Британи Чери
Въздухът, който той диша (13)

Дванадесета глава

Елизабет

Тази нощ, след като с Тристан спуснахме щорите си, легнах на леглото ми все още леко пияна и се опитах да си представя съпругата му. Да си представя каква е била. Зачудих се дали ароматът й е бил на рози или лилии, дали е била готвачка или е била по-добра в сладкарството, чудех се колко ли много я е обичал. Представих си я с него, и за момент дори се престорих, че я чувам да му шепне, че го обича срещу гъстата му брада. Почувствах пръстите му да я придърпват по-близо и нежно да докосват местенцето между бедрата й, докато тя извива гръб и извиква името му.

Тристан…

Спуснах ръка по врата ми, преструвайки се, че това е нейният врат, когото той докосваше. Беше я разгорещил, без да каже и една дума; обичаше я тихо с ръцете си. Пръстите му се плъзнаха по врата й и тя изстена, когато той достигна извивките на гърдите й.

Тристан…

Дишането ми се учести, когато усетих устните му да вкусват кожата й, езикът му бавно да се показва от устата му, облизвайки зърното й, преди да го поеме между устните си и да започне да хапе, масажира и смуче. Тя му се предаваше.

Тристан.

Ръцете ми се задвижиха надолу по кожата ми, докато Тристан изпълваше ума ми. Той свали бикините й, както и аз моите. Ръката му се плъзна между пулсиращите й бедра и аз бавно плъзнах един пръст в себе си. Ахнах, почти изненадана от чувствата, които беше предизвикал Тристан, а пръстът ми продължи да масажира клитора ми, докато продължавах да си представям.

Но нея вече я нямаше.

Бяхме останали само аз и той.

Грубата му брада се отърка в стомаха ми, преди езикът му да затанцува около пъпа ми. Изстенах, когато почувствах още един пръст да се плъзга в мен. Пръстите му се движеха бързо и проникваха дълбоко, карайки ме да се изпотя. Прошепнах името му, както и той моето, и когато почувствах езика му да ме вкусва, бях на секунда от това да се изгубя в него. Бедрата ми се повдигаха срещу езика му, устните ми молеха за повече и той ми го даде, по-бързо, по-дълбоко, по-силно. Грижовно, нежно, грубо.

О, господи, Тристан…

Устните ми се разтвориха и аз задвижих пръсти по-бързо, чувствайки се така, сякаш вися от скалата на вечността. Всеки момент щях да изпадна в дълбините на никога. Тристан захранваше въображението ми, разтърсваше вътрешностите ми, молейки ме да се разпадна срещу устните му, и аз го направих. Сринах се заедно с докосването му вътре в мен и свърших с чувство на блаженство, неспособна да си спомня последния път, в който се бях чувствала толкова жива.

„Добре съм.“

„Добре съм.“

„Толкова дяволски добре.“

И тогава отворих очи и се взрях в мрака в стаята ми.

Издърпах ръка от мястото между бедрата ми. Бикините ми се плъзнаха нагоре по краката ми и чувството на блаженство изчезна.

„Не съм добре.“

Погледнах към мястото на Стивън на леглото и се изпълних с отвращение. За момент можех да се закълна, че го видях да лежи до мен, взирайки се към мен с отвращение. Примигнах веднъж и се пресегнах да го докосна, но той изчезна.

Защото никога не е бил тук наистина.

„Какво направих току-що? Как можах да направя подобно нещо? Какво не ми е наред?“

Отметнах завивките и се отправих към банята, пускайки душа. Пристъпих под него както бях с бикините и сутиена ми и се свлякох на земята, докато водата падаше върху ми. Молех я да измие вината ми в канала и да накара чувството на разочарование да напусне тялото ми. Но тя не го направи. Капките падаха над мен, смесвайки се със сълзите ми. Останах под душа, докато не започна да тече студена вода. Потреперих и затворих очи.

Никога не се бях чувствала толкова самотна.