Стив Бери
Гробницата на императора (25)

22

Антверпен

21:05 ч.

 

 

Касиопея тръгна по улицата, търсейки подходящо скривалище. Трима мъже се залепиха за нея в мига, в който напусна хотела. Под лявата й мишница се гушеше лампата с дракона, увита с мека амбалажна хартия и скрита в найлонова торбичка.

Заобикаляха я блокове от червени тухли и боядисани в бяло къщи, между които се виеше истински лабиринт от тесни калдъръмени улички. Тя прекоси малък безлюден площад. Тримата мъже бяха на петдесет метра след нея. Не се виждаха други хора. Лампата не биваше да попадне в ръцете им, защото това означаваше да изгуби завинаги сина на Соколов.

— Насам — долетя приглушен глас.

На отсрещния тротоар стоеше Котън Малоун.

— Получих съобщението ти и дойдох — добави той и й махна с ръка да се приближи.

Тримата й преследвачи поддържаха дистанция.

— Насам — повтори Малоун.

Тя отправи поглед към тясната уличка. Котън се намираше на петдесетина метра от нея и продължаваше да й маха.

— Допускаш грешка, Касиопея.

Тя рязко се обърна. Зад нея стоеше Хенрик Торвалдсен.

— Не можеш да му помогнеш — поклати глава той.

— Лампата е у мен.

— Не му се доверявай — предупреди я датчанинът, а после изчезна.

Очите й огледаха улицата и околните сгради. Тримата бяха спрели на известно разстояние и чакаха. Котън продължаваше да й маха.

Тя се обърна и побягна.

 

 

Касиопея се събуди. Лежеше на пейката в парка. Дневната светлина се беше стопила, небето имаше мастилен цвят. Доста си беше поспала. Обърна се и надникна иззад ствола на дървото край пейката. Тойотата си беше на мястото. Никаква следа от полицията или любопитни минувачи. Тръсна глава, за да проясни съзнанието си. Едва сега осъзна колко е била уморена. Пистолетът си беше на мястото под блузата й. Пред очите й пробягаха разпокъсани фрагменти от съня.

Не му се доверявай, беше казал Торвалдсен.

Котън? Той беше другият участник в съня й.

Тя се намираше на поне трийсет минути пеша от музея „Дрис ван Егмонд“. Разходката я увери, че никой не я следи. Направи безуспешен опит да потисне емоциите си и да престане да си задава въпроси. Но появата на Виктор Томас беше прекалено изнервяща. Кого имаше предвид Хенрик? Тя видя чешмичката срещу себе си, приближи се към нея и се наведе над чучура. Изпи няколко големи глътки, изправи се и избърса устата си с длан. Беше крайно време да приключи с всичко това.

* * *

Малоун излезе от кабината на натовския хеликоптер, който се бе приземил на малко летище северно от Антверпен. След него на пистата скочи Стефани, следвана от Иван. Именно тя беше уредила бързия им полет от Копенхаген. Пилотът ги изчака да се отдалечат, турбините изреваха и машината изчезна в нощното небе. Наблизо ги чакаха две коли.

— Сикрет Сървис — кратко ги осведоми тя. — Идват направо от Брюксел.

По време на полета Иван говореше само за кино и телевизия. Изглеждаше наистина омаян от американските средства за развлечение.

— Е, добре, пристигнахме — каза Малоун. — Къде е Касиопея?

На пистата се появи трета кола, която бавно се плъзна покрай редица лъскави частни самолети.

— Това са моите хора — обади се Иван. — Трябва да поговоря с тях.

Малоун изчака отдалечаването на набития руснак, който крачеше към двамата мъже, които слязоха от колата.

— Той има свои хора тук? — пристъпи към Стефани той.

— Както виждаш — сви рамене тя.

— А ние разполагаме ли с независима информация за цялата тая работа? — попита той тихо.

— Нямахме време — поклати глава Стефани. — Мога да получа нещо конкретно най-рано утре.

— Значи летим към неизвестното с оголени задници?

— И друг път сме го правили.

Така беше.

Иван се обърна и забързано закрачи към тях.

— Имаме проблем — подвикна той.

— Защо ли не съм изненадан? — промърмори Малоун.

— Вит се е задействала.

— Защо това трябва да е проблем? — попита Стефани.

— Защото е избягала от похитителите си.

— Откъде знаеш? — подозрително го изгледа Малоун.

— Те са били свидетели — отвърна Иван и посочи двамата мъже и колата им.

— А защо не са й помогнали? — попита Малоун, после сам си отговори: — Защото искате да ви отведе при лампата, нали?

— Това е разузнавателна операция — отвърна Иван. — Трябва да изпълня задачата си.

— Къде е тя?

— Наблизо. Тръгнала към някакъв музей. „Дрис ван Егмонд“.

— Откъде знаеш, по дяволите? — не сдържа гнева си Малоун.

— Да вървим — подкани го руснакът.

— Няма да стане — отсече Малоун.

Лицето на Иван се изопна.

— Аз ще отида — уточни Малоун. — Сам.

На устните на руснака се появи игрива усмивка.

— Предупредиха ме, че си Самотния рейнджър — подхвърли той.

— В такъв случай знаеш, че не бива да ми се пречкаш. Аз ще намеря Касиопея.

Иван се извърна към Стефани.

— Нима си въобразяваш, че ще ти позволя да поемеш нещата в свои ръце?

— Виж какво — намеси се Малоун още преди Стефани да отвори уста. — Ако съм сам, ще имам по-добри шансове да открия онова, което търсите. Но ако се появиш начело на банда въоръжени тъпаци, няма да получиш нищо. Касиопея е професионалист и моментално ще потъне вдън земя.

Поне се надяваше, че ще стане така.

— Защо ли ти вярвам? — изръмжа Иван и заби показалец в гърдите му.

— И аз си задавам същия въпрос по отношение на теб.

Руснакът измъкна смачкан пакет от джоба си, лапна една цигара и драсна клечка кибрит.

— Тая работа хич не ми харесва — промърмори той.

— Изобщо не ме е грижа какво ти харесва. Нали искаш някой да я свърши? Е, аз ще я свърша.

— Добре — изпусна струйка дим Иван. — Намери я и прибери онова, което търсим. — Махна с ръка към колата. — Онези там имат навигация, която ще ти покаже пътя.

— Аз ще се погрижа да осигуря известно уединение, Котън — обади се Стефани. — Антверпенската полиция е в течение на онова, което предстои да се случи, но не знае къде. Ще ги успокоя, че няма да има големи поражения върху ничия собственост, с изключение на някоя счупена врата или прозорец. А ти намери Касиопея и веднага изчезвайте.

— Няма проблем.

— Знам, че не бива да има, но твоята репутация сочи обратното.

— Тук не става въпрос за световно наследство, нали? А аз обикновено се развихрям само на такива места.

— Влизаш и излизаш, ясно?

Той се обърна към Иван.

— Ще звънна на Стефани в момента, в който осъществя контакт. Но преди това трябва да уточня нещата с Касиопея. Тя може би няма да иска партньори.

— Ще трябва да се примири — вдигна пръст Иван. — Тук става въпрос за много по-важни неща от живота на едно четиригодишно момче.

— Точно затова оставаш тук — просъска Малоун. — Тя ще изчезне в мига, в който чуе подобни думи.

Нямаше никакво намерение да повтори грешката, която беше допуснал по отношение на Торвалдсен в Париж. Касиопея се нуждаеше от помощта му и щеше да я получи. Пълна и безусловна.

А Иван да върви по дяволите.