Доминик Ийстуик
Маркизът и неговата любовница (4)

Глава 4

Да не може да я докосне бе ужасяващо. Саймън имаше нужда да контролира и винаги бе така. Беше отгледан да управлява земите си, мястото си в Сената, и допреди да срещне Чандра, той бе упражнявал контрол върху всеки аспект на живота си. Но тя го изненадваше всеки път. Това, което се бе случило между тях, бе в разрез с всичко, на което държеше той, и все пак, заради нея би го направил отново и отново. Каквото е нужно, за да я задържи до него, дори това да върви срещу природата му, той щеше да направи жертвата.

Претъркулвайки се, той спусна крака от леглото. Докато се опитваше да успокои дишането си, се чудеше дали това, което се бе случило между тях, щеше да промени нещо. Дори не знаеше как си бе мислил, че би могъл да я преживее.

— Ще проверя дали да подготвили банята.

Тя не отговори, но той не бе и очаквал. Влизайки в съседната стая, завари голяма вана, пълна с димяща вода, да го чака. Връщайки се в спалнята, той взе Чандра на ръце и я отнесе, потапяйки я в горещата вода, преди да се присъедини към нея. В миналото винаги, бе сядал зад нея, но сега искаше да я гледа в очите. Ваната бе създадена за двама и след като се настани срещу нея, той й даде малко време да се подготви за това, което трябва да му каже. Но тя така и не проговори.

Когато не можеше да чака повече, той прошепна.

— Чандра.

Без да го поглежда, тя се протегна, милвайки коляното му.

— Знам, че ти обещах обяснение.

— Понякога, ако го кажеш бързо, прави нещата по-лесни. — Той се зачуди какво може да бъде толкова трудно за казване. Дали тайно не бе омъжена за друг? Самата мисъл го разгневи. Освен последния път, в който бяха заедно, тя така и не изрече на глас чувствата си, но той бе изпитал всичко, което чувства тя към него.

Тя кимна, сякаш съгласявайки се със съвета му.

— Не мога да се омъжа за теб.

— Така твърдиш ти — отвърна без нотка на враждебност. След това я зачака да продължи.

— Имам нужда да ме разбереш.

— Опитвам се. — Взимайки ръцете й в своите, той сведе глава към нея, за да срещне очите й. — Можеш да го направиш. Нищо от това, което ми кажеш, няма да промени чувствата ми към теб.

Тя се фокусира върху нещо зад него, може би върху стола до стената, всичко, което да й попречи да гледа към него, ако думите й бяха прекалено трудни за приемане. Сълзи изпълниха очите й и тя се стегна, сякаш се подготвяше да му каже най-лошото.

— Саймън, аз съм безплодна.

Той примигна.

— И?

— Само това ли ще ми кажеш?

Той не знаеше много за репродуктивните свойства на женското тяло и за износването на деца, за да каже повече.

— Не съм сигурен какво друго да кажа. Имам предвид, няма как да си сигурна, нали?

— Бях омъжена цяло десетилетие и така и не родих дете. Това само по себе си ме уверява. — Тя опита да излезе от ваната, но той я спря, слагайки ръка на стомаха й, сърцето на проблема между тях.

Притискайки устни към нея, той я целуна, но не със страст, а с любов и разбиране.

— Попитах само, защото нямам достатъчно информация.

— Не мога да те обрека на живот без наследник. Постоянно се надявах, че може да забременея, но всеки месец откривах, че не съм.

— Значи ако беше бременна…

— Щях да си събера багажа на мига и да замина с теб за Гретна Грийн. Но ако не мога да ти дам наследник, не мога да рискувам да се омъжа за теб.

Той обмисли думите й.

— Нека видим дали съм разбрал, няма да се омъжиш за мен, ако не си бременна. И изглежда имаме проблем, тъй като аз нямам намерение да те забременя, ако не сме се венчали. Нашите деца ще бъдат заченати в брачното ни легло.

— По време на брака си живеех в непрестанно унижение месец след месец, щом цикълът ми дойдеше. Джордж никога не каза нищо, но знаех, че е разочарован заради провала ми. А след това да докажа, че не съм бременна след смъртта на Джордж беше още едно невероятно унижение. Не можех да понасям да гледам съжалението в очите на всички и да слушам клюките, че жена му е била безплодна.

— Никога ли не си се замисляла, че проблемът може да е бил в Джордж? Че разочарованието му е било насочено към него, а не към теб? От това, което си ми казвала за него, бих решил, че се е разстройвал, виждайки те колко си разтревожена, задето си го провалила.

— Да, но ние с теб сме интимни почти от две години и нищо.

Махвайки с ръце във въздуха, Саймън се облегна назад във ваната.

— Защото никога не съм изливал семето си в теб.

— Чувала съм жени да забременяват и по този начин.

— Но много рядко. Обаче аз искам да се оженя за теб, не за утробата ти. — Обгръщайки лицето й с ръце, той я принуди да срещне погледа му. Трябваше да я накара да разбере колко много я обича и колко много се нуждае от нея. Последния месец без нея бе най-ужасният в живота му.

— Чандра, това, което е от значение за мен, е да бъдем заедно. Ще е чудесно да имаме деца, но бих предпочел брат ми да наследи титлата и земите ми, пред това да живея без теб. Обещавам ти, че няма да те оставя незащитена, както го е направил предишният ти съпруг.

— Саймън…

— Нека да довърша. Знам, че си обичала Джордж, но съм убеден, че те е грижа за мен. Може би никога няма да успееш да ме обикнеш така, както си обичала него. Мога да живея с това. Но не мога да живея без теб. — Изправяйки, той й предложи ръката си, за да излезе от ваната. — Когато не си до мен, съм нетърпим. Направо съм изненадан, че все още имам приятели, и, повярвай ми, точно сега никой от парламента не иска да общува с мен. — Той взе кърпа от стола и коленичи, за да подсуши краката й.

— Чух слухове за това. — Тя се усмихна надолу към него.

— Не бях никак лицеприятен. — Взря се в нея. — Е?

— Ще ми дадеш ли няколко дни, за да обмисля всичко?

Той се изправи, искайки да попита какво толкова има да мисли, но успя да задържи въпроса си. Вместо това попита:

— Колко време ти трябва?

С изненада в бистрите си очи, тя предложи:

— Получи ли покана за маскарадния бал на Фоксхейвън? — Саймън се върна в спалнята и я положи на леглото, без да откъсва погледа си от нея.

— Да, както и цял Лондон.

Обгръщайки лицето й с ръце, той каза.

— Тогава ще искам отговора ти.

— Много добре. Ще ти изпратя писмо, за да знаеш с какъв костюм ще бъда.

Тя може и да смяташе, че нямаше да я познае, ако не знае какъв е костюмът й, но той бе способен да я открие и със затворени очи.

Присъедини се към нея на леглото. Имаха още няколко часа до зазоряване и той смяташе да й покаже за последен път, че приемането на предложението му ще е най-доброто нещо, което може да направи. Имаше нужда тя да знае, че може да я обича и за двама им.