтя в очите му.

— Съблазняване, което щеше да разтърси света ми? О, Грейс, тази нощ определено съм на твое разположение.

— Виждам. Виждам доста — засмя се отново тя, опитвайки се да не диша учестено при гледката на мускулестите му гърди, рамене и ръце. При това голи. Както и онези дълги мускулести крака. Също голи.

Сърцето й запрепуска, а тя се надяваше онези суперсили, които атлантите притежаваха, да не включват свръхчувствителен слух.

— Страшно много — продължи тя. — Да не си бродил наоколо гол? Чудя се, какво ли би помислил Тайни за това?

Дебнейки я, Алексий пристъпи наред.

— Без съмнение ще реагира също както теб, но аз не се движих във форма, която може да бъде видяна.

— А дрехите ти?

— Оставих ги на плажа. Ти обаче си прекалено облечена — направи още една крачка напред. — Може би ще бъдеш така добра да свалиш това яке.

Тогава, осъзнавайки, че той наистина стоеше пред нея, Грейс се засмя и си пое дълбоко дъх. Наистина щяха да го направят. Щяха да се предадат на привличането, което от много време ги побъркваше.

— Не му мисли — каза той. — Изборът е съвсем лесен, Грейс. Или ме помоли да си тръгна, или свали дрехите си. Всички дрехи. Веднъж завинаги трябва да решим какво е това нещо между нас, и то извън ринга — усмихна й се порочно и пулсът й се ускори. — А и мразя тенис.

Грейс отвърна на предизвикателството му, като затвори вратата зад себе си, а след това се обърна и я подпря с един стол. Нито една от стаите във форта не разполагаше с ключалка, а и досега не й бе трябвала.

Алексий на мига се озова зад нея, нарушавайки личното й пространство. Стресната от внезапната близост, тя се наведе към стола и преди да падне върху него, успя да се подпре на дървената врата.

От резките движения раната я заболя и й се зави свят, типично за нея. Раната й бе започнала да се заздравява, докато спеше, но тъй като бе по-голяма щеше да й трябва повече време, за да се излекува. Не беше никак добре. Само защото вече не зееше отворена, не означаваше че не я боли. Въпреки това до седмица щеше да е забравила за нея.

Алексий се отпусна върху Грейс, толкова близо че топлината на тялото му я побърка. Докосвайки я цялата от раменете, през гърба, та чак до пръстите на краката.

Не усещаше обаче одеялото помежду им.

Задъха се, но не се отдръпна от него. Просто завъртя глава и го погледна през рамо.

— Не мисли, че не оценявам жеста, но така раната доста ме наболява.

Моментално той я хвана и много нежно я издърпа назад, докато проклинаше себе си.

— Съжалявам, ми амара. Какъв глупак съм само! Моментът е неподходящ. Ти си ранена, а аз…

Тя се отпусна на здравите му и силни гърди и го накара да млъкне по най-добрия начин, като го целуна. Устните му бяха едновременно твърди и меки. Вплете пръстите си в гъстата му коса и дръпна главата му съвсем леко надолу, за да бъде по-близо до нея, така че дори и дъхът му да стане част от нея.

— Да — промълви Грейс, след като се отдръпна от устните му и остана изненадана, когато разбра, че не само тя диша тежко. — Бях ранена, така е, но сега съм много по-добре. Тялото ми се лекува изключително бързо.

Алексий я пусна и тя потъна в леглото. Воинът отстъпи назад, сякаш допирът й го изгаряше.

— Ще ти се извиня още веднъж, ми амара. Не разсъждавах трезво, просто копнеех за теб като безсърдечен… — извиненията и самообвиненията му секнаха, когато осъзна, че се намира в стаята й напълно гол.

Грейс спусна поглед по него. Първо огледа омагьосващите му гърди, след това плоския корем и копринените косъмчета, които водеха към неговия… О, мили боже. Този мъж си имаше всичко. И наистина впечатляващата му ерекция ясно й показваше колко много адски силно я желае. Грейс вдиша дълбоко и наясно до какво ще доведе жестът й, облиза устни, докато не откъсваше поглед от пениса му.

Никога не е била изтънчена, защо сега да бъде такава.

Членът му се изпъна напред, навярно отвръщайки на провокацията й или поне така се надяваше, защото не притежаваше нито практиката, нито опита, за да го съблазни. Истината бе, че в този момент импровизираше.

— Опитваш се да ме убиеш, така ли? — успя да каже през зъби той. — Старая се да бъда джентълмен. Да проявя героизъм. Отново. Но в името на всички богове, мисля, че очакваш твърде много от мен.

Тя се изправи и прояви героизъм като отмести погледа си към лицето му, опитвайки се да не забелязва, че той отново се отдръпна от нея.

— Не си разбрал. Никой не иска да се правиш не герой — каза тя и страните й поруменяха, щом си спомни за държанието си сутринта. — Това съм аз, Алексий. Без странни реакции, предизвикани от зова на алфата, без магията на фае, просто аз. Това съм аз и те желая. Какво ще кажеш да го караме бавно? Да бъдеш нежен? Не може ли поне да опиташ?

Засрамена от това, че въпросът й звучеше като отчаяна молба, младата жена се опита да преглътне бучката, която се бе загнездила в гърлото й. Погледна към пода, сигурна, че преживяваше един от най-трудните моменти в живота си. Бе по-лесно, когато излагаше на риск само живота си.

Този път имаше опасност за сърцето и гордостта й.

Алексий пристъпи напред и започна да разкопчава блузата й, след което се наведе, за да я целуне по челото, след това по брадичката и по гърдите, които се разкриваха след всяко едно освободено копче.

— Нежен — прошепна между целувките той. — Мисля, че мога да бъде нежен.

* * *

Алексий се чу да казва на Грейс, че може да бъде нежен, макар цялото му същество да крещеше, че това е лъжа. Как можеше да бъде нежен, след като единственото, което желаеше, бе да я хвърли на леглото и да проникне толкова дълбоко в нея, докато членът му не достигнеше утробата й? Как да бъде нежен, след като копнееше да завърже ръцете и краката й, а след това да я докосва и хапе, да остави следите от ноктите, устните и зъбите си по цялото й тяло?

Желаеше, не, той изпитваше нужда да я вземе. Да я бележи. Да я направи своя, безрезервно и завинаги. И в това нямаше и капка нежност.

И тогава чу призрачния смях на онази жена сякаш бе с тях в стаята. Смехът на Анубиса.

И ето че победих — прошепна фантомът, роден от спомените за онзи ад. — Покорих те, телом и духом, и в теб няма дори и една частица, която да не е опорочена, объркана и грешна.

Пръстите му потръпнаха, докато разкопчаваше блузата й, а след това се парализира, неспособен да продължи. Ами ако богинята на вампирите е предсказала бъдещето му вместо обичайните за нея заплахи, когато изрече тези думи преди толкова много години? Ако наистина Алексий бе опорочен, объркан и грешен?

Клатейки глава от отчаяние, той започна да се отдръпва от Грейс. Прекрасната Грейс, която заслужаваше много повече. Най-сетне, след като бе събрал кураж да я погледне и да й обясни, той впери погледа си в нея.

— Грейс, не мога…

— Не мисли толкова — посъветва го тя, усмихвайки се, докато изричаше същите думи, с които той я бе убедил да се впусне в това приключение с него. Но след това усмивката й изчезна. — След всичко, което се случи, след като хората умряха, аз се нуждая от теб, Алексий. Имам нужда от твоята топлина, за да се чувствам отново жива. Склонна съм да поема риск какъвто никога не съм поемала и да призная, че изпитвам чувства към теб.

Постави ръка на гърдите му и потрепервайки си пое дъх, а след това се приближи още него.

— Наясно съм, че трябва да си тръгнеш, да се върнеш в Атлантида и да продължиш воинския си дълг да защитаваш света и всичко останало. Знам, че ще живееш вечно, а аз съм простосмъртна. Като дете винаги съм се чудела какво, по дяволите, си е мислила Лоис Лейн^[1]? Но в този момент, само за тази нощ, искам да бъдеш с мен.

Нещо в грубите му черти и суровия му поглед се пречупи и този път, когато я погледна, погледът му бе по-мек, а краищата на устните му се извиха в усмивка.

— Мисля, че за малко мога да спра да защитавам света и всичко останало, за да бъда с теб.

Алексий притвори очи за секунда, а след това протегна ръка към Грейс, държейки един от кинжалите си.

— В замяна, ще те помоля за една услуга. Ако нещо се обърка и аз те застраша по един или друг начин, искам да ми обещаеш да използваш това срещу мен.

В отговор Грейс го зяпна с широко отворена уста.

— Шегуваш ли се? Искаш да ти обещая какво? Да те наръгам? Боже, Алексий, на това ли казваш любовна игра?

Воинът постави кинжала на шкафчето до леглото и се обърна към нея, като хвана двете страни на полуразкопчаната й блуза.

— Искаш да те предразположа ли? — усмивката му на хищник блестеше под светлината на лампата. — Само гледай.

След тези думи той дръпна рязко едната половина на ризата й и копчетата полетяха във въздуха. Коленичи пред нея, докосвайки нежно превързаната страна на тялото й, обгърна гърдите й и зарови лицето си между тях. В същото време Грейс галеше копринените му коси и се опитваше да не загуби равновесие, но Алексий премести главата си, пое едното й зърно в устата си и го засмука. В отговор на нежните му ласки, коленете й се подкосиха. С големите си силни ръце, той стисна дупето й и не й позволи да помръдне, докато засмукваше зърното й и тя не започна да се задъхва от желание и страст. След това Алексий насочи вниманието си към другото зърно и направи същите невероятни неща с него.

Задъхан стон се изплъзна между устните й и той погледна към нея, а онази негова опасна усмивка се появи отново.

— Как се справям? — пъргавите му пръсти внезапно се озоваха при дънките й, като ги разкопчаха и освободиха ципа.

Алексий ги свали заедно с бельото й, без да й даде време да се възпротиви или да покаже въодушевлението си.

Когато дънките й се събраха в купчина на пода, Грейс повдигна крака си, за да се отърве от тях, но той хвана здраво левия й прасец в едната си ръка, а с другата — дясното й бедро и повдигна левия й крак на рамото си, докато устните му се озоваха на най-женственото й място.

Грейс съвсем леко извика и веднага постави ръка върху устните си, за да не издаде някой друг странен звук, които би докарал Тайни или някой от хората му в спалнята й. Но все пак трябваше да каже нещо, за да го спре. Не биваше само той да й доставя удоволствие. Трябваше да направи същото за него. О, богиньо!

— Алексий — простена тя. — Моля те, недей, ние… Искам да ти доставя удоволствие.

Той вдигна глава и се втренчи в нея, а очите му горяха със страстта на желанието и силната нужда да бъде с нея.

— Ти ми доставяш удоволствие. Искам да те ближа, да те вкусвам и засмуквам с устата си, докато не свършиш и започнеш да крещиш. Много съм удовлетворен.

Наведе се отново и прокара горещия си език точно през сърцевината й; облиза твърдата пъпка на клитора й и започна да я засмуква по същия начин, както зърната й. Този път не можеше да спре да крещи, въпреки че бе запушила с ръка устата си. Изцяло се предаде, когато той вкара пръстите си в нея. Първо един, след това два, които ритмично влизаха и излизаха от тялото й, докато той продължаваше да я смуче. Оргазмът й бе така мощен, сякаш самият свят експлодира, а зрението й се замъгли.

Грейс се отпусна напред, но благодарение на супербързите си рефлекси Алексий я хвана нежно и внимателно се увери, че не е наранила или ударила все още незаздравялата си рана. Повдигна я върху леглото така грижовно, сякаш бе деликатна и крехка, а не жена воин.

Може би жена. Безвъзвратната метаморфоза, най-сетне бе пълна.

Напълно задоволена от удоволствието, което бе преживяла, Грейс му се усмихна и протегна ръка към него, когато той се поколеба.

— Студено ми е без теб — каза му тя. — Моля те, все още имам нужда от теб. Мисля, че се нуждая да те усетя в себе си повече, отколкото да дишам. Моля те, Алексий. Не ме оставяй сама отново. Умолявам те.

Алексий гледаше към своята жена. Към жената, която бе центърът на душата и живота му, и бе поразен.

— Никога. Никога повече няма да ти се налага да ме молиш — отвърна й грубо. — Аз съм твой до края на дните си.

Странна и тъжна усмивка премина през лицето й, а той се наведе бавно и легна до нея, като внимаваше да не я нарани.

— Кажи ми какво друго мога да направя, за да ти доставя удоволствие.

Грейс сведе поглед и онази омагьосваща руменина се настани върху страните й.

— По-скоро бих искала ти да ми кажеш как да те задоволя. Не съм много добра в това. Разбира се, че съм го правила преди, но беше… Боже, звуча като пълен идиот.

Алексий сви юмруци и се насили да не казва нищо, не и докато силната ярост го изгаряше отвътре. Бе абсурдно и непонятно. Разбира се, че е била и с други мъже.

Но въпреки това мисълта, че е била в прегръдките на други, изпрати първичната му ярост право в мозъка му, за да го смачка и нищо да не остане от него.

— Алексий? Нещо лошо ли казах?

Колебливият й глас за секунда му напомни на плахия малък делфин, с когото си играеше като дете. Приближаваше се по-близо, а след това веднага се отдръпваше. Желаещ да осъществи контакт, но беше твърде уплашен, за да го направи. Грейс бе същата, но за разлика от делфина тя събра кураж да бъде с него, а той пропиляваше времето им заедно, обладан от безсмислена ревност.

— Извини ме, ми амара. Просто изпитах непозната за мен емоция, такава, каквато никога не съм изпитвал през дългото си съществуване отвърна й той и се усмихна, но някак унило. — Не че моментът е подходящ да ти напомням за разликата ни във възрастта.

— Казват, че си на толкова, на колкото се чувстваш. През повечето време съм някъде на около петстотин години. Така че, изглежда, аз съм прекадено стара за теб — отговори му тя и срамежливо отвърна на усмивката му.

Алексий се засмя и си позволи да я докосне, като с връхчетата на пръстите си проследи извивката на челюстта й. Тя потрепна и прекрасната й нежна кожа настръхна. Той наметна одеялото върху тях двамата и нещо в изражението й се успокои.

— Не съм свикнала да лежа гола в компанията на мъже — призна си. — Изглежда съм нервна.

След тези думи Алексий отново бе застигнат от онази изпепеляваща ярост.

— Искам да направя признание, от което не се гордея. Емоцията, която споменах преди малко се нарича ревност и ще е по-добре да запазим разговорите за бившите ти за по-късно, когато лежа изтощен до теб и вкусът ти е в устата ми.

Руменината отново оцвети страните й, но тя кимна.

— Добре. Разбрах. На мен също ми е трудно. Не ми се мисли как ще се почувствам, ако започна да се чудя с колко жени си бил през вековете. Като говорим за това, трябва да проведем разговора за безопасния секс — изчервяването й се засили.

— Не пренасям, нито пък мога да хвана каквито и да е човешки болести. Няма да забременееш, това става само ако воинът е отправил молба към Посейдон и е получил благословията му — прошепна с нежни думи той.

— Ами, добре. Чудесно. След като вече всичко е ясно, какво ще кажеш да се върнем към целувките?

Тя се завъртя настрани и когато погледите им се срещната, се усмихна. Алексий се радваше, че срамежливата Грейс изчезва, а на нейно място се връщаше неговата Грейс. Младата жена се наведе напред и нежно го целуна и той разтвори устни, доволен, че макар и колебливо, езикът й се плъзна вътре, за да го погълне.

Но страстта събуди глада, а той — копнежа, докато членът му, който съвсем леко се бе отпуснал, докато си говореха, не започна да пулсира с желанието да се озове в нея; в горещата и женственост. Да влиза и излиза в същия ритъм, както преди малко пръстите му. Да я люби, докато избухнеше отново, силно, притискайки пениса му с вагиналните си мускули.

Алексий промени целувката, задълбочи я, вкара език в устата й. Наклони глава, за да може да проникне по-дълбоко. Повдигна се и внимателно я положи по гръб, за да може да се наслади на тялото й и да го опознае, докато я целува.

С двете си ръце обхвана гърдите й и бавно започна да дразни втвърдените й зърна. Не спираше със страстните си целувки, които улавяха всеки неин стон, спусна пръстите си надолу по корема й, точно там, където щеше да расте детето му, ако помолеше Посейдон за този дар.

Мисълта страшно много му хареса, но незнайно защо го изплаши. До този момент никога не бе обмислял идеята да стане баща. Може би комбинацията от това, че бе видял принц Ейдън и че в момента правеше любов с Грейс, му въздействаше на подсъзнателно ниво.

Тогава Грейс се навдигна и Алексий потръпна, когато бавно прокара нокти по гърба му. След този акт на страст, желанието му да бъде бавен, нежен и внимателен премина в неудържим глад и нужда да я направи своя.

Да я обладае, и то веднага.

Грейс му бе казала да спре да мисли. Сега, нуждаеше се я вземе сега. Достатъчно си бе играл с нея, а и едно момиче не би могло да издържи повече.

Тя спусна ръката надолу, като си позволи да обхване страхотния му задник и да го стисне. Той подскочи и това й позволи да го докосне там, където знаеше, че ще го разтърси и пришпори да действа. Прокара пръсти по дължината на пениса му и след това го обгърна с ръка. Алексий отново подскочи, но този път изстена така силно, че почти я накара да го пусне.

Почти, но тя не го направи.

— Имам нужда от теб. Веднага — каза тя и го издърпа върху себе си.

Силните му и дълги крака го настаниха точно там, където тя искаше да бъде, между нейните бедра. А здравите му ръце го надигнаха нагоре, за да не я затисне с тежестта си.

Алексий все още се държеше с Грейс, сякаш е крехка и деликатна.

— Ами ако искам да изгубиш контрол? — попита тя с дрезгав глас — Какво ще кажеш, ако искам да те подлудя?

Той се взря в очите й, а неговите бяха напълно черни, с изключение на онзи синьо-зелен пламък в центъра им.

— Също така какво значи „ми амара“? И защо в очите ти гори синьо-зелен пламък? — продължи с въпросите си Грейс.

Воинът премигна изненадан от чутото, след това допря чело до нейното, въздъхна и се засмя.

— С теб винаги трябва да очаквам неочакваното, ми амара. Любима моя.

Грейс премигна невярващо.

— Така ли? — попита тя, неспособна да си поеме дъх. — Аз съм твоята любима?

— Позволи ми да ти покажа — прошепна той и онази порочна, като на паднал ангел, усмивка се настани на красивото му лице.

Намести се така, че главичката на пениса му се озова точно пред сърцевината й и с един бърз и силен тласък я изпълни цялата. Грейс простена и изви тялото си, за да го посрещне.

— Моя, ми амара — изрече Алексий, а изражението му рязко се помрачи. — Ти си моята любима и ми принадлежиш и аз никога няма да позволя на някой или на нещо да те нарани.

Започна да се движи бавно и ритмично, докато всяка една дума бе съпроводена от звука и усещането за телата им, които се срещаха при всеки следващ тласък. Въпреки че пенисът му бе много голям, а и тя не го беше правила от доста време, усещаше онова чудесно и в същото време ужасно чувство за пълнота, което я разтреперваше и поставяше в пропастта между максималното удоволствие и ръба на болката. Когато потъна в нея, гърдите му докосваха настръхналите й зърна, а усещането бе почти непоносимо заради своята чувственост. Усети оргазма, който се заформяше и усукваше през нервните й окончания, вените и кожата й, докато мисълта, че ще умре, ако Алексий скоро не я накара да свърши, не я завладя напълно.

— Моля те — промълви тя, този път, без да изпитва срам и без да й пука дали го умолява, или не. — Моля те.

Воинът ускори тласъците си, докато стискаше зъби, сякаш водеше борба със самия себе си. Подпря се на едната си ръка, а свободната насочи между слетите им тела, като я погали, а след това започна да я дразни точно там, където Грейс желаеше да бъде докосвана. Водена от напрежението и силата, с която телата им се сливаха, тя извика името му, след това изкрещя и се остави на вълните на оргазма.

Алексий бе връхлетян от безброй чувства, докато тялото на Грейс се стягаше около неговото, докато се извиваше и със страст и отдаденост посрещаше всеки негов тласък. Когато достигна кулминацията си, цялото й тяло затрепери от екстаза. Стените на влагалището й притиснаха члена му, докато самият той не изригна. Беше толкова мощно, че трябваше да използва всичката си сила, за да не се срине върху нея и да я смаже с тежестта си.

Той улови устните й в своите и я целуна, поглъщайки задаваните й стонове. Тялото на Грейс се сви в нова конвулсия, която извиси Алексий над светската реалност, и той достигна материята на самото съществуване. Едновременно въодушевен и ужасен от това, което бе научил, осъзна, че е станал жертва на сливането на душите.

Най-сетне завършен, най-накрая цял. Мракът в душата му бе жадувал за светлината и двете се сблъскаха в една мощна шокова вълна, чиято сила можеше да се сравни с тази на изригващ вулкан. Мощ, достатъчно отново да потопи Атлантида и да измъкне Алексий от най-дълбоките окопи на самотата и отчаянието.

Грейс бе тук и беше негова и той никога нямаше да я пусне да си отиде.

Воинът се отпусна настрани, но я придърпа към себе си, вплете ръцете и краката си с нейните и все още в нея, се понесе на вълните на блаженството — най-чистия и красив облак, изпълнен с надежда, светлина и… Смееше ли дори да си го помисли?

Любов.

Докато се изкачваше по лавината от звуци и светлина, лавината, която символизираше симфонията на две души, които са открили съдбите си, той отвори сърцето, съзнанието и душата си, за да бъдат озарени от нейната светлина. Озарени и изпълнени с прелестта й.

Най-сетне бе открил любовта.

И никога нямаше да я пусне.

Часове или еони по-късно, времето се бе превърнало в незначителна подробност след всичко случило се помежду им. Алексий усети как тялото й бавно се отпуска, когато тя пусна рамото му и най-накрая спря да трепери.

— Алексий — промълви сънливо, а той целуна косата, челото и божествения й нос.

— Да, ми амара?

— Винаги ли е било така за теб?

Той се засмя, изумен както винаги от начина, по който умът й работеше. След това я целуна нежно по устните.

— Не, любов моя, красива моя Грейс. Никога досега не е било така. Но от сега нататък винаги ще бъде — обеща й той.

— Така ли? — промълви тя. — Не съм сигурна, че ще го понеса.

Алексий се разсмя, взе одеялото, зави я с него и продължи да я държи в прегръдките си, доволен да слуша ударите на сърцето й, докато заспива.

— Винаги — прошепна той своето обещание и тържествен обет.

След това бавно и внимателно, за да не я притесни, се измъкна от прегръдките й и се присъедини към момчетата, които патрулираха.

Не възнамеряваше да сваля гарда си. Не и след като вече имаше някой, когото да защитава.