Алиса Дей
Разкриването на Атлантида (21)

Глава 19

Грейс събра всичкия си кураж и ги поведе през двора към килията на затворника им. Тайни й каза, че един от неговите хора е сменил Доналдсън, а след това тръгна нанякъде, за да свърши работата си. Сам все още не се бе обадил и Тайни щеше да остане, докато не получи друго нареждане от приятеля си.

Когато стигнаха до килията, Грейс даде знак на пазача, че може да си върви.

— Късмет! Този е страшен — отвърна мъжът, отвратен.

Шейпшифтърът крещеше мръсотии, докато удряше нещо метално в стената. Шумът бе толкова силен, че Грейс се съмняваше дали изобщо щеше да ги чуе, когато го повикат.

— Искаш ли да отключа вратата?

Насочи въпроса си към Алексий, без изобщо да й пука дали е спазила правилата за йерархия. Итън беше алфата, но не той, а Алексий я спаси миналата нощ.

Атлантът протегна ръка към нея, за да му даде ключовете.

— Аз ще го направя. Докато ребрата ти зарастат, може да върша някои неща вместо теб.

Грейс се усмихна при спомена за разговора им по-рано и му подаде ключовете. И беше прав. Ако шейпшифтърът нападнеше този, кой то отвори вратата на килията му, по-добре да бъде Алексий, Бастиян или някой от другите шейпшифтъри.

— Понякога е адски дразнещо да си единственият човек в стая със супер герои — каза тя и не се шегуваше.

Кат я погледна остро и отвърна:

— Миличка, и идея си нямаш колко съм съгласна с теб.

Жената не изясни думите си, но Грейс забеляза Бастиян, който се приближи към годеницата си и положи ръка на рамото й. Изглежда, не знаеше доста неща. Може би някой ден щеше да има привилегията да ги чуе.

Но не и днес.

Алексий пъхна ключа в ключалката и погледна към Итън. Бастиян и Кат се дръпнаха назад, както направи и Грейс. Алфата се приближи до вратата и кимна.

— Влизаме — извика Алексий. — Отдръпни се от вратата.

За момент всичко утихна, но след секунда виковете и ударите започнаха отново, но по-силни от всякога. Изражението на Итън стана още по-сериозно и в следващия момент нададе силен рев. Такъв, какъвто никога досега не бе чула от човек.

Но й бе страшно познат. Миналата нощ, нападналите ги пантери го бяха издавали.

Внезапно отново настъпи тишина и шумът секна.

— Така е по-добре — каза Итън с дрезгав глас, който почти кънтеше във всеки един коридор на форта. — Аз съм Итън, алфа-мъжкарят на прайда „Биг Сайпръс“ и влизам, по-добре ще е за теб, да се дръпнеш от вратата.

Итън кимна отново, а Алексий врътна ключа и отвори вратата.

Грейс не можеше да отрече, че затворникът им не беше това, което очакваше. Спомняше си го по-голям и внушителен. Може би защото първо го бе видяла в животинска форма и съзнанието й отказваше да го приеме като човек.

И все пак мъжът, който съскаше и ръмжеше, дори и в човешка форма, не можеше да се опише като кротко котенце.

— Познавам го — отбеляза Итън. — Не мога да повярвам. Той не е част от прайда ми, но баба му е. Размотава се с група колежани в Маями. Не би наранил никой, поне доколкото знам.

Алфата влезе в килията, а обезумелият мъж, свил се в ъгъла продължи да съска и да издава странни и неразбираеми звуци. Сякаш за кратко бе загубил ума си. Незнайно защо напомни на Грейс за Рейнфилд от филмите за Дракула.

— Ако започне да яде буболечки и да вика господаря си, се махам от тук — промърмори под носа си тя.

Алексий и Бастиян я изгледаха озадачено, а Кат се засмя.

— Определено с теб си приличаме — каза жената.

През това време Итън се приближи до полуделия шейпшифтър.

— Еди, какво правиш? Познаваш ме. Какво би казала баба ти за това?

Но в подивелите очи на Еди нямаше и искрица здрав разум. Нито пък знак, че е разпознал Итън. Когато алфата пристъпи още една крачка напред, затворникът се хвърли на земята и се хвана за главата, а след това изкрещя първите си смислени изречения.

— Не. Не се приближавай. Ще ме убиеш. Те ще ме убият. Главата ми, всичко е в главата ми.

Итън се обърна към Алексий и Бастиян и ги погледна с недоумение, а воините само поклатиха с глава.

— Може да се каже, че му сритах задника — призна Алексий. — Рани Грейс, но както виждате, трансформацията е излекувала раните му.

И беше прав. Мъжът все още бе гол, въпреки че до вратата се намираше купчина с прилежно сгънати дрехи. В този момент омразата към това същество, прогори тялото й също като киселина. Колко мило от тяхна страна да му дадат топли дрехи. Ама, разбира се. Той изобщо не се бе опитал да я убие и неговите приятелчета не разкъсаха двама от подчинени й.

За момент се замисли дали да не взема лъка си и да сложи край на мизерното съществуване на Еди, но си спомни, че тя бе водачът и беше наложително да мисли трезво.

Трябваше да се държи като такъв.

— Итън, има ли някакъв мегаяк алфа трик, който да приложиш?

Той се обърна към нея и се ухили през рамо.

— Страхотно! Първо се запознавам с някой, които вижда недостатъците на Бастиян, а сега красива жена ми казва, че съм мегаяк. Денят е направо чудесен.

— Ако извадиш късмет, сестра ми ще използва магията си, за да те провеси надолу с главата от някое дърво и няма да се блазни от други части на тялото ти — изрече Бастиян съвсем спокойно и меко.

Алексий и Итън се изненадаха от думите му, но след това алфата се засмя.

— Не мисля така, братко. Някой ден я попитай за гръмотевичните бури, които си спретваме в спалнята ми.

— Не си мислите, че ще говорим за това. Нито сега, нито никога — намръщи се Кат. — И след като престанете да се държите като празноглави мъжкари, да се заемем с проблема, който е на дневен ред.

Итън вдигна ръце и бавно поклати глава.

— Ние нямаме проблем. Еди ще се държи прилично, нали така, Еди?

Затворникът не показа по никакъв начин, че разбира думите му, но въпреки това Итън тръгна към него. Звук, какъвто никога досега Грейс не бе чувала, закънтя в помещението, изглежда идваше отнякъде близо до Итън. Как ли пък не! Всъщност идваше от самия Итън. Ако кръстосаме мъркането на котка от джунглата със звука от запален двигател на моторна лодка, щеше да се получи нещо подобно. Беше нисък, първичен грохот, който по някакъв начин успя да проникне в мозъка на костите на Грейс. Почти й се зави свят, докато алфата продължаваше да показва господството си над пленника.

Кат, която стоеше до Грейс, се размърда неспокойно и наследницата на Диана нямаше как да не забележи, че жената рейнджър отстъпва крачка назад. Далеч от Итън и килията. Очите й също се бяха променили. Зениците приличаха повече на котешки, отколкото на човешки. Изглежда, че зовът на алфата въздействаше върху всички шейпшифтъри в прайда му, без значение дали бе насочено към тях.

Когато цялата й кожа потръпна, Грейс осъзна, че не само шейпшифтърите бяха под влиянието на зова на Итън. Бастиян се приближи към Кат и я взе в прегръдките си и тя забеляза, че очите му са сменили цвета си и от сини бяха станали черни. Челюстта му потрепна и Грейс нямаше как да не се зачуди дали всичко между тях вървеше наред. Поне така изглеждаше от пръв поглед.

Алексий, който стоеше на вратата, местеше погледа си. Ту към Итън и затворника, ту към нея.

Грейс несъзнателно пристъпи напред, но атлантът вдигна ръка, за да я възпре да влезе в килията. Погледите им се срещнаха и може би защото бе хваната в гръмкия ритъм на зова на алфата, го видя по съвсем друг начин.

През призмата на чувствена наслада.

Инстинктът да покори, да се чифтоса изгаряше тялото й, докато допирът на дрехите й бе толкова отвратителен, че й се прииска да ги разкъса. Плътта под бинтовете я сърбеше, дори коприненото й бельо й се струваше твърде тежко и не го желаеше върху кожата си.

Тя пристъпи към Алексий и той веднага обви ръце около нея, изненадан от случващото се.

— Грейс, какво…?

— Не говорихме ли достатъчно? Изморих се да говоря! — отвърна му тя и бавно прокара нокти по гърдите му, през блузата.

В отговор той вдиша шумно и в очите му заблестяха пламъци, огньове, които показваха, че един мъж желае една жена. Искаше й се тя да бъде тази жена.

Грейс също копнееше за него. Тя надигна глава, за да може да го гледа в очите и бавно и изкусително облиза устните си. Алексий я зяпаше, неспособен да преглътне заради внезапното дразнене в гърлото си.

— Грейс, не зная какво става. Какво правиш?

— Това, което възнамерявам да сторя, е да правя любов с теб, така че млъкни и ме целуни — отвърна тя, без да разбира защо просто не приемеше това, което му предлагаше.

Все пак бе мъж, а и миналата нощ се бе обърнал към нея като „неговата жена“. Искаше й се да свали дрехите й и…

Кръвта й кипеше и сякаш по нервните й окончания преминаваше ток. Всичко това се разливаше по тялото, докато желанието не я подлуди. Тя се притисна по-близо до него, така че бедрата й се допряха до огромната му възбуда, точно там, където трябваше да бъде. Въпреки че дрехите им пречеха да направят това, от което и двамата се нуждаеха, Грейс раздвижи бедрата си и той издаде дълбок и гърлен звук.

Тя се усмихна съвсем незабележимо захапа извивката между врата и рамото му, в отговор тялото му се притисна в нейното и воинът я взе на ръце. Грейс веднага обви крака около кръста му и се държеше здраво за него, докато той буквално притича през двора и я занесе в стаята й. След като никой вече не ги виждаше, Алексий спря и се подпря на стената, дишайки тежко.

Тя опита да го целуне, но той извърна глава.

— По дяволите, Грейс, какво ти става? Преди по-малко от двадесет минути дори не искаше да ме държиш за ръка, а сега си готова да ме изчукаш, и то пред публика. Не че имам нещо против, но… — изрече той, а в очите му горяха пламъците на страстта. — Нещо не е наред. Не си на себе си.

Защо говореше? Толкова много думи.

— Не трябва да бърбориш толкова, Алексий. Бла-бла, не си на себе си, бла-бла. Много е просто. Или ме желаеш, или не. Решавай. Направи ме своя или ме пусни на земята, за да мога да намеря някой, който ще се навие — каза тя и прокара език по врата му.

Воден от непознато за него чувство, воинът стисна задника й толкова силно, че нямаше начин да не й останат синини.

— Точно така. По-силно. Мисля, че грубата игра ми допада. Не съм сигурна, че знам какво значи, но може и да ми хареса — продължи Грейс, завладяна от непреодолимото желание да се изкикоти. Не го бе правила, откакто бе на дванадесет години.

Бавно започна да се надига и снишава срещу възбудения му пенис, докато той се отъркваше точно там, където искаше да усети натиска му.

— Чувството е невероятно. Да го направим пак, но този път голи.

Мъжът погледне нагоре към тавана, а от устните му се изплъзнаха поредица от думи, които звучаха като смесица между молитва и ругатня. След това погледна към нея.

— Ако си имаше и представа какъв героизъм проявявам в този момент — изрече през зъби. Очевидно, че зовът на алфата ти въздейства. Има ли някакво разумно обяснение защо би имало влияние върху наследница на Диана?

Грейс го изучаваше в продължение на няколко секунди, обмисляйки въпросите му, но не отговори нищо, вместо това отново се изкикоти.

— Милият той! Може би Итън ще се съгласи да се чукаме.

Имаше усещането, че се е опиянила от най-първокласното шампанско, а балончетата се разливаха по тялото, пръстите на краката и най-сластните й части. Никога не е обичала да пие, най-вече след случилото се с Роби, но веднъж или два пъти се бе напивала и нямаше как да сравни усещането с това, което изпитваше сега.

— Какво имаше в това кафе? — изкикоти се за пореден път. — Изглежда, че сметаната си я бива.

Алексий отново изруга, без да обръща внимание на въпросите й за кафето. Жалко, че се държеше като старомоден дядка, защото Грейс изпитваше непреодолимо любопитство, насочено към това, което се намираше в панталоните му.

— Алексий?

— Не — отвърна той й между стиснатите си устни. — Итън не иска да прави секс с теб. А дори и да искаше, ще се наложи да му откъсна главата. Бавно. Сега ще стоим колкото се може по-далеч от доброто коте и зова му, който, ако съдим по теб, предизвиква халюцинации.

— Коте — изписка тя. — Каква забавна дума. Коте, коте, коте. А какво ще кажеш за котенце? Тази дума също е страхотна. Моето котенце е горещо и влажно за теб. Искаш ли да се чукаме, и то веднага?

— Героизъм — сопна се Алексий. — Ге-ро-и-зъм. Отвъд всяка мярка, която един мъж може да понесе. Надявам се, че който и да записва случващото се, ще ми даде много кармични точки за проявената издръжливост. В огромни количества.

От устните на Грейс се измъкна сподавен смях.

— Каза огромни. Да не говориш за гърди. Искаш ли да видиш гърдите ми?

Грейс се отдръпна назад, за да се опита да вдигне блузата си, но той не й оказа съдействието си. След това се пресегна към него объркана и изпълнена с раздразнение.

— Защо не искаш да ги видиш? Всички мъже си умират за гърди. Да не би нещо да не ти е наред? Атлантите харесват ли цици? О, богиньо! — сепна се тя и сложи ръка на устата си, като с другата се удари по челото. — Извини ме. Ти си гей, нали? Не знаех. Целуна ме и ми каза онези неща, но може да си бисексуален, също както Мишел.

Грейс се приближи до него и се взря в очите му, преди да прошепне тихо и потайно.

— Това някой от мъжките периоди ли е? Вероятно мога да те уредя с Тайни.

Алексий стискаше толкова здраво челюстта си, че се зачуди как не си бе счупил зъбите. Пусна я на земята грубо и когато краката й докоснаха тревата, последва още един кикот. Продължаваше да издава тези звуци, но се отпусна назад и започна да се търкаля в прясно окосената трева.

— Хей, никога не съм го правила в трева — успя да изрече накрая. — Какво ще кажеш да свалиш панталоните си и да се присъединиш към мен?

Преди Алексий да успее да й отвърне, ново чувство запрепуска из тялото й. Усещане, което изобщо не беше забавно. Изправи се и за част от секундата разкопча якето си и го съблече, мърморейки колко й е горещо. Съвсем леко й се зави свят. Добре де, леко бе меко казано.

— Опалянка — промърмори, след като се отпусна на тревата, повалена от изненадващото си неразположение.

Догади й се и започна да повръща, докато не изкара всичко, което бе погълнала през последните няколко дни.

И всичко приключи.

Грейс се изправи и се отдалечи, клатушкайки се, от вонящата каша и погледна към Алексий. Той стоеше точно до нея, държейки мокра кърпа и също не изглеждаше никак добре.

Явно атлантите изпитваха съчувствие към всички, които се излагаха тотално.

Грейс все кърпата и изтри устата си.

— Благодаря — измънка тя. — Не знам защо ми прилоша. Чувствах се добре, когато се събудих, като изключим лекото щипане около раната ми.

Тя застина на едно място, когато забеляза изражението му, което говореше за недоумението на воина.

— Шегуваш ли се? — той се отдръпна от нея. — Да не ми казваш, че не помниш какво се случи през последните десет минути?

Грейс бе на път да отговори, че си спомня всичко, но осъзна, че в паметта й има бели петна. Предимно от последните няколко минути. Беше нещо свързано със затворника, Итън и мехурчета от шампанско… в мозъка й. Нещо не беше наред и ето я тук на земята, чувствайки се ужасно.

Алексий затвори очи и за известно време редеше груби изрази под носа си. След това я прониза със страстния си, чувствен поглед и скръсти ръце пред гърдите си.

— Нищо ли не помниш? Нищо от това, че искаше да те изчукам в коридора? Или че ме помита дали съм гей? Не съм и съм абсолютно сигурен, че заслужих медал, задето не те направих своя. О, и да не забравим, че спомена, че ще ме уредиш с Тайни.

Грейс усети горещината, която се настаняваше по страните й и се смути. Не можеше всичко това да е вярно, той си измисляше, после…

В името на богинята! Всички спомени нахлуха в съзнанието й и отново й призля.