Алиса Дей
Разкриването на Атлантида (20)

Глава 18

Алексий наблюдаваше изгрева и най-накрая почувства, че за първи път може да си отдъхне след тази така опасна нощ. Няколко от най-добрите воини и негови приятели, вече идваха насам, така че не му пукаше, че порталът не отговаряше на повика му. Бастиян бе един от Седемте и водеше със себе си Итън и Кат, които според него бяха далеч по-опасни и смъртоносни от пантерите, пред които се бе изправил миналата нощ.

Итън е алфа, обясни Бастиян. Сам ще разбереш какво значи това, но повярвай ми, двамата с Кат нямат нищо общо с нападателите ви.

Бастиян не го биваше толкова в използването на магия за комуникация, колкото Алексий, тъй че разговорът беше доста кратък. Но дори и в този момент, той, Итън и Кат пътуваха към Сейнт Августин, като бяха тръгнали от дома и щабквартирата на Итън, която се намираше в Маями. Бастиян спомена, че ще са при него до час, тъй като шейпшифтърите не можеха да се придвижват под формата на мъгла или да използват портали.

Алексий бе забравил да попита Бастиян дали порталът му отговаря. Магията му беше капризна, изглежда се отваряше и затваряше, следвайки някакви правила, които воинът така и не успя да разкрие.

Порталът датираше преди Атлантида да бъде създадена, преди дори историята да започне да се записва, така че нито старейшините, нито пазителите на свитъците или учените разбираха напълно как и защо това мистично нещо работеше.

Въпреки това му хрумна доста странна мисъл и Алексий се изненада от неочакваната й поява. Ами ако порталът се считаше за пазител на Атлантида? Нямаше съмнение, че проявяваше съзнателност. Може би искаше да защити новородения принц на Седемте острова.

Вероятно. Разбира се, но след като последните единадесет хиляди години не си позволяваха да излязат на повърхността нямаше как да знаят. Може би Кийли би могла да използва както уменията си на археолог, така и тези да чете историята на предметите, за да разкрие тайните, които обгръщаха произхода на Седемте острова. Но дотогава, магията на портала бе още една от мистериите, които атлантите приемаха и съблюдаваха.

Тайни извика и Алексий се обърна, за да види как големият мъж се ръкува с Грейс. Атлантът стоеше, без да помръдне, докато в гърдите му се разля топлина, сякаш идваща от хилядите лъчи на морски звезди. Дори гледайки я отдалеч, за него бе най-големият дар на света.

Щеше да я направи своя и то скоро. Нямаше да може да си поеме дъх, ако не го стореше. Но дотогава, трескавото очакване за близостта им ос достатъчно. Трябваше да бъде.

Грейс се засмя на нещо, което Тайни бе казал и след това се обърна към Алексий и погледите им се срещнаха. Усещане, така силно, завладя пространството между тях, сякаш тя бе вдигнала лъка си, за да се прицели право в него.

Мъжът затвори очи и поклати глава. Чудесно. Стрели и колчан. Както върви, след малко щеше да започна да пее „Чувства“^[1]. Боже, тази жена го превръщаше в слабак, пълен женчо.

Вен щеше да си умре от смях.

Отвори очи, когато чу стъпките й и независимо какво си мислеше допреди броени секунди, усмивката се появи на лицето му. Грейс бе невъобразимо красива.

Но веднага след това усмивката му изчезна.

Беше прекрасна и толкова над неговото ниво.

Красавицата се бе изкъпала и облякла със зелена блуза и чифт сини джинси. Носеше и яке, а все още мократа й коса падаше свободно върху лявото й рамо. Внезапно през ума му мина мисълта, че досега никога не я бе виждал да носи нещо различно от джинси. Как ли щеше да изглежда облечена в коприна от Атлантида?

Тя наклони глава и му се усмихна, но в жеста й се криеше доза резервираност. Дори дистанция.

— Интересна усмивка — отбеляза Грейс. — Бих платила, за да знам какво си мислиш.

— Повярвай ми, мислите ми не струват дори и пени — отвърна й той и вдигна ръка, за да я докосне по лицето, но тя се отдръпна почти незабележимо, но достатъчно, за да избегне докосването му и се вгледа в изгрева.

Алексий свали ръката си, наранен от отхвърлянето й.

Изглежда, че не беше единственият, който смяташе, че е под нивото й. Бръкна в джобовете си, готов да си тръгне.

Но наранената гордост отстъпи пред честността. Миналата нощ се бе гмурнал в дебрите на душата на Грейс и без съмнение знаеше, че там няма арогантност или самонадеяност. Може би в момента проявяваше здрав разум, примесен с доза предпазливост.

— Какво следва? — попита тя. — Тайни каза, че Сам се е свързал със семействата на Смит и Рейнолдс. Трябваше аз да го направя, но Сам ми обясни, че той има повече опит в подобни ужасни ситуации.

Алексий кимна.

— Няма спор. Той е воин — при това водач. С тази отговорност идват много неприятни задължения.

В отговор Грейс повдигна брадичка.

— Смяташ ли, че аз се провалям като лидер?

— Не, разбира се, че не. Мисля, че след като Сам е по-възрастен от теб, би могъл да предложи повече утеха на семействата. Част от това да си водач, означава да знаеш кога да изпратиш други да свършат определена работа, съдейки по опита и способностите им.

Тя махна косата от лицето си и въздъхна.

— Може и да е така. Но Сам не ми позволи да направя нищо, той просто реши какво да свърши и го стори. Точно като теб, той се опитва да ме предпази. Всички го правят, въпреки, че би трябвало аз да защитавам мъжете и жените под мое командване. Всичко е така объркано.

Преди Алексий да е успял да измисли отговор, който би й харесал, силен и гръмовен шум прозвуча от юг и привлече вниманието й. Точно тогава видяха хеликоптер, който летеше доста ниско, нарушавайки куп закони в човешкия пилотаж. Алексий веднага застана между нея и хеликоптера, но тя го избута с лявата си ръка.

— Ето за това говоря — извика тя, за да може да бъде чута.

Преди атлантът да започне да й обяснява защо никога повече няма да спре да я защитава, или просто да я метне през рамо и да избяга с нея на ръце, гласът на Бастиян прозвуча в главата му.

Свободно, Златокоско! Ние сме.

Наречи ме Златокоско, още веднъж и ще забия ботуш в задника ти, отвърна му Алексий и кръстоса ръце пред гърдите си, усмихвайки се като идиот.

— Спокойно, Грейс. Подкреплението пристигна.

* * *

Грейс наблюдаваше хеликоптера в сребристо и червено, докато пилотът му майсторски го приземи върху покрития с трева склон. Логото му представляваше тичаща пантера, под която имаше надпис „Биг Сайпръс“ ООД.

Когато двигателят замря и можеше да чуе мислите си, тя погледна към тримата души, които слизаха от самолета и попита:

— Познаваш ли ги?

В отговор Алексий кимна.

— Високият, да. Това е Бастиян от Атлантида. Той също като мен е един от Седемте, елитните защитници на нашия Висш принц Конлан. Все още не съм се запознал с другите двама.

Грейс осъзна, че всъщност ги познава. Не атланта, разбира се. Другите двама. Те бяха двойката от телевизията, тази която подготвяше сватба.

— Трябва да слезем долу и да ги посрещнем, Грейс. Бастиян и Итън са ни приготвили изненада — каза той, протегна ръка към нея и тя моментално вплете пръсти в неговите.

Струваше й се така правилно, сякаш дори и ръцете им си принадлежаха.

„Опасни мисли“, отбеляза наум Грейс и се отдръпна от него, като се престори, че не забелязва разочарованието в очите му.

— Добре, хайде да се запознаем с милия шейпшифтър — каза весело и се насочи към стълбите.

Ако постоянно бе заета, нямаше да има време да мисли за случилото се помежду им и така по-лесно щеше да го изхвърли от съзнанието си.

Тайни ги посрещна надолу по стълбите и не изглеждаше радостен.

— Никой не е споменал нищо за хеликоптер. Познаваш ли тези хора?

— Моля да ме извиниш — отвърна Алексий и пристъпи напред. — Разбрах преди по-малко от час, но трябваше веднага да те уведомя. Това са мои приятели, които ще разпитат затворника ни и ще се справят много по-добре от нас.

Тайни замълча за известно време, и се почеса по брадата с голямата си ръка, преди да отговори.

— Не знам. Не се хваля, но ме бива в разпитите. Питайте Сам, той може да ви разкаже някой път.

Грейс постави ръка на рамото му, за да му окаже подкрепата си.

— Убедена съм, че е така, но това е Итън, алфа на шейпшифтърите пантери. Може да разполага с трикове, които, за съжаление, са чужди за нас.

Тайни кимна и потупа ръката на Грейс.

— Това променя нещата. Да идем да се запознаем с тях.

Те излязоха и посрещнаха Бастиян, Итън и русата жена от станцията за рейнджъри, която вървеше отпред. Грейс забеляза, че двамата мъже, които изобщо не приличаха на туристи, стояха от двете страна на паркинга. Не се изненада, когато Тайни им даде знак и те се отдръпнаха вероятно за да проверят задната част на форта.

— Здравейте, аз съм Грейс Хавиланд — поздрави тя, пристъпи напред и протегна ръка към новодошлите, в опит да покаже, че тя командва, макар че това изглеждаше някак изкуствено и фалшиво.

Веднага разпозна атланта между тях. Дори и да не бе виждала Итън и жената по телевизията, веднага щеше да познае кой от тях произхожда от Атлантида. Той имаше същото изваяно лице като на Алексий, но за разлика от него, които бе със златиста, Бастиян бе с черна коса. Точно тя караше невероятните му сини очи да изпъкват. Бе толкова красив, че Грейс почти не забеляза, че се извисява на повече от два метра височина.

— Ти трябва да си Бастиян — каза тя с усмивка, въпреки обстоятелствата, в които бяха поставени. След това се обърна към Тайни и го подкани да се приближи. — Тайни, запознай се с Бастиян. Двамата трябва да сформирате баскетболен отбор.

Мъжът отметна глава назад и започна да се смее с онзи негов наподобяващ на Дядо Коледа смях, а Бастиян й се усмихна.

— Чух, че сте толкова красива, колкото и смъртоносна, лейди Грейс. Виждам, че слуховете са верни.

Жената рейнджър, висока и стройна с тъмноруса коса, бе облечена със сини дънки и блуза, пристъпи напред и удари Бастиян по ръката.

— Виж, приятелче, това че се съгласих да се омъжа за теб не значи, че трябва да ме приемеш за даденост и да флиртуваш с други жени под носа ми — каза добродушно и се усмихна на Грейс, за да й покаже, че се занася с него. — Между другото, аз съм Кат Фиеро.

Алексий нададе вик.

— Ще се жените? Сериозно? Знаех, че нещата между вас са сериозни, но това е чудесно — поклони се пред рейнджър Фиеро, а очите му светеха от нечисти помисли. — Моля те, Кат, приеми най-искрените ми съболезнования.

Другият, Итън, спомни си Грейс, се засмя гръмко.

— Най-накрая! Време беше да срещна някой, който има чувство за хумор — добави той и се ръкува и с тримата. — По мое скромно мнение, по-голямата част от атлантите не са много умни. С изключение на Мари. Виждам, че ти се различаваш от тях.

— Мари? — Грейс имаше чувството, че изостава с информацията. След като бе гледала предаването, бе останала с впечатлението, че Итън и Кат бяха сгодени. — Коя е Мари?

— Ще ти обясним след малко, обещавам — отвърна Алексий. — Най-добре да им кажем какво се случи снощи и да видим какво ще успеят да научат от затворника ни.

Точно тогава лекомисленото им поведение изчезна и Бастиян кимна.

— Итън ще се оправи с това.

Докато Грейс съпровождаше гостите им обратно във форта, забеляза как Бастиян се приближи до Алексий, тупна го по гърба, след това го прегърна силно и го чу да казва.

— Как си, приятелю?

Тя забави крачката и се загледа към Алексий, умирайки да разбере какво щеше да му отвърне. Но той забеляза, че го наблюдава, защото не я изпускаше от очи и се намръщи, преди да отвърне:

— Не съм добре. Никак не съм добре.