Бари Лансет
Антикварят от Японския квартал (54)

53.

Преди да замина проведохме едно последно съвещание в „Броуди Секюрити“. Присъстваха Наразаки, Нода, Джордж, Мари и Тору. Предният вход още беше заключен и залостен. Трима души стояха на стража на улицата, други три ма патрулираха по периметъра. Трети екип ми пазеше гърба по пътя до и от офиса на Хара.

— Как мина при Хара? — попита Наразаки.

Разказах им за срещата с магната и докато говорех, гневът ми се разпали отново.

Наразаки кимна съчувствено.

— В този бизнес клиентите понякога почти не се различават от онези, по чиито следи вървиш.

Тору кимна.

— С неговите жицеглави ще си имаме много неприятности.

— От какъв вид? — попита Нода.

— Ще следи Броуди и всеки друг, който пътува.

— Искаш да кажеш, че ще го направи, като хакне компютрите на авиокомпаниите ли? — попитах аз.

— Хора от неговото ниво могат да хакнат авиокомпании, кредитни компании, хотелски системи — всичко, което е свързано с Мрежата. Ако пътуваш с истинското си име, Сога ще научава къде, кога и как по-бързо, отколкото можеш да кажеш хаквам.

— В такъв случай да оставим следа — предложих. — Очевидна, но не чак толкова.

Тору се ухили.

Обърнах се към Наразаки.

— Какво мислиш? Не е ли време да слезем от трибуните и да се включим в играта?

— Имаш усет за трибуните, хлапе. Това ми харесва. Но този случай ескалира много отвъд опасното, така че те изтеглям от него.

Зяпнах го потресен.

— Не ме разбирай погрешно, Броуди-кун. Справи се отлично с работата си, но въпреки това си новак. Стигна дотук само защото те прикрепих към Нода. Нека професионалистите да довършат нещата. Освен това не мислиш ли, че е време да се върнеш при дъщеря си? Да я държиш под око, докато нещата не се укротят?

Нода се наведе намръщено напред.

— Не виждам причина да не може да продължи. Представи се много добре.

— Дължа на Джейк да го пазя от опасности — рече Наразаки. — Ти ми помогна да видя кита, Броуди. Наистина добре свършена работа. А сега остави по-опитният екип да разчисти терена.

Нода се намръщи още повече.

— Няма да замине. На гърба му е нарисувана мишена. Също като на моя.

— Именно — каза Наразаки. — Ако извадим Броуди от предната линия и го скрием с дъщеря му, докато нещата отшумят, вероятно ще можем да спасим положението.

— Малко вероятно — изръмжа Нода.

Усмихнах се разбиращо на дългогодишния партньор на баща ми.

— Наразаки-сан, ти си ми като баща и се отнасям с огромно уважение към мнението ти, но няма да се крия от Сога. Тези мръсници убиха жена ми.

Лицето му омекна.

— Разбирам те. Но е твърде рисковано. А и това не е начинът, по който работи „Броуди Секюрити“.

— На която аз съм съсобственик.

Старият партньор на баща ми впери поглед в мен, видя твърдата ми решимост и се намръщи раздразнено.

— Неведнъж съм виждал същия проклет поглед и у баща ти. Като на инатлив рибар, който няма да прибере мрежите си, докато не налови риба, колкото и тъмни да са облаците на хоризонта. — Въздъхна и се обърна към Нода. — Добре, да бъде вашето. Но, Кей-кун, искам наши хора в Щатите да пазят момчето ни, когато не го пази полицията.

Нода изсумтя в знак на съгласие.

Наразаки се обърна към мен.

— Ще уредиш ли твоят приятел да ти пази гърба?

— Разбира се.

— Добре. Тогава ето как ще разделим задачите. Лондон е престижното място. Кей-кун ще проучи „Гилбърт Туийд“ там, тъй като познава града. Джордж може да поеме Лос Анджелис. Така ще имаме очи на всеки континент. Ако в Лондон изникне нещо, той е на две крачки от Ню Йорк. Броуди, ти се прибираш у дома, работиш с полицията в Сан Франциско и се грижиш за Джени-чан.

— Първо Ню Йорк, после Лондон — каза Нода.

— Съгласен — казах аз. — Голямата ябълка е дръзкият ход. Досега Сога са неуловими, но не и плашливи.

— По-добре е да имаме по един човек на всеки континент — каза Наразаки.

— Аз също бих избрал Ню Йорк — обади се Джордж. — Ако питат мен.

Трима на един.

Наразаки отвори уста да възрази отново, но накрая вдигна ръце.

— Добре. Значи Ню Йорк. Вие сте по-близо до него от мен.

Така че привечер вече летях над полярните води към Сан Франциско. Слънцето се спускаше към хоризонта и турбуленцията подхвърляше самолета.

Планът ни се беше развил още преди края на срещата ни.

Най-малко, въпреки тревогите на Наразаки, аз се бях превърнал в примамка.