Ребека Занети
Изкушен (10)

Глава 9

Голяма длан покри устата й.

— Сара, аз съм.

— Макс! — Обгърна го с две ръце, прегръщайки го силно. Острата миризма на кръв изпълни ноздрите й и тя отстъпи назад.

— О, боже мой!

Дупки от куршуми покриваха ризата му. Кръвта му течеше навън. Огромна драскотина маркираше челото и лявата му буза.

— Добре съм.

Конн стоеше зад него.

— Къде държат данните от лабораторията, Сара? — Той махна с ръка надолу към широкия коридор и тя видя две огромни дупки на дясната му китка.

Очите й се разшириха.

Конн проследи погледа й.

— Мъжът ти има остри зъби. Свиквай.

Истината се прокрадна в замаяния й мозък. О! Конн е нахранил Макс.

— Ъм, благодаря… а Джейс? — попита тя тихо.

— Възстановява се в болницата — промърмори Макс. Беше свалил контактните лещи, които носеше обикновено, и нормалните му очи светеха срещу нея.

— Нека вземем данните и да се изнасяме оттук. — Той надникна над главата й. — Какво се е случило?

— Нокаутирах го. — Тя сви рамене, опитвайки се да се усмихне. — Всъщност му сритах задника.

— Добро момиче. — Макс извади пистолет от задния си джоб и й го подаде. — Цели се в гърдите, ако се налага да стреляш. — Той натисна бутона на комуникатора в ухото си, слушайки нещо, докато кимаше на Конн.

— Добре. — Тя направи жест към края на коридора. — Лабораторията, която търсите, е отляво, през няколко подсигурени врати, за които Кърджаните вече се погрижиха.

Мъжки смях проехтя в коридора. Конн се плъзна покрай ъгъла и въздъхна. Сенки покриха лицето му. Още войници? Тогава дори сенките застинаха. Макс бутна Сара обратно в офиса зад себе си, обръщайки се, за да я защити.

Тежки стъпки проехтяха през коридора, заедно с гласове… дълбоки, дрезгави гласове.

Сара потръпна, вперила поглед в широкия гръб на Макс, докато ръцете й стискаха пистолета.

Пръсти се впиха в косата й. Болка прониза скалпа й. Тя проплака, когато Андрю я притисна до гърдите си, притискайки пистолет под брадичката й.

Макс се завъртя. В очите му светеше смъртоносна заплаха. Бавно, той затвори вратата, облягайки се на дървото.

— Пусни я и няма да те изкормя.

Сара се опита да преглътне. Пистолетът под брадичката й й попречи. Вибрации преминаха през кожата й. Пистолетът е бил използван за убийство. Умът й се замая, докато пред очите й преминаваха образи от някаква война между банди. Андрю бе поръчал небелязан пистолет. Нелегален. Ако успееше да се измъкне от това, щеше да направи анонимно обаждане в полицията.

— Пусни ме, Андрю.

Той затегна хватката си.

— Ерик? При мен има вампири — извика той.

Експлозия разтърси коридора… цялата сграда всъщност. Таблото „Цели“ се разби в пода. Нещо тежко удари другата страна на вратата.

Макс се усмихна без дори помен от веселие.

— Доведохме два отряда воини с нас. Кърджаните… умират… точно сега. — Той направи две крачки напред. — Искаш ли и ти да умреш?

Андрю трепна.

— Ако аз умра, умира и тя.

Вратата се разцепи. Макс се обърна срещу заплахата, когато един Кърджан връхлетя вътре, блъскайки се в него. Двамата се удариха в бюрото, преди да се блъснат в стената. Макс се приземи по гръб, а ръцете му удариха ушите на Кърджана със звука на гръмотевица.

Чудовището започна да вие гневно. Стрелвайки длан към брадичката на Макс, той отхвърли главата на вампира назад срещу металната повърхност на бюрото. Шумно хрущене накара Сара да изписка.

Адреналин пламна във вените й. Спомняйки си да държи палеца си навън, тя стисна юмрук и заби лакът в ребрата на Андрю. Въздухът излетя от дробовете му. Дулото на пистолета се притисна по-силно към шията й. Тя застина, едва успявайки да си поеме дъх.

Бруталният бой на пода пръскаше кръв по краката й, карайки ледена тръпка да премине надолу по гръбнака й.

С остри резци и размахващи се юмруци двамата се удряха и ритаха с невероятна скорост. Кърджанът се биеше с гняв и огън в ужасяващите си очи. Макс удряше студено, твърдо и с ужасяваща прецизност. Той не се бави нито миг и, обвивайки крака около торса на Кърджана, сграбчи силно главата на чудовището и я завъртя.

Чу се шумно изпукване и битката приключи.

Кърджанът остана неподвижен със счупен врат. Макс се изправи на крака, навеждайки се над звяра и изваждайки нож от ботуша си. Бързо и прецизно, той започна да реже… обезглавявайки врага.

След това се изправи, обръщайки се с лице към нея с огромни зъби и, кръв стичаща се по лицето му. Студ и смърт надничаха от очите му.

Ако можеше да преглътне, Сара щеше да го направи точно в този миг. Погледът на Макс се стрелна към Андрю.

— Пусни я.

Андрю трепереше зад Сара. Буквално трепереше… и все пак държеше здраво Сара с опрян в гърлото й пистолет.

— Не.

Тяло прелетя през вратата, размахвайки ръце напълно извън контрол. Кърджан. Той се блъсна странично в Андрю, запращайки ги на пода. Рамото на Сара се удари в твърдите плочки.

Болка премина нагоре по тила й.

Задъхана, тя се отскубна от двете тела на пода, подпирайки се на стената, за да се изправи, и опита да запази спокойствие.

Макс сграбчи Кърджана за тила и, завъртайки се, го хвърли в коридора обратно в мелето.

Андрю скочи на крака. Усмивка, злата му усмивка се плъзна по лицето му, насочвайки пистолета си към Макс.

— Не!

Андрю дръпна спусъка. Изстрелът отекна в стаята, но куршумът полетя към тавана.

Мазилка се поръси над тях.

Тя се блъсна в гърдите на Макс и той я бутна зад себе си. Ръмжейки, той се хвърли към брат й, впивайки пръсти в гърлото му. Едно силно дръпване и главата на Андрю се изтърколи извън стаята.

О, господи! Тъмнина опита да проникне през осветената стая. Сара се залюля към стената. Макс се обърна почти като на забавен каданс, лицето му бе изкривено от чиста ярост.

— Ти скочи на пътя на куршума.

Сара примигна. Да, но куршумът я пропусна. Тъмнината победи и тя се свлече на пода, този път почти приветствайки безсъзнанието.

* * *

Когато се събуди, бе отново в хотелската стая, облечена в огромна, чиста тениска, чувствайки се в безопасност под завивките. В името на всичко свято. Трябваше да спре да припада. Протягайки се, дъхът заседна в гърлото й. Имаше още някой в стаята. Тя се обърна, виждайки Макс, изтегнат в един стол, да я наблюдава.

— Здрасти.

Една тъмна вежда се повдигна. Напрежението се излъчваше на талази от голямото му тяло. Бесен. Да, той бе истински бесен.

Тя се плъзна нагоре, докато гърбът й опря в таблата на леглото. Ръката й бе спокойна, когато отмести косата от лицето си.

— Взехте ли информацията от лабораторията?

— Да. А след това взривихме сградата… индустриален инцидент, в който брат ти е единствената жертва. Двамата учени, създали антипротеина, ще бъдат пренасочени към някоя от нашите лаборатории.

Искаше й се да изпита съжаление заради смъртта на Андрю, но не се получи.

— Кърджаните?

— Повечето са мъртви. Проклетият Ерик избяга, но без информацията, която търсеше.

Настана тишина. Вампирът чакаше.

Тя въздъхна. Да скочи пред пистолета беше тъпо, особено след като куршумите очевидно не нараняваха кой знае колко Макс. И бе реагирала, без да се замисли. Очевидно им предстоеше да се скарат. Тя реши да изглежда силна от самото начало.

— Преживей го.

Тя не мислеше, че е възможно Макс да изглежда по-гневен, но се оказа, че греши.

Той се наведе напред умишлено бавно.

— Моля?

Нервните окончания в корема й пламнаха за живот, но тя ги игнорира. Нямаше да му позволи да я плаши.

— Коя от двете думи те обърка?

— О, много добре разбрах думите, скъпа. — Нисък и копринен, гласът му вибрираше с тон, в който всяко умно момиче ще се вслуша. Едно умно момиче би избягало, чувайки този тон. Той се наведе още по-надолу. — Това, което ме обърква, е безотговорността към собствената ти безопасност, когато скочи на пътя на шибания куршум.

Нещо опасно блесна в очите му.

Куршумът дори не се бе доближил до нея. В момента Макс изглеждаше по-смъртоносен. Като умна жена, тя напълно разбираше противоположните сили, вилнеещи в нея… страх и гняв. Но се налагаше да пусне едната.

— Сама правя изборите си. — Гневът бе много по-лесен, отколкото страха.

— Ти моята половинка ли си? — Нежните му думи накараха света да спре да се върти.

За един кратък миг Сара не изпитваше никакви емоции, нямаше никакви мисли. И след това сърцето й затуптя силно. Понякога истината, без значение дали има смисъл, или не, трябваше да бъде изречена.

— Да. — Тя го бе почувствала. Всъщност го знаеше. Раменете й се изпънаха назад. — Но няма да се хвърлям веднага с обещания да сме заедно до края на живота си. Ще се срещаме. Или, имайки предвид възрастта ти, ще ме ухажваш.

— Молил ли съм те за обещания да бъдем заедно до края на живота си?

Буца заседна в стомаха й. Тя вирна брадичка.

— Не — заяви и стисна завивката на леглото.

Той посегна напред и разтвори пръстите й, притискайки ръцете й между своите.

— Съгласен съм за срещите. За ухажването. Това, с което не съм съгласен, това, което никога няма да правиш отново, е да се поставяш на пътя на куршум. Никога. — Погледът му заключи нейния. — Аз съм лесен за разбиране мъж, скъпа. Но имам граница и ти я прекрачи. Гледай никога повече да не я пресичаш.

Той адски добре умееше да отправя предупреждения. Много жалко, че не можеше да се вслушва в предупреждения.

— Това ли е, което правиш? Имам предвид, да защитаваш всички?

— Да. И най-вече теб. — Ръцете му се отпуснаха леко.

— Не.

Хватката му около нея се стегна.

— Не искаш да стигаш дотам, милая.

— Аз вече съм там, Макс. Разбирам работата ти, импулса ти да пазиш и защитаваш. Уважавам това. Но аз съм половинката ти, и макар да ти предстои да разбереш този факт, ако стана твоя половинка наистина, аз също ще те защитавам.

— Ти си моята половинка. — Думите звучаха повече като заплаха, отколкото като твърдение. — И като такава ще правиш това, което ти кажа аз. — Той бе така решителен, истински мъж.

И все пак бе някак сладък.

— Съжалявам, вампире. Няма да стане.

Той се раздвижи с невероятна бързина. Силни ръце сграбчиха нейните, измъквайки я от леглото. Той направи крачка и тя се оказа с дупе, притиснато към студена стена, а краката й, разтворени от мускулестите му бедра.

Зениците й се разшириха.

— Макс!

Решителност стягаше челюстта му.

— Изглежда имаме проблем, Сара.

Желание се плъзна през нея и коленете й омекнаха. Тя се притисна срещу очевидната издутина на дънките му. Тръпки на удоволствие преминаха през женствеността й, запалвайки нервните й окончания за живот.

— Може би трябва да спрем да говорим.

Самоконтрол… трябваше й малко самоконтрол, за да продължи да се търка в него като котка пред печка.

— В момента си адски смела, скъпа. — Предупреждение изпълваше всяка негова дума, докато желанието блестеше в очите му.

Тя се усмихна, захвърляйки претенциите си заедно със защитите си. Оставяйки чувствата си разголени.

Той примигна веднъж, след това втори път. Обезоръжен.

— Сара.

— Обичам те, Макс. — Забрави за рационалността. Забрави за времето. Когато я държеше, тези думи значеха всичко. Този мъж й принадлежеше. — Ще те задържа.

Задоволство блесна на лицето му. Арогантност вдигна силната му челюст.

— Не ми приличаш на човек, който вярва в любовта от пръв поглед.

— Не съм. — Тя сложи длани на широките му рамене, разтваряйки пръсти. Мускулите се свиха под кожата й. — Но вярвам в теб — В това, за бъдещето, тя се доверяваше както на инстинктите, така и на чувствата си. Като интелигентна жена нямаше никакъв начин да му позволи да си тръгне.

— Любовта от пръв поглед съществува. — Бавно, с умисъл, той посегна надолу и издърпа тениската през главата й.

Хладен въздух премина през кожата й, карайки зърната й да настръхнат. Тениската полетя към пода.

— Първият път, в който видях снимката ти, сякаш някой ме удари в гърдите. — Погледът му се спусна надолу. — Оттогава се разкъсвам между желанието да те целуна и това да те напляскам, за да се научиш да ме слушаш. — Погледът му стана опасен. — Мисля, че ще имаме време и за двете, докато те ухажвам.

Част от задачите й по време на периода по ухажването щеше да бъде да завлече вампира си в сегашния век. Тя игнорира гъделичкането на съмнението по тила й. Колко трудно можеше да бъде?

— Наистина трябва да спреш да ме заплашваш.

Гласът й бе прекалено задъхан. И почти бе останала без сили.

— Скъпа, аз никога не заплашвам. — Той прокара ръката си през косата й, задържайки я на място.

Тя се опита да се измъкне и не бе изненадана, когато не успя дори да помръдне. Огън премина през скалпа й при доказването на доминантността му. Е, щом искаше да играят така. Бавно и умишлено езикът й облиза устните й.

— Е, ухажвай ме, Макс.

Изражението му се промени. Масивните му рамене се отпуснаха. Контрол премина през твърдото му лице.

— Никакъв проблем.

Решителността в думите му я накара да застине.

— Това, което имах предвид…

Твърда и гореща устата му се притисна към нейната. Той се тласна дълбоко, преплитайки езика си с нея, имитирайки тласъци. Едната му ръка стисна дупето й, притискайки я към твърдите очертания на ерекцията му. Другата му ръка издърпа главата й по-назад.

Той прекъсна целувката и тя простена тихо.

— Тази нощ много пъти ще издаваш този звук, скъпа. — Въздухът повдигна косата й, когато той се завъртя, слагайки я да легне на леглото с крака, висящи от края на леглото. — И започваме още сега.