Бари Лансет
Антикварят от Японския квартал (52)

51.

Всичко си дойде на мястото. Според съсухрения брокер на власт Сога се занимаваше с два типа работа, бизнес и кариери, като отстраняваше пречките и пред двете. „Гилбърт Туийд“ явно поемаше кариерите — грижеше се високопоставени клечки със заплати от милиони долари да не се плъзнат надолу по стълбицата на успеха или помагаше на амбициозни кариеристи, желаещи да се издигнат по-бързо от обичайното.

Сърцето ми запрепуска от нов приток на адреналин.

— Нода е прав. Трябва да са те. Съвсем нормален офис привлича клиенти към тях. Сога пълни „Гилбърт Туийд“ със законни вербовчици или ловци на глави, после се отдръпва и чака. Деветдесет и пет процента от клиентите им биват поставени на новите постове през обичайните бизнес канали, а хората от Сога на върха на стълбицата подбират обещаващите кандидати и се свързват с тях чрез независим източник извън агенцията.

— Аз бих го направил точно така — съгласи се Наразаки. — Ще хвърля въжето от брега. Ще стоя на безопасно разстояние.

С нарастваща увереност представих два възможни сценария:

— Клиентите не знаят как са научили имената им. Може да е от някой колега, слух или каквото и да било от бранша. Сога премахва пречките отгоре и кариерата тръгва. Сога спъва конкуренцията отдолу или може би запушва устата на някой по-агресивен член на борда и така кариерите и тлъстите заплати се запазват. И в двата случая Сога печелят пари. Клиентът също печели или спестява пари. Създател на крале, унищожител на крале.

И това беше само началото. След като клиентите им натрупваха влияние. Сога вероятно получаваха и бизнес поръчки. Някой се противопоставя на плана на подкрепян от Сога директор за разрастване в Европа, следва обаждане и този някой загива при нещастен случай, докато кара ски. После планът се осъществява, директорът прибира десетки милиони и Сога получава дял. Някой азиатски конгломерат среща съпротива в опита си да придобие австралийска текстилна фирма, следва обаждане и самолетът на директора на фирмата се разбива. Някой амбициозен бизнесмен иска да увеличи дяла си на американския пазар на автомобили, като изкупи проспериращи автокъщи, обажда се на Сога и разширява бизнеса си. Всичко пасваше.

Тору затрака на клавиатурата.

— Ето ги и местата. Офиси в Ню Йорк, Лос Анджелис и Лондон.

Това заля предположенията ми със студена вода.

— Щатите? Не може да бъде. Предприятието е твърде мащабно, за да може да работи в Америка, без някой да забележи.

— Това получавам от два имейла. — Той прочете адресите на глас.

Пристъпих към екрана. Бях очаквал сайт в някой скромен азиатски град. Нещо централно, но в същото време и встрани от оживените пътища. Като Джакарта или Куала Лумпур. Или дори една идея по-нагоре, като Сингапур или Мелбърн. Но не и Лондон и Ню Йорк.

„Не и в моята страна“.

Изглеждаше немислимо някаква банда наемни убийци да действа незабелязано години наред на американска територия. Всъщност невъзможно. С Вътрешна сигурност, ФБР и всички онези сведения, с които биха могли да се сдобият ЦРУ и АНС от външни източници, шансовете бяха невъзможно малки. Но адресите на имейлите говореха друго. И на всичкото отгоре офисите им бяха на Лексингтън авеню в Манхатън и на булевард Уилшър в Лос Анджелис. По-добре от това не можеш да се наместиш.

— Не може да са нашите — казах аз. — Местата са сбъркани. При подобни начинания трябва да стоят скрити и да действат от разстояние.

— Броуди е прав — каза Наразаки. — Много са на показ.

Нода скръсти яките си ръце на гърдите си.

— Те са.

— Това е резултат от бързо търсене в периодичните издания — каза Мари. — „Агенция «Гилбърт Туийд» тихомълком се превръща в сила в международното банкиране“, „Ново постижение на «Гилбърт Туийд» в търсенето на изпълнителни директори“, „Агенция «Гилбърт Туийд» е сред петстотинте най-добри работодатели“.

Тръшнах се в най-близкия стол.

— Цялото висше ръководство. Прекалено публично е. Не ми се връзва.

Джордж погледна статиите.

— Някои от имената са ми познати. Това е основен корпоративен мениджмънт. Шест-седем цифрени заплати. Осем или девет, като добавиш бонуси и дялове от компанията. Един-двама от тях имаха тежки моменти навремето. И станаха сензация, когато отново изплуваха.

Наострих уши. Със съвсем леко променена терминология Джордж току-що бе повторил основното в обяснението на Козава в онзи негов гаден ален салон — шефовете, които се блъснат в стената, биват спасявани от Сога.

Ами ако Сога действаше по различен начин? Ако бяха решили да играят противно на интуицията? Създаването на подобна набиваща се на очи фирма беше много дързък ход. Направо нагъл. Кой би си помислил да ги търси точно там? Кой изобщо би заподозрян нещо? Онази Сога, с която се сблъскахме, беше изключително агресивна.

Заразглеждах идеята от всички възможни страни.

Връзваше се.

Би могло да са те.

Да не забравяме и друго — проследяването на хакера обратно до водещ ловец на глави трудно би могло да бъде някакво съвпадение. „Гилбърт Туийд“ беше твърде добре ситуирана, за да е нещо друго, освен параван за хищниците, които преследвахме. Нода беше прав. Те бяха. Макар да спазваше вековната си стратегия да се придържа към сенките, Сога най-нагло беше изкарала търговската си дейност на светло.

Тору подскочи.

— По дяволите! Появи се церберът им.

Двамата с Нода се спогледахме.

— Какво е това? — попитах аз.

— Системен софтуер. Ще трябва да се омитаме. Искате ли да ги изпържа? Обожавам да пържа подобни системи. Имаме десет секунди.

— Ако се измъкнем сега, те ще разберат ли, че някой е влизал?

— Не. Седем секунди…

— После ще можем ли да се върнем отново?

— Да, естествено… четири… три… две…

— Дърпай щепсела.

— Добре. — Тору натисна един клавиш. Екранът блесна в жълто и угасна. — Измъкнахме се. — Той оклюма. — Издъних се. Още съвсем малко и всичко щеше да е в ръцете ни.

Наразаки го тупна по гърба.

— Не е така, синко. Ти направи улова на деня.

— Тору, по-добре виж това — каза Мари. Неоново оранжев лъч се стрелна през екрана й като метеор на черния фон на небето.

— Какво беше това? — попитах.

— По дяволите! — изруга Тору. — Бинарен преследвач. Ние яхнахме техния сигнал, за да влезем, а те са яхнали нашия навън. Явно са обезвредили ариергарда ни.

— Значи знаят, че някой е влязъл в системата им?

— Да. Съжалявам.

— Но не могат да ни проследят дотук, нали?

— Не. Прекъснах сигнала.

— Така и така ще разберат — каза Нода.

— Как?

— Ще разберат.