Доминик Ийстуик
Маркизът и неговата любовница (2)

Глава 2

Тя го погледна през масата, сякаш думите му не показваха достатъчно добре какъв идиот е той. Трябваше да последва инстинкта си и да откаже да дойде на срещата. Писмото бе дошло този следобед, точно когато обмисляше да пише на Мадам Ева, за да отложи срещата. В писмото бяха описани всички причини, поради които тази среща трябва да бъде изпълнена. Нямаше начин тайнствената Мадам Ева да знае, че той бе имал двугодишна връзка с Чандра. Никой не знаеше. Приятелите му вярваха, че той си има дългогодишна любовница, но никой не го бе питал коя е жената.

Когато за пръв път бе видял Чандра в балната зала, тялото му бе реагирало инстинктивно и всяка частица от него крещеше да я завоюва и да я направи своя. Да я отведе в градината бе импулсивно решение. Бе го обхванало толкова примитивно собственическо чувство, че едва се бе въздържал да не вдигне полите й и да я направи своя още тогава. Никога не бе изпитвал толкова бърза и толкова силна страст към която и да е жена.

След като бяха прекарали първата си нощ заедно, на следващата сутрин не можеше да ходи в права линия. Тя го бе яздила като жребец на Нюмаркет. Апетитите й си съперничеха с неговите, докосване за докосване. Колкото повече й даваше той, толкова повече взимаше тя. Страстта в тази добре възпитана дама го бе изненадала и на сутринта той знаеше, че ще изминат още много дълги нощи, преди да утоли желанието, което бе разпалила в него.

Когато дните преминаха в месеци, той осъзна, че никога няма да може да я извади от организма си. Тя бе пристрастяване, от което нямаше намерение да се отказва. Той й купи къща на улица, където много рядко можеше да се срещне някой от висшето общество. Слугите идваха само когато къщата бе празна, позволявайки на него и на Чандра да се радват на свободата и уединението си. През последните няколко месеца бе прекарал повече време там, отколкото в семейния им дом на „Гросуеът Скуайър“.

Чандра работеше с него, помагаше му за баловете, които организираше преди, както и за някои проблеми, които имаше със земите си на север. Тя успяваше да променя речите и писмата му така, че да ги направи по-представителни, не така строги, и в същото време да запази сериозната им природа. Двамата с Чандра се допълваха един друг, тя бе мека и даваща, а той суров, но справедлив. В замяна той й помагаше за финансите, позволявайки й да увеличи това, което й бе оставено. И все пак тя отказваше да взема пари от него. Би дала на друг всеки шилинг, който притежаваше, затова той бе взел предпазни мерки да й помага, без да я кара да се чувства така, сякаш получава подаяния. Но повече от времето те прекарваха в обятията си, четейки, говорейки или просто унесени в тишината.

— Саймън?

— Какво? — Поклащайки глава, за да прочисти ума си, той отиде до затворената врата в другия край на стаята. Отваряйки я, изруга, виждайки огромно легло с четири колони, покрито с тъмночервено кадифе. Представата да я съблече там, бледата й кожа върху тъмните цветове накара члена му да се втвърди болезнено. — Изглежда Мадам Ева мисли за всичко.

— От другата страна има и баня.

— Информация, от която нямам нужда. — Защото ако представата за нея гола в леглото не бе достатъчна да го довърши, то да си я представи гола и мокра във ваната определено успяваше.

Тя докосна рамото му. Простият жест разби и малкото самоконтрол, който притежаваше. По-бърз от мигване, той се завъртя и я дръпна в ръцете си. Нахвърли се върху устата й и плъзна езика си да помилва нейния, щом тя разтвори изненадано устни. Обви ръка около нея и я притисна към себе си, за да й покаже колко много я желае, докато заравяше пръстите на другата си ръка в косата й, измъквайки фибите, които придържаха фризурата й.

Искаше му се тя да го отблъсне. Да зашлеви лицето му. Всичко, което може да му покаже, че е пристъпил границата. Но с дълбок стон тя обви ръце около тила му, притискайки дребното си тяло по-силно към него. Той задълбочи целувката, притегляйки я към стената, издърпвайки всичките пластове плат и събирайки ги около кръста й. Той пъхна едното си коляно между голите й бедра. Проклетата жена не носеше бельо.

Мисълта едновременно го вбесяваше и възбуждаше.

Изтласквайки мисълта, че тя бе дошла тук, за да спи с друг мъж, назад в ума си, той се фокусира върху факта, че е отново в обятията му. Тя се изви срещу докосването на панталоните му, възбудата й го изгаряше през плата, засилвайки глада му все повече и повече така, както никога не бе мислил, че може да е възможно, а кръвта във вените му почти закипя. Треперещите й пръсти се заеха с копчетата на бричовете му, докато най-после успя да освободи члена му. Ерекцията му изискваше вниманието й и той не можеше да мисли заради прилива на кръв към долните части на тялото му.

Той откъсна устни от нейните.

— Кажи ми да спра.

Тя поклати глава и с ръце, които сякаш не можеха да се наситят да го докосват, избута дрехите му настрани, казвайки му без думи, че и тя е така възбудена, както и той.

Сграбчвайки задните й части, той я вдигна на ръце, нагласяйки ерекцията си срещу входа на женствеността й. Тя проплака, но не го спря. И все пак той чакаше, имайки нужда от разрешението й. Нямаше да може да си прости, ако на сутринта тя съжаляваше за това.

— Кажи ми какво искаш.

Тя поклати глава отново.

— Кажи го! — заповяда той по начина, по който караше другите лордове да се свият пред него.

— Вземи ме сега, моля те — каза тя срещу рамото му. — Саймън, имам нужда от теб.

— И двамата ще горим в ада — каза той и я смъкна надолу, плъзвайки се дълбоко в нея. Стенейки, той плени устата й, тласвайки се толкова навътре, че тя не можеше да поеме нито милиметър повече от него. Използвайки стената за опора, той се отдръпна, преди да се тласне отново силно. Изгради ритъм и тя започна да отвръща на движенията му, следвайки тласъците му. Обвивайки крака около бедрата му, тя заби пети в долната част на гърба му.

— Саймън, моля те — проплака тя, гореща и мека, изпращайки тръпка по гръбнака му. — Не тук, не така.

Кимайки, той изрита обувките си, благодарен, че е бил достатъчно разумен да не обува хесенските си ботуши за вечерта. Размърда крака, позволявайки на бричовете си да се свлекат на пода, преди да отстъпи встрани. Стъпвайки внимателно, той се насочи към леглото, а с всяка стъпка потъваше все по-дълбоко в тялото й. Десет крачки никога не са били толкова далечни. След като я сложи да седне на края на високото легло, той я пусна, колкото да свали жилетката и шалчето си, хвърляйки ги настрани, преди да измъкне ризата си през глава.

Щом смъкна всичките си дрехи, той се фокусира върху това как да я отърве от нейните. Реши да започне с фустата й и разкъса с лекота нежната материя, мятайки я на пода. Тя не показа никакъв знак, че се интересува от похабяването на дрехата. Той се зае с връзките на роклята й, докато най-после подадоха, и изруга, искайки да разкъса останалата част от дрехите й, докато не остане прекрасна и гола като него.

Смъкна роклята по раменете й, улавяйки в капан ръцете й, и се зае с връзките на корсета й. Щом се справи и с тях, той ги смъкна надолу, оставяйки я гола до кръста и неспособна да движи ръцете си.

— Саймън, моля те, освободи ръцете ми.

— Все още не. — Той пое едно от красивите й зърна в устата си и го засмука. Тя изскимтя безгласно и се изви, казвайки му без думи, че иска още. Искайки да й достави удоволствие, посвети вниманието си първо на едната, а после и на другата й гърда, карайки я да трепери от неконтролируема нужда.

— Нека те докосна — молеше се тя.

— Не.

— Но…

— Смятам да те бележа със себе си, тази нощ. Разбираш ли това?

Тя кимна.

Той нежно захапа извивката на гърдата й.

— Кажи го.

— Да, разбирам.

Плъзвайки се нагоре по тялото й, улови устните й, целувайки я с такава страст, че нямаше нужда да й казва с думи колко много му е липсвала. Тя трябваше да знае, трябваше да разбере. На сутринта или щяха да са сгодени, или той щеше да си тръгне оттук и никога повече да не погледне назад. След като й бе предложил веднъж, бе срещу всичките му принципи да го направи отново. Но, проклети да са принципите, той обичаше тази жена, и ако да я попита още веднъж му дадеше това, което желаеше най-много на този свят, той щеше да го направи. И обществото, и проклетите му правила можеха да вървят по дяволите.

Отмятайки глава назад, тя изрече името му едновременно като проклятие и молитва. Размърда рамене, отчаяно опитвайки се да освободи ръцете си. Но той можеше да остане господар на случващото се само ако дългите й усърдни пръсти останеха далеч от тялото му. Саймън се отдръпна от нея достатъчно, че да я завърти по корем. Игнорирайки молбата й да освободи ръцете й, той вдигна полата й и я събра над копринените й бедра. Свободната му ръка помилва кожата й, наслаждавайки се на това, което не можеше да прогони от спомените си. Най-после тя лежеше гола пред него.

Докосването му нито за миг не се откъсна от задните й части.

— Помниш ли първият път, в който те наплясках, Чандра, как плачеше за още? Колкото красиво зачервено бе дупето ти и колко горещо на допир. Беше толкова влажна. Без значение колко пъти те обладавах онази нощ, никога не бе достатъчно.

Стиснала силно очи, тя кимна и прехапа устни, когато дланта му плесна едната й задна буза. Звукът бе силен и остър, ехтейки в стаята.

— Да, спомням си.

— Искаш ли да те напляскам отново, скъпа? Искаш ли да почувстваш огъня?

Тя залюля бедра в няма покана да направи точно това. Но той нямаше намерение да приеме мълчанието й. Нямаше да бъде великодушен, както бе преди. Той й бе позволил да има тайни, бе й позволил да не говори за нещата, които я тревожеха. Може би най-голямата му грешка бе в това, че никога не я притисна, никога не поиска повече, отколкото тя бе готова да му даде доброволно. Може би сега имаше нужда от лек тласък. Може би имаше нужда той да поеме целия контрол.

Одраска розовата кожа на задничето й с нокти. Не достатъчно силно, че да я бележи, но само толкова, че да изпрати трепетни вълни през тялото й.

— Трябва да го кажеш, Чандра. За разлика от преди, сега не си ми любовница и нямаме никакви обособени правила, тази нощ ще трябва да ми кажеш какво искаш.

— Не го прави, Саймън, моля те. — Тя отново залюля задните си части към него.

— Какво да не правя? Искаш ли да спра? Или…

— Не — извика тя. — Не спирай. Никога не спирай.

— Тогава, кажи ми, любов моя, какво искаш?

— Напляскай ме.

Той се усмихна и плесна същата задна буза, преди да се насочи към другата.

— Винаги така учтива. Никой дори не би могъл да си представи палавницата, скрита под фасадата на изтънчена дама.

Той редуваше плесници и ласки, докато задните й части пламнаха силно в червено. Целувайки голите й рамене, той смъкна роклята надолу и освободи ръцете й, като внимаваше платът да не докосне чувствителната кожа на задните й части, след което хвърли дрехата на пода. Тя се вкопчи в покривката на леглото над главата й.

— Какво искаш сега? Кажи ми и ще ти дам всичко.

Гласът й бе толкова тих, че той едва я чу да казва:

— Прави любов с мен, тук, точно така.

Без да има нужда от повече окуражаване, той се плъзна в нея с нежни движения, които едва не го накараха да свърши. Спря, но не защото това щеше да я накара да полудее от похот, макар да бе гарантирано, просто не искаше да излее семето си в нея, преди да е готов. Горещината на зачервеното й дупе пареше бедрата и слабините му, правейки невъзможно да запази контрола над нарастващото си желание.

Тя се надигна на лакти, променяйки ъгъла, под който се съединяваха телата им. Той започна да се тласка в нея отново и отново, а тя посрещаше всеки негов тласък със свой, поемайки го в себе си все по-дълбоко и все по-силно. Откри клитора й и започна да го дразни, докато членът му я изпълваше, изпращайки я над ръба. Тя изкрещя името му и се отдаде на забравата.

Не прекалено рано, Саймън се отдръпна, изливайки семето си в дланта си. Беше мислил да свърши в нея тази нощ. В тази последна минута някакъв вкоренен в него пещерняк искаше да я маркира. Тя нямаше друг избор и щеше да остане притисната под него, без да може да стори каквото и да е било. Но честта му победи. Той може и да харесваше да доминира по време на секса с нейното позволение, но никога нямаше да я улови в капан, точно както тя никога не би уловила него.

Наблизо имаше леген и той се почисти, след това избърса лицето си със студена вода, преди да се върне с влажна кърпа при Чандра. Тя още не бе помръднала, дишайки тежко след оргазма, и потрепери леко, когато той притисна кърпата към дупето й.

— Добре ли си? — попита той и прие бързото й кимване. След като й помогна да легне на леглото, се изпъна до нея, притискайки тялото й към себе си. Така, както правеше и преди, след като са правили любов.

И за миг, за този единствен миг, той си позволи да забрави, че тя бе разбила сърцето му.