Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Камарата на лордовете (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Marquis and the Mistress, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Новела
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 35 гласа)

Информация

Форматиране
ganinka (2016)

Издание:

Автор: Доминик Ийстуик

Заглавие: Маркизът и неговата любовница

Преводач: Ralna

Година на превод: 2016

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2016

Тип: новела

Националност: американска

Редактор: ganinka

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10050

История

  1. — Добавяне

Глава 3

Фойерверките, избухнали в тялото й, изчезнаха и Чандра се зачуди дали светът й някога щеше да бъде същият. Всяко докосване, всеки тласък на Саймън я бе белязал, точно както й бе обещал той. За да й напомни, че има нужда от него, че го желае и копнее за него. В крайна сметка нощта се оказа най-доброто наказание. И все пак, докато я държеше притисната към гърдите си и стабилният му пулс туптеше до ухото й в утешителен ритъм, тя не знаеше дали ще има силите да му обърне отново гръб.

— Да се извинявам ли, задето бях прекалено груб?

Тя поклати глава.

— Не, исках да си груб.

Той се завъртя леко.

— Ако не бях аз тази нощ, щеше ли да позволиш на „срещата“ ти да направи всичко това?

Той искаше думите й. Винаги бе искал думите й. Веднъж й бе казал, че много мъже са прекалено глупави, за да се вслушват в думите на жените, защото виждаха нещата по различен начин. Не по-добър или по-лош, просто от различен ъгъл. И че той научил много, гледайки от всички различни ъгли.

— Не и така, ако въобще го бях направила. Мислех, че ще мога, но, честно казано, нямаше да го направя. Толкова много пъти днес мислех да откажа да дойда. Докато чаках да дойдеш тази вечер, на няколко пъти едва не избягах оттук.

Сърцето му забърза ритъма си, а очите му се затвориха, сякаш спеше. Но тя много добре знаеше кога спи и кога не. Той размишляваше, правеше стратегия. Трябваше да отвлече ума му от желанието да си я върне.

— А ти щеше ли да правиш любов с която и да е жена, изпратена тук?

Без да отваря очи, той каза:

— Определено щях да опитам.

Тя затаи дъх, за да не проплаче заради емоционалната болка, която й причиниха тези четири думи. Разбира се, че той щеше да легне с нещастната жена, която дойдеше тук. Веднъж бе казал на Чандра да не задава въпроси, чийто отговори не е готова да чуе. Освен това бе обещал никога да не я лъже. И ако няма наистина добра причина да го направи, той й бе обещал никога да няма тайни от нея.

Преглъщайки, тя отвърна.

— Не биваше да питам.

— Не съм казал, че щях да успея.

Когато погледна нагоре към него, дълбоките му кафяви очи я гледаха.

— Не разбираш — прошепна тя.

— Това чувство, което, предполагам, почувства току-що, това, което свети в очите ти, сякаш върху гърдите ти тежат стотици килограми, а някой забива нож в корема ти и го върти, точно така се почувствах, когато влязох тук тази вечер и разбрах, че чакаш някой непознат.

Гневът се изливаше от него и когато той се отдръпна от нея, слизайки от леглото, тя придърпа завивката към брадичката си.

Как можеше толкова болка и гняв да изпълваха един мъж? Той рядко показваше тази страна от себе си. И никога не я бе насочвал към нея, дори не и в нощта, в която бе отказала предложението му за брак. Затваряйки клепачите си, натежали от напрежението и болката, тя позволи на спомените й да се върнат към онази нощ.

 

 

Лежаха голи пред огъня и слушаха как дъжда барабани по прозорците навън, наслаждавайки се на празната къща. Саймън бе отпуснал глава в скута й, а ръката му се плъзгаше нагоре и надолу по голите й гърди.

Ненаситен си.

Нямаше да ме харесваш, ако не бях.

Щях да те харесвам по всеки възможен начин. — Тя се усмихна надолу към него, прокарвайки пръсти през гъстата му коса. — Кога ще се срещнем отново?

Въздишката му й подсказа, че няма да е скоро.

Трябва да пътувам до семейното ни имение на север. Има някои проблеми, които изискват личното ми внимание.

Нищо сериозно, надявам се.

Достатъчно сериозно, че икономът ми да поиска присъствието ми. Не е идеално време, особено след като Сенатът заседава сесия с нови закони, които засягат най-вече границите ни с Шотландия. Мога само да се надявам, че Андрю и Улф ще успеят да задържат гласуването, докато се върна.

Какво мога да направя, за да помогна.

Ела с мен?

Бъди сериозен.

Сериозен съм. Ела с мен.

Като каква? Като секретарка? Като любовница?

Като моя съпруга.

Лед изпълни вените й. Тъга помете душата й.

Не е смешно, Саймън.

Вдигайки се на лакти, за да може да я погледне, той обгърна с ръце бузите й.

Сериозен съм, Чандра. Омъжи се за мен. Ела с мен и можем да се венчаем в Гретна Грийн, а по-късно да направим голяма сватба.

Саймън, не мога да се омъжа за теб.

Ще помогне ли, ако ти се обясня в любов?

„Не, няма да помогне“, крещеше тя, докато сърцето й се пръскаше на хиляди парчета. Ако нещата бяха различни, ако тя бе различна, предложението му щеше да е всичко, което би могла да желае. Втори шанс да обича. Но животът бе жесток и нямаше да й позволи такова щастие. Поклащайки глава, Чандра се опита да се отдръпне от него. Саймън обаче не й го позволи.

Никога преди не сме говорили за чувства, но мислех, че е ясно какво изпитвам към теб. Грешал ли съм? Не изпитваш ли нищо към мен?

Само ако беше толкова лесно. Разбира се, че изпитвам. — Повече от нещо, тя го обичаше с всяка фибра на тялото си. Но нямаше да се омъжи за него. Нямаше да понесе обожанието му да умре в брачното им легло. Тогава щеше да е уловена в капан с мъж, който щеше да има всяка причина да я мрази. — Не съм мислила за брак, след като съпругът ми почина. Ако трябва да съм искрена, мислех, че ще изживея живота си като веселата вдовица.

Той седна, за да я погледне.

Нима отказваш предложението ми?

Тя кимна, неспособна да изрече думите, но така, без да говори, тя си отричаше онова, което желаеше повече от всичко друго на този свят. Той се изправи на крака и започна да крачи пред камината. И за пръв път, откакто го познаваше, той не бе способен да изрече едно смислено изречение.

Саймън, нека нещата помежду ни си останат такива, каквито са. Аз съм щастлива. Но ако искаш, официално мога да стана твоя любовница. — Една малка лъжа нямаше да я убие. Нали?

Моля ви, обяснете ми, госпожо Малори, защо предпочитате да ме чукате тайно, вместо да се омъжите за мен публично. От мен единствено члена ми ли искаш?

Тя се намръщи.

Това беше грубо.

А да искаш да ми станеш любовница вместо съпруга не е? — Една по една той започна да събира дрехите си. — Прости ми, че съм бил неспособен да видя над това.

Нима ми казваш, че си искал от предишните си любовници повече от телата им?

Ти. Си. Различна. — Той изрече всяка от думите през стиснатите си зъби. — И много добре го знаеш. От връзката си имаме повече от една изгода. Не ти плащам за нищо и ти не спиш с мен заради дълбоките ми джобове.

Сериозно се съмнявам, че единствената причина на любовниците ти да спят с теб са парите.

А аз въобще не мога да повярвам, че говорим за това. — Той разряза въздуха с ръка, сякаш слагайки край на целия разговор и се насочи към вратата.

Саймън, защо да разваляме нещо, което е така прекрасно?

Той спря, но не я погледна, от тялото му се излъчваше едва обуздан гняв.

Съжалявам, че го развалих с брачното си предложение.

Знаеш, че не си ми безразличен.

Обичам те, Чандра. Разбираш ли това? Аз. Те. Обичам. Искам да съм с теб всяка нощ, а не само тогава, когато мога да се промъкна, за да те видя.

„И аз също те обичам“, крещеше душата й, и то толкова силно, че се боеше, че той може да я чуе.

Как трябва да отговоря на това?

Забрави, че съм попитал. — Неочаквано спокойното му държание изпрати тръпка по гръбнака й. — Няма да направя втори път тази грешка. Оставаш ли тук, или да загася огъня?

Толкова студен, толкова студен. А огънят в камината не можеше да я стопли.

Веднага щом се облека, ще си тръгна.

Имащ ли нужда от помощта ми?

Тя поклати глава, несигурна дали има. Държанието му бе така студено, че не можеше да понесе дори мисълта да я докосне отново.

Много добре. Ако имаш нужда от нещо, знаеш как да се свържеш с мен. Да ти се обадя ли, когато се прибера?

Не, аз мисля… това е…

Искаш да сложиш край?

„Не, искам да остарея в обятията ти.“

Мисля, че така е най-добре.

Преди минута ми предлагаше да станеш моя любовница. Сега искаш да сложиш край на връзката ни?

Тя кимна, неспособна да срещне погледа му или да проговори. Как можеше да го накара да разбере, след като тя сама не разбираше себе си? Но ако останеха заедно, без значение като какви, рано или късно той щеше да започне да я мрази, точно както я мразеше и Джордж. О, починалия й съпруг така й не й го каза, но бе спрял да идва при нея нощем и много месеци преди смъртта си не бе идвал при нея. По време на храненията той изглеждаше дистанциран, не говореше с нея и не я поглеждаше. Не можеше да понесе и Саймън да започне да се отнася с нея така.

Разбирам. — Той се насочи към прозореца, без да поглежда към нея. Беше разбила сърцето му. Нямаше значение, че го правеше по най-правилните причини. Беше наранила мъжа, когото обича, и никога нямаше да спре да съжалява за това.

И по-лошото, той не бе видял това да се задава. Шокът от отказа можеше да бъде фатален. Предложението му може да не бе така романтично, като предложението на първия й съпруг, но в него бе вложено повече сърце. Беше очевидно, че той дори не е подозирал, че тя може да му откаже. Да бъде негова любовница от толкова дълго време, споделяйки с него не само физически, но и емоционално, човек би очаквал, че ще е нормално да се венчаят. Като вдовица тя имаше повече свобода, отколкото другите жени, но той не грешеше, мислейки, че тя ще приеме. Как може някоя жена да откаже на мъж като него?

След като се облече, тя си тръгна преди него. Той не последва напускането й. Тя се върна у дома под дъжда, несигурна дали по лицето й се стичат дъждовни капки, или сълзи. Единственото, което знаеше бе, че се дави.

Изминаха две седмици, преди до нея да достигне вестта, че Саймън се е върнал в града, и се носеха слухове, че разкъсва всеки, който посмее да се изпречи на пътя му. Тя бе отишла до къщата и го чакаше там, въпреки че бяха сложили край на връзката си. Връщаше се там всеки ден в продължение на седмица, надявайки се, че ще дойде, и молейки се, че ще стои далеч. Една сутрин, когато се приготвяше да си тръгне за вкъщи, пристигна пратеник, облечен в черно-зелената ливрея на Саймън, носейки подарък за господарката на къщата…

Благодари на мъжа и отнесе пакета в дневната, а ръцете й трепереха, докато отваряше кутията. Идеален комплект от диамантени обеци с подходяща диамантена огърлица лежаха в легълце от черно кадифе. Тя посмя да прочете картичката, знаейки, че бижутата имат за цел да я обидят, а не да засвидетелстват привързаността му към нея. През времето, през която бяха заедно, Саймън бе споменал неведнъж колко е приятно да е с жена, която не иска и не очаква от него скъпи бижута в замяна на компанията си. Да бъде с нея… За пръв път той бе с жена, която го желае само заради самия него, а не заради парите или титлата му.

Чандра, още когато ги видях, знаех, че ще подхождат перфектно на голата ти кожа. Колкото и да съм изкушен от предложението ти да станеш моя държанка, с цялото си уважение отказвам. Нека следващият ти защитник, защото предполагам, че сега си на пазара в търсене на такъв, успее да защити сърцето си по-добре, отколкото го направих аз.

С.

Неспособна дори да отнесе камъните в дома си, тя бе наела файтон, за да върне подаръка в магазина, от който го е поръчал Саймън. По нареждане на джентълмена, който бе платил за тях, собственикът отказваше да й позволи да си тръгне, без поне да вземе равностойността на накитите в пари. Изненадана да открие, че Саймън е знаел, че тя ще върне комплекта, я бе смазала, но това, че я принуждаваше да запази парите, бе обида, по-голяма от всичко друго. Сякаш бе прекарала последните две години като негова курва. Докато обмисляше как да хвърли парите в лицето му, тя бе напуснала магазина, попадайки на две жени, които си говореха тихичко. Една от тях говореше за вечерта, която прекарала с мъж на среща, уредена от Мадам Ева.

Извинявайки се на жената за намесата, Чандра си бе тръгнала няколко минути по-късно с картичка в ръката и план. Какъв по-добър начин да изхарчи парите на Саймън, ако не за среща с друг мъж? Но още когато изпрати писмото на прочутата сватовница, знаеше, че нищо никога не се случва така, както е било планирано.

 

 

Отскубвайки се от спомените за общото им минало, Чандра бе изненадана да открие Саймън наведен над нея, смръщил загрижено вежди.

— Беше потънала в мислите си. Какво те тревожи?

— Какво не ме тревожи тези дни? — Тя опита да се усмихне, но се провали… при това позорно.

— Какво те тревожи, любима?

„Не бъди толкова мил с мен, не сега.“

— Боя се, че ако бъдем заедно, дори за една нощ, никога няма да отстъпиш. Не можем да се върнем там, където бяхме. Трябва да се ожениш и знам, че това ще ме разкъса отвътре, ако тогава съм все още до теб.

— Никога няма да се оженя, ако ти не си тази, която стои до мен пред свещеника. — Силата в аргументите му не позволяваше никакви възражения.

— Ти трябва да се ожениш.

— Не и ако ти не си булката ми.

— Ти си най-твърдоглавият… — Без да довърши, тя сграбчи възглавницата зад себе си и го замери раздразнена. Той просто стоеше с ръце на голите си бедра и позволи на мекия снаряд да го улучи право в гърдите, преди да падне на пода. Сграбчвайки втора, тя я хвърли отново и повтори това действие, преди да остане без нищо, с което да го замери…

— Приключи ли, или искаш да събера боеприпасите ти и да ти ги дам, за да повториш отново всичко?

— Спри да се опитваш да ме успокоиш.

— Кой те успокоява? Напълно разбирам нуждата да изхвърлиш от себе си част от раздразнението. Ако си спомняш, едва не разпрах ръкава на проклетото си сако, когато влязох за пръв път тук. Камериерът ми ще изпадне в истерия, като го види. И все пак, имайки предвид обстоятелствата, бих го направил още веднъж. — Той събра възглавниците и ги изсипа на леглото. — Оръжията ти, любов моя.

Той стоеше пред нея в пълната си прелест и тя се зачуди какво да прави с него. Избутвайки завивките, тя откри шалчето му, което той бе свалил по-рано. Увивайки копринената материя около ръцете си, тя знаеше точно какво иска да направи.

— Ела тук — заповяда тя.

Той повдигна вежди при заповедническия й тон. Правейки двете крачки, които ги разделяха, той погледна надолу към нея.

— Тук съм.

— Имаш ли ми доверие?

— С цялото си сърце.

Господи, той винаги е знаел правилните неща, които да казва.

— Легни долу.

— Много добре. — Той се качи на леглото и се излегна. Обкрачвайки бедрата му, тя се наведе над него и го целуна силно. Той винаги бе този, който упражняваше контрол, докато правеха любов, а тя изпълняваше най-вече ролята на подчинена. Но тази нощ тя искаше да бъде водещата. — Сложи ръце над главата си.

След леко колебание той се подчини.

— Ако ти позволя да направиш това — започна той, вдигайки едната си ръка, — ще поискам нещо от теб.

— Ако мога, бих ти дала всичко, което поискаш.

— В края на любенето ни ще ми кажеш защо отхвърли предложението ми.

— Но…

— Без „но“. Чаках достатъчно дълго.

— Много добре. Но ако дори веднъж опиташ да поемеш контрола, ще напусна тази стая на мига и ще се съгласиш никога повече да не ме търсиш.

— Да не си луда? Не мога да ти обещая такова нещо. Не и след тази нощ.

Тя сви рамене.

— Може би бях малко крайна.

— Може би?

— Добре. Ако поемеш контрол без позволението ми, никога повече няма да ме молиш да се омъжа за теб.

— Ако ти позволя да правиш всичко, което искаш, трябва да разбереш, че ще продължа да те питам. Никога няма да се откажа.

Тя кимна. След това, правейки единственото нещо, което никога не е вярвал, че ще направи, той вдигна ръце над главата си и затвори очи.

— Дай най-доброто от себе си.

Когато тя се плъзна по тялото му, за да завърже китките му за таблата на леглото, гърдите й се озоваха точно над устните му. И тъй като той никога не пропускаше шанса да засмуче гърдите й, той пое едно от зърната й в уста. „О, каква прелест“. Отне й няколко секунди да дойде на себе си и да си спомни, че сега тя заповядва.

— Все още не си заслужил правото да ме докосваш — каза тя.

Той повдигна едната си вежда.

— Заслужил?

Заслужил може би беше малко прекалено, имайки предвид, че с радост би му отдала всяка част от себе си. Тя копнееше за това, освен в случаите, в които не можеше да мисли, и сега искаше да го изпълни с толкова много желание, че да полудее. Без да има реална представа как да процедира, тя трябваше да го има оставен на милостта й. Дори само за малко.

— Удобно ли ти е?

Той дръпна окованите си китки.

— Сигурно се шегуваш.

Усмихвайки се, тя разбра защо той се мръщи. За Саймън най-важното в живота му бе да упражнява контрол върху всичките аспекти на живота си и да й даде такава сила беше в разрез с всяка фибра на тялото му. И все пак се подчиняваше на волята й. Ако искаше да се освободи, той притежаваше уменията да го направи за секунда. Тя не можеше да завърже свестен възел, дори ако от това зависеше живота й, но бе без значение. Той й бе дал това, което искаше тя… контрол. Може би, когато приключи с него, той щеше да се предаде и да й позволи да стане негова любовница. Никога нямаше да може да бъде негова съпруга, но можеше да има любовта му, докато той й го позволи.

След като се отдръпна, за да се наслади на своята не чак толкова сръчна работа, тя притисна устни към неговите и се отърка в твърдия му член. Той дръпна ръце и сграбчи копринения плат, с който бяха завързани китките му. Ако продължаваше така, тя се разтревожи, че ще разкъса шалчето. Прокарвайки ръка през гърдите му, тя проследи изваяните мускули на ръцете и гърдите му, така перфектни, сякаш бяха изградени от мрамор. Всеки мускул подскачаше под докосването й, щом ноктите й го драснеха леко по вътрешната страна на ръката, след това по раменете и отстрани по тялото му.

— Да не би да се опитваш да ме накажеш? — Гласът му бе по-дълбок и по-дрезгав от обикновено.

— Какво ми каза веднъж? О, нека помисля… — Тя се отърка в слабините му и той изви гръбнак нагоре. — Мисля, че точните ти думи бяха… — Навеждайки се напред, тя прошепна в ухото му: — … може да намериш невероятно удоволствие в наказанието. — Захапа леко ухото му, увеличавайки натиска на ноктите си върху стомаха му.

Без да бърза, тя целуваше и вкусваше по пътя си надолу по голата му кожа, изложена пред нея като за пир. Когато стоновете му станаха по-дълбоки и дишането му се учести, тя стана по-смела. Придвижи се надолу и се озова срещу ерекцията му. Вдигайки поглед към лицето му, за да срещне погледа му, изпълнен с огън и похот, тя обви ръка около члена му, без да откъсва погледа си от очите му, и пое главичката в устата си.

Той отметна глава назад и изруга, използвайки думи, които би трябвало да я накарат да се изчерви. Но в този момент същите думи минаваха пред ума й. Разтваряйки устни по-широко, тя пое още от члена му в устата си. Когато очите й се напълниха със сълзи, се отдръпна назад, оставяйки само главичката му между устните си. Тя го милваше, вкусвайки го. Саймън задърпа завързаните си ръце и таблата на леглото изпука. Стимулирана от вътрешната му борба и неспособността му да избяга, тя си даде време да се наслади на удоволствието, което му доставяше. Той надигна бедрата си, но тя се съмняваше, че той осъзнава какво е направил, или че може да контролира действията си. Най-после тя смени позата си, така че нито една част от тялото й не докосваше неговото.

Задъханото му дишане се успокои и той отвори очи. Стенейки, той каза:

— Исусе! Не можеш да ме оставиш така.

— Какво искаш?

Той задърпа ръцете си.

— Теб.

— Имам нужда от думите ти, Саймън. Имам нужда да ми кажеш какво искаш от мен.

Поглеждайки я, той простена:

— Искам красивата ти уста отново около члена си, искам да ме поемеш толкова дълбоко, че да не можеш да дишаш.

Това определено бяха доста думи. И то какви!

— По дяволите, Чандра! Моля те.

Тя не почака да я моли втори път. Когато устните й го обгърнаха отново, той я възнагради с още един стон, който извибрира през цялото му тяло. Тя продължи да вкусва възбудата му, докато семето не започна да се излива от члена му. Облизвайки го от основата до връхчето, тя го пое дълбоко до самото си гърло още веднъж, масажирайки тестисите му, докато използваше езика си, за да го измъчва. Когато тялото му се стегна, тя се отдръпна назад.

— Мамка му! — Той се бореше да вдигне главата си от възглавницата, за да я види по-добре. — Чандра, позволи ми да свърша. Позволи ми да те докосна.

Тя поклати глава и насочи отново вниманието си към тялото му.

— Господи, да… точно така, ах, по дяволите. — Леглото се тресеше под него, докато той дърпаше шала. — По дяволите, моля те, Чандра, довърши това.

Отдръпвайки се, тя се усмихна и облиза устните си.

— Шшт. Търпение.

Обкрачвайки го отново, тя посегна между телата им и го насочи към влажната си женственост. Пое го дълбоко в себе си, а дъхът заседна в гърлото й, обожавайки начина, по който той я разтягаше, както винаги. Саймън изви нагоре бедрата си, прониквайки по-дълбоко в нея. Тя постави ръце на таблата на леглото зад него и този път, щом той пое зърното на гърдата й, тя не възрази. Яздейки го, бе заслепена от силата на оргазма, който я разкъса, отнемайки дъха й с мощта си.

— Нека те докосна — помоли се той.

Тя не можеше да говори, само кимна срещу раменете му, щом се срина върху него. Преди да успее да си поеме дъх, той освободи ръцете си и я завъртя по гръб. Дивият поглед на лицето му й показа, че го е избутала до самия ръб на търпението му. Той я сграбчи силно, вдигайки единия й крак над бедрото си, за да я разтвори пред себе си. Каза й, че я обича в същия миг, в който й обеща да я накара да разбере какво му е причинила.

Чандра избухна отново, падайки от ръба на толкова интензивен екстаз, че звезди експлодираха зад клепачите й, и тя помисли, че може би за миг бе изгубила съзнание. В последния момент, както правеше винаги, Саймън се отдръпна, но вместо в кърпичка в ръката си, или на леглото, той изля семето си върху корема й. Как само й се искаше да го бе направил вътре в нея.