Джесика Хол
Изпепеляване (17)

Глава 17

— Изморих се да чакам, Гембъл — процеди Франк Белафини по телефона в офиса на Луи. — И не ми е приятно оня съдебен доктор да идва в моя клуб и да ме притеснява.

Корт прокара ръка през косата си.

— Намери си някакво друго занимание, вместо да ми звъниш, Белафини. Това е непродуктивно и скучно, пък и аз не съм ти подчинен.

— Съжалявам, че не съм достатъчно забавен за твоя вкус — отвърна Белафини. — Може би трябва да ти изпратя двама от хората ми да те развеселят.

— Пращай ги, и без това не съм ходил на фитнес тази седмица.

— Слушай, можем да си чешем езиците цяла нощ, Гембъл, но това само ще влоши положението. — Белафини смени това. — Ти знаеш къде е този Саймън и ще ми кажеш. Сега.

— Дъглас Саймън е издирван за разпит — каза Корт. — Нямаме никакви доказателства, че той е подпалил пожарите, и не знам къде се намира.

— Намира се в телевизията, по дяволите. И разправя на всички какъв долен негодник си ти. — Белафини издиша шумно. — Сега хората си мислят, че работиш за мен.

— Ти много добре знаеш, че не аз поръчвам пожарите и че не работя за теб.

— Недей да изгаряш мостовете, Гембъл. Твоите родители си прекарват добре тази вечер, нали? И аз искам да е така. Само да не им е за последен път.

— Върви по дяволите!

Той затръшна телефона.

— От колко време те заплашва Франк Белафини? — попита Тери зад него.

Той се обърна бавно.

— От толкова дълго, колкото ти ме разследваш по поръчение на Руел.

— Добър отговор. — Тя се доближи полека до бюрото на баща му и взе една стара сребърна солница, която Луи използваше като преспапие. — Май и двамата крием много тайни.

— Не и след тази вечер. — Той посегна към малкия черно-бял телевизор, който Луи държеше в офиса и го превключил на Канал 8. На екрана се появи Патриша Браун в някаква заседателна зала, седнала срещу Дъглас Саймън. — Това ще ми коства уволнение още утре сутрин.

Тери се пресегна и изключи телевизора.

— Трябва да знам всичко. Кажи ми.

И Корт й разказа. Разказа й за заплахите на Белафини, как Хюит му бе казал за нейното разследване и за намерението на Руел да го съсипе.

— Говорих с един приятел във Вашингтон. Белафини е убил партньора на Руел навремето, когато той е работил за Бюрото. Всъщност той иска да спипа Белафини, а не мен. Но явно смята, че може да ме използва, за да се добере до Франк.

— Някой подава на Руел невярна информация, с цел да те погуби. Има фалшив депозит от петдесет бона по твоята спестовна сметка, както и фалшиво показание, че си се срещал с Франк в неговия клуб в центъра. Само дето пликът със сумата не е надписан на ръка и липсват пръстови отпечатъци.

— Това не означава нищо.

— Ти винаги ли отпечатваш данните върху пликовете с депозит и винаги ли носиш ръкавици, когато ги пускаш в банката? — контрира Тери. — Свидетелят, който твърди, че те е виждал заедно с Франк, е напуснал Щатите и се е преместил да живее в Италия още на следващия ден, след като е информирал Руел за срещата.

— Много удобно. Петдесет хиляди долара са джобни пари за Белафини, а той и друг път е изпращал свои служители в Италия, за да ги скрие. Белафини си играе с Руел.

Между веждите на Тери се появи една отвесна черта.

— Защо?

— Не знам. Той има средства, но това започна още преди пожара в „Маскърс“, нали? Така че няма мотив. — Той седна на стола на баща си, облегна глава назад и затвори очи.

— И така, какво ще правим?

— Нищо няма да правим. Трябва да се концентрирам върху това да защитя този идиот Саймън и родителите ми. — Той я погледна. — Трябва да се оттеглиш от случая.

— Руел няма да ме пусне.

Корт изпита леко дивашкото удовлетворение да знае, че дори той да затънеше, би могъл да предпази поне нея.

— Руел няма да има думата, Жарден ми обеща това.

— Значи си поискал услуга от кмета?

— Той ми дължи няколко. Това е единственият начин да се измъкнем, преди да унищожиш кариерата си, заедно с моята собствена. — Той вдигна телефона. — Пелерин ще ми помогне, той не обича Руел.

Тери издърпа слушалката от ръката му и я затръшна.

— Не.

— Не мога да направя нищо друго за теб. — Той посегна отново към телефона.

Тери сложи ръка върху слушалката.

— Не ме интересува. Няма да се оттегля от случая. Доказателствата на Руел срещу теб ще отпаднат. Просто ми трябва малко време.

Безусловната й вяра в него го сграбчи за гърлото.

— Няма да допусна да те завлека на дъното заедно с мен.

Тя размаха ръка пред лицето си.

— Ехо, това е мое решение, а не твое. Освен това, ти си пожарникар. Аз съм ченге. Остави криминалното разследване на мен.

— Ако разсъждаваше като ченге, щеше да докладваш на Руел за дочутия разговор между мен и Белафини. — Той щеше да каже повече, но видя майка си да отваря врата. — Тери…

— Млъкни! — Тя сложи ръце на ханша си. — Ти май не схващаш, нали? Не ми пука за глупавите доказателства на Руел срещу теб. Не ме интересува какво говорят Саймън или Патриша Браун по телевизията. — Тя размаха ръка. — Дори да бях влязла тук и да те бях видяла да взимаш пачка стотачки от Франк Белафини, пак нямаше да повярвам, че си корумпиран.

Дотук с неведението на майка му.

— Защо?

Тя изфуча ядосано.

— Защото вярвам в теб, нищо че си инатлив, твърдоглав идиот! Наистина му вярваше. Виждаше се в блясъка на очите й, звънтеше в трепета на гласа й. Изведнъж Корт се изпълни с неподозирана сила.

— Благодаря ти. — Той погледна през рамо. — Майко, Тери и аз имаме нужда от малко време.

— Разбирам. — Елизабет се усмихна, когато Тери се обърна слисана.

— Баща ти покани персонала да хапне заедно с гостите, но ако сте гладни, знаете къде да нападнете. — На Тери каза: — Много се радвам, че си на страната на сина ми. — Тя се оттегли и затвори вратата.

— Страхотно! — Тери потърка врата си. — Сега забъркахме и мама.

— Тя няма да се намеси. Майка ми умее да чака сгодния момент.

— И така, каква е следващата ни стъпка?

Корт нямаше какво да направи за Руел или Белафини тази вечер, пък и нямаше смисъл да се връща на вечерята, за да се излага повторно на хорското презрение и порицание. Беше сам с Тери и все още изпитваше сладостна божи от еротичната прегръдка в апартамента й.

Той стана, заобиколи бюрото и я хвана за ръката.

— Ела, гладен съм.

— Трябва да разработим стратегия за справяне с Руел — каза тя и тръгна след него. — Мога да поразпитам моите уши в подземния свят и да видя дали някой от тях не е дочул нещичко за Франк. Нищо чудно да направим обрат в ситуацията и да изритаме Руел на опашката за социални помощи.

Корт погледна към източния килер и се усмихна лекичко.

— Утре. — Той отвори вратата и я въведе вътре.

— Не мога да хапна нищо сега, прекалено разстроена съм. — Тери хлъцна, когато той включи осветлението и затвори вратата. — Чакай, излъгах те.

Персоналът използваше източния килер главно за съхраняване на продуктите за изключителните десерти на Луи, както и готовите деликатеси, които можеха да бъдат сервирани в продължение на няколко дни. Корт си припомни собствената си реакция като момче, когато се промъкваше в килера и тършуваше по рафтовете, отрупани с невероятно вкусните френски десерти.

През летните месеци, обаче, майсторът на десерти приготвяше стотици sotelties, скулптури от захар и шоколад в най-различни чудновати форми. Имаше кошници от захарен памук, пълни с цветя от кристализирана захар, шоколадови мишки в реален ръст гризяха парчета истинско сирене, а миниатюрни колибри от цветен марципан кръжаха над препечени кокосови гнезда. Sotelties бяха една от причините летните туристи да се тълпят в „Круи на Луи“ всяка година, защото те не само че можеха да се ядат, но и можеха да се опаковат и отнесат вкъщи.

— Ще ме заключиш ли тук за няколко часа следващия път, когато ме налегне ПМС? — попита го Тери.

Корт се обърна и заключи вратата.

— Защо да чакаме?

— Толкова са красиви. — Тя се откъсна от него и се захласна по рафтовете, пълни с деца от марципан, които правеха снежни ангели в тави от бял шоколад. — Как можеш да изядеш нещо толкова красиво? — Тя се изправи. — Уф, това излезе малко двусмислено.

Тя можеше да го язди като жребец насред оживената магистрала, но се смути от тези невинни думи.

— Желаеш го повече, отколкото искаш да го гледаш — рече Корт и посегна към едно обикновено бяло ястие от горния рафт. — Имаш чувството, че ще полудееш, ако не го вкусиш и тогава разбираш, че ще полудееш, ако не му се наситиш. — Той протегна ръка. — Ела тук и ще ти покажа.

Тери погледна заключената врата.

— Казах ти, че не съм гладна.

— Ще огладнееш. — Той остави чинията на малката помощна масичка и пристъпи към нея. — Не се страхувай от мен, Терез.

— Хей, ти ми отказа секс преди два часа, не аз. — Тя се устреми към прегръдката му. — Та, какво смяташ да правиш с… — Тя се огледа наоколо. — О, Боже, това не е честно.

— Това е само крем брюле. — Той прокара върха на пръста си по деколтето на корсажа, оформен като сърце. — Баща ми те е гощавал с крем брюле и друг път, нали?

— О, да. Това е една от причините някога да се изкуша да разруша брака на родителите ти. — Тя потръпна, когато той плъзна ръката си нагоре по линията на шията й. — А, ти какво имаш предвид?

— Искам нещо сладко. — Той се наведе и я целуна лекичко по устните. — Сладко, меко и много вкусно.

Тери се изкиска неуверено.

— Тогава не искаш мен.

— Грешиш. — Корт бръкна с пръст в купичката, разпука коричката от карамелизирана захар и загреба малко жълт крем. Поднесе го към устата й, но когато Тери разтвори устни, той плъзна пръст по долната й устна. — Това не е за теб. — Той облиза следата от крем. — Ти не си гладна.

Тя се стегна и потръпна. Той положи ръка върху тила й и я целуна бавно и дълбоко. Когато Корт отлепи устни, тя отвори замаяна очи.

— Направи го отново.

— Имай търпение. Представянето е толкова важно, колкото и продуктите. — Корт нарисува сърце от крем брюле върху откритата част от деколтето й и го облиза с език. Предницата на роклята се придържаше от две тънички презрамки, които се смъкнаха лесно. Този път Тери не носеше сутиен, така че нямаше нищо, което да удържи устата му далеч от гърдите й.

Корт я вдигна, целуна я по шията, преди да я положи върху масата и да вдигне нагоре полата й. Тери носеше бежови чорапи и колан с жартиери и бикини в същия цвят.

— Контрастиращите текстури също са от съществено значение.

— Така ли?

Той смъкна бикините и я погледна. Тя имаше мажа мида, а триъгълникът тъмни къдрици беше изящно оформен благодарение на болезнените козметични процедури на Андре. Прииска му да види как изглежда тя, когато той проникваше в нея. Той потопи пръсти в крема и доближи между краката й, без да откъсва поглед от лицето й, докато разнасяше внимателно хладния яйчен крем между нейните горещи разцъфнали гънки.

После добави още малко, като напълно покри клитора. Тери пое рязко дъх.

— Ти си гениално лош и безмилостен. Точно затова те харесвам.

— Радвам се. — Корт се смъкна на колене между бедрата й и огледа творението си. — Как можеш да изядеш нещо толкова прекрасно…

Без да бърза, той облиза брюлето до последната капчица, под съпровода на нейните два оргазма. Едва тогава се отдръпна назад и погледна нагоре към нея.

Тери бе задъхана и разтреперана от силата на последния си оргазъм, вдигна ръка, сякаш да го спре. Пръстите й бяха покрити с жълт крем.

— Сега е мой ред.

 

 

Вмъкването в ресторанта на Луи Гембъл се оказа малко по-трудно от убийството надве от жените, които бе обичал синът му. Трябва да избягва медиите, пък и някои от гостите криеха риск от нежелано разпознаване. Все пак, той прояви търпение и изчака да настъпи подходящия момент, когато намалиха осветлението и започна благотворителния търг. Тогава той се промъкна в сенките, търсейки своята нова цел.

Не, цел не е подходящата дума. Тя беше прекрасният плод на лозата на любовта, зрял и готов да бъде откъснат.

Проследи от микробуса влизането на Гембъл и огледа внимателно прекрасната брюнетка, която го придружаваше. Стори му се ужасно позната, но все пак я видя само в гръб. Сега Гембъл и новата му приятелка не се виждаха никакви.

Това го вбеси до ярост, но когато един от гостите го обърка със сервитьор и му поръча бутилка шампанско, той се принуди да се върне в микробуса.

Беше планирал внимателно третия урок за Гембъл, но би го отложил, за да изгори брюнетката. Сега трябваше да я остави четвърта или пета. Зависи колко успешна щеше да се окаже тази нощ.

Вътре в микробуса, той постави в плейъра едно копие от предупреждението към Гембъл и се заслуша в собствения си глас. Използването на синтезатор беше неприятна необходимост, но като се изключи фалшивия глас, като цяло му харесваше да се слуша.

Полицията не трябваше да лъже, че касетката с предупреждението към Гембъл е била унищожена от огъня.

Той беше толкова признателен на Патриша Браун, че извади истината наяве и интервюира Дъглас Саймън. Сгряваше му сърцето да знае, че той не беше единственият, който виждаше Гембъл в истинската му светлина. Тази жена напълно промени мнението му за частните телевизии.

Тих стон достигнало ушите му и той хвърли поглед назад. Неговата пасажерка не беше дошла в пълно съзнание. Нанесе й тежък побой, но не би получил необходимата информация по никакъв друг начин.

Докато шофираше към Гардън Дистрикт, той позвъни в мотела, където беше отседнал Дъглас Саймън. Обади се един млад глас.

— Имам съобщение за господин Саймън — каза той.

— Той се изнесе, господине.

Не му хареса нахалния й тон, но го подмина. Звучеше абсурдно млада, а той бе в благородно настроение.

— Искам да го оставя, в случай че той се върне.

— Слушам ви! — въздъхна момичето.

— Оставил съм един много важен пакет, адресиран до него, в колетната служба на следния пощенски клон. — Той продиктува адреса. — Предайте на господин Саймън да ми се обади на телефонния номер, който ще намери вътре в пакета.

Звукът от драскане на молив престана.

— Това ли е всичко?

— Да, благодаря ви.

— Не искате ли да оставите вашето име, господине?

— Кажете му, че съм онзи, който дава на драго сърце. — Той завърши разговора и спря пред една къща, за която знаеше, че е празна, преди да паркира и да угаси фаровете.

Всичко си беше на мястото, трябваше само да остави съобщението там, където Гембъл щеше да го намери. Той извади ножа и провери острието, преди да се прехвърли в задната част на микробуса и да побутне с крак жената, която лежеше на пода в полусъзнание, завързана и със запушена уста.

— Ехо, Патриша — каза тихичко Подпалвачът, като отметна косата от лицето й. — Събуди се, време е за шоу.

 

 

Тери се надигна над Корт и положи горещата си буза върху бедрото му. Някак си се бяха озовали на пода, той по гръб, а тя върху него, полуразсъблечени. Край тях се мъдреше купата с яйчен крем, вече почти празна.

— Мисля, че „Крем де Кортланд“ ми харесва повече от брюлето. — Тя погледна часовника си. — Търгът сигурно е в разгара си. Искаш ли да излезем и да наддаваме за разни ненужни боклуци, за да подкрепим буржоазната кауза на седмицата?

— Не. — Ръката му погали косата й.

Тя се примъкна нагоре, докато се озова на нивото на очите му и почувства как ръката му я обгърна.

— Искаш ли да си вземем няколко от тези ягодови еклери и да се върнем у нас?

Погледът на Корт се премести върху лицето й.

— Бих искал да знам как се чувстваш.

— Малко лепкава, но ако мина под душа, ще се оправя — каза тя намръщена. — Предполагам, че шиб-ъ-ъ… обстоятелствата можеха да са по-добри. — Нечий глас от другата страна на килера я накара да надигне глава. — Това не е ли Хари?

И двамата се ослушаха. Гласът на главния готвач идваше отдалеч, но нямаше съмнение, че крещеше.

— Пожар!

Тери скочи на крака, намъкна бюстието, грабна чантичката си и извади пистолета.

— Не, почакай. — Корт я дръпна обратно, перна с ръка топката на вратата, за да провери дали е нагорещена и едва тогава я пусна. — Добре.

Той отвори вратата и огледа в кухнята.

— Не е тук.

Те се втурнаха в салона на ресторанта, където имаше двеста души в различни етапи на истерия. Предният вход беше блокиран от тела, които се блъскаха да излязат през вратата, която се отваряше навътре. Хората кашляха, задъхваха се и десетки гласове крещяха за помощ.

През рехавата димна мъгла Тери видя една маса в пламъци.

— Натам!

— Аз ще се заема. — Корт грабна пожарогасителя от близката стена. — Ти вземи микрофона и ги успокой.

Тери отиде до микрофона, който използваше водещият на аукциона и го свали от стойката.

— Дами и господа, моля за вашето внимание. Аз съм детектив Винсънт от петицията на Ню Орлиънс. Призовавам всички да се успокоят и да следват моите инструкции. — Тя повтори това два пъти, преди гласовете да утихнат. — Входната врата няма да се отвори, ако всички се блъскат пред нея. Хората, които са се струпали пред изхода на ресторанта, трябва да се успокоят и да отстъпят назад, за да можем да отворим вратата.

Тя продължи да говори, внасяйки авторитет и сигурност сред гостите.

— Ситуацията е под контрол, дами и господа, а пожарът е овладян. Виждам една жена в инвалидна количка на дясната маса в дъното и един господин с бастун. Бихте ли им помогнали?

Постепенно тълпата от тела се отдръпна. Няколко човека отидоха да помогнат на възрастните.

— Точно така — каза Тери, окуражавайки изплашените гости в тясното пространство пред изхода. — Продължавайте да отстъпвате назад и накарайте хората най-отпред да отворят вратата. Справяте се добре. Не се бутайте и не тичайте, всички ще се измъкнем живи и здрави.

Накрая хората, притиснати до вратата, успяха да я отворят и потокът обърна посоката си. Този път никой не викаше, а ресторантът започнала се изпразва.

— Не се тревожете за вашите вещи, моля, просто напуснете ресторанта. — Тери се обърна и видя Корт да потушава последните пламъци с пожарогасителя.

— Когато излезете от сградата, преминете от другата страна на улицата. Моля ви да останете до хората, които имат нужда от медицинска помощ, до идването на Бърза помощ.

Накрая ресторантът се изпразни, с изключение на мъж и жена, приклекнали до една маса.

Тери изключи микрофона и изтича към тях, за да открие, че това бяха Андре и майката на Корт.

— Трябва да се измъкнем от тук! — Тя погледна надолу и видя Луи проснат на килима. Елизабет стискаше ръката му, но лицето му беше мъртвешки бледо, а гърдите му не се повдигаха.

— Боже мой, какво се е случило?

— Тери, аз вече се обадих на 911, но имаме нужда от помощ — каза Андре. — Мисля, че Луи получи инфаркт.

Тя се наведе да провери пулса и не го напипа.

— Някой от вас умее ли да оказва първа помощ? — попита тя, наклони главата на Луи назад и провери дишането му.

— Аз — каза Андре.

— Добре, ти ще правиш сърдечен масаж. — Тери проследи как възрастният мъж постави ръце върху гръдната кост на Луи. — Запомни, след всяко подаване на въздух трябва да правиш пет компресии. Брой на глас и натискай с всичка сила. — Андре закима бързо.

Тери зашила носа на Луи, покри устата му със своята и насочи дъха си към белите му дробове.

— Ти си, Андре.

Елизабет броеше заедно с Андре, докато той притискаше гръдния кош на съпруга й. Тери провери за пулс, преди да подаде следващата порция въздух. По средата на втората серия от компресии, Луи се присви и краката му потръпнаха.

— Хайде. — Тери напипа пулс в шията му и го чу да вдишва плитко. Собственото й сърце за малко да спре от внезапното облекчение. — Добре, справихме се. — Тя го обърна на една страна. — Това е то, Луи, сега дишай заради мен.

Андре седна на пода, извади манерката си и отвинти капачката. След една юнашка глътка, той подаде шишето на Тери.

— Пийни, детектив. Конякът влияе добре на нервите.

— Не, благодаря. — Тя продължаваше да притиска пръсти до каротидната вена на Луи и следеше дали ударите стават по-стабилни и силни. Погледна към Елизабет. — Добре ли сте, госпожо?

Майката на Корт взе манерката от Андре и отпи разсеяно.

— Ненавиждам коняк. — Тя изгледа с презрение шишето, върна го внимателно на приятеля си и се наведе към съпруга си. — Луи, ако умреш, ще дам на Андре целия ти запас. Чуваш ли ме? До последната бутилка.

Луи изпъшка и отвори очи.

— Не… няма… да го… направиш… ma belle… fille…

Линейката пристигна след няколко минути. Тери помогна на Елизабет да се изправи на крака и я изведе навън.

— Те ще се погрижат за него сега, скъпа — каза й Андре, подпирайки се на бастуна си.

— Той няма да умре, нали? — Тази мисъл изпълни Елизабет с ужас, докато наблюдаваше как екипът полага Луи на носилка и го изнася от ресторанта.

Тери обгърна възрастната жена през кръста, без да знае какво да каже. Затова промълви онова, което чувстваше.

— Луи е упорит като бивол. Няма да се даде без бой. — Усети докосването на нечия ръка, обърна се и видя Корт застанал от другата страна на майка си. И двамата я бяха прегърнали. — Като всички от фамилия Гембъл.

Той кимна бавно.

Прехвърлиха Луи от спешното в интензивното кардиологично отделение на болница „Мърси“, където позволиха само на Елизабет да остане при него. Андре взе кафе за тримата, но Тери не се отдели от Корт нито за миг.

— Той ще се оправи — увери го тя. — Убедена съм.

Лекуващият лекар му направи цялостен преглед и няколко изследвания, преди да дойде при тях в чакалнята.

— Състоянието на баща ви е стабилизирано за момента — каза той, — но се нуждае от спешен байпас.

Докато лекарят обясняваше някой подробности за състоянието на Луи, Корт почувства как Тери измъкна ръката си от неговата. Прииска му се да я улови и да не я изпуска повече никога, но си наложи да се съсредоточи върху това, което му обясняваше лекарят. Тъй като Луи ставаше неспокоен, когато Елизабет не беше край него, докторите щяха да й позволят да остане, докато той се стабилизира достатъчно за животоспасяващата операция.

Корт подписа необходимите документи и видя как Тери напусна чакалнята. Той благодари на лекаря и тръгна след нея. Тя вървеше по коридора и надзърташе в болничните стаи.

— Тери? — Той я настигна. — Какво има?

— Видях някой да ни наблюдава през прозореца. Мъж, струва ми се. — Тя се завъртя. — Изпуснах го. Не беше репортер.

— Откъде знаеш?

— Репортерът не би избягал. Плюс това навън е трийсет градуса, а той беше облечен с палто и костюм. — Тя извади телефона от чантата си. — Ще наредя да изпратят полицейска охрана за баща ти.

В този момент мобилният телефон на Корт позвъни и той прие обаждането, което нанесе втория удар за тази нощ.

— Идвам до пет минути — каза той на началника на пожарната. Тери вече беше приключила своя разговор.

— Какво става?

— Някой е подпалил къщата на родителите ми.