Джанин Фрост
На ръба на гроба (15)

Глава 14

В съответствие с военното положение, в което се намирахме, списъкът на гостите бе кратък. Сред тях бяха Родни, Спейд, Ратлър, Тик Ток, Иън, Зиро и още един вампир на име Док, когото Анет бе довела и представила като нейно гадже. За моя радост Менчерес не бе дошъл. Моите гости се състояха от Дениз, Ранди, майка ми, Дон, Купър, Дейв, Хуан и Тейт.

Боунс бе поканил Иън в последния момент. Той не влизаше в първоначалния списък на личностите, с които исках да прекарам вечерта, но тъй като бе застанал на наша страна, Боунс сметна, че му дължи този жест. Бях таила надеждата, че Иън няма да дойде, но тя се оказа напразна. Нещо повече, имах чувството, че е дошъл само за да ме дразни, защото това му доставяше удоволствие.

Седяхме в трапезарията. Иън бе пристигнал късно и щом бе прекрачил прага, майка ми и Дон бяха станали от масата. Те се мотаеха близо до верандата с Дейв, Купър и Хуан, които също имаха причина да не харесват кестенявия вампир, седящ срещу мен.

— Кат, изглеждаш ми твърде нервна — подхвърли язвително Иън, когато мълчанието ми на масата стана очевидно. — Още ли ми се сърдиш, задето миналото лято отвлякох бившето ти гадже?

Потиснах желанието си да го замеря с чинията си.

— Разбира се, че не, Иън. Просто обикновено по това време с Боунс се чукаме като зайци, така че се изнервям, когато трябва да чакам да се качим горе.

На Иън отговорът не му се стори никак смешен.

— Ще я оставиш ли да ме оскърбява, когато съм дошъл съвсем добронамерено, Криспин? — попита той.

Боунс вдигна вежди.

— Ти ни най-малко не беше обиден, а да споменаваш за опита си да принудиш Кат да стане член на твоето семейство е проява на изключително лоши обноски. Предлагам никога повече да не споменаваме за това.

Тонът на Боунс бе мек, но изразът на очите му — не. Те целите сияеха в изумрудено зелено.

Иън се отпусна назад на облегалката на стола си.

— Добре, приятел, но я се виж. Аз дори не съм те нагрубил, а ти веднага наостри нокти. Отначало си мислех, че ми я отне, за да ми направиш напук, но не е така, нали? Ти просто си станал жертва на любовта.

Двамата се познаваха от повече от двеста и двайсет години и бяха преживели заедно и лошо, и хубаво. Въздухът около масата сякаш се сгъсти от напрежение.

— Не си дошъл тук, за да обсъждаме съпругата ми, нали?

Иън се наведе напред.

— Бруталното отношение на Макс към нея те подтикна да заплашиш с жестоко възмездие всеки, който е замесен в случая. Защо да не поискам да се уверя колко си твърд в намеренията си, преди да се забъркам по-надълбоко, отколкото вече съм го направил. Ако само си се ядосал от наранена гордост… — Иън небрежно махна с ръка. — Тогава защо да излагам на опасност себе си и моето семейство заради нечии оскърбени чувства?

— Спомняш ли си как забих сребърния си кинжал в сърцето ти, Иън? — попитах весело. — Не можеш да си представиш колко пъти съм съжалявала, че не го завъртях. Наричаш моето отвличане, изтезание и опит за убийство просто оскърбени чувства? Майната ти!

— Не омаловажавам това, което ти се случи, Кат — бързо отвърна Иън. — Само обяснявам интереса си към реакцията на Криспин относно случилото се. Наказанието, което той наложи на Макс, си бе напълно заслужено, но то може да се разглежда като хитър ход на водач, който демонстрира силите си, и нищо повече. Долавяш ли разликата?

Проницателните му тюркоазени очи срещнаха моите. От собствен опит знаех какво гадно копеле е той, но навярно в него имаше и още нещо. Иначе Боунс отдавна щеше да го е убил.

Боунс кимна леко.

— Моят отговор ти е известен, Иън. Когато става дума за нея, това ме засяга лично.

— Късметлия си, че Менчерес сключи съюз между семействата ви и ти даде допълнителна сила. И като споменах за новия съюз, не мога да разбера защо той избра теб между нас двамата, като се има предвид, че не аз съм чукал жена му.

Застинах на мястото си още преди Боунс яростно да изругае. Виждайки изражението ми, Иън избухна в смях.

— Нима Криспин не ти е казал? Не знам защо, та това се случи още преди родителите ти да са се появили на бял свят.

Станах от масата. Нямаше да обсъждам този въпрос пред Иън. Боунс ме последва на верандата. Щом останахме сами, се нахвърлих върху него:

— Защо? Знам, че преди мен не си се държал много целомъдрено, но Патра е била съпруга на твоя прагосподар!

Той стисна зъби.

— Не знаех коя е, когато това се случи. Менчерес и Патра не са в добри отношения много преди да стана вампир. Преди няколко десетилетия срещнах една жена, прекарах нощта с нея, а след седмица разбрах, че е съпруга на Менчерес. Обаче тя е знаела кой съм. Направила го е, за да нарани съпруга си, иначе защо, мислиш, че му е разказала за това? Така и не разбрах защо той веднага не ме уби, но след случилото се напоследък предполагам, че е знаел, че един ден ще има нужда от мен.

Правенето на секс с жената на друг вампир заплашваше Боунс със смъртна присъда, ако оскърбеният съпруг предявеше претенции.

— Има ли нещо друго, което да не знам? Защото е по-добре да не откривам, че има още факти, които си решил да премълчиш.

— Няма друго, кълна се.

Спрях да крача напред-назад по верандата и погледнах Боунс. Беше красив и колкото по-дълго живеех с него, толкова по-често ми се напомняше, че много жени са на същото мнение. Бях сигурна, че ще изплуват още завоевания от неговото минало, но се надявах, че няма да са така могъщи и смъртоносни като Патра.

— Добре. Да се връщаме вътре. Убедена съм, че на Иън вече му е доскучало.

Боунс не обърна внимание на сарказма ми и ме притегли в обятията си.

— Знаеш ли, че наближава полунощ? — прошепна той. — Остават само два дни до Коледа.

Толкова много неща се бяха случили от миналата Коледа насам. Какво ли щеше да ни донесе следващата година?

— Тя ще бъде по-добра — отвърна тихо Боунс. — Обещавам.

Той ме целуна. Устните му бяха по-хладни от обикновено, но на кой му е притрябвала нормална температура, когато ме караше да се чувствам така? А когато ръцете му се плъзнаха надолу по гърба ми, даже ми стана топло.

Наблизо изпука клонка, като прогони романтиката и ме накара да застана нащрек. Боунс отдели устни от моите и вдигна глава.

— Здравей, приятел. Отдавна ли ни шпионираш?

Неговият язвителен тон потвърди онова, което сетивата ми доловиха със закъснение. Боже, целувките на Боунс ме разсейваха опасно много. Добре, че той бе запазил бдителността си, макар това да не бе комплимент за моя чар. Добре, че вампирът, скрит сред дърветата, не искаше да ни убие.

Тейт излезе напред, настъпвайки още клонки.

— Здравей, Кат. Изглеждаш прекрасно.

Боже, не можеше ли просто да каже „Честит празник“!

Появата на Дейв на верандата разведри натежалата от враждебност атмосфера.

— Приятел, ти дойде!

Размина се още една конфронтация.

Тейт се усмихна широко, когато Дейв го награби в мечешката си прегръдка. След това се показа Хуан, последван от чичо ми. Обикновено суровото лице на Дон грейна в усмивка, когато се приближи и прегърна Тейт. Боунс изпуфтя презрително и ме поведе обратно към трапезарията, като не пропусна да подхвърли към Тейт:

— Сигурен съм, че без проблем ще намериш обратния път към вилата в подножието на хълма, където си настанен.

С присъщата му нетактичност, Иън избра точно този момент, за да се приближи до мен:

— Надявам се, че двамата с Криспин сте изгладили разногласията си.

— Да. Сега можеш да спиш спокойно.

Той се засмя. Край нас мина майка ми и Иън я проследи с поглед, в който се четеше нещо повече от одобрение.

— Кат, смятам, че разбирам какво доведе Макс до такъв печален край.

Изгледах го намръщено.

— Може ли да не споменаваш Макс пред малцината останали мои близки?

Той се усмихна без следа от разкаяние.

— Че защо ще ми се сърдят? Мисля дори, че ми дължите не малка благодарност. Ако не бях превърнал Макс във вампир, теб нямаше да те има.

При тези думи майка ми рязко обърна глава. Колко типично за Иън — той даже не бе понижил глас. Прииска ми се да забия юмрука си право в глупавата му уста.

— Много мило — изръмжах. — Тя не знаеше, че ти си неговият господар.

Боунс се появи зад гърба ми.

— Приятел, ела за малко с мен.

Без да изчака отговора на Иън, той го забута към верандата. Аз тръгнах в обратната посока, за да пресрещна майка ми, която яростно се бе втурнала към нас.

— Катрин! — сопна се тя, когато застанах пред нея. — Махни се от пътя ми. Трябва да си поговоря с това нещо.

Тъй като обикновено наричаше Боунс „гадно животно“, предположих, че „нещото“ се отнасяше за Иън.

— Мамо, знам, че си разстроена.

Тя отново се опита да се промъкне покрай мен.

— Не се притеснявай, няма да правя сцени — каза, като ме избута настрани. Според нея държанието й бе олицетворение на въздържаността.

— Ей, ти! — Тя отиде направо при Иън и заби пръст в гърдите му. Той я погледна развеселено. — Ти ли си превърнал баща й? Не знаеше ли какъв мръсник е той? Или си просто безмозъчен и безотговорен и изобщо не те интересува какви чудовища създаваш?

Боунс се усмихна мрачно:

— Изсърбай попарата, която си надробил, приятел, но въпреки всичките й грубости, не смей да я обиждаш.

Иън красноречиво завъртя очи.

— Не, Джъстайна, когато създавам „отрочетата“ си влагам разум и мисъл. Но ако трябва да съм отговорен за всяко тяхно действие, същото се отнася и за теб. В деня, в който срещнах дъщеря ти, тя уби мой приятел. Какво мислиш за това?

Бях изненадана, колкото и майка ми, от хладнокръвния отговор на Иън.

— Друг мръсен вампир? — саркастично попита тя, когато се съвзе от изненадата. — Един от многото, които са искали да се нагостят с кръвта й?

— Един гул, който изпълняваше дълга си да ме защитава от жена, която се опитваше да ме убие в собствения ми дом — отвърна той. — Питай Кат. Тя ще потвърди, че даже не съм се опитвал да я ухапя, преди да обезглави приятеля ми.

Пристъпих неловко от крак на крак. Откъде можех да зная, че Дон е имал лични мотиви да ме изпрати да преследвам Иън? Мислех, че е просто още една задача за ликвидиране на лошите момчета, а не че неволно ще убия гул, който не беше направил нищо лошо.

— Съжалявам за приятеля ти, но смятах, че е убиец, а и той се прокрадваше зад мен, за да ме повали на земята — отговорих аз. — Пък и преди това ти сам призна, че си убил двама твои служители, Иън.

— Които крадяха от мен — възрази той. — Наистина, Криспин, как би постъпил с двама души, които тършуват в дома ти и се опитват да продадат ценните ти вещи в eBay?

Боунс сви рамене.

— По същия начин. Ако не можеш да вярваш на хората си за нещо толкова маловажно като вещите, как би могъл да разчиташ на тяхната вярност в по-сериозни ситуации?

— Така е — съгласи се Иън, преди да хвърли още един преценяващ поглед на майка ми. — След като сме квит по отношение на Макс, за какво друго ми се сърдиш, скъпа?

На лицето на майка ми за миг се изписа объркване, но после се окопити и посочи към Боунс.

— За него. Ти си го превърнал и заради него родителите ми бяха убити, така че изобщо не сме квит, вампире.

Лицето на Боунс стана мрачно. Ти не си виновен — казах му мислено. — Тя греши.

— Но той също така научи Кат да се бие, направи я по-силна, по-бърза и по-смъртоносна. Смяташ ли, че в противен случай тя щеше да е още жива? Освен това, той не спаси ли неотдавна нейния и твоя живот? Да не искаш да ми кажеш, че това струва по-малко от родителите ти?

Майка ми го погледа някак странно. Сякаш не знаеше какво да прави с него. Иън на свой ред я изгледа втренчено, без следа от чувство за вина. Накрая, след напрегната тишина, тя се обърна кръгом и се отдалечи.

— Радвам се, че имахме възможност да се изясним — извика той след нея.

Майка ми не отговори.

Иън тупна с ръка Боунс по рамото.

— Да влезем вътре, а? Навън е студено и жена ти явно измръзва. — Той насмешливо погледна към мен. — Повече от очевидно е.

— Разкарай се — сряза го Боунс.

Иън се отдалечи, като си подсвиркваше.

— Казах ти, че трябва да си сложа сутиен — промърморих аз. После смених темата, тъй като не исках окончателно да проваля вечерта. — Ако ме помолиш мило, ще ти разреша да отвориш един от подаръците си, макар че е твърде рано.

Устните му се извиха в усмивка.

— Какво трябва да кажа? Моля? О, Котенце, моля те, умолявам те…

— Престани — прекъснах го и с дяволита усмивка го заведох в библиотеката, където измъкнах една кутия изпод дивана. Огледах се, за да се уверя, че никой не гледа, защото не исках публика. Бях се пошегувала, като казах, че е един от истинските му подаръци. Беше нещо друго. — Заповядай.

Боунс разопакова кутията и усмивката му стана похотлива.

— О, прекрасни са! Не са моят размер, но ако искаш да облека някоя от тях, с радост ще го направя.

— Шегаджия? Трябва да избереш коя от тях аз да облека.

Изборът му бе светкавичен.

— Червената.

— Така си и мислех. — Гласът ми бе станал дрезгав от внезапния блясък в очите му.

Боунс се наведе към мен и устните му докоснаха моите.

— И се оказа права.