Стив Бери
Гробницата на императора (49)

46

Ни нахлу в офиса на Централната комисия за дисциплинарна инспекция, който умишлено беше извън стените Джунанхай — затворения комплекс от дворци, павилиони и езерца с тревни площи на партията и правителството. Срещата с премиера го беше разтревожила дълбоко. Нищо не се връзваше, всичко изглеждаше объркано. Душата му се разкъсваше от съмнения и непознати емоции, пробудени от думите на премиера.

С какво ще бъде белязан животът му? Със сила или със слабост?

От колата беше разпоредил целият личен състав да се събере в заседателната зала. Нуждаеше се от съюзници, а не от предатели. Беше крайно време да разбере на коя страна стои всеки един от подчинените му.

В залата го чакаха четиринайсет души. Девет мъже и пет жени. Той вдигна ръка и шепотът стихна. Незабавно освободи жените, изправи се пред мъжете и кратко заповяда:

— Свалете си панталоните!

Хората се вцепениха от смайване.

— Няма да повтарям! — извика той, измъкна пистолета си и го насочи към тях.

* * *

Касиопея гледаше планинската местност, която се простираше под тях, окъпана от ярките слънчеви лъчи. Летяха повече от час над китайска територия, без никакви проблеми. Беше доволна, че до нея седи Малоун. Продължаваше да му се доверява, въпреки че Виктор Томас два пъти беше спасил живота й.

Вярваше му безрезервно. Беше тръгнал за Белгия в момента, в който тя бе потърсила помощта му. А това означаваше много.

Много малко мъже беше допускала близо до себе си. Сдържаността се оказа най-доброто поведение. Някъде беше чела, че жените със силни бащи търсят силните мъже, а Малоун страшно много приличаше на баща й — истински колос в бизнеса, натрупал огромно състояние с двете си ръце, широко известен в Европа и Африка. Също като Хенрик Торвалдсен, към когото беше изпитвала огромно възхищение. За което си даде сметка едва след като той си отиде. Смъртта сякаш се стремеше да й отнеме всички, които обичаше. Последен пример за това беше инцидентът в музея, подробностите от който все още бяха живи в съзнанието й. Животът й беше все така объркан, въпреки че скоро щеше да навърши четирийсет. Нямаше нито съпруг, нито деца. Никой, с когото да споделя. Живееше сама в старинно френско имение, изцяло отдадена на идеята да помага на другите. И да пренебрегва собствените си потребности? Може би беше дошло времето да промени всичко. Винаги беше очаквала с нетърпение срещите си с Котън. И изпитваше съжаление, когато се разделяха. Дали не търсеше заместник на баща си — единственият мъж, когото никога не беше отблъсквала? Не. Това беше прекалено просто обяснение. Майка й би казала, че мъжете са като нивите. Нуждаят се от старателна обработка и ежедневно внимание с единствената надежда, че някой ден ще станат продуктивни. Доста цинична дефиниция. Която в нейния случай беше напълно неприложима.

И ето я тук, на борда на самолета, който летеше над Южен Китай и я отнасяше към неизвестността. Струваше ли си? Разбира се. Но само ако откриеше сина на Лев Соколов.

Ами ако не го открие?

Дори не й се мислеше за подобна възможност. Тя насочи мислите си към Малоун, за да се успокои. Може би най-сетне щеше да намери нещо и за себе си.

* * *

Ни беше доволен, че никой от подчинените му не се оказа предател. Запомнил добре думите на Пау Уън за постиженията на съвременната фармацевтика, позволяващи отлично прикриване на последиците от кастрацията, той прибягна до единствения изследователски метод, който гарантираше сигурен резултат. Освен това заповяда на заместника си да направи незабавна физическа проверка на всички мъже в сградата. А докато проверката течеше, той се зае да преглежда информацията, която служителите му бяха събрали от вчера насам.

В секретните архиви не се споменаваше нито дума за организация с наименованието „Ба“. Те съдържаха информация от всякакъв вид — разпити на заподозрени, показания на свидетели, информация за катастрофи, новини в медиите — изобщо всичко, което не попадаше в областта на държавната тайна. Там се съхраняваха милиони документи, голяма част от които вече бяха дигитализирани и това позволяваше сравнително бърз достъп до тях. В исторически аспект неговите подчинени бяха открили потвърждение на голяма част от думите на Пау Уън. Организацията „Ба“ беше възникнала от древното легалистко движение, което беше изчезнало още през XVII век. Нямаше никакви доказателства, че тя продължава да съществува. Нищо в официалните документи не сочеше за някаква връзка между Пау Уън, премиера и Карл Тан.

Но според собствените му анализи такава връзка би трябвало да съществува.

Мислите му бяха прекъснати от тихо почукване на вратата.

— Проверихме всичко докрай — обяви заместникът му. — Няма евнуси, министре.

— Мислиш, че съм се побъркал, нали?

— Никога не бих си позволил да ви давам оценки.

Ни харесваше този човек. Безупречно честен, без нито едно петънце в биографията си, той заслужено се беше издигнал до негов пръв помощник.

— Не исках да говоря в присъствието на останалите — добави заместникът. — Но снощи открихме нещо.

Вниманието му моментално се изостри.

— Международен разговор по сателитния телефон на министър Тан. Още преди няколко седмици наредих да го подслушват. Той разполага с няколко телефона и всяка седмица сменя номерата им. Беше истинско предизвикателство да ги проследяваме. Не хванахме всичките му разговори, но разполагаме с достатъчно материали. — В ръката му се появи малка флаш памет. — Това са записите.

Ни я вкара в отвора на компютъра и напрегна слух. Веднага разпозна гласовете на Тан и Пау, в които се долавяше напрежение. Личеше, че двамата са в конфликт. Предателят Тан обяви с категоричен тон: Няма легален начин да се върнеш в Китай. Никой няма да ти издаде виза. Лично контролирам тези служби. Забрана ще бъде наложена и на неколцината членове на братството, които имаш на свое разположение.

— Това ли е доказателството, което търсим? — попита помощникът му.

Ни поклати глава.

— Не е достатъчно.

Дълбоко в себе си беше доволен. Най-после се увери, че тази работа не е някаква измислица.