Джесика Хол
Изпепеляване (9)

Глава 9

Тери паркира на улицата пред дома на семейство Гембъл. Пред портата стояха на пост двама униформени, а в края на улицата се виждаше полицейски автомобил. Тя погледна часовника си, видя, че минаваше единайсет, и изруга. Не биваше да се преоблича три пъти.

— Заповядай у нас, ще закусим и ще си поговорим — промърмори тя с фалцет, като свали каската и я закопча към задната облегалка на мотора. — Ще бъде готино.

Единият от униформените й кимна, когато тя се доближи до портата.

— Добро утро, детектив.

Тя провери името на значката му.

— Полицай Шуиндър. — Изчака, но той не каза нищо и не направи опит да я спре. — Познавате ли ме?

— Имате ли карта American Express? — пошегува се полицаят. Когато тя не се засмя, той кимна към другия полицай, който пишеше нещо на клипборда. — Беше ни казано, че ще се отбиете в къщата, детектив. Очакват ви.

— Но в действителност вие не знаете дали съм детектив или дегизиран убиец, нали? — Прииска й се да го цапардоса. — Не ми пука дали името на Дядо Коледа присъства в списъка на одобрените посетители. Когато се появи дебел старец с брада и червен костюм, ти си длъжен да провериш документите му за самоличност.

Смутен, той взе портфейла й и провери значката и разрешителното й.

— Съжалявам, госпожо.

— Опичай си акъла. — Тя продължи към портата. — И не ме наричай госпожо.

Имението на Гембъл бе едно от най-старите и най-изисканите в Гардън Дистрикт. Джей Ди й бе казвал, че къщата е построена от най-известния архитект в Ню Орлиънс през деветнадесети век, но тя не можеше да си спомни подробности. Корт веднъж я скастри по този въпрос, но за Тери къщата беше място за спане и преобличане.

Стройна чернокожа жена в сива рокля й отвори вратата и се усмихна.

— Добро утро, детектив Винсънт.

— Ще проверим колко е добро, госпожо Уолъс. — Тери направи физиономия. — Поканиха ме на брънч. Можеш да спестиш страданията на госпожа Гембъл и да ми постелеш една кърпа под масата в трапезарията.

— Убедена съм, че няма да е необходимо — каза Мей, като я въведе в къщата. После добави по-тихо: — Килимът е със специално покритие срещу петна.

Тери се засмя.

— Добре. — Тя постави ръка върху рамото на икономката. — Мей, може ли да ти задам няколко въпроса?

— Разбира се.

— Корт се премести тук през декември, нали? — Когато Мей кимна, тя попита: — Да е идвал някой непознат и по-особен човек да го види, откакто живее при техните?

Мей се намръщи.

— Не знам какво имате предвид под „особен“.

— Някой, който ти и семейство Гембъл не познавате лично? — Икономката поклати глава. — А обаждания по телефона? Странни обаждания посред нощ или проверки дали Корт е у дома? Да са ти мълчали и затваряли телефона?

— Евън се обади в два часа през нощта да съобщи за раждането на Джейми — каза Мей, — но не е имало други необичайни разговори. Това има ли връзка със залавянето на онзи убиец, който отправя такива ужасни заплахи срещу господин Кортланд?

— Да. — Това отчасти бе вярно. — Корт сигурно ти е казал вече, но трябва да бъдеш много внимателна с телефона и случайните посетители, докато не арестуваме убиеца.

— Добре. — Икономката се усмихна. — Радвам се, че вие ще се грижите за него, детектив.

Ех, само ако Мей знаеше.

— Просто си върша работата.

Когато Тери влезе в трапезарията, бащата на Корт стана и я целуна по двете бузи.

— Изглеждаш уморена. И отслабнала.

— Защото съм уморена и отслабнала. — Тери се усмихна учтиво на Елизабет. — Добро утро, госпожо Гембъл.

— Тери, колко хубаво, че се съгласи да дойдеш предвид краткото предизвестие. — Елизабет посочи празния стол срещу себе си. — Заповядай.

— Благодаря! — Веднъж беше гостувала на парти в дома на Гембъл и няколко пъти бе хапвала в ресторанта на Луи „Круи на Луи“, но никога не беше сядала на една маса с Елизабет. Джей Ди я бе канил на вечеря със семейството много пъти, но Тери винаги бе намирала извинение, за да се измъкне.

Харесваше Луи, а Джей Ди беше най-добрият й приятел, но майката на Корт, както и самият Корт, я изнервяха.

Тери седна на масата и забеляза допълнителното празно място до нейното. Беше за предпочитане, вместо да се опитва да отгатне за какво служат всичките тези вилици.

— Комисарят тук ли е?

— Говори по телефона в кабинета си, както винаги. — Луи напълни огромна чаша с портокалов сок и го постави до ръката й. — Обичаш палачинки, нали? Направих четири вида: с наденица, с аспержи, с шунка и с кашкавал. Подгрях ги специално за теб.

Което я подсети. Тери погледна Елизабет от другата страна на масата.

— Съжалявам, че закъснях. Попаднах в някакво ши… шеметно задръстване. — Майката на Корт не отговори, така че Тери погледна към Мей, която стоеше в очакване да я обслужи. — Знаете ли, сутрин обикновено изпивам само чаша кафе. И ме държи до обяд.

— Това е брънч. Половин обяд. — Луи взе платото от Мей и надипли четири огромни палачинки в чинията й. — Да ти е сладко.

— Мили Боже! — Тери огледа грамадата. — Луи, изглеждат чудесно, но аз съм кльощава, а не куха.

— След като си похапнеш, вече няма да си кльощава. Елизабет, вие си поговорете, докато аз отида да отрежа телефона в стаята на сина ни. — С тези думи Луи ги остави.

Тери отпи от портокаловия сок, преди да забележи ленената салфетка, сгъната като цвете до чинията й. Кореспондираше със свежите цветя в центъра на масата, точно между нея й майката на Корт, така че май трябваше да я използва.

— Толкова се радвам да те видя, Тери — каза Елизабет.

— Така ли? Аз също се радвам — излъга тя.

— Не мога да си спомня кога за последен път сме имали възможност да побъбрим.

— Абе, отдавна беше. — Да си побъбрят? Двете? Никога в тоя живот, госпожо. Сега какво се очакваше да отговори. — Имате ли новини от Джей Ди и Сейбъл, госпожо Гембъл?

— Жан-Делано се обади миналата седмица, преди двамата с Изабел да поемат на някакъв круиз около островите. Прекарват си прекрасно. — Усмивката на Елизабет угасна. — Не знам как ще му кажа за Ашли.

— Аз не бих навлизала в твърде много подробности. Беше достатъчно ужасно. — Тя взе една вилица, после забеляза, че не беше със същия размер като тази на Елизабет и я върна.

— Това, което показаха по новините, беше потресаващо. Въртяха кадрите по всички станции. — Елизабет потръпна като истинска дама.

— Журналистите по принцип са шайка лешояди. — Колко мило, че майката на Корт полагаше усилия да бъде любезна. През повечето време Тери смяташе, че не би могла да разговаря открито с нея, но пък и никога не се беше опитвала. — Добре, че успяха да измъкнат трупа, преди пресата да се появи. Иначе репортерите щяха да заснемат всичко. — Уха, добре се накисна, Тери. Сега защо не вземеш да опишеш подробно състоянието на телесните останки?

По-възрастната дама остави чашата си с кафе.

— Да, представям си. Как напредва разследването?

— Скъсваме си гъ… задниците. — Тя бе намерила подходящата вилица и я използва, за да отреже едно крайче от първата палачинка. — Съжалявам за израза.

Елизабет прочисти гърлото си.

— Кметът Жарден изглежда е приел случая присърце и се ангажира да предоставя помощ на разследването.

— Не вярвайте на всичко, което виждате по телевизията, кметът е идиот. Прецака разследванията на цял куп колеги, като сформира тая група за връзки с обществеността. Но все пак има няколко добри следователи извън нея и хората лека-полека се захващат за работа. — Тери плъзна парчето ефирна палачинка в устата си, преди да добави: — Ще го сбараме тоя кучи син… ъ-ъ, подпалвач, госпожо Гембъл.

— Разбирам. — Елизабет се облегна назад в стола си. — Кортланд ни каза, че известно време ще играеш ролята на негова годеница, за да не пострадат други жени.

— Това е идеята. — Тери отпи няколко глътки сок и облиза една капка, която потече по долната й устна. — Не знам как ще потръгне тая работа. — Всъщност знаеше, но изразът „пълно осиране“ й се стори някак неподходящ за Елизабет Гембъл, дори когато се опитваше да се държиш приятелски и откровено.

— Разбираш ли какво би се очаквало от една годеница на Кортланд?

— Искате да кажете да се държа като светска мадама? Опитах се да го обясня на шефа ми, но той ме отряза. — Тя сви рамене и налапа още едно парче палачинка. — Абе, ще се пробвам, пък ще видим какво ще излезе. Макар че честно казано, аз не съм обличала рокля, откакто мама ми уши една за дипломирането в гимназията. Беше розова, с дантелки. — Понечи да изпръхти просташки, за да опише по-цветисто гнусотата на ситуацията, но се възпря навреме. — Съжалявам. Мразя рокли и ненавиждам розово.

— Това се вижда. Може ли да бъда откровена с теб, Тери? — Когато тя кимна, Елизабет продължи: — Не искам да изглеждам прекалено критична, но в тази ситуация със сина ми, твоите маниери са причина за сериозно безпокойство.

Тери се намръщи.

— Какво не им е наред на моите маниери?

— Ами, ти изобщо нямаш такива.

— Да не съм забравила да кажа „моля“ и „благодаря“, а? — Понякога й се случваше да забрави и Жанин често я гълчеше за това.

— Проблемът не е в изразите, скъпа. Тоест, не само. — Елизабет посочи ленената салфетка. — Например, етикетът изисква да разстелеш салфетката в скута си, преди да започнеш да се храниш и пиеш.

— О, съжалявам. — Тери грабна салфетката и след като разгада как да я разгъне, я просна в скута си. После направи гримаса. — Това не го знаех.

— Да. Предположих. По същия начин не знаеш коя вилица за какво се използва. Винаги се започва от най-голямата, която е най-близо до лявата ти ръка.

Ами че това беше точно онази, дето я беше хванала най-напред.

— Добре.

— Също така, ако се налага да издадеш звук, за да опишеш усещанията си, желателно е да не имитираш метеоризъм. Не и докато другите хора се хранят. Ще им се догади.

— Вярно. — Тери изскърца със зъбите си. — Има ли още?

— Пак казвам, не искам да бъда прекалено критична…

— Стигнахме дотук, а аз все още не съм налетяла на бой. — Тери сви устни. — Кажете си всичко, госпожо Гембъл.

— Хм, ругаеш като тираджия дори при обикновен разговор и обсъждаш теми, напълно неподходящи за масата.

— Като например за трупове.

— Да. — Елизабет я удостои с изстрадала усмивка. — Сквернословията са най-обидни. Осъзнавам, че полицейските служители са изложени на голям стрес и постоянно чуват подобни изрази, но в обществото не използваме подобен език.

— По дяволите. Искам да кажа, да. Добре.

— Дамите изобщо не си служат с такива изрази.

— Ще си меря приказките. — Тери се стегна.

— Подобно на другите хора и ти почти винаги говориш с пълна с храна уста. В изискана компания, човек или дъвче и преглъща, или говори. Никога не прави двете неща едновременно. — Елизабет я погледна съсредоточено. — Външният ти вид напълно съответства на твоите маниери на масата.

Тери щателно провери блузата си, преди да я облече сутринта. Е, беше малко намачкана, както всичките й блузи, но миришеше на чисто. Сега едва устоя на изкушението да я подуши за по-сигурно.

— Ще си взема по-свестни дрехи. — Когато изражението на Елизабет не се промени, тя добави: — И ютия.

— Дрехите не са единственият проблем. — Елегантната ръка отново описа неясно движение. — Кога за последно си използвала четката за коса и си оправяла веждите си? Слагаш ли си червило? Притежаваш ли поне един парфюм?

— Уф, косата ми винаги е разчорлена от каската. Не слагам грим или парфюм. — Тя докосна челото си. — Че защо ми е да си скубя веждите?

— Нямах предвид да ги оскубеш, а да ги оформиш. — Елизабет вдиша и издиша дълбоко. — Точно това имам предвид. Ти си толкова боса, че не знаеш къде бъркаш.

— Мога да се науча. — Тери си представи как хората щяха да се присмиват на Корт заради някоя простотия, която тя би направила на публично място. Нямаше да допусне това да се случи.

— Това е твърде много, за да се усвои за толкова кратко време. — Майката на Корт се усмихна отново. — Може би някой друг би могъл да поеме мисията.

Разбирай, всяка друга жена, освен Тери.

— Хубаво, ще си запиша час в козметичен салон — заяви мрачно Тери. — Там ще ме наклепат с козметика и ще ми оскубят веждите. Какво друго ми трябва?

— Не е толкова лесно да се опише — каза Елизабет. — Креолските момичета са много изтънчени млади дами. Възпитани са да знаят как да се изразяват и на какви теми да разговарят. Това се превръща в естествен елемент от характера им.

На Тери това никак не й хареса.

— Докато кейджун момичетата трябва да си знаят мястото и да си стоят край блатата.

— Навремето мислех точно така, но снаха ми промени мнението ми. — Поглед на съчувствие замени възмущението върху лицето на възрастната жена. — Съжалявам, че ти казах всички тези неща. Известно ми е, че си отличен детектив. Джей Ди се гордее, че си негов партньор в службата и винаги говори прекрасни неща за теб.

Много мило, че го казваше, но Тери ясно долови недоизказаното. Ти си страхотно ченге, добро приятелче, но като жена си пълна скръб. Същото мнение споделяше Корт, с изключение на неконтролируемия нагон за секс върху копирната машина.

Беше безнадеждно.

— Извини ме, ще отида да видя защо се забавиха Кортланд и Луи. — Елизабет напусна трапезарията.

 

 

— Доктор Хюит, от съдебна медицина току-що се обадиха с резултати от анализа на двете бучки разтопен метал, намерени в автомобила на Бушар — съобщи Лорънс от вратата. — Чисто 24-каратово злато.

— Моля те, обади се в БОП и съобщи това на Руел вместо мен — рече Грей, без да вдига поглед от доклада от токсикологията. Резултатите от лабораторните изследвания бяха пръснати по цялото бюро като части от пъзел, но колкото ида се опитваше, той не можеше да го нареди. Единственият сигурен резултат беше главоболието.

— Е, докторе, завършиха всички стоматологични сравнения, но все още не можем да установим причината за смъртта на Джейн Доу номер четири. — Неговият техник му донесе досието на жертвата. — Джен изчаква, за да напише смъртния акт.

Лабораторните фишове, които го озадачаваха, принадлежаха именно на Джейн Доу номер четири.

— Кажи й, че ще трябва да изчака. — Грей стана, мина покрай Лорънс и влезе в голямата обща стая. — Не съм приключил с останките и все още се опитваме да я идентифицираме.

Лорънс закрачи след него.

— Но, докторе, според мен причината за смъртта е съвсем очевидна. — Когато Грей го погледна, той направи гримаса. — Искам да кажа, достатъчно е да я погледне човек и разбира, че е изгоряла.

— Никога не прави предположения въз основа на външния вид. — Грей си сложи престижа и ръкавици, преди да премести тленните останки на Джейн Доу номер четири от отделението за съхранение и да ги положи върху масата за оглед. — Особено когато имаш изгорели тела. Пожарите са идеалното средство за унищожаване на доказателства.

— Доказателства за какво?

— За истинската причина за смъртта. — Грей взе една игла за биопсия и я плъзна в най-слабо обгарялата част на торса, в участъка между третото и четвъртото ребро. Той взе внимателно проби от кръв, тъкан и течност, които прехвърли в стерилен контейнер. След това се зае да търси косъм. — Рийз изпрати резултатите от изследванията, според които кръвта й е пълен кошмар. Ниски нива на червени кръвни телца и почти нулев брой бели кръвни клетки. Плюс най-малко две сериозни бактериални инфекции.

— Левкемия?

— Няма абнормени левкоцити. Нито един признак за заболяване на кръвта. — Той постави етикети върху контейнерите с пробите. — От друга страна, pH-анализът показва високо ниво на неидентифициран алкалоид.

— Да не е отрова? — попита Лорънс.

— Повечето отрови имат високо киселинно и алкално pH, така че не е изключено. — Но кръвните проби не съответстваха на профила на класическата жертва на отравяне, а натрупването на несъответствия започваше да изнервя Грей.

— Ако убиецът я е отровил, може да е запалил пожара в бара, за да унищожи тялото. — Сега помощникът, който беше голям фен на мистериите, прозвуча развълнуван.

Записът на гласа на убиеца отекна в главата на Грей.

— Не, почти сме сигурни, че той е имал друг мотив. — Въпреки че не харесваше особено Гембъл, все пак беше невъзможно да не съжалява горкия нещастник. — Отивам да говоря с Рийз. Ти брани крепостта.

Грей отнесе пробата в лабораторията. Когато постъпи на работа като съдебен патолог, той настоя за закупуване на модерни аналитични системи и набави оборудване за измерване на атомна абсорбция, газова хроматография и масова спектрофотометрия, включително неговото „съкровище“ — прототипен свръхчувствителен хроматограф за анализ на течности.

Директорът вдигна шум до небето, когато Глей се отърва от договорите с разни лаборатории, използвани допреди закупуването на оборудването. Спестените средства за външни услуги покриха цената на оборудването за шест месеца.

Грей лично избра шефа на лабораторията Рийз Арсеньо заради неговия опит с новото оборудване. Химикът беше най-добрият играч на скуош, който някога бе срещал на корта, и му помагаше да поддържа добра форма. Двамата мъже играеха рано сутрин два пъти седмично.

— Рийз? — Лабораторията беше празна, с изключение на бръмченето на центрофугата. — Къде си?

Рийз се появи от задната стая. Висок колкото Грей, но по-слаб, той бе наследил рижата коса на своите шотландски предци, като я носеше на опашка, в допълнение с гъста брада и мустаци. Ръкавите му бяха запретнати, показвайки до половина две черни татуировки на дракони близнаци от вътрешната страна на ръцете му.

— Ти ли грачиш?

Грей му подаде стъкленицата за биопсия.

— Повтори анализа или ми кажи защо една жена, която наближава трийсетте, с достатъчно алкалоид в кръвта, за да убие кон, загива при пожар.

— Със сигурност не е лош късмет. — Рийз прочете името, което Грей бе написал върху етикета на контейнера. — Джейн Доу номер четири, да, спомням си. За кога ти трябва анализът?

— За вчера — каза Грей намръщено. — Ти ли зареди първия анализ?

— Паула го зареди. Но ме помоли да погледна пробите — каза той, имайки предвид една от своите лаборантки. — Никога не бе виждала такива резултати, нито пък аз. Мога да ти кажа, че независимо какъв е бил този алкалоид, той присъства в кръвта, тъканите и костите. Но няма следа от него в космените фоликули.

— Така че тя не е била отровена бавно. — В такива случаи следи от отровата почти винаги се появяваха и в косата.

— Казваш, че е наближавала трийсетте? — Когато Грей кимна, той подсвирна. — Тя има адски високи хормонални нива. Виждал съм такива стойности само при някои заболявания на ендокринната система и при жени на 50-60-годишна възраст на естрогенна терапия.

Главоболието на Грей се усили.

— Ако е била отровена с алкалоид, какви симптоми би имала?

— Очевидните — постоянно гадене, повръщане с кръв. Алкалоидните отрови корозират стомашно-чревния тракт и лигавиците. — Рийз остави настрани стъкленицата. — Забеляза ли афти в устата?

Грей се замисли за миг.

— Мембраните бяха доста обгорели, но открих две язвички от вътрешната страна на устните й. Зъбите й също бяха грапави отвътре.

— Доста типични признаци за отравяне — каза Рийз. — Стомашната киселина разяжда устата.

Грей въздъхна.

— Не знам. Тялото носи признаци на продължително недохранване, така че може да е страдала от булимия.

— Е, нали видя кръвната й картина. Но не обяснява хормоналните нива. — Той се почеса по брадата. — А органите в какво състояние са?

— Все още не съм я срязал. Тя беше една от жертвите на пожара в бара и се надявах първо да я идентифицираме. — Грей присви очи. — Какво имаш предвид за органите?

— Мисля си, че трябва да пусна тези проби в хроматографа и да изолирам алкалоида, преди да я срежеш — изрече Рийз. — Ще бъда готов след два часа. Ако междувременно успееш да я идентифицираш, чуй се със семейния лекар и го попитай дали се е оплаквала от някакви алергии или грип. Често случаите на отравяне се диагностицират погрешно като алергии. И се чуй с гинеколога й, ако има такъв. Възможно е да се касае за преждевременна менопауза.

— Ще се отбия в отдел „Безследно изчезнали лица“. Обади ми се веднага щом имаш резултати. — Грей се отправи към кабинета си, но спря да прибере останките на Джейн Доу номер четири.

Когато неговият инструктор за първи път изнесе количка с мъртво тяло, на Грей не му прилоша както на останалите стажанти. Само почувства неизмерима жалост и яростно желание да защити трупа от всички злини. Смъртта не оставяше никакво достойнство зад себе си и като патолог, той единствено можеше да се погрижи.

Единственият жест на уважение, който можеше да засвидетелства на тази Джейн, беше да открие коя е тя, защо е загубила живота си и ако някой друг беше отговорен за нейната смърт, да се постарае той да бъде наказан.

— Ще открия отговорите, моя прекрасна лейди — обеща той и затвори стоманената врата на хладилното отделение, където почиваше тя. — Заклевам се.

 

 

Корт завърши разговора си със Сади, която все още беше потресена, но настояваше, че е по-добре да идва на работа, и чу родителите си, които спореха приглушено в коридора пред кабинета му. Вероятно за Тери, чийто мотоциклет той бе чул да пристига преди двадесет минути. Мина му през ума да завърти топката на вратата, но Луи щеше да тропа по нея, докато не излезе и колкото да му се искаше да избяга от Тери, оставяйки я в лапите на родителите си, подобно деяние се квалифицираше като жестоко и необичайно наказание. Наистина трябваше да си намери собствено жилище в най-скоро време, рече си Корт, като тръгна към тях.

— Рефер трябва ли ви?

— Майка ти пак яхна метлата. — Луи метна страшен поглед на жена си. — Но язди с дамско седло, като истинска дама.

— Докато баща ти се прави на задник. — Елизабет кръстоса ръце. — С голям успех, както обикновено.

— Тя е добра жена, Елизабет. — Луи размаха пръст срещу нея. — Ти отказваш да видиш това.

— Първо ми докажи, че тя изобщо е жена — изсумтя Елизабет.

— Ясно, Тери е тук — обади се Корт.

— Да, тук е. Ако искаш да разговаряш с нея, просто следвай шума от мляскане. Аз ще се обадя на родителите на Ашли да разбера в колко часа е панихидата. — Майка му се отдалечи с бойна крачка.

Корт видя погледа в очите на баща си.

— Съветвам те да не дразниш пак мама. При последната свада за малко да се разведе с теб.

— Че то е така, откакто се срещнахме. — Луи направи груб жест. — Ела… Тя много огорчи Тери.

— Как така? — попита Корт и последва баща си.

— Уж се опитваше да й бъде полезна, а нали знаеш как се държи майка ти в такива случаи. На горката Терез ще й трябва транквилант. На мен също. — Луи почти се блъсна в предмета на техния разговор, който ги пресрещна на вратата на трапезарията. — Ах, cherie, ето къде си била!

Корт обхвана смачкания й вид с един поглед. Това отчасти обясняваше защо беше толкова разстроена майка му.

— Детектив.

— Комисар.

Луи забеляза ключовете в ръката й, след това погледна към масата.

— Не можеш да си тръгнеш. Не си изяла палачинките си.

— Това щеше да ми отнеме най-малко месец. — Тери го озари с крива усмивка, преди да погледне към Корт. — Комисар, би ли предал на майка си, че оценявам съветите й? Ще ги използвам, за да убедя моя началник Руел да намери възможно най-скоро някой друг за мисията.

Корт долови поражението в гласа й и това го вбеси.

— Няма да е необходимо.

— Майка ти го каза. — Тери вдигна ръка и я спусна отново. — Виж, тя разбира от светски мадами и ми припомни, че аз съм пълен профан. Дай да сложим край на тая история, преди да са ни изтъпанили в някое гнусно телевизионно риалити шоу.

— Майка ми греши.

Изражението на Тери се промени от изненада на предпазливост.

— Сега пък защо изведнъж взе да ме четкаш?

— Защото ако не го направи, аз лично ще го изхвърля от вкъщи — заяви Луи и я прегърна през раменете. — Разбира се, че можеш да се справиш с това, cherie. Трябва ти само ментор, това е всичко.

— Ментор? — Тя прокара ръка през косата си. — Не мисля, че има учители за такива неща.

Корт видя как на лицето на баща му изгря широка усмивка.

— Има, разбира се.