Джанин Фрост
На ръба на гроба (5)

Глава 4

Другият вампир се бе измъкнал. Дейв се обвиняваше, че не го бе завързал в капсулата, но той се беше разсеял, след като Белинда нападна Закари, което тя бе целяла, разбира се. Закари бе починал от загуба на кръв, преди Боунс да приключи с последния вампир, така че той не бе успял да пристигне навреме, за да го излекува. Освен това Закари бе подписал екипната версия на завещание. Такова, в което заявяваше, че ако бъде убит по време на работа, не иска да бъде съживен като нечовешко същество. Така че, опечалени, ние зачетохме последната му воля и го погребахме.

Оказа се, че Итън е сираче, което обясни защо родителите му не се бяха противопоставили категорично срещу ролята му да бъде мой син. Накарах Дон да ми обещае, че никога повече няма да използва него или друго дете за нещо толкова опасно и че ще намери на Итън добро приемно семейство. Щом можеше да ръководи пълен отдел за борба с неживите, нямаше да му о толкова трудно да открие свестни родители за едно сираче.

 

 

За Тейт най-сетне настъпи денят В. Всички бяхме в базата. Липсваше само една личност, и то, защото полетът й се бе забавил по технически причини. Анет, първият вампир, който Боунс бе създал, щеше да дойде, за да помогне на Тейт.

Идването й беше моя идея. Боунс почти не бе говорил с нея, откакто тя се опита да ме прогони с гадни подробности от миналото му, но аз знаех, че отчуждението им го притесняваше. Така че предложих Анет да влиза на смени в клетката, където Тейт щеше да бъде заключен след преобразяването му. Можеше да отнеме седмица, преди той да е в състояние да контролира глада си и да не скочи на първата срещната вена, така че никой с пулс не можеше да му помогне през първите няколко дни. Дейв вече бе предложил доброволно услугите си, но участието и на трето лице щеше да осигури допълнително свободно време на Боунс. А и това щеше да даде на Анет шанс да се сдобрят. Не бях ли просто един малък миротворец?

В момента обаче бях нервна. След половин час Боунс щеше да убие Тейт, за да го събуди за нов живот. Времето от ухапването до прераждането можеше да продължи от един до няколко часа. Бяхме планирали това да стане точно в осем часа, веднага след залез-слънце, когато Боунс щеше да бъде най-силен. На един вампир му костваше много сила, за да превърне някого, или поне така ми бяха казвали. Това беше първото ми подобно преживяване.

Верен на правилата, Дон бе инсталирал видеокамери. Дори бе поставил електроди на гърдите и главата на Тейт, за да проследи точния момент на смъртта, както и активността на мозъчните вълни. Боунс поклати глава, като видя цялото това високотехнологично оборудване и язвително попита дали ще бъде излъчено и в интернет. Дон изобщо не се развълнува от това. Той възнамеряваше да събере цялата информация, която успееше, за по-нататъшни проучвания. По този въпрос той нямаше никакви скрупули.

Тейт бе поставен в помещение, чиято врата бе подсилена с множество титанови ключалки. По дяволите, дори имаше страховита операционна маса, оборудвана със скоби, изработени от същия метал. Боунс обясни на Дон, че всички тези предпазни мерки са прекалени, но Дон се притесняваше да не би Тейт да побеснее и да избяга. Сега той бе прикован за масата, като носеше само боксерки, за да се улесни достъпът на електродите. Промъкнах се вътре, за да го видя за последен път в облика му на човек.

За първите няколко хранения на Тейт в близкия хладилник бяха наредени множество банки кръв. Погледът ми срещна тъмносините му очи, когато застанах до леко наклонената операционна маса. Навих ръчката, докато той зае изправена позиция.

— Боже, Тейт. — Гласът ми потрепери. — Сигурен ли си?

Той опита да се усмихне, но в усмивката му липсваше обичайната ведрост.

— Не гледай толкова стреснато, Кат. Човек би си помислил, че ти ще умираш, а не аз.

Сложих ръка на бузата му. Кожата му бе топла като моята. За последен път това щеше да е така. Тейт въздъхна и наклони главата си към мен.

— Това е странен обрат, нали? — прошепна той. — Спомням си, когато не вярвах в съществуването на вампири. Сега съм на път да се присъедини към тях, доверявайки се на един кучи син, когото презирам. Каква ирония, а?

— Не е нужно да го правиш, Тейт. Можеш да промениш мнението си и ще отменим всичко това.

Той отново пое дълбоко въздух.

— Като вампир ще бъда по-силен, по-бърз и ще е по-трудно да ме убият. Екипът се нуждае от това… както и ти.

— Да не си посмял да го направиш заради мен, Тейт. — Гласът ми трепереше от ярост. — Ако е заради мен, тогава слизай веднага от тази маса.

— Ще го направя — повтори той със същата ярост в гласа. — Не можеш да ме разубедиш, Кат.

Боунс ме спаси от отговор, като застана зад мен.

— Време е, Котенце.

Отидох в малката стая за наблюдение, едно ниво по-високо, където беше мониторът, на който се предаваше записът от камерите. Чичо ми вече седеше там, загледан в екрана. Хуан, Купър и Дейв също влязоха. Не можех да откъсна поглед от екрана, докато Боунс бавно се приближаваше към Тейт с грациозните движения на истински хищник. Дишането и сърдечният ритъм на Тейт започнаха да се ускоряват.

Боунс го погледна безстрастно.

— Няма да спечелиш това, на което се надяваш, приятел, но ще трябва да живееш с последствията от решението ти до края на дните си. Така че за последен път те питам, искаш ли го?

Тейт пое дълбоко въздух.

— От месеци искаш да ме убиеш. Сега ти се удава случай. Просто го направи.

В следващата секунда зъбите на Боунс се забиха дълбоко във врата му. Уредите уловиха неимоверно ускорения пулс на Тейт, когато той изпъшка и застина. Дейв сграбчи ръката ми и аз стиснах неговата, докато наблюдавах как Боунс изцеждаше живота на моя приятел с дълбоки и продължителни всмуквания. Адамовата ябълка на бледата му шия се движеше нагоре-надолу, докато преглъщаше. Звуците от електрокардиографа се разредиха, силата им намаля, а след зова се чуваха само кратки пулсиращи пиукания и Боунс вдигна глава.

Той облиза капките кръв около устата си, преди да извади един нож и да направи разрез на собствения си врат. След това Боунс притисна отпуснатата глава на Тейт към раната си, която държеше отворена с върха на ножа.

Устните на Тейт се раздвижиха, като отначало бавно лочеше кръвта, а после започна да смуче все по-енергично. ЕКГ-апаратът^[1] взе да издава тревожни звуци. Боунс пусна ножа, когато Тейт, със затворени очи, захапа врата му и разкъса плътта. Задържа главата на младия мъж, без да трепне, когато Тейт го захапа отново, жаден за още кръв. Тейт скърцаше със зъби и смучеше, докато минутите се нижеха, интервалите между пиуканията, отбелязващи сърдечния му ритъм, ставаха по-дълги, докато накрая настъпи тишина.

Боунс отдели устата на Тейт от врата си, като рязко се дръпна и залитна назад. Вълнообразните линии на електроенцефалографа сякаш полудяха, докато на монитора на ЕКГ-апарата се появи права хоризонтална линия. Изтерзаното тяло на Тейт се разтърси толкова силно, че скобите, които го задържаха за масата, изтракаха. После той се отпусна и застина неподвижно. Беше мъртъв в очакване да възкръсне.

Часовете се влачеха мъчително бавно. Боунс седна на пода и сякаш задряма, но аз знаех, че не спи. От време на време погледът му се спираше на неподвижното тяло на Тейт. Зачудих се дали усеща промените в енергията около младия мъж. Обаче ЕКГ-апаратът със сигурност ги регистрираше, защото не замлъкна през цялото време. На Боунс сигурно неведнъж му се прииска да го счупи при всички тези пиукания и щракания, които издаваше.

Той се бе подкрепил с две банки кръв, след като Тейт… Умря? Припадна? Какъв бе терминът за сегашното му състояние? Въпреки че мразеше консервирана кръв. Когато веднъж го попитах защо просто не се храни с нея, вместо да хапе хора, бе оприличил вкуса й с този на развалено мляко, за да е по-разбираемо за мен. Обаче, след като бе позволил на Тайт да изпие немалко от собствената му кръв, той трябваше да възстанови силите си, независимо от вкусовите си предпочитания.

Хуан се прозя. Минаваше полунощ, а до този момент не бяхме правили нищо друго, освен да гледаме лежащия Тейт. И все пак, сякаш никой не можеше да откъсне очи от екрана.

— Можете да отидете да подремнете, ще ви звънна, ако има някаква промяна — предложих аз. Бях свикнала да стоя будна до късно. Да бъдеш наполовина вампир си имаше някои странности.

Дон ми хвърли уморен, но непоколебим поглед.

— Мисля, че изразявам всеобщото мнение, като казвам „не“. Аз оставам, по дяволите!

Останалите изхъмкаха съгласявайки се. Свих рамене, признавайки поражението си, и отново се обърнах към екрана. Единственият признак за нещо предстоящо бе изправянето на Боунс. После безжизненото тяло на Тейт внезапно се раздвижи. Очите му се отвориха, мускулите му се напрегнаха, за да се освободи от скобите, а от високоговорителите се разнесе толкова страховит зверски рев, че аз се люшнах назад в стола си.

— Мили боже! — промърмори Дон, изтръгнат рязко от унинието си.

Ревът на Тейт стана непоносимо висок. Мяташе се толкова неистово, за да се освободи от оковите си, че бе невъзможно да се проследи движението на главата му. Въпреки това видях, че устата му е отворена… и от нея стърчаха кучешките му зъби, а той продължаваше да вие като същество, излязло направо от ада.

Боунс бе казал, че новите вампири се събуждат, изгаряни от безумна жажда за кръв. Сега виждах това със собствените си очи. Тейт, изглежда, не съзнаваше къде се намира и дори кой е. В погледа, с който оглеждаше малката стая, където бе затворен, не бе останало нищо от предишната му личност.

Боунс явно не изпитваше паниката, която ме бе обзела, като видях моя приятел в това състояние. Той отиде спокойно до хладилника, извади няколко банки кръв и се върна при Тейт.

Не можах да чуя какво каза, тъй като крясъците заглушиха гласа му, но видях устните на Боунс да се движат, когато пусна една от банките право в зейналата уста на Тейт. „Виж колко е вкусна“ или „Пий до дъно“. Това ли се казваше в такива случаи? — разсъждаваше скованият ми мозък.

Всъщност нямаше никакво значение. Тейт не пи от банката, той я разкъса със зъби, така че цялото му лице се покри с кръв. С щракащите си челюсти приличаше по-скоро на голяма бяла акула, отколкото на човек. Като избегна ловко опасността да му бъдат отхапани пръстите, Боунс невъзмутимо махна останките от разкъсаната банка от лицето на Тейт, след което поднесе друга към устата му. Тя бе сполетяна от същата участ като първата — накрая отиде на боклука.

Погледнах смутено встрани. Беше глупаво от моя страна, защото знаех какво да очаквам, но едно е да чуеш нечий разказ за това, а съвсем друго — да го видиш. Вдясно от мен Хуан също бе отместил погледа си от екрана. Той потърка слепоочието си.

— Това все още е той.

Гласът на Дейв прозвуча много глухо в тишината, възцарила се след внезапно секналите крясъци на Тейт, който бе започнал да лочи кръвта. Кимна към монитора.

— Знам, че е трудно да се повярва при тази гледка, но Тейт още е там. Това е само временно. Скоро пак ще бъде себе си.

Боже, колко много се надявах да е така. Разбирах, че няма причина да е не е, но сега Тейт изглеждаше далеч по-страшен и от най-кръвожадните вампири, които бях срещала. Предполагам, че наистина не бях подготвена да видя моя приятел в такова състояние, макар да бях смятала обратното.

Нужни бяха пет банки кръв, за да угасне безумния блясък в очите на Тейт. Разбира се, по-голямата част от кръвта на първите се изля по лицето и раменете му, а не в устата му, тъй като той ги разкъсваше необуздано. Най-накрая, омазан с кръв, той погледна към Боунс и сякаш го позна.

— Боли ме — бяха първите му думи.

Очите ми се напълниха със сълзи, като чух хрипливия му глас. В това кратко изречение се долавяше толкова много отчаяние.

Боунс кимна в знак на съгласие.

— Скоро ще се почувстваш по-добре, приятел. Можеш да ми вярваш.

Тейт сведе очи към тялото си и облиза кръвта от местата, които успя да достигне. После се спря и погледна право към камерата.

— Кат?

Наведох се напред, като натиснах копчето на монитора, което осигуряваше звукова връзка със стаята.

— Тук съм, Тейт. Всички сме тук.

Той затвори очи.

— Не искам да ме виждаш такъв — промълви Тейт.

От внезапно обзелия ме срам заради първоначалната ми реакция гласът ми прозвуча дрезгаво:

— Всичко е наред, Тейт. Ти…

— Не искам да ме виждаш такъв — изръмжа той, като направи рязко движение, за да се освободи от скобите.

— Котенце. — Боунс вдигна очи към екрана. — Това го разстройва и му пречи да контролира жаждата си за кръв. По-добре изпълни молбата му.

Чувството ми за вина се засили. Съвпадение ли бе или Тейт някак бе усетил какво отвращение бе предизвикала у мен гледката отпреди малко. Ама че скапан шеф бях, да не говорим за приятел!

— Тръгвам си — казах, стараейки се гласът ми да прозвучи спокойно. — Ще… Ще се видим, когато се почувстваш по-добре.

После излязох от стаята, без да поглеждам назад, а виковете на Тейт се разнесоха отново.

Седях зад бюрото си, взирайки се в празното пространство, когато мобилният ми телефон иззвъня. Погледнах дисплея, където се бе изписал номерът на майка ми, и се поколебах — не бях в настроение да говоря с нея. Но не беше обичайно тя да е будна толкова късно, затова вдигнах.

— Здравей, мамо.

— Катрин… — Тя замълча. Зачаках, почуквайки с пръст по бюрото. Като чух следващите й думи, едва не паднах от стола. — Реших да дойда на сватбата ти.

Погледнах отново дисплея на телефона, за да се уверя, че не съм сгрешила и това наистина е майка ми.

— Да не си пияна? — попитах, щом си възвърнах способността да говоря.

Тя въздъхна.

— Иска ми се да не се омъжваш за този вампир, но ми омръзна той вечно да стои между нас.

Извънземни са подменили майка ми — помислих си. — Това е единственото обяснение.

— Значи… ще дойдеш на сватбата ми? — само успях да повторя.

— Нали точно това казах? — отвърна тя с почти обичайната си раздразнителност.

— Хм. Страхотно. — По дяволите, не знаех какво да кажа. Бях поразена.

— Предполагам, не искаш да ти помогна за подготовката? — попита майка ми едновременно предизвикателно и неуверено.

Ако ченето ми увиснеше още малко, имаше опасност да стигне до пода.

— Напротив, би било чудесно — успях да кажа.

— Добре. Може ли да го обсъдим на една късна вечеря?

Канех се да отвърна „Няма начин, съжалявам“, но се въздържах. Тейт не желаеше да гледам дори на видеозапис как се бори с жаждата си за кръв. Боунс трябваше да отиде следобед да посрещне Анет на летището. През това време можех да се видя набързо с майка си, а после да се срещна с него тук.

— Какво ще кажеш за късен обяд вместо вечеря? Да кажем към четири часа?

— Чудесно, Катрин. — Тя отново замълча, сякаш искаше да каже още нещо. Очаквах да извика: „Първоаприлска лъжа!“, но беше ноември, така че беше твърде рано за подобни шеги. — Ще се видим в четири.

Когато на разсъмване Боунс влезе в кабинета ми, тъй като Дейв бе поел дежурството при Тейт през следващите дванайсет часа, аз все още бях втрещена. Първо, Тейт се превръщаше във вампир, а сега и майка ми омекваше по отношение на женитбата ми с представител на същия вид. Щях дълго да помня този ден.

Боунс предложи да ме откара на път за летището и после да ме вземе на връщане към базата, но аз отказах. Не исках да съм без кола, в случай че настроението на майка ми се развалеше, което бе много вероятно, или да рискувам да разруша първия ни нормален разговор между майка и дъщеря с появата на Боунс, придружен от непознат вампир. Малко вероятно бе майка ми да понесе гледката на толкова много кучешки зъби, а и Анет ми лазеше по нервите даже в най-добрите ми дни.

Освен това, не можех да си представя как ще обясня на майка ми коя е тя. „Мамо, това е Анет. През XVII век, когато Боунс е бил жиголо, тя му е плащала да я чука, но след повече от двеста години чукане те вече са само добри приятели“.

Да бе, можех да представя Анет на майка ми, само ако си направя лоботомия^[2].

— Все още не мога да повярвам, че тя иска да поговорим за сватбата — продължавах да се чудя на глас пред Боунс, докато се качвах в колата си.

Той ме погледна със сериозно изражение.

— Майка ти никога няма да прекъсне връзката между вас. Можеш да се омъжиш за самия Сатана и тя пак няма да се откаже от теб. Майка ти те обича, Котенце, макар че през повечето време се опитва да го крие безуспешно. — После Боунс дяволито се усмихна. — Да ти звънна ли след час, за да се престориш, че имаш спешно повикване, ако започне много да се превзема?

— А ако се случи нещо непредвидено с Тейт? — попитах аз. — Може би не трябва да тръгвам.

— Твоят човек е добре. Сега нищо не може да му навреди, освен удар със сребърен кол в сърцето. Иди да се видиш с майка си. Звънни ми, ако се наложи да дойда да я ухапя.

Наистина нямаше какво да правя в базата. Тейт щеше да остане затворен в стаята си още няколко дни, а по очевидни причини не бяхме запланували никакви операции. Това беше най-подходящият момент да разбера дали майка ми бе искрена, като каза, че иска да се сдобрим.

— Дръж подръка мобилния си телефон — отвърнах шеговито. След това потеглих.

Домът на майка ми бе на трийсет минути път с кола от базата. Тя все още живееше в Ричмънд, но в по-провинциалната му част. Старомодният квартал напомняше за района в Охайо, където бе израснала, а и не беше твърде далеч от Дон, в случай че възникнеше някаква опасност. Спрях пред къщата й и изненадано забелязах, че жалузите на прозорците се нуждаеха от боядисване. Така ли изглеждаха, когато за последен път бях тук? Боже, колко отдавна не бях идвала да я видя!

Щом слязох от колата обаче, замръзнах на място. По гърба ми полазиха тръпки и те нямаха нищо общо с осъзнаването на факта, че не бях идвала, откакто Боунс се бе върнал в живота ми преди няколко месеца.

Съдейки по енергията, която се излъчваше от къщата, майка ми не беше сама, а който и да бе вътре с нея, нямаше сърдечен пулс. Плъзнах ръка към чантата си, където винаги носех по някой и друг сребърен нож, когато нечий злобен смях накара ръката ми да застине.

— На твое място не бих направил това, малката — каза омразният глас зад гърба ми.

Входната врата на къщата се отвори. Майка ми се появи на прага, а тъмнокос вампир, чието лице ми се стори смътно познато, почти ласкаво стискаше врата й.

Нямаше нужда да се обръщам, за да се досетя, че вампирът зад гърба ми бе моят баща.