Алиса Дей
Разкриването на Атлантида (22)

Глава 20

След проявената лудост и повръщането, Алексий се опита да държи Грейс под око, но тя адски много го затрудняваше. Причината бе, че постоянно избягваше погледа му и дори и след като отиде да измие лицето и зъбите си, се спотайваше в ъглите, сякаш не искаше никой да я вижда. Държеше се като унизена и победена жена, а това несъмнено му лазеше по нервите.

Бастиян и Кат се бяха отделили и си говореха тихо, но много разпалено. Алексий сметна, че е по-добре да не знае за какво бе кавгата. Жени.

Въпреки че, за да бъде честен, вината бе изцяло на Итън. И разбира се, същият този алфа-мъжкар избра точно този момент да прекоси двора следван покорно от Еди.

Итън посочи към затворника.

— Говори! — нареди му. — Кажи каквото каза на мен.

Еди смотолеви нещо под носа си.

— Говори! — гласът на Итън разцепи пространството между него и затворника. — Знаем за поробването. Кажи ни останалото.

Еди кимна и започна наново.

— Беше Провачек. Дясната ръка на Вонос във Флорида. Управлява имението му. Грижи се най-вече за сигурността, нарича себе си посредник. Той е вампир, но се говори, че притежавал сили, невиждани у другите като него. Досега не съм ставал свидетел на така наречената му суперсила, но може и да съм, предвид поробването, което спомена — мъжът насочи погледа си към Грейс и продължи. — Надявам се, че не съм наранил никого, докато бях под влиянието на Провачек.

Грейс не повярва на думите му, но запази мълчание.

— Ами Вонос? — внезапно вниманието на Алексий бе насочено към Еди. Трябваше да открие някаква следва, която да го заведе до „Проклятието на вампира“ и може би шейпшифтърът знаеше нещо по въпроса. — Виждал ли си го? Бил ли си в имението му? Кажи всичко, което знаеш?

Еди погледна към Итън, който му даде позволение да говори.

— Провачек стои зад всичко — повтори мъжът. — Той дирижира парада. Смяташе, че тук има театрална група и се ядоса, когато разбра, че всъщност са проклети…

Спря на средата на изречението и погледна към Кат и Грейс.

— Простете, дами.

— Ти сериозно ли? Извиняваш се, защото си ругал в наше присъствие, а снощи едва не ме разпори?

Грейс дори не се опита да прикрие враждебността си.

Лицето на Еди придоби цвета на керемида.

— Съжалявам. Наредиха ни само да ви подплашим. Не си спомням битката или че съм ви ранил. Отново ви се извинявам, госпожо.

— Как ли пък не! — отвърна тя и извъртя очи. — Не си спомняш нищо за… — гласът й изтъня и веднага след като зърна Алексий, заби поглед в земята. — Както и да е. Няма значение. Просто ни кажи каквото имаш да казваш.

Еди отново поиска разрешение от Итън да говори.

— Провачек разбра, че вашата театрална група се е установила тук и до него стигна информация, че преди време в този форт испанците са избили безброй вампири. Побесня, меко казано. Каза да си поиграем с вас… — погледът на мъжа бе насочен към Грейс. — Не точно с теб, схвана какво исках да кажа. Да изпитаме уменията ви да преигравате, нещо такова спомена.

— Защо би направил това? — попита Бастиян. — Защо вампирите ще се интересуват от театрална трупа? Чиста проява на ирония, след като преди време точно кръвопийците придобиха известност с театрална трупа, която се изявяваше в Европа.

Еди повдигна рамене.

— Не зная. Мисля, че е свързано със символизъм. Провачек смяташе да го направи в името на Вонос. Нещо като подарък и така да му покаже верността си.

— Предлагам — намеси се Алексий, — да не разпитваме този Провачек за това, което мотивира Вонос. Приматорът е един от най-ярките и брилянтни генерали и политици на всички времена. Обгражда се с първокласни кадри: както вампири, така и човешки последователи. Да разпитваме Провачек за мотивите на Вонос, е все едно да питаме мишката каква ще бъде следващата стъпка на ястреба.

Тайни, който оглеждаше периметъра от покрива, тръгна по стълбите надолу, докато говореше по телефона си.

— Сам е тук — каза той и погледът му се спря първо на Грейс, а после на Алексий.

Съдейки по намръщеното му изражение, видяното не му се понрави.

Грейс кимна.

— Благодаря ти, Тайни. Задължена съм ти. Моля те, предай благодарностите ми на хората си. Би ли извел това… исках да кажа Еди… навън, за да можем ние да поговорим насаме?

Тайни й се усмихна очевидно оглупял от любов по нея. Същото което се случваше с всеки мъж, който имаше честта да я опознае. Мисълта за такава възможност сломи Алексий и той почувства остра болка в корема си.

Или може би се дължеше на газове.

Нямаше как да е свързано с факта, че в рамките на един час топките му се подуха като пъпеши, а след това отново се смалиха до размерите на орехи.

След като Тайни съпроводи Еди навън, Алексий реши, че моментът да поиска обяснение, е дошъл. Така че се обърна към Итън и изрева.

— Какво й стори?

— Какво съм сторил на кого? И те съветвам да внимаваш как ми говориш — отвърна алфата и присви заплашително очи.

— Алексий, забрави — намеси се Грейс.

— Проклет да съм, ако не науча отговора. Каквото и да направи с онзи алфа зов, то ти въздейства по ужасен начин — тросна й се той. И след това, като първия изрод на генетиката, заклел се да бъде честен, вдигна рамене и добави: — Да си призная, на мен много ми хареса. Но ти изглеждаше сякаш си пияна, а по-късно ти прилоша. Искам да се уверя, че това няма да се повтаря винаги щом си в присъствието на алфа шейпшифтър.

— И това те засяга, защото…?

Грейс остави въпроса недовършен, но тонът й бе достатъчно красноречив.

Този ден няма ли край, помисли си воинът.

— Всичко свързано с теб ме засяга. Свиквай с това — сопна й се Алексий.

Известно време Итън изучаваше Грейс, но след секунди се обърна към Кат, без да обръща внимание на протестите на водача на бунтовниците.

— Истина ли е? Какво се е случило? — попита той Кат.

— Лъжец ли ме наричаш?

Алексий бе на път да избухне от ярост.

— Не, не те наричам лъжец, идиот такъв — обади се Итън. — Просто Кат по-добре би обяснила реакцията на Грейс.

— Нали осъзнавате, че стоя точно срещу вас? — чу се гласът на Грейс и младата жена стисна ръце в юмруци.

— Често им се случва — каза й Бастиян. — Не го взимай навътре. Нямаше да оцелея, ако им обръщах внимание.

Кат се обърна изневиделица и насочи пълния си с въпроси поглед към Бастиян, а тъмната и коса сякаш се носеше в мрака.

— Това пък какво трябва да значи?

— Знаеш много добре — отвърна й Бастиян съвсем спокойно. — Ако не бях сигурен в мъжествеността си, всичките тези ритуали на шейпшифтърите, йерархията и глупостите за алфите щяха сериозно да ме притесняват.

В отговор Алексий подсвирна.

— Сигурен в мъжествеността си ли каза? Майко мила. Чакай само да разкажа на Джъстис. Какви подигравки ще паднат. Няма да те остави на мира.

— Точно ти ли трябва да се намесиш? Не е ли малко лицемерно от твоя страна? — изтъкна Кат. — Бла-бла, не си на себе си, бла-бла? — повтори думите на Грейс от по-рано.

Грейс поруменя цялата и понечи да се намеси в разговора, но рейнджърката я изпревари.

— Шейпшифтърите чуваме много по-добре от човеците — каза тя, но в думите й нямаше и грам жестокост. — Така е! — продължи, но точи път погледна към Итън. — Тя е реагирала както биха се държали кутретата на зова на алфата по време на първата им трансформация.

Грейс издаде странен сподавен звук и след това издиша шумно.

— Спри за секунда — започна тя внимателно — Аз съм наследница на Диана. Да не искате да кажете, че също така съм и…

Алексий не изпускаше Грейс от погледа си затова първоначално не разбра защо младша жена спря на средата на изречението, без да се доизкаже. След това проследи погледа й и видя Итън, който бе коленичел, със сведена глава пред Грейс.

— Какво по…

— Пантерата е свещено за Диана животно и неин спътник — прошепна Итън, след като вдигна глава и погледна с почит към Грейс. — Прайдът ни е чакал повече от век да се появи наследник на Диана, на който ние да окажем почитта си.

— В името на Посейдон. Пак се започва — промърмори Алексий.

След това прекоси пространството и се озова между Грейс и Итън, но с лице, обърнато към шейпшифтъра.

— Ти — каза той и посочи голямата глава на Итън, — ще се жениш за сестрата на Бастиян Нямаш никакво право да говориш за спътници и почит с моята… с Грейс. Разбра ли?

Дяволита искрица мина през очите на Итън и той се изправи на крака.

— Не, не в такъв смисъл. Просто ще отдадем почит към спътника ни. Чисто платонично, ако ме разбираш?

Бастиян се намеси, като пристъпи напред и поклати неодобрително глава.

— Не, Итън, мисля, че на сестра ми няма да й хареса цялата тази работа със спътниците и почитането. Платонично или не. Изглежда, ще се наложи да те убия. Нищо лично.

— Може да опиташ — отвърна дружелюбно шейпшифтъра. — Успех.

В същия момент Сам и кучето му прекосиха двора и мъжът погледна с изненада и тримата.

— Какво, по дяволите, става тук?

Алексий нямаше разумно обяснение, но се радваше да види стария сърдитко. Но Грейс желаеше да му покаже, че тя командва. Би трябвало да му обясни как стояха нещата. Когато Сам се обърна към нея, за да я накара да направи точно това, нея вече я нямаше.

Кат също си бе тръгнала.

Просто ги нямаше.

Алексий се завъртя и трескаво започна да се оглежда във всяка възможна посока, докато Сам мушна пръстите си в гайките на панталона й и започна да се смее.

— Само ако можеше да видиш изражението си. Грейс и красивата рейнджърка си тръгнаха преди броени минути, споменавайки нещо за маркиране на територията.

Алексий въздъхна шумно. Странно, но до сега трябваше да е свикнал. Докато очаквани неочакваното с нея, поне трябваше да се преструва, че разбира действията й.

— Как са ранените?

— Накратко, двама са сериозно пострадали и останаха при лекаря, докато някой от семействата им дойде да ги вземе, двама, които са готови да отмъстят за стореното, а останалите са вътре и си събират багажа, за да могат да се махнат оттук.

Алексий кимна и се намръщи.

— Задължен съм на твоя приятел, лекаря. Можеше и да е по-зле.

— Аларик? — попита Бастиян.

— Не мога да се свържа с него. Куин… — обяснението бе достатъчно.

Всички знаеха как се чувства Аларик спрямо тази жена. След думите на Алексий, мрачна сянка премина през лицето на Бастиян, но той не каза нищо.

— Винаги може да се влоши — продължи Сам, отговаряйки на въпроса, който Алексий бе задал по-рано. — Някой ще ме просветли ли как са нещата?

Блу се мотаеше около Итън, като непрекъснато го душеше и накрая си позволи да излае колебливо. Алфата сведе поглед надолу към любопитното куче, от гърдите му излезе гърлено ръмжане, в отговор на което Блу отстъпи назад и се скри зад Сам. Стопанинът потупа любимеца си и насочи пронизващия си поглед към Итън.

— Може би е по-добре да започнете с пантерата.

Алексий ги представи един на друг, а след това обясни на Сам какво бяха научили. Възрастният мъж го слушаше внимателно и не го прекъсна нито веднъж, докато воинът не приключи с разказа си. След това кимна.

— Пасва с това, което приятелят ми, лекарят, ми каза. Провачек е голяма работа. Превърнат във вампир член на руската мафия. Топлият климат му харесвал, затова в началото на осемнайсети век се преместил тук за постоянно. Голям, лош и изключително неприятен. Стреми се към политиката. Иска да влезе в Примуса, но няма достатъчно пари, за да се намърда там. Интересната новина е, че след няколко дни Вонос организира бал за пресата и висшето общество. Може да го проверим.

— Изглежда, че Провачек играе двойна игра. Или е излъгал онези идиоти, защо трябва да нападнат нашата, така наречена, театрална трупа каза Алексий. — Мразя съвпаденията. Няма съмнение, че ще намерим начин да присъстваме на този бал.

— Аз също не съм фен на съвпаденията — намеси се Бастиян. — Въпреки че няма как вече да не са разбрали, че атаката тук не се вписва в нито един от останалите модели на нападения. Вашата „театрална трупа“ не е нито фанатична група, нито пък…

— Освен ако актьорските им умения не струват — отбеляза Итън.

— Забавен си. Не е твърде късно да наритам котешкия ти задник — предупреди го Алексий.

Алфата направи движение, с което предизвика атланта, а в отговор Бастиян въздъхна.

— Нито пък, както се опитах да кажа по-рано, а ти така невъзпитано ме прекъсна, се опитаха да замажат положението и да нагласят всичко сякаш е било инцидент.

— Винаги ли се държат така? — обърна се Сам към Бастиян.

— Запознаха се днес. Но изглежда има малък проблем със зова на алфата, който Итън изпълни, влиянието му върху Грейс и нещо свързано с наследство и спътници — обясни му атлантът.

Раздразнен до краен предел, Сам вдигна ръце и извика.

— Достатъчно! Няма да се занимавам с вашите дивотии, без да съм пил кафе и да съм се наспал както трябва. Не искам да знам, не ми пука… изобщо. Да кажем, че този Провачек е искал да покаже лоялността си към Вонос, като му сервира на сребърен поднос нашата „театрална трупа“? Какво ще си помисли, като разбере, че нито един от тях не се е завърнал?

— Можем да изпратим Еди, който да му подхвърли фалшива история — предложи Бастиян колебливо.

Алексий и Итън изсумтяха едновременно и се спогледаха.

— Еди не е чак толкова умен, колкото един шейпшифтър трябва да бъде — отбеляза атлантът.

— Трябва да се съглася с това — допълни Итън. — Вероятно има атлантска ДНК.

Сам завъртя очи и се намеси.

— Държите се като хлапаци! Казвайте какво ще правим от тук нататък?