Ребека Занети
Преследван (3)

Глава 3

Мойра се облегна назад върху плюшената седалка на хеликоптера и за пръв път не оцени лукса на добре построената машина. Копнееше шума на вятъра да може да изсмучи тестостерона от натежалия от тишината въздух, докато двамата мъже към момента я игнорираха. Келл седеше на отсрещната седалка с протегнати напред крака, глава отпусната назад и затворени очи. Конн окупираше седалката до нея, блъскайки клавишите на лаптопа си, докато екранът не оживя. Може би трябва да отиде да поседи при пилотите. Тя опря ръце на облегалките, с намерението да стане, когато Конн завъртя рязко глава към нея.

Зелените му очи я пронизаха.

— Седни. Долу. Веднага.

Тонът му бе изпълнен с предупреждения и вероятно би трябвало да се ядоса. Но енергията, която й бе нужна, за да се ядоса истински, я напусна. Изтощена. Беше толкова изтощена. Кожата прошумоля под нея, когато тя се настани обратно на мястото си.

— Натъкнах се на куп неприятности — каза Конн вместо поздрав.

Дейдж Кеърс повдигна вежди.

— И аз се радвам да те видя, братко. — Висок и мускулест, кралят изпълни екрана, облечен с дънки и черна копринена риза. Зад него имаше нещо, което приличаше на платно за прожектиране на филми… и не даваше ни най-малка представа къде се намира. Сребърният му поглед се стрелна настрани.

— Здрасти, Мойра.

— Здравей. — Изпълни се с гордост от това, колко овладян прозвуча гласът й. Спокойна. Трябваше да остане спокойна.

— Извинявай — Конн потърка брадичката си. — Как е половинката ти?

Дейдж се намръщи.

— Ема работи денонощно, търсейки лек за вируса. — Той въздъхна. — Сестра й ще ражда след по-малко от месец, а Талън ме подлудява.

Кара бе заразена с Вирус-27, докато беше бременна и никой не знаеше как хормоналните промени ще се отразят на бебето. Но Мойра бе помогнала да неутрализират катализатора в кръвта на Кара, който, ако бе останал, щеше да забърза процеса и от вампирска половинка с двадесет и седем хромозома, щеше да я превърне отново в човек с двадесет и четири хромозома. Разбира се, никой не знаеше дали вирусът ще спре до там или ще продължи да унищожава хромозомите, докато не доведе до фатален край. Засега, поне бяха успели да забавят гадината.

Страх изпълни Мойра.

— Кара е силна, Дейдж. Ще бъде наред.

Кралят кимна.

— Надявам се. — Той се обърна отново към брат си. — Е? Колко ядосан е Съветът на Сбора на Деветимата?

Конн сви рамене.

— Все още не знам. Но предполагам, че е доста.

Мойра кимна.

— Добро предположение.

Дейдж повдигна вежди.

— Не мисля, че исканията ми са неразумни.

Арогантността на мъжете Кеърс трябваше да се бутилира и да се продава.

— Нито веднъж в историята на Реалм, кралят не е искал нашите войници под неговото директно командване. — Всъщност, ако питаха нея, войниците на Съвета можеха да наритат задниците на вампирите. Тя се усмихна.

На лицето на Дейдж също се появи усмивка.

— Работиш по дипломацията си, нали?

— Да. — Някой ден щеше да има полза от нея, щом стане част от Съвета. За нещастие.

— Продължавай да работиш. — Конн се наведе към екрана на лаптопа. — Ще им обясня опасността от новия вид върколаци и графика ни за тренировки.

— Всичко е въпрос на контрол — промърмори Мойра. — Нашите хора са в съюз с вашите. Не отговаряме пред вас. — Толкова с дипломацията.

— Не. Залозите са прекалено високи и точно сега, всички трябва да тренираме. — Дейдж се намръщи — Кой извърта исканията ми по този начин?

Целият Съвет. Мойра погледна към Келл в другия край на хеликоптера. Проклетият мъж трябва да се събуди и да помогне.

— Сами тренираме войните си, Кралю.

— Ще видим това. — Погледът на Дейдж се стрелна към брат му. — Защо имам чувството, че там се случва нещо повече?

— Инстинктите ти са остри както винаги. Това, което разбрах досега… — Конн хвърли поглед в нейната посока — … е, че някой се е научил да телепортира хора против волята им.

— Моля? — кралят пристъпи по-близо до камерата.

— Отвори се някакъв вид портал и се опита да засмуче Мойра. Предполагам, че е нещо подобно на телепортирането.

Дейдж се намръщи.

— Само малцина от нас имат способността да се движат през измеренията и да пристигат някъде другаде, Конн.

— Знам това. Можеш ли да телепортираш някой, ако не си с него?

— Не. — Дейдж погледна настрани. — Телепортирането представлява скачане между измеренията. — Погледът му се фокусира обратно върху тях. — Мойра, квантовата физика, която упражняват вещиците, е подобна. Да не би вашите хора да експериментират?

Конн се обърна към нея, но Мойра задържа очите си върху краля.

— Не. Ние използваме енергия, за да изменяме материята на субатомно ниво. Чиста наука, Дейдж. Да манипулираш времето е по-скоро свързано с теорията на струните. А двете са тотално различни. — И все пак… науката си е наука.

— А какво ще се случи, ако и двете се използват едновременно? — попита Конн.

Мойра сви рамене.

— Ще бъде освободено голямо количество енергия. Вероятно достатъчно, че да повлече някой през измеренията от далечно разстояние. — Но човекът, който го прави, ще бъде изцеден от силите и енергията си, доста време след това. Това обясняваше защо имаше големи промеждутъци от време между отвличанията на членовете на Сбора на Деветимата. Факт, за който имаше стриктни заповеди да не разкрива.

— Има ли нещо, което искаш да ни кажеш, Мойра? — меко попита кралят.

Дори от далечното разстояние помежду им, леко напрежение стегна долната част на черепа й. Тя затръшна мисловните си щитове и се усмихна.

— Аз съм добре тренирана вещица, Кралю. Стой далеч от главата ми. — Макар да смяташе Дейдж за приятел и част от семейството й, главата й винаги щеше да бъде затворена за него, както и за всеки друг.

Дейдж погледна към Конн.

— И той не може да проникне — заяви Мойра. Като нейна половинка, той имаше доста добра възможност много скоро да проникне през защитата й. Бяха близо един до друг само от два часа, а тя вече можеше да усеща чувствата му. Истински разярен мъжкар. Но това бе нищо в сравнение с гнева, който ще изпита, ако успее да пробие барикадите на ума й и да прочете мислите й.

— Все още. — Заплахата на Конн увисна във въздуха. — Макар че мога да ти кажа, че Съветът подсилва защитата си и събира около себе си, всичките си стражи. Всъщност — той се намръщи към половинката си, — Мойра не е хич толкова изненадана, колкото би следвало да бъде от това, че някой се опита да я отвлече. Смятам, че това не е първият опит.

— Кърджаните ли са, Мойра? — попита Дейдж, стискайки зъби. Раса от вампири с тебеширено бели лица и червена коса, които се бояха от слънцето, бяха създали вируса, за да могат да откраднат половинките на вампирите.

— Не знам кой го прави. — Тя наистина не знаеше. Бе по-вероятно Кърджаните да се появят с брониран танк, отколкото да манипулират времето и измененията. Не вярваше да са те.

— За пръв път чувам някой да манипулира измеренията по този начин. — Челюстта й се стегна и тя стрелна Конн с поглед. — Освен това, за пръв път някой опитва да отвлече мен.

— Ами някой друг? Има ли други отвлечени? — попита директно Конн.

Проклетият мъж трябваше да стане адвокат.

— Не и доколкото знам. — Лъжата се отрони с лекота от устата й.

— Ужасна лъжкиня си, далтийн. — Конн се обърна към брат си. — Нещо ново на демонския фронт?

Дейдж въздъхна.

— Не. Макар да ни обявиха война преди осем месеца, още не са направили своя ход… освен ако новият транспортен бизнес не е първият им удар. — Той потупа с пръст брадичката си. — Демоните се бият, като изпращат ужасяващи картини в ума на човек… това е традиционната им тактика. Не мога да си представя, че ще си играят с физиката.

Конн наведе монитора към себе си.

— Моето предположение е или вещиците или… ами… ние. Може би е някой вампир със специални умения. Но ако се замислиш над това, Кърджаните са изучавали биология през последните триста години, за да създадат вируса. Може би паралелно с това са изучавали и квантова физика.

Той се намръщи и около устата му се появиха твърди линии.

— Мойра бе призована от Съвета. След това ще изкопча истината за другите изчезнали хора от половинката си. — Той прочисти гърлото си. — Имам нужда да направиш едно телефонно обаждане, Дейдж.

Изражението на Дейдж остана каменно, но в погледа му блеснаха сребърни точици.

— Сигурен ли си?

— Да.

— Тогава смятай го за сторено — каза кралят и затвори.

За какво говореха? Мойра се обърна към Конн.

— Ще обясниш ли?

Арогантност се четеше във всяка извивка на изваяното му лице.

— Не. — Той затръшна лаптопа и погледна през прозореца. — Дъблин е удивителен.

— Да. — Дъблин бе известен с това, че бе най-чистият град в света и бе смесица от древна и модерна архитектура. И все пак икономиката на Ирландия непрестанно вървеше надолу. Истинско доказателство, че Съветът е загазил. — Не си идвал тук от век, Конн. — Леко раздразнение пролича в гласа й.

Той хвана едната й ръка и я дръпна към себе си, поставяйки я на твърдото си бедро. Топлината от тялото му на мига се насочи към сърцето й.

— Трябваше ми океан помежду ни, за да ме спре да не дойда за теб, Мойра.

Глупости. Той си тръгна и никога не погледна назад. Може би ако имаше опит, или нещо подобно, той щеше да остане. Но той бе нейният пръв и единствен. Тя поклати глава.

— С теб дори не се познаваме. — Една нощ бяха правили секс и се оказаха обвързани до живот. Всъщност той се свърза с нея едва преди десет години. В началото формално, а след това някак по-естествено.

Той въздъхна.

— Ти беше толкова млада. Знаех, че трябва да ти дам време да се превърнеш в лидера, който ти е отредено да станеш. — Ръката му се стегна върху нейната. — Но времето изтече.

Мъжът просто не схващаше. Ноктите й се впиха в бедрото му.

— Не е нужно да правиш това. Провидението не може да ни принуди да правим каквото и да е било. — Той трябваше да спре да я докосва. Беше минал век откакто бяха правили секс и сега тялото й изгаряше. В мига, в който я маркира, бе станала забранена за всеки друг мъж.

Буквално. Вампирите бяха единствено мъже. Щом се обвържеше с вампир, жената ставаше несъвместима с другите мъже. Един вид алергия.

— Искам да те отведа у дома.

— Не, не искаш. — Думите й се изплъзнаха, преди да успее да ги спре. Лицето й пламна и тя вдигна поглед право напред.

Той хвана брадичката й между палеца и показалеца си, и обърна лицето й към себе си. В погледа му се четеше объркване.

— Не е възможно да вярваш, че съм искал да остана далеч от теб за цял век.

Тя примигна. Два пъти. Уязвимост стегна стомаха й. Твърда, упорита гордост я накара да изправи рамене. Изражението му се отпусна, но той хвана по-здраво брадичката й.

— Виж ти.

— Не можеш да ми кажеш, че не беше облекчен, задето Съветът те принуди да напуснеш континента. — Може би щеше да го отрече. Един тих, глупав глас в дъното на душата й се молеше за това.

Той въздъхна дълбоко и погледна настрани, преди да отговори.

— Може би малко. В началото. — Погледът му се фокусира отново върху нея. — Маркирането ме свари неподготвен. Нощта, която споделихме… обикновено не губя контрол. Никога не губя контрол.

Тя знаеше, че е бил облекчен, и дори донякъде го разбираше. И все пак, нещо дълбоко в нея изгаряше от болка. Маркирането.

— Аз също. Затова, нека игнорираме маркера и да кажем на Провидението да върви по дяволите.

— Мойра — мекият му тон бе предупредителен и кожата й настръхна, — забрави Провидението. — Погледът му задържа нейния. — Аз те направих моя и смятам да те отведа у дома.

Раздразнение и страх я изпълниха при думите му.

— Не може наистина да смяташ да го направиш. Тук съм нужна.

— Не, не си. — Той пусна брадичката й, за да погледне към часовника си. — Деветимата членове на Сборището са пръснати из целия свят. Можеш да работиш отвсякъде.

Тя едва сдържа острия си отговор. Той имаше нужда от нещо, което тя не можеше да му даде.

— Какво си представяш, че ще се получи, Конн? Ще се върнем в дома ти, аз ще работя през интернет, а ти ще се биеш във войната?

— Именно. — Той плъзна лаптопа в тъмната чанта на пода на хеликоптера. — Разбирам, че понякога ще ти се налага да пътуваш заради работата си, и няма проблем. Но освен работа, аз си представям и деца и че ти ще бъдеш защитена на някое безопасно място. — Когато се облегна назад, раменете му заеха половината облегалка на нейната седалка. — Разбира се, децата ще се появят по-късно. След като спечелим войната. Засега си представях, че ти ще искаш да се установим някъде.

О, само ако знаеше. Тя едва се сдържаше да не го удари по главата. Как може едно същество от напреднала раса да бъде такъв идиот? Раменете й се свиха срещу стените, които я притискаха.

Хеликоптерът прелетя над улиците на Дъблин. Скоро видяха как слънцето залязва над река Лифи, докато маневрираха, издигаха се и най-после кацнаха на покрива на една от най-новите сгради. Конн повдигна вежди.

— Отиваме в дома на Келл?

Мойра се завъртя на седалката си, когато пилотът изгаси двигателя.

— Не точно.

Е, в известна степен. И Келл живееше тук. Тя откопча колана си.

— Не си идвал тук, нали? — Ако вампирът бе стъпвал на континента, щеше да го почувства.

Конн плъзна вратата, отваряйки я.

— Не. Просто имам информация, че Келл живее тук. Както и новите попълнения към редиците на стражите. — Той скочи на покрива.

Бе толкова мощен. Прие протегната му ръка и скочи на земята, игнорирайки силата, която се вливаше в нея от ръката на вампира. Кожата й настръхна. Тя се дръпна назад и едва устоя на изкушението да потърка длан в дънките си. Естественият аромат на плесен от реката се носеше по лекия бриз, докато тя навеждаше глава, преди да притича към близката синя метална врата.

Келл я изпревари и отвори, правейки й жест да влезе вътре. Меките подметки на обувките й за тенис не издадоха почти никакъв шум, докато слизаше по петте стъпала към вътрешната врата, която, след като я отвори, разкри голямо, полупразно фоайе за трите пентхаус апартамента.

— Гледай да си готова до петнадесет минути, Мойра. По пътя трябва да се отбием до „Сепията“ — каза Келл, насочвайки се към източния апартамент и затръшвайки вратата след себе си, без да поглежда назад. Щракването на бронираната врата отекна шумно в облицованото с мраморни плочки фоайе.

Дали да се обърне? Или да се държи така, сякаш няма нищо странно? Кеърс щеше да дойде в апартамента й, в личното й царство. Той стоеше зад нея, а мълчанието му бе натежало от незададените въпроси. Тя знаеше за него достатъчно, че да е сигурна, че отговорите й няма да му харесат. Изпъвайки рамене, тя се насочи към западния апартамент и отвори вратата.

Той я последва вътре, носейки със себе си мъжествения аромат на барут и градински чай, изпълвайки с него апартамента й. Той подсвирна тихо, гледайки през големите прозорци как слънцето залязва зад река Лифи.

— Красиво. — Вратата се затвори зад него, карайки я да подскочи нервно.

Ароматът на лимон се носеше в дневната, от препарата за полиране на масите. Навсякъде из стаята имаше разхвърляни плюшени разноцветни възглавнички, които сестри й и тя бяха бродирали с дни. С едно махване на ръката й, те се наредиха в перфектна линия върху дивана и фотьойлите. Мойра прочисти гърлото си.

— Ами, чувствай се като у дома си, Коннлин. Връщам се след минута.

Нямаше представа как ще го накара да остане в апартамента и да не я последва на срещата. Май трябваше да го нокаутира. Но тъй като квантовата физика и магията нямаше да свършат работа… й трябваше тухла.

— Мойра… — Тих и мек, гласът му помилва кожата й.

Огромното му тяло доминираше в малкото пространство, а военните му кубинки изглеждаха смъртоносни върху белия мраморен под.

Завъртайки глава настрани, той погледна към каменната камина, над която бе окачена едно от картините на сестра й Брена, с изобразен северен морски пейзаж.

— Тук ли живееш?

— Понякога. По-лесно е да живея тук, докато преподавам в колежа, отколкото постоянно да пътувам до колибата си. — Макар че не преподаването бе причината да има дом в Дъблин. — Трябва да побързам, Конн. Вземи си бира от хладилника. — Налагаше се да действа бързо. Мъжът трябваше да се справи сам.

Притичвайки към спалнята, тя затвори вратата, губейки ценно време да се облегне на нея и да въздъхне. Големият махагонов гардероб, който сестра й бе подарила при нанасянето, я примамваше да изтича и да се скрие в него… както правеше, когато бе на четири години.

Лекият аромат на парфюма от люляк, създаден специално за нея от сестра й Моли, изпълваше въздуха и я накара да се забърза. С бързи движения тя застана пред гардероба, вадейки по-подходящи дрехи и се преоблече.

Лаптопът й, поставен върху бюрото, което сестра й Дарси бе направила ръчно, иззвъня.

Страх плъзна по гръбнака й. Навличайки блузата си, тя притича през стаята и отговори на повикването.

— Здравей, Вивиан.

Вивиан Норткът, лидер на Сбора на Деветимата, кимна кратко.

— Мойра.

— С Келл всеки момент тръгваме, госпожо. — Мойра погледна към античния часовник, който отброяваше минутите, поставен върху нощното шкафче до леглото й. Беше го намерила в гаражната разпродажба на старата Моли преди година и проклетото нещо винаги изоставаше с пет минути.

— Обаждам се, за да ти дам официална заповед да доведеш Коннлин Кеърс заедно с теб на срещата днес. — По лицето на лидера не трепна дори мускулче, докато съобщаваше удивителната новина.

Мойра възкликна. Сърцето й заби лудешки.

— Това е невъзможно. — Защитните мерки, които взимаха вещиците, за да защитят лидерите си, беше непробиваема… дори и от най-силния войник на вампирите. — Не разбирам. — Но разбираше много добре. Осъзнаването на това, което щеше да се случи, бе като силен удар в лицето.

Вивиан присви тънките си устни.

— Мисля, че разбираш.

Темпераментът й пламна и Мойра една успя да потисне гнева си.

— Тогава защо искаш това от мен?

Огън пламна в очите на вещицата.

— Кралят изиска брат му да присъства на срещата ни днес. Аз просто изпълнявам кралските желания.

Ах. Телефонният разговор, който Конн накара Дейдж да направи. Мойра поклати глава. Абсолютна паника пламна през тялото й.

— Той ще умре. — Вампирите бяха трудни за убиване, но дори Конн няма да оцелее, ако опита да се приближи до Съвета.

— Може би. — Вив си пое дълбоко дъх. — Обясних този факт на Дейдж, но той настоява, че Конн ще преживее охранителните ни мерки… което наистина може да се случи.

Мойра се постара да изобрази спокойно изражение. Дали Съветът знае за уменията на Конн?

— Мислиш ли, че след като се обвързахме, Конн е придобил умения, които вампирите обикновено не притежават?

— Обмисляхме тази възможност още откакто се обвързахте. Но, честно казано не. Освен ако не е прекарал последния век, изучавайки квантовата физика — изсумтя тя.

А Конн бе правил именно това.

— Разбирам. — Осъзнаването на случващото се натежа на раменете на Мойра. — Значи очакваш днес той да умре. — Определено имаше вероятност да се случи. Това, че се е научил да управлява енергията, не значеше, че ще може да премине през воала. — Страхотна стратегия, лельо Вив. — Мойра поклати глава. Сега повече от всякога се боеше от деня, в който ще стане част от Съвета.

— Стратегия? — Вив повдигна вежди.

— Конн умира и вината е на краля. — Мойра взе гривната с лунен камък и закопча сребърната верижка около китката си. — Сборът на Деветимата се оттегля от Реалм… или Реалм ни изритва от Алианса. И в двата случая… ти ще си доволна. — Те не можеха да се оттеглят от Реалм. Какво си мислеха консулите?

Погледът на Вив потъмня.

— Доста стратегически разсъждаваш, нали, Седма?

О, леля й нямаше никаква представа. Страхът накара Мойра да понижи глас, за да му попречи да се разтрепери.

— Не искаме семейство Кеърс да ни бъде враг, Вив. Трябваше да откажеш на Дейдж.

— Да откажем на краля на Реалм щеше да е предпоставка да се оттеглим, но все още не сме готови да предприемем тази стъпка. — Лицето на Вивиан се зачерви силно. — Ще мислим за последиците, когато му дойде времето.

— Последици? — Огън луна във вените на Мойра — Лельо Вив…

— Достатъчно. — Електрически зелени искри припламнаха по кожата на Вивиан. — Мойра, ти си седмата дъщеря на седмата дъщеря. Родена си да станеш лидер на този съвет и ще се научиш да се подчиняваш на законите му. — Ноздрите й се разшириха, а лицето й стана твърдо като скала. — Ще ти се налага да се изправяш пред подобни неприятни решения ежедневно.

Тежестта на тази нейна съдба едва не смаза Мойра. Само гневът, кипящ в нея, й помогна да остане на крака.

— Ако Конн не успее да премине през воала, вампирите ще са последното нещо, за което Съветът трябва да се тревожи. — Посягайки, тя прекъсна разговора. За нещастие, това бе празна заплаха.

Замисли се дали да не се обади на Дейдж, но размисли бързо. Кралят щеше да застане на страната на брат си. Единственият й избор бе да обсъди това, направо с Конн.