Стив Бери
Гробницата на императора (33)

30

Касиопея отблъсна нападателя и се изправи на колене. Горещината на огъня, бушуващ на няколко метра от нея, ставаше все по-интензивна. Пламъците вече облизваха стълбищния парапет. За късмет подът и стените в тази част на сградата бяха от мрамор. Димът се сгъстяваше, ставаше все по-трудно да се диша. Тя искаше да открие лампата, но мъжът в черно бързо се съвзе и скочи на крака. Сърцето блъскаше лудо в гърдите й, мускулите й омекнаха от умората. Двата дни изтезания без никаква храна започваха да й се отразяват.

Мъжът се хвърли напред. Тя направи крачка встрани, хвана ръката му и се опита да я извие. Но той реагира светкавично, ритникът му профуча на сантиметър от корема й. Ръката му се измъкна от хватката й и рязко я блъсна към парапета. В следващия миг тялото й се оказа надвесено над десетте метра под нея.

Мъжът й нанесе силен удар с опакото на дланта си, а после се опита да я хвърли долу. В устата й се появи блудкавият вкус на кръв. Миг по-късно тялото й се разтърси от силния приток на адреналин. Десният й крак се стрелна напред и токът на обувката й потъна в слабините на нападателя.

Той се преви от острата болка, ръцете му неволно се протегнаха към мястото на удара. Тя заби коляно в лицето му и го отхвърли няколко крачки назад. После сви пръстите си в юмрук и полетя към него.

* * *

Малоун уви ръка в края на ризата си и успя да измъкне нагорещената лампа. Беше тежка и солидна, с отвор в главата на дракона, по който се виждаха остатъци от полуразтопен восък. Усети позната миризма и я приближи до носа си. Миришеше на петрол.

Леко разклащане установи, че резервоарчето е наполовина пълно.

По бронзовата повърхност личаха китайски йероглифи. Може би именно те бяха важни. Беше се случвало да попада на подобни предмети със стари послания, валидни и до днес. Но сега най-важното беше да се измъкне от огнения ад. Обърна се.

Един от мъжете стоеше на няколко крачки от него, блокирал единствения изход. В ръката си държеше пистолет.

— Сигурно ти е доста топло с вълнената маска — подхвърли Малоун.

— Дай ми лампата!

— Това ли? — попита той и вдигна старинната вещ в ръката си. — Току-що го измъкнах от огъня. Нищо особено.

— Дай ми лампата!

Английският на маскирания беше с китайски акцент. Около тях бушуваха яростни пламъци, подхранвани от мебелировката. Ярките им езичета танцуваха между него и маскирания китаец.

Той направи крачка напред. Пистолетът се повдигна.

— Лампата! — изсъска онзи. — Хвърли ми я!

— Не мисля, че това…

— Хвърли я!

Малоун погледна дракона, от чиято уста капеше восък. Миризмата на петрол беше станала по-силна. Е, след като толкова много я иска, ще трябва да му я дам, въздъхна той. Подхвърли лампата към противника си с ловко извъртане на китката. Тя описа полукръг и падна на крачка-две от него. Мъжът трябваше да пристъпи напред и да се наведе, за да я вдигне. Главата на дракона се наведе надолу, от устата му потече тънка струйка. Капчиците се възпламениха със силно съскане. Китаецът направи една крачка и хвана дракона между крилата. Главата сочеше надолу.

Възпламеняването на петрола подхрани огъня. От пода се надигнаха пламъци, които достигнаха лампата и се превърнаха в ярко огнено кълбо. Дрехите на нападателя пламнаха. От устата му излетя пронизителен писък. Той изпусна лампата и пистолета и трескаво започна да ги гаси с две ръце. Малоун измъкна беретата и пусна два куршума в гърдите му. Горящото тяло се свлече на пода. Крачка напред. Третият куршум беше в главата.

— Ти едва ли щеше да направиш толкова много за мен — промърмори той.

* * *

Касиопея нанесе силен удар в лицето на нападателя. Зашеметен от ритника в слабините и сгърчен от болка, той не успя да реагира. Широко отворената му уста отчаяно се опитваше да поеме малко кислород от задимения въздух в помещението. Още един удар и всичко свърши. Тялото му се стовари на пода и остана там.

Пожарът бързо поглъщаше коридора вляво от нея. Пода, стените, тавана. Димът ставаше все по-гъст. Тя се закашля. От другия край на коридора долетяха два изстрела.

— Котън! — изкрещя тя.

Още един изстрел.

— Котън! Отговори ми, за бога!

— Тук съм! — извика той.

— Можеш ли да стигнеш до стълбите?

— Не. Ще се опитам да се измъкна през прозореца.

Тя беше длъжна да му помогне. Той беше тук заради нея.

— А ти ще успееш ли? — извика той.

— Тук е по-чисто.

Тя извърна очи към коридора на третия етаж, който вече беше напълно погълнат от огъня. Кокалчетата й пулсираха, дробовете я боляха. Горещината ставаше непоносима. Трябваше да се маха оттук. Но…

— Трябва ми лампата! — изкрещя през пушека тя.

— У мен е.

— Тръгвам!

— Ще се видим навън.

Тя се обърна и хукна към стълбите, но в следващия миг се закова на място. На долната площадка стоеше мъж със сухо и мрачно лице. Черните му очи бяха заковани в нея. В ръцете си държеше лък. Стрелата на опънатата тетива леко потрепваше. Пистолетът й беше изчезнал. Нямаше къде да избяга. Мъжът бавно се прицели. Стрелата всеки миг щеше да бръмне в задимения въздух. Този човек беше тук, за да я убие.