Ребека Занети
Изкушен (9)

Глава 8

Сара се изправи и пристъпи с треперещи крака към свидетелската скамейка. Кожата изпука, щом се настани на стола. Щастие я изпълни толкова силно, че тя едва си пое дъх. Приставът се приближи към нея, карайки я да се закълне.

Джейс се изправи, приглаждайки копринената си вратовръзка.

— Госпожице Прингъл, защо бяхте изпратена в „Бранкрест“?

Сара се наведе към микрофона.

— Бях изпратена там, за да може брат ми да открадне акциите ми и да продаде компанията ни.

— Възразявам! — Мелани се изправи.

Джейс й се усмихна уверено.

— На какво основание?

Мелани сви устни и изпъна врат.

— Свидетелят не е компетентен да говори за мотивацията на клиента ми. Тя не се намира в главата му.

— Приема се — каза съдията. — Господин Беламни, перифразирайте.

Джейс кимна.

— Сара, тук сме, защото си станала свидетел на убийството на своя приятелка, и си настоявала, че го е извършило същество с бяло лице… което си нарекла вампир. Спомняш ли си тази нощ?

Стомахът й се присви.

— Да, спомням си я.

— Все още ли вярваш, че вампир е убил приятелката ти.

Тя пое дълбоко дъх.

— Не. Приятелката ми не бе убита от вампир.

— Защо промени мнението си? — попита Джейс.

— Заради терапията в „Бранкрест“. Научих, че след трагични случаи човешкият мозък измисля разни неща. Като страшни чудовища. — Всичко бе истина. Д-р Робард неколкократно се бе опитвал да й втълпи това. Освен това сега знаеше кои са истинските вампири. И те бяха добри, докато Кърджаните не.

Джейс кимна.

— И все пак избягахте от „Бранкрест“.

Тя се обърна към съдията.

— Просто исках да се прибера у дома.

Той кимна и разбиране изпълни очите му.

— Приключих със свидетеля. — Джейс се върна на мястото си.

Мелани се изправи, токчетата й потропваха, докато заобикаляше масата.

— Е, кой е убил Лила?

— Не знам — прошепна Сара.

— Можете ли да го опишете?

Жлъч се надигна в стомаха й. Можеше да го опише. Бяло лице, лилави очи, остри зъби. Силно подръпване привлече вниманието й към Макс. Той заключи погледа си в нейния, давайки й увереността, от която имаше нужда, и напомняйки й да гледа голямата картина. Налагаше се да бъде силна.

— Не, не мога да го опиша. Онази нощ все още ми е някак замъглена и лекарите казаха, че спомените ми винаги ще бъдат леко неясни.

Мелани посегна към картонена папка и я отвори.

— Когато избягахте миналата седмица, сте създали сайт за търсене на вампири с бели лица. — Тя погледна нагоре, а острият й поглед стана по-твърд. — Миналата седмица, госпожице Прингъл.

Паниката се плъзна по гръбнака на Сара. Дори тогава силата на Макс достигна до нея. Тя преглътна.

— В „Бранкрест“ научих, че писането лекува. Реших, че ако напиша роман на ужасите, мога да преживея онази ужасна нощ. — Също бе истина… макар и не цялата. Тя опита се задържи изражението си сериозно. Руменина започна да покрива бузите й.

Мелани направи крачка напред.

— Човек ли уби Лила?

Сара срещна погледа на адвокатката.

— Не. Само нещо наистина зло може да откъсне главата на Лила. Нито един човек, който е с всичкия си, не би извършил подобно нещо.

Мелани я погледна внимателно.

— Убиецът случайно да не би да изглеждаше, не знам, например като зомби?

Джейс се изправи.

— Въпросът вече бе зададен и бе отговорено на него. Клиентката ми разкри случилото се през онази нощ по най-добрия начин, който бе възможен. Достатъчно.

Съдията кимна.

— Съгласен съм. Госпожице Прингъл, изправете се, моля.

Сара въздъхна облекчено и слезе по стълбичките, насочвайки се към Джейс. Той остана прав.

— Сега, Ваша Светлост, бих искал да призова д-р Робард, психологът на Сара, да свидетелства за нейното възстановяване.

Вратата се отвори и д-р Робард пристъпи вътре. Изглеждаше десетилетия по-стар, отколкото бе миналият ден.

Робард даде показания относно травматичните преживявания, и по-важно, как мозъкът на Сара е обработил трагедията по-възможно най-добрия начин. Пот се стичаше по лицето му, а очите му шареха из залата. Той потвърди, че Сара вече не е под действието на каквито и да е илюзии.

Мелани се изправи, за да проведе кръстосания разпит. Усмивката й бе видима, за да успокои лекаря.

— Докторе, разбирам, че ви е трудно да свидетелствате за свой пациент.

— Да. — Лекарят отпусна рамене. Лека руменина покри лицето му.

Милостиви боже! Да не би мъжът да флиртуваше? Сара настръхна.

— Но ние наистина трябва да научим истината, не мислите ли? — Мелани потупа с червените си нокти папката, чакайки лекаря да кимне, преди да продължи. Тя се завъртя, посочвайки към Конн, който стоеше до вратата.

— Познавате ли този мъж?

— Възразявам! — Джейс се изправи, нагласяйки вратовръзката си.

— На какво основание? — Мелани хвърли обратно към Джейс думите му.

Той се усмихна спокойно.

— Няма връзка.

— О, мисля, че двамата огромни мъже, които придружиха лекаря дотук, имат голяма връзка с това дело, господин Беламни. — Огън блесна в погледа на адвокатката и тя погледна към съдията. — Това вреди на правдоподобността, съдия.

— Правдоподобност? — Изненада се долавяше в думите на Джейс. — Показахме професионалните сертификати на лекаря. Той е повече от квалифициран.

— Разбира се, че е. — Мелани хвърли съчувствен поглед към лекаря. — Но ако той се чувства заплашен, значи трябва да проучим валидността на показанията му, нали така?

Съдията се намръщи, поглеждайки към Конн и Макс.

— Възражението се отхвърля. Продължете, госпожо Мелком.

Джейс седна на мястото си.

Мелани наклони глава настрани.

— Кой е огромният мъж до вратата, докторе?

Лекарят прочисти гърлото си.

— Аз, ами, името му е Конн. Мъжът зад вас се казва Макс.

— Разбирам. — Мелани спря, обръщайки се и оглеждайки двамата мъже, преди да прикове с поглед лекаря. — Изглеждат опасни.

— Възразявам. — Джейс лениво се изправи на крака. — Госпожа Мелком изразява лично мнение, Ваша Чест.

— Приема се. — Съдията погледна към Макс.

— Моите извинения. — Мелани погледна Джейс. — Чувствате ли се заплашен, докторе?

— Не — руменината на лицето му стана по-силна, — никой не ме е заплашвал.

Мелани се намръщи с очевидно недоверие.

— Тези мъже ви доведоха тук днес, нали?

— Да. Те са приятели на госпожица Прингъл. — Докторът се наведе напред. — Днес съм тук да свидетелствам и да кажа пълната истина. Госпожица Прингъл не е луда и се възстанови напълно от преживяното — заяви той и се облегна назад с въздишка.

Линии набраздиха челото на съдията, когато се намръщи, присвивайки очи към Джейс. Мелани поклати глава и продължи с кръстосания разпит, опитвайки се да изопачи показанията на лекаря, но той остана твърд… леко разтреперан, но твърд.

Когато мъжът слезе от свидетелската скамейка, Конн го придружи навън.

Тишина настъпи в стаята, докато съдията отново четеше докладите им.

Сара се намръщи.

— Какво ще стане сега с д-р Робард? — прошепна тя.

Джейс гледаше към съдията.

— Ще го заплашим, ще го накараме да подпише договор за поверителност, ще го заплашим отново и ще го изпратим у дома.

— Обещай ми да говорите с него да уволни сестра Уитком.

— Обещавам. — Джейс завъртя папката пред себе си. — Налага се да си готова да бягаш, ако съдията отсъди срещу нас.

— Мислиш ли, че ще се случи? — Ръцете на Сара започнаха да треперят.

— Възможно е. Адвокатката доста се постара, за да покаже, че Конн и Макс може да са принудили лекаря да даде тези показания. Особено, имайки предвид показанията, свързани с блога ти.

Съдията тропна силно с чукчето си, стряскайки всички.

— Базирайки се на показанията, отказвам молбата на обвинението за обявяването на госпожица Прингъл за невменяема. Всички могат да си вървят у дома. — Той се изправи.

— Всички да се изправят — извика приставът.

Всички станаха на крака и съдията излезе през страничната врата.

Облекчение подкоси краката на Сара. Тя се обърна и прегърна Джейс.

— Благодаря ти.

Погледът й улови гневната гримаса на брат й. И въпреки това, устните му бяха извити триумфално.

Тревога премина през нея. Тя пусна Джейс и пристъпи към масата на Андрю.

— Много добре знаеш, че не съм луда, Дрю.

Той се изправи.

— Разбира се, че си. Но няма проблем. Знаеш, че винаги съм вярвал в план Б.

Тя се намръщи, посягайки небрежно към писалката, който бе държал по време на изслушването. Гняв, загриженост и арогантност вибрираха по него, заедно с образи. Токчето й поднесе и тя залитна, озовавайки се в две силни ръце.

Макс я обърна към себе си.

— Да се махаме от тук.

Тя кимна, сляпо следвайки го до коридора, където го накара да спре.

— Какво? — изръмжа той.

— Писалката… — Изображенията се редуваха толкова бързо в мозъка й, че черепът й щеше да експлодира. — Андрю се е сдобил с кодовете за достъп до лаборатория „Меркурий“ от охранителния анализатор, с който се е срещал. Жената знае достатъчно, че да даде информацията, но не разбира медицинският жаргон. Подготвили са се, в случай че изгубят изслушването… това е било, за да ни държи заети. Кърджаните ще ударят лабораторията веднага щом се стъмни.

Макс натисна комуникатора си.

— Имам нужда от още един екип пред „Прингъл Фармасютикълс“… проникнете веднага.

Джейс бутна документи в ръцете й.

— Подпиши това.

Тя завъртя писалката на Андрю. Да продаде компанията щеше да бъде огромно облекчение. Дядо й винаги й казваше да я продаде, ако иска, а това, което се случваше, бе по-важно от всякаква компания… а и вампирите щяха да я използват за добри цели. Поглеждайки към документа, тя възкликна.

— Това са прекалено много пари.

Наистина адски много пари.

Макс стисна бицепса й.

— Сара, продай само, ако го искаш. Ако решиш да задържиш компанията, ще измислим нещо.

Джейс се намръщи.

— Макс…

— Не! — Макс го погледна твърдо. — Няма да я принуждаваме. Ако иска да задържи компанията, ще задържи компанията.

Увереност, доверие и вяра… всичко това изпълни тялото й. Макс щеше да тръгне срещу собствените си хора, за да я защити.

Подписа документите.

— Успех с това. — Тя наведе глава. — Видях достатъчно картини от молива и мога да ви заведа до информацията, която ви трябва. Знам къде са скрити данните. — Както го знаеха и Кърджаните.

— Не. — Макс хвана лакътя й, измъквайки я от съда към яркото слънце навън.

Слава на бога, че бе слънчево. Те преминаха през улицата към паркинга, докато Джейс лаеше заповеди по телефона си.

Първият изстрел уцели Макс в гърдите.

Следващият прониза гърлото на Джейс.

Сара изпищя, посягайки към Макс.

Вратата на един ван се отвори и мъже, облечени в черно, изскочиха навън, продължавайки да стрелят по вампирите.

Макс се строполи на земята, докато се опитваше да избута Сара зад себе си. Тя притисна ръце към гърдите му, опитвайки се спре кръвта, стичаща се от раните му.

Един мъж сграбчи Сара за косата, влачейки я към вана. Тя риташе и дереше с ноктите си, опитвайки се да се върне при Макс. О, господи! Колко пъти го бяха простреляли?

Дори не бяха обмислили, че Кърджаните… или Андрю… ще изпратят хора. Вратите се плъзнаха, затваряйки се, и нещо се притисна към шията й.

Всичко почерня.

* * *

Миризмата на белина подразни носа на Сара. Главата я болеше, а нещо студено се опираше в носа и бузата й. Тя почувства студените, твърди плочки под себе си и отвори очи. Под. Лежеше на пода. Какво бяха инжектирали във врата й?

Малки частици мръсотия полепнаха по дланите й, когато се подпря на ръце. Събирайки куража си, тя се изправи в седнала позиция и се огледа. Андрю седеше на бюрото и поклащаше крака.

— Здрасти, кучко.

Тя огледа офиса. Индустриални плочки, никакви прозорци, солидна стоманена врата и метално бюро с табло за „Постижения“ и „Цели“ зад него.

— Довел си ме в лаборатория „Меркурий“. — Спомените се забиха в ума й. — Къде е Макс? Добре ли е?

Андрю взе нож за отваряне на писма и го завъртя в ръцете си.

— Макс? Предполагам, че е онзи здравеняк, който те ескортираше? — Сара кимна кратко. — Много вероятно е да е мъртъв.

Ридание се изтръгна от гърлото й. Тя разклати замаяната си глава, за да прочисти мислите си. Макс беше вампир. Двеста години бяха доста и вероятно можеше да се справи с няколко куршума.

— Как можа да го направиш, Андрю? Аз съм ти сестра.

— Полусестра. — Той подхвърли ножа за писма във въздуха, улавяйки острието с другата ръка. — Ако трябва да съм честен, съмнявам се, че добрия стар дядо дори е имал кръвна връзка с теб. Мама беше курва.

Сара се постара да изглежда спокойна. Като ядосва Андрю, нямаше да успее да се измъкне от лабораторията.

Вратата се отвори.

Най-големият й кошмар пристъпи вътре.

Страхът надви главоболието й. Проплаквайки, Сара скочи, заобикаляйки бюрото.

Андрю се разсмя.

— Сара, вярвам, че вече си се срещала с Ерик.

Изродът й се усмихна с огромните си жълти зъби.

— Да. Последният път се движеше доста бързо, нали? Впечатляващ спринт към асансьора. И много харесах сайта ти. — Той погледна към Андрю. — Най-после се стъмни. Скоро ще можем да тръгнем оттук.

Тя стисна толкова силно ръцете си, че изтръпнаха.

— Андрю, не можеш да продадеш акциите си на тези чудовища.

— О, Сара. — Андрю се изправи, подавайки й купчина документи. — Ти ще продадеш акциите си. Аз ще направя много пари. От акциите и… ами, от теб.

— От мен? — задъха се тя.

Ерик подуши въздуха. Очите му се преобразиха от лилави в червени.

— Да, бях прав. Потенциална половинка. Добре. Идваш с мен. — Той се намръщи и изръмжа силно. — Който и да е бъдещата ти половинка, няма да е никак доволен, че си чукала вампир.

Мамка му! Нима копелето можеше да долови аромата на Макс върху нея?

Андрю направи гримаса.

— И дъщерята като майката, предполагам. — Той сви рамене. — Подпиши документите, Сара. Или Ерик ще те накара.

Документите бяха без значение. Вече бе продала компанията на Джейс.

— О! — Андрю извади сгънати документи от джоба на якето си. — Ето тези, които си подписала по-рано. Мъжете ми са ги взели от втория мъж, когото убиха. Изстрел в гърлото свърши работа.

Той накъса документа на малки парченца, хвърляйки ги към Сара.

Болка премина през нея. Не. Джейс не можеше да е мъртъв. Нито пък Макс.

Ерик се ухили.

— Ще ми се да бях присъствал на изслушването. Но, ами, трябваше копелетата Кеърс да бъдат заети, за да вляза в лабораторията. Добро отвличане на вниманието, нали?

Сара поклати глава. Жалко, че не се бе научила да се бие. Макс можеше да я научи. Макар че оценяваше всичко останало, на което я бе научил. Дори ужасена, тя успя да се усмихне.

Андрю направи гримаса.

— Подпиши документите, Сара. Много бих се радвал да притежавам компанията.

Сара се намръщи.

— Защо ти? Имам предвид, защо Кърджаните не купят лабораторията или просто не вземат лабораторните изследвания.

Ерик почеса белия си нос.

— Имаме нужда от повече лаборатории, а няма как да управлявам открито компанията. С Андрю ще бъдем чудесни партньори. Той може да е отговорния ни човек за тези и за други правни уредици.

Брат й бе сключил сделка с дявола. Господ да му е на помощ.

Сара се обърна с намерение да избяга.

— Такъв тъпак си, Андрю.

Ерик изцъка с език и наклони глава.

— Бъди добра. Ако не беше брат ти, вече да сме те прибрали от „Бранкрест“ и вече да си обвързана с един от хората ми. Създавайки малки Кърджански бебета.

Жлъч се надигна в стомаха й.

Андрю сви рамене.

— Посъветвах ги да изчакаме три месеца, за да придобием акциите. Разбира се, вече могат да те имат.

Тя преглътна трудно, потискайки болката. Вече не го съжаляваше. Бе избрал своя път.

— Повече няма дори да се замислям за теб. — Грабвайки писалката, тя се подписа със смели големи букви.

След това се изправи.

— Приключихме, Андрю.

Телефонът на Ерик зазвъня с мелодията на Monster Mash. Той го извади и плъзна пръст по екрана.

— Какво?

Докато слушаше, кървавочервените му устни се извиха.

— Тогава използвайте динамит и взривете предната врата. Веднага идвам. — Затваряйки, той погледна Андрю. — Не можем да преминем през последната заключена врата на хранилището на лабораторията.

Андрю сви рамене.

— Казах ви къде да намерите пробите и резултатите. Да минете през охраната си е ваш проблем.

Ерик изръмжа като огромен звяр. Дори не се доближаваше до секси ръмженето на Макс. Кърджанът изхвърча от стаята.

Сара посегна през гладката повърхност на бюрото към ножа за писма. Вибрациите от гнева на Андрю я обляха. Стисвайки дръжката, тя взе документите и ги хвърли към Андрю.

— Знаеш, че един ден те ще те убият, нали? — Тя заобиколи гневно бюрото, насочвайки се към вратата.

Андрю улови документите във въздуха.

— Както казах, план Б. Винаги имам план за непредвидени обстоятелства, Сара.

Жлъч се надигна в стомаха й. Сара не искаше да го нарани. Дори след всичко, което й бе причинил, идеята да забие острия връх в плътта му не й бе приятна. Трябваше да се върне при Макс. Нямаше начин в момента той да не я търси, чудейки се дали не е мъртва. Поне в това бе убедена.

Андрю погледна документите и въздъхна.

— „Майната ти“? Наистина ли, Сара? Подписала си документите с голямо „Майната ти“.

Тя се усмихна безрадостно.

— И имам предвид всяка от двете думи, задник. — Тя се хвърли към вратата.

Андрю сграбчи с ръка кръста й, хвърляйки я на пода. Тя успя да се предпази, протягайки ръце напред.

Болка прониза двете й ръце и раменете й. Колкото можеше по-бързо, тя се изправи, забивайки ножа за писма в коляното му.

Силен вик се изтръгна от гърдите на Андрю. Той замахна с ръка, удряйки я по челото. Звезди експлодираха пред очите й. Тя падна настрани, удряйки главата си в стената. Още звезди. Гневът прогони болката. Толкова много години, в които не разбираше защо той не я харесва и защо винаги я наранява, блеснаха през ума й. Тя го ритна в коляното, сваляйки го тежко на твърдите плочки.

Главата на Андрю подскочи два пъти на пода и той изпадна в безсъзнание.

Паниката накара дъха да заседне в гърлото й. Тя се отдалечи от него, дишайки тежко с кънтящи уши. Мамка му. Бе нокаутирала Андрю.

Да бяга. Трябваше да бяга.

Сграбчвайки дръжката на вратата, тя се надигна от пода. Вратата се отвори рязко и тя полетя към две силни мъжки ръце.

Сара отвори уста, за да изпищи.