Ребека Занети
Изкушен (7)

Глава 6

Чудовища… големи, чудовища с бели лица… преследваха Сара през лаборатория, направена от камък. Тя изплака и се скри в един шкаф, с поглед, насочен към приближаващия се към нея Кърджан. Пръстите му се превърнаха в игли. Големи, опасни, вампирски убийствени игли. Тя изпищя.

— Сара. Милая, събуди се. — Нежни ръце милваха раменете й.

Ароматът на чисто изпълни носа й. Тя отвори очи и пред нея се появи мъж.

— Макс. — Тя се отпусна с въздишка.

Леката лунна светлина танцуваше по лицето му, карайки ъгловатите му черти да изпъкват. Само едно копче придържаше краищата на ризата му едно до друго, сякаш я бе облякъл на път за спалнята. Той седна на леглото.

— Имаше кошмар.

Тя се поизправи, сядайки и облягайки гръб на огромната табла на леглото. Вибрациите от мъж, четящ роман с мистерии, преминаха през нея, но тя ги прогони. Изглежда последния човек, докоснал таблата, е бил сам. Слава на бога! Тя седна, замисляйки се за миг. След това издиша дълбоко.

— Бях заспала.

— Това е добре. — Макс смъкна кецовете й с няколко бързи движения. Той масажира нежно всеки от краката й и тя едва не простена от невероятното удоволствие.

— Заспивай отново… този път под завивките. — Той пусна краката й на леглото и се изправи, насочвайки се към вратата.

— Ще останеш ли? — попита тя тихо.

Той спря. Раменете му се напрегнаха и не се обърна.

— Не съм в настроение за гушкане, Сара.

— Нито пък аз. — Нещо в нея се успокои. Той бе грамаден и силен. И тя го желаеше… повече, отколкото някога бе желала друг мъж. — В настроение съм за теб.

Той се обърна, а металическите му очи потъмняха.

— Сара. Има много неща, които не разбираш. — Увещаване изпълни тона му, докато по скулите му се появи лека руменина. Желание. Похот. О, той я искаше.

— Да. Пестеливо раздаваш информацията. — Неудобство премина през нея. — Аз не съм лесна, Макс. Имам предвид, обикновено не отправям покани. — За двадесет и осем годишния си живот бе имала двама любовника. Но когато се изправи пред мъж като Макс, почти не можеше да си спомни лицата на тези преди него.

Порочна усмивка изви устните му.

— Не съм си помислял, че си лесна. Обаче си адски сексапилна.

На него този поглед на лошо момче изглеждаше много по-смъртоносен, отколкото опасен.

И въпреки това, вместо да изпита страх, сурова нужда пламна под кожата й.

— Е. Може ли това да се случи, без да ме превърнеш във вампир? — тя се стараеше да звучи весело и обиграно, но бе останала без дъх. От нужда.

Той вдигна рамене.

— Вече ти казах. Вампирите се раждат, не биват създавани. Никой не може да те превърне във вампир.

— Ами половинките? — Въпросът се изплъзна от нея, преди да успее да спре.

— Няма да се обвържа с теб — каза той, а челюстта му се стегна.

Болка премина през нея, изненадвайки я със силата си. Беше го помолила само за една нощ… но той можеше да поиска нещо повече.

— Значи предлагаш чукане без бъдеще помежду ни?

Той се усмихна. Въздухът между тях се изпълни с напрежение.

— Продължавай да говориш така, скъпа, и ще предложа пляскане.

Тя едва не възкликна. Той я заплашваше. Не би трябвало да звучи така секси. Темпераментът я накара да вирне брадичка. Вълнение забърза ритъма на сърцето й, но темпераментът победи.

— Не се тревожи, Макс. Промених решението си. Може да идеш и да се обвържеш с някоя осемнадесетгодишна цицорана, ако искаш — заяви тя, прехапвайки устните си.

— Не, не мога. — Веселието в гласа му разпали още повече темперамента й.

Погледът му се насочи към зърната й… нейните твърди, щръкнали, копнеещи зърна. Той направи крачка напред със стиснати юмруци. Електрическо розово блесна, заменяйки кафявото в погледа му.

— Вампирите се раждат само мъже. Много от половинките ни са човешки жени. Жени с дарби.

Той направи още една крачка към нея, видимо насилвайки се да спре.

— Такива жени се срещат много рядко.

Гласът му, така тъмен, така секси, стопли кръвта й. Гърдите й започнаха да се надигат, дишайки бързо. Тя опита да успокои дишането си, но огнената топка в стомаха й не й позволи. Не бе изпитала нищо към Джейс или Конн, а те също бяха вампири. Само към Макс. Това би трябвало да значи нещо.

— Значи съм потенциална половинка? Една от малкото?

— Да.

Объркване премина през мозъка й.

— И въпреки това не съм за теб. — Исусе! Не беше като да предлага на мъжа да са заедно до края на дните си.

— Не — той пъхна ръце в джобовете си, — няма да си взимам половинка, скъпа.

Тя извъртя очи.

— Ах, разбрах. Работата ти е прекалено опасна… ти си самотен вълк… не заслужаваш любов… — Изричайки всички тъпи извинения, които бе чела в любовните романи напоследък, тя позволи на сарказъма й да излезе на повърхността.

Той вдигна вежди.

— Помниш ли, че споменах пляскане? Дланта започва да ме сърби.

Уязвимостта й се бореше с нуждата. Тя се завъртя, спускайки крака към пода и заравяйки пръсти в килима.

— Не се боя от теб.

— Значи не си толкова умна, колкото мислех. — Той изхлузи ботушите си. — А в отговор на това, което каза… — Той вдигна показалеца си. — Първо, работата ми е опасна, но ще те защитя. — Вдигна втори пръст. — Второ, въобще не съм и близо до вълк… бил той единак или не. Повярвай ми, познавам няколко. И последно… — Вдигна трети пръст. — Любовта е нещо, което никога не съм разбирал.

Той изрече последното някак небрежно. Колко жалко.

— Значи затова не искаш половинка?

— Не. — Той изхлузи тениската през главата си. — Половинките ни са в опасност… много по-голяма от обикновено. Вирусът, който опитваме да излекуваме, ги унищожава.

Тя не откъсваше поглед от силното му лице, не към спиращия дъха гръден кош.

— Обвързването завинаги ли е?

— Да. Когато вампир се обвърже с жена, нейните хромозомни дойки достигат двадесет и осем, което я прави почти безсмъртна. Може да умре от обезглавяване точно като вампирите. — Ръцете му се насочиха към копчетата на дънките му. — Вирусът унищожава връзката между двойката и възвръща хромозомните двойки. Не сме сигурни дали ще спре, когато ги направи хора, или ще продължи, докато от тях не остане нищо.

Той защо си сваляше дрехите? Тя се измъкна от леглото и се изправи, за да го погледне в лицето.

— Не съм те молила да се обвързваш с мен.

— Да, милая, знам това. — Копчетата на дънките му се разтвориха. — Но можеш да почувстваш това… между нас… така, както го усещам и аз. Нещо, което е тук. — Той докосна с пръсти гърдите си, докато изритваше дънките си, оставайки гол. Възбуден гол мъж. Един много надарен мъж. — Просто си помислих, че трябва да знаеш всичко. Повечето мъжки вампири хапят по време на секс. Аз няма да захапя… шията ти. Сега си свали дрехите.

Горещина премина през лицето на Сара. Бикините й подгизнаха. Секси. Мъжът бе прекалено секси, за да е истински.

— Какво значи това? Милая?

— Има няколко значения, едно от тях е красива моя. На руски. — Той повдигна вежди. — Отива ти. Сега се съблечи.

През цялото й тяло премина топлина. Отиваше й? Беше си го поискала… и, господи, наистина го желаеше. Въздишайки, тя измъкна блузата през главата си.

— Много красиво. Зърната ти приличат на бонбони. — Той пристъпи към нея, притискайки я към стената с мускулестото си тяло. Твърд и пълен, членът му се опря в нея с мъжко настояване.

Студено и небрежно, тя се насили да се усмихне.

— Мерси. — Посегна към копчетата на дънките си.

— Нека аз. — Големи и загрубели, ръцете му покриха нейните.

— И аз мога да го направя. — Контрол… трябваше да запази част от контрола си.

— Ах, скъпа… — Той притисна и двете си ръце към раменете й, милвайки бицепсите й, и надолу покрай лактите, обхващайки китките й. — Може би трябва да внимаваш как играеш.

Ниският му тон се насочи директно към клитора й. Горещина и влага избухнаха между бедрата й единствено заради него. Тя стисна силно крака, въздържайки се да не се отърка в него.

— Не си играя.

— Нито пък аз. — Той стисна нежно ръцете й, вдигайки ги над главата й, и ги задържа там с едната си голяма ръка. — Ето така.

Тръпка изви гръбнака й, притискайки зърната й към топлата му кожа.

Чисто удоволствие се изстреля от гърдите към женствеността й. Светкавици проблеснаха зад клепачите й.

— Макс. — Искаше думите й да прозвучат като заповед, но излязоха от устните й като молба. Но не я бе грижа.

Тихо ръмжене се изтръгна от гърдите му.

— Кажи отново името ми по този начин, скъпа, и може да свърша на мига. — Хладен въздух докосна кожата й, когато той се отдръпна достатъчно, че да разтвори длан върху корема й. — Първият път, когато те видях и се опита да ме ритнеш, си представях точно това. Толкова си секси и влажна за мен.

Пръстите му се плъзнаха между гърдите й, надолу към копчето на дънките й. Обгръщайки тялото й, той мушна ръка под дънките й и стисна леко дупето й.

— Когато видях това сладко задниче да виси през прозореца, започнах да се надявам да имам възможността да впия зъби в него. — Той прокара пръсти към извивката, милвайки мястото, където дупето й се срещаше с бедрата й.

Тих стон се изтръгна от нея. Толкова много усещания… горещина и нужда се надигнаха в нея толкова силно и толкова бързо, че дъхът й секна. Докато опитваше да се фокусира, да възвърне част от контрола си, дънките й се свлякоха на пода заедно с бикините й.

Той пусна китките й.

Най-силният мъж, който бе виждала, се отпусна на едно коляно пред нея. Тя опита да възрази, извъртайки се настрани, но силната му ръка я стисна, задържайки я на място.

— Макс…

Устните му я намериха. Тихо сумтене, изпълнено с мъжко одобрение, извибрира срещу клитора й. О, господи! Главата й се отпусна назад върху стената, покрита с тапет. Широките му пръсти помилваха гънките й, плъзвайки се между тях нежно и сигурно. Езикът му се показа навън да си поиграе.

Тръпки разтърсиха коленете й. Мълнии проблеснаха зад клепачите й. Удоволствие, толкова интензивно, толкова унищожително я изпълни до степен, че вече не можеше да се държи на крака. Тя притисна ръце към стената, опитвайки да остане права.

Втори пръст се присъедини към първия, обладавайки я с бавни, сигурни тласъци. Безпомощна, тя започна да се върти срещу него.

Стенейки гладно, устните му обвиха клитора й и го засмукаха.

Светът експлодира.

Тя извика. Очите й се отвориха и стаята се залюля пред очите й. Вълни преминаха през нея и тя проплака, изричайки името му. Той я задържа, чакайки я да се успокои, преди да се изправи.

Силни ръце сграбчиха косата й и той плени устните й. Твърд като гранит, той се притисна към нея, извисявайки се. Заради височината си обикновено бе очи в очи с мъжете. Но не и с Макс. Обградена от него, тя се чувстваше мъничка, женствена. Както си представяше, че се чувстват дребните кльощави мажоретки в гимназията. Дълбоко в себе си тя въздъхна.

Той погълна устата й, обграждайки я с невероятната си горещина. Езикът му обладаваше, устните му я притежаваха. Ръцете й се вдигнаха, за да го обгърнат, притискайки длани към мускулестия му гръб.

Желанието отново пламна силно в нея… по-тежко и по-интензивно… отпреди. Тя прокара длани надолу, милвайки старите му белези, преди да сграбчи страхотния му мъжки задник. Стисвайки здраво.

Стаята се завъртя. Само миг по-късно тя се озова по гръб на матрака с Макс, наведен над нея.

Устните му обгърнаха едното й зърно.

Огън премина през нея.

— Господи, Макс!

Той се засмя и вибрациите едва не я отведоха до ръба. Едно непоклатимо коляно разтвори краката й, притискайки се към подутите й гънки. Опасната му уста пируваше с нея, ближейки и измъчвайки гърдите й.

Тя се вкопчи в гъстата му коса.

— Сега, Макс. Моля те.

Силна ръка се обви около кръста й. Стаята се завъртя отново и тя се оказа възседнала великолепното му тяло, притиснала твърдия му член под себе си. Усмивката му бе порочна, а очите тъмни… далеч отвъд розовото.

— Ти наложи ритъма, скъпа. — За един кратък миг уязвимост премина през очите му.

Сърцето й туптеше силно срещу ребрата й. Той се боеше да не я нарани. Емоции изпълниха гърдите й.

Нуждата да го защити, женската нужда да го успокои, я свари неподготвена.

— Имам ти доверие, Макс. Няма да ме нараниш.

— Знам. — Той сграбчи бедрата й и я вдигна нагоре… над себе си.

Навеждайки се напред, тя внимателно го направляваше в тялото си. Няколко пъти й се наложи да спре, за да позволи на тялото си да се адаптира към размера му.

Пръстите му се впиха по-силно в бедрата й, а дланите му сякаш вибрираха. Мускулите на корема и гърдите му изпъкнаха, докато стоеше застинал.

Мощ се плъзна по гръбнака й. Контрол. Тя го имаше и спря отново, усмихвайки се флиртуващо.

Предупреждение блесна в очите му. Той я стисна по-силно. Повдигайки се нагоре, той потъна целия в тялото й. Болката я накара да застине за миг, а след това удоволствието я заля толкова силно и така бързо, че тя се вкопчи с две ръце за гърдите му.

— Предупредих те за игричките, Сара. — Макар да звучеше контролиран, една вена пулсираше на челото му.

Предизвикателството му я тласна отвъд разума. Отвън логичната, спокойна жена, която винаги е била.

— Нима? — Устните й се извиха в лека усмивка. Тя се надигна и се плъзна бавно надолу, поемайки го целия и измъчвайки и двама им.

Той отново стегна хватката си около бедрата й.

— Сара.

Свободата й даваше кураж. Кураж да предизвика себе си и кураж да изкуши него. Тя имаше нужда да е тази, които да го накара да изгуби контрол над себе си. Тя се надигна, отново измъчвайки го с бавните си движения.

Примитивен рев се изтръгна от гърдите му.

Харесваше й да флиртува, но мъжът я изкушаваше още повече. Тя разтвори длани, опирайки ги на корема му, и, стягайки вътрешните си мускули, се надигна, измъчвайки и двама им.

Не й даде никакво предупреждение. Завъртайки я под себе си, той започна да се тласка в нея дълбоко и силно. Ръцете му приковаха нейните към леглото. Удоволствието я изпълни. Триумф премина през нея. Тя преплете пръсти с неговите, посрещайки всеки негов тласък.

Погледът му не се откъсваше от нейния.

— Обвий крака около мен.

Тя го направи и той потъна още по-дълбоко. Заключвайки краката си около долната част на кръста му, тя стискаше ръцете му. По-силно, по-мощно, тласъците му разлюляха леглото, поразявайки я. Той й доставяше невероятно удоволствие, и все пак взимаше повече, отколкото бе възнамерявала да му даде… част от себе си… част, която не бе сигурна, че някога ще успее да си върне.

Мъчение блесна в очите му. Резците му се спуснаха, дълги и остри.

Нуждата лумна още по-силно в тялото й. Доброволно разголи шията си, предлагайки му се.

Той простена, ръмжейки тихо. Стисвайки китките й с една ръка над главата й, той сграбчи дупето й, вдигайки го. Коленете му се присвиха и той я дръпна към себе си, тласкайки се, сякаш не можеше да спре.

О, господи! Толкова близо. Тя бе толкова близо.

— Макс!

Той притисна основата на члена си към клитора й. Огън експлодира вътре в нея, преминавайки през всичките й нервни окончания. Тя извика, извивайки се към него, докато удоволствието я поглъщаше. С нисък стон той се зарови в нея и цялото му тяло се стегна, докато свършваше. Държейки я здраво, Макс я изпълни по много други начини, освен физическия. Отпускайки глава на рамото й, той я целуна нежно.

Пускайки китките й, той се настани срещу нея. Тя отпусна ръце и го прегърна силно. Много силно.

Как някога щеше да понесе да го пусне?