Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тъмни пазители (2.5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Tempted, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Новела
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 53 гласа)

Информация

Издание:

Автор: Ребека Занети

Заглавие: Изкушен

Преводач: Ralna

Година на превод: 2016

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2016

Тип: новела

Националност: американска

Редактор: ganinka

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10160

История

  1. — Добавяне

Глава 10

Сърцето на Макс блъскаше в ушите му. Не можеше да откъсне поглед от перфектната жена на леглото. Неговата половинка. Прекрасна руменина покриваше гърдите й, разпространявайки се нагоре към бледите й бузи. Любов и нотка на несигурност блестяха в шоколадовите й очи. Това бе точно онова, което искаше да види. Нуждаеше се от любовта, а несигурността щеше да я накара да се замисли два пъти, преди следващия път да скочи на пътя на куршума. Жената имаше да учи много.

Той нямаше намерение да бъде задник, който я командори непрестанно. Но в редките моменти, когато дадеше заповед, която бе нужна за безопасността й, тя най-добре да се вслуша в него. И нямаше по-добро място от спалнята, за да започнат с това.

— Разтвори краката си.

Интерес изпълни удивителните й очи, последвани от… да… това беше предизвикателство.

Членът му се втвърди като камък, заплашвайки да разкъса дънките му. Гласът му стана нисък, като в моментите, в които тренира младите вампири.

— Веднага.

Възклицание се изтръгна от нея. Тя застина за миг, преди да направи това, което й бе наредил. Бе влажна. Той позволи на изражението му да потъмнее като това, което използваше, когато младите вампири отказваха да го слушат.

— По-широко.

Лека тръпка премина през тялото й. И все пак, фокусирана върху него, тя разтвори крака по-широко.

— Добро момиче. — Навеждайки се надолу, той сведе глава към едва прикрития й клитор.

Звукът, който издаде, бе като на задушаваща се котка. Той едва пребори усмивката си, докато правеше планове.

— Не този звук бих искал да чуя, скъпа. — Той се наведе надолу, за да я вкуси. — Дори за секунда не си помисляй, че няма да те завържа.

Бедрата й потрепериха. Между тях потече влага.

О, да. Неговата жена не бе опитвала всичко. Плъзвайки ръце по кожата й, той се наведе напред, за да я вкуси и изкуши. Измъчваше я с език и с пръсти, изтръгвайки от нея серия от стонове, преди да обвие устни около клитора.

Тя застина, извивайки гръбнак.

Леко стенейки, той я засмука.

Тя проплака, вълни преминаха под дланите и устните му, когато тя свърши. Той пъхна два пръста в нея, предизвиквайки втори, по-силен оргазъм.

Господи. Тя бе перфектна. Той я замилва нежно, докато тялото й се успокои. С бързи движения смъкна тениската и дънките си, хвърляйки ги на пода. Половинката му се бе изтегнала на леглото с лениво задоволство в погледа й и красива усмивка на лицето й.

Сърцето й туптеше невероятно силно.

Погледът й се плъзна по тялото му. Дъхът й секна, щом стигна до члена му.

— Уау!

Интерес и учудване изпълниха очите й и тя седна, за да го улови, а пръстите й не бяха достатъчно дълги, че като го обгърне, да се докоснат.

Бавно, почти колебливо, тя се наведе напред, прокарвайки езика си по връхчето.

Огън лумна в тестисите му. Исусе!

— Ох — затваряйки очи, тя въздъхна, плъзгайки устни около него.

Горещината на устните й бе феноменална. Макс си пое дълбоко дъх. Тогава жената пое още от него, стенейки тихо от удоволствие. Тя преглътна.

Кръвта забуча в ушите му. Контролът му се скъса като гумен ластик. Ръцете му сграбчиха нейните и той я завъртя, слагайки я на ръце и колене. Дланите му сграбчиха бедрата й и той се потопи в нея с един силен тласък.

Тя застина за миг, преди да се успокои.

— О, Макс!

Вътрешните й стени се стегнаха около него, изпращайки огнени искри по нервните й окончания.

Удоволствие, прекалено интензивно, премина през члена му, сковавайки гръбнака му. Бързо и силно той започна да се тласка в нея. Какъвто и примитивен звяр да живееше вътре в него, сега излезе на повърхността. Първичната нужда да я притежава, да е неин господар накара резците му да се удължат.

Тестисите му се удряха в кожата й, но звукът почти не се долавяше заради шумното им дишане. По-бързо. По-силно. Повече.

Той се нуждаеше от повече.

Навеждайки тялото си над нейното, той я притисна под себе си. Тя изви гръб към него, посрещайки всеки тласък, стенейки отчаяно.

Той посегна под нея, разтвори длан под гърдите й и я дръпна, за да го посрещне. Контролирайки я. Нажежен до бяло огън се спусна по гръбнака му, лава лумна в тестисите му. Рационалността изчезна от ума му. Обзе го сурова, чиста нужда. Усещайки отчаяната нужда за оргазъм да се надига в тялото й, той насочи свободната си ръка към клитора й и го потърка.

Тя изплака, изви гръб към него, а оргазмът заля тялото й, докато стягаше мускулите си около ерекцията му.

Сякаш нокти се забиха в члена му със сила, която спусна червена пелена пред погледа му. Инстинктът го накара да впие резците си в шията й.

Кръв.

Сладка като слънце изпълни устата, душата му. Той изригна толкова мощно, че сякаш времето спря. За няколко секунди целият свят се стесни в тази малка жена. След това се завърна със силен рев.

Той се обвърза с нея.

* * *

— Обичам те, милая. — Той я притисна силно към тялото си, където можеше да я държи в безопасност. Завинаги.

— И аз те обичам — промърмори тя, сгушвайки дупето си по-близо към него.

Членът му отново се събуди за живот.

— Ъм, трябва да поговорим.

— По-късно. Сега спи.

— Не. — Той я претърколи под себе си, балансирайки теглото си, като се подпря на лакти.

Тя отвори очи и го погледна. Веселие се надигна в него и той едва сдържа усмивката си. Тя приличаше на кисело котенце. Но след миг той стана пак сериозен.

— Обвързах се с теб.

Сънят бавно изчезна от погледа й.

— Какво? — Тя докосна шията си, където двете дупчици вече се бяха затворили, но контурите на захапката му щяха да останат завинаги. — Ти ме ухапа.

— Да. — Не беше редно да изпитва толкова силно удоволствие от това.

Тя се задъха. Леко смръщване изви веждите й.

— И сега съм безсмъртна?

— Ами, скоро ще бъдеш. Но ние не сме напълно безсмъртни. Можем да умрем от обезглавяване. — Без да се споменава какво можеше да й причини проклетия вирус. — Съжалявам.

— Ами — тя плъзна и двете си ръце, обгръщайки раменете му, — мислех, че ще стигнем до частта с обвързването след срещите и ухажването. Но така или иначе правим всичко на обратно, тъй че, какво пък.

Той поклати глава, мислейки си, че тя просто не разбира.

— И не си сърдита?

— Не. — Пакостлива усмивка изви подпухналите й от целувките му устни. — Харесва ми идеята да бъда безсмъртна. Звучи много яко. Освен това те обичам. Обаче още държа на частта с ухажването.

— И ще я получиш. — Никога не бе разбирал жените. Но, по дяволите, обичаше я.

Дъхът й секна.

— Хей! Сега, след като сме обвързани, дарбата ми ще може ли да те нарита? Имам предвид, дали ще съм способна да виждам картини от предмети, които си докоснал?

— Вероятно. — Ако това я правеше щастлива, щеше да докосва каквото пожелае. — Всъщност, след като хромозомните ти двойки се променят, ще почувстваш още много промени.

— Уау! Много промени, а? — Интересът накара устните й да се извият замислено.

Планът, който бе намислил, сега имаше още по-голямо значение. Надяваше се, че тя ще се съгласи доброволно и няма да се налага да я принуждава да идва с него в щаба. Макар че би направил каквото е нужно.

— И като говорим за промени, мислех си нещо.

— Това звучи плашещо. — Малките й ръце милваха раменете му.

— Да. Ами, не можеш да се върнеш към работата си като учител, нали?

— Не — тъжно заяви тя. — Макар лекарят да каза, че не съм луда, сигурна съм, че училището няма да ме наеме. Може би въобще никое училище не би ме наело.

Макс задържа изражението си безизразно, докато обмисляше вариантите. Той определено не бе квалифициран за това, което на нея й идваше отвътре… това, което бе призвана да работи… да преподава.

— Ами, случайно там, където живея, има свободна позиция за учител. Скоро ще имаме много животинчета.

Тя се засмя.

— Децата не са толкова зле, Макс. Боже!

Той се намръщи.

— Не. Истински животни. Шифтъри. Главно планински лъвове, но може и някои вълци.

Ръцете й застинаха.

— Шифтъри? Като онези хора по канала за фантастика, които се превръщат в животни?

— Да. И сега, след като някои от нас си взимат половинки, ще дойдат и вампирски деца. — Имаха нужда от квалифициран учител. Трябваше да обсъди плана си с Дейдж, но приятелят му щеше да се съгласи. Все пак те бяха семейство. — Освен това ще учиш и Джейни, която е човек.

— О! — Усмивка изви устните на Сара. — Там, където живееш, изглежда идеалното място, където да се срещаме. Където да ме ухажваш.

Изпълни го облекчение. Щеше да му е много неприятно да я отвлече два пъти за една седмица. Той я завъртя така, че да се сгуши в нея.

— Обичам те, Сара.

— Виждаш ли какво може да направи един добър план и компромис? Все още има надежда за теб. — Тя се сгуши в него с лека въздишка. — И аз те обичам, Макс.

Край