Константин Рашков
Нарко-маневри София — Бургас (5) (Греховете на Мокрия, Едрия и Фараона)

Четвърта глава
Бизнес, море и жажда за мъст

По ирония на съдбата бате Сашко имаше забрана да стъпва в Бургас, наложена му от тамошни сериозни наркобосове. И докато се надяваше Мокрия да се появи отново в столицата, нашето момче тънеше в хероинова меланхолия край морето и преоткриваше ефектите на кафеникавия прашец върху организма си.

Обикаляйки по цял ден бургаските квартали с верни авери по игла, лятото си минаваше, а Мокрия изобщо не се интересуваше от проблемите, които беше оставил на запад. Покрай дилърите в Бургас той се запозна и с техните шефове. Шефовете на дилърите, както може би сами се досещате, бяха изключително опасни типове — двуметрови, двестакилограмови бивши борци с дебели вратове, голи глави и естествено — изключително опасни рецидивисти.

Един ден Мокрия попадна на най-злия от организираната престъпна група, разпространяваща наркотици по Южното Черноморие — Грую Котвата, дясна ръка на Малката Каракуда — капитан на наказателната бригада на Къньо Ушите — страшилището на Югоизтока. С две думи: Мокрия се натъкна на човек, с когото в никакъв случай не би искал да си има проблеми.

— К’ъв си ти бе, лек? — попита Котвата с недоверие Мокрия.

— Аз… за материалче съм. Мокрия съм от София, не — от Бургас съм — запелтечи нашето момче, но смелост му даваше напиращата абста и заветната цел — двайска кафяво.

— Материал няма. Има само пико в момента.

— На какви пари е?

— Двайсе и пет.

— Има ли вариант за двайсе? — с шопска находчивост все пак попита Мокрия.

— Ше ти сипа, бе, лек, няма проблеми. Обаче ше ми направиш една черта.

— Няма грижи!

И така Мокрия пак „изкъси“, както се казва на наркожаргон.

Пикото е синтетичен наркотик, тип метамфетамин, но какви точно прекурсори съдържа — един бог знае. Нещото, което е сигурно при него, е, че причинява изключително силна еуфория и отключва екстремна агресия у вземащите го. За спане и дума не може да става.

— Откъде е? — опитвайки се да завърже разговор, докато чертае линиите попита Мокрия.

— От Сливен, лек — лаконичен беше Котвата.

Двамата опънаха по една линия и моментално изпаднаха в наркоза.

— Абе, лек, ти навит ли си да продаваш за мене? — директно отправи оферта Котвата.

— Ми, що не. Аз друго не работя в момента — без изобщо да се замисля отговори Мокрия.

— Тука в „Меден рудник“ е постата. Аз ще те зареждам в понеделник, а ти ще ми се отчиташ в края на седмицата. От всяка двайска материал — десет процента за тебе, два лева от голямо топче демек.

— Пушка! Навит съм! — без да задава въпроси отговори Мокрия.

— Земи тоя телефон, аз ще те потърся утре на него — бяха последните инструкции на Котвата, преди да отпраши в неизвестна посока с черния си Мерцедес S 320, т.нар. „мечка“ от 1993-а година.

Мокрия остана сам на улицата, запали си цигара и някак си неволно започна да стиска зъби и да си жвака небцето — страничен ефект при употреба на пико.

На следващия ден Котвата се обади на Мокрия и го попита къде живее. След като Мокрия му каза дори номера на апартамента си, бургаската мутра го инструктира да го чака пред блока точно след един час. В уреченото време Котвата се появи с мерцедеса и една торба с хероин на топчета — два вида; малки (на цена от дванадесет лева) и големи (двадесет лева).

— Тука има двеста топчета — сто малки и сто големи. Това като оборот прави три хиляди и двеста лева, лек. От тоя оборот триста и двайсе лева остават за тебе. Две хиляди осемстотин и осемдесет лева трябва да ми отчетеш в момента, в който свърши последното топче от тая торба. А това трябва да е станало до неделя. Ти няма да ми звъниш, аз ще те търся. Всяка сутрин точно в девет часа ще ти се обаждам да ти казвам къде да заставаш с торбата. Клиентите ще бъдат насочвани от телефонист къде ще е постата през дадения ден. Ясно ли е всичко?

— Абсолютно!

— Пак ще те попитам. Ясен ли съм напълно с правилата и условията на играта, личице?

— Да. Напълно!

— Има ли нужда да те инструктирам какво ще ти се случи, ако играта не се играе по горепосочените правила и условия?

— Не! Всичко разбрах.

— Айде сега, грабвай торбата! Аз ще те хвърля до мястото на днешната поста.

След десет минути Котвата изхвърли Мокрия от колата си на едно кръстовище в квартал „Меден рудник“.

— Лек? — провикна се мутрата, преди да отпраши.

— Да?

— Ако искаш да бъркаш в кацата с меда — плащаш си по ценоразпис, ясно?

— Окей, няма проблеми — измрънка Мокрия и си запали цигара.

— В неделя ще бъде следващата ни среща. Цифрата е две хиляди осемстотин и осемдесет! Лека и доходна, маниак. — След което Котвата даде мръсна газ на вехтия мерцедес и отпраши в посока „Слънчев бряг“.

Така започна дилърската одисея на нашето момче. След не повече от пет минути започнаха да прииждат изпаднали наркомани от всички посоки, стискайки измачкани банкноти и шепи със стотинки. Мокрия се видя в чудо. Тия наистина бяха озверели. Причината беше, че два дни в Бургас нямаше никакъв хероин, заради заловена пратка от Държавна агенция „Митници“ на пристанището. По принцип това си беше пунта мара, чиито архитекти бяха самите босове, с цел да заблудят властите и друга, много по-голяма пратка да мине през ГКПП Капитан Андреево.

Бизнесът потръгна добре за Мокрия. Материалът вървеше като топъл хляб, а нашият задоволяваше собствените си нужди, като разопаковаше топчетата и щипеше от всяко едно по малко. Така си осигуряваше по три боцкания дневно. Първата торба свърши за четири дни, вместо за седем. Котвата беше доволен от Мокрия и му даде петдесет лева бонус.

Мокрия се видя в парички и леко вдигна жизнения си стандарт. Веднъж Фараона видя негова снимка във фейсбук от Какао бийч, на която се е излегнал на един шезлонг в доста гъзарско заведение, сърбайки коктейл „Sex on the beach“, докато балдахинени завески му правят сянка, а съмнителни девойки се суетят около него. В този момент той отново се сети за онези двеста лева, с които Мокрия го беше запалил и изтрещя.

— Аз тая работа няма да я оставя така — изръмжа той. — Утре заминавам за Бургас! Ще го намеря тоя нещастник и ще си върна парите с лихвите! Боклук мръсен!

Решението му беше окончателно и не подлежеше на преразглеждане. Речено-сторено. На следващия ден Фараона взе назаем шестдесет лева от един негов комшия, наля гориво в наританата си от самия него кола и потегли, без да спира почти никъде. По обед вече беше на Българската ривиера.

Следващите два дни Фараона прекара по улиците на Бургас, търсейки Мокрия абсолютно навсякъде, за негово съжаление без успех. Спеше в колата си и се хранеше с вафли и банички. Нямаше и една прашинка амфетамин, абстиненцията не го пускаше, а за алкохол пари — нанай.

На четвъртия ден Фараона отчете напредък. На паркинга пред един блок, недалеч от стадиона на „Нефтохимик“ той забеляза колата на Мокрия — Сааб 9000 със софийска регистрация.

— Аз казах ли ти, че ще те намеря, копеленце наркоманско, казах ли ти, пичка ти лелина?! — окрилен от надежда и с нотки на гордост в гласа отбеляза Фараона.

Дотук — добре, изскочи колата на Мокрия, но от самия него нямаше и следа. Фараона паркира колата си срещу тази на Мокрия, настани се удобно на протритата шофьорска седалка и зачака. Погледът му не се отлепяше от таратайката на Мокрия. По едно време заспа. В един момент се стресна от един клаксон и се събуди. Колата на Мокрия си седеше все там, а той не се появяваше от никъде. Фараона прекара два дни там без да мърда, сякаш беше шпионин от ВКР.

Мокрия така и не се появи. Истината е, че по това време той беше в „Меден рудник“, шиткайки херца на бургаските си абонати по цял ден. Движеше се с Котвата и неговия мерцедес. Сутрин бургаският гангстер го возеше от тях до постата, вечер го връщаше обратно. Мокрия изобщо не подозираше, че Фараона е там и го дебне от няколко дни пред колата му. Возилото беше паркирано там, с цел да не се движи известно време, тъй като беше останало без документи. Идеята на Мокрия беше да събере достатъчно пари и да си купи БМВ. Даже беше започнал да забравя за сааба. Може би дори не помнеше къде го е заебал.

На четвъртия ден на Фараона му писна да виси като веян паламуд по цял ден в колата си и да чака. Влезе в един магазин, купи си една кутия цигари и понеже нямаше повече пари, открадна една бутилка мастика.

Може би сами се досещате на какво приличаше той точно след час и половина: пияна на дърво шопска свиня! В яростта си Фараона разкъса тениската си, излезе от колата и се приближи до сааба на Мокрия, след което напъха скъсаната си тениска в дупката на резервоара, тъй като капачката не се заключваше и я запали. След 2 минути колата на Мокрия гореше като факла. Фараона се качи в колата си и с мръсна газ отпраши към крайбрежието. Паркира на една алея в Морската градина и седна на една пейка да си допие мастиката.

 

 

— Младеж, жив ли си, бе? Ало, събуди се, бе! Пиян ли си, дрогиран ли си?

— Какво става тука, бе? Нищо не съм направил, оставете ме, бееее!

След като изпи бутилката с мастика Фараона изпадна в амок и заспа на пейката. Хората, които го събудиха и му задаваха горепосочените въпроси, естествено, бяха патрулиращи полицаи от ОДП Бургас.

— Господине, тази кола ваша ли е? — попита едното ченге, което даваше вид на дванадесетокласник.

— Моя е, да. Защо?

— Тук е забранено паркирането. Ако обичате, представете документи — както вашите, така и на автомобила — по устав нареди другото ченге.

Фараона изкара документите си и ги подаде на бургаската кука.

— Станимир Луканов, София? По каква работа сте в Бургас, господине? — продължи по устав да разпитва служителят в униформа.

— Е, на море съм!

— Сам ли сте?

— Да.

— Не ви ли е скучно сам на море?

— Аз бях с компания, ама другите се разотидоха и аз останах за още един ден. Утре се прибирам към София.

— Ако обичате, отворете автомобила — нареди единият полицай.

— Добре — съгласи се Фараона и отвори шофьорската врата. Полицаят се пъхна в таратайката и започна да рови.

— Опааа, какво имаме тук, г-н Луканов?

Ченгето излезе от колата, стискайки пликче с бял прах в едната си ръка. Другият полицай моментално сложи белезници на Фараона и го облегна на предния капак на колата му.

— Това е сода, господа полицаи, сода бикарбонат. Пия я против киселини. Проверете, ако искате, не ви лъжа! — заобяснява се Фараончето като първокласник, който се е напикал в час.

— Полевият наркотест ще покаже какво е, Станимирчо. Колега, вади лакмуса! — измърмори по-възрастният от двете ченгета. След една минута всичко беше готово и полицаите проведоха теста. Наистина веществото, намерено в колата на софийския нашественик не реагира като забранена субстанция.

Ченгетата се ядосаха. Много им се искаше да отчетат дейност, докарвайки в районното нарушител на обществения ред или да изкарат някой лев от рекет.

— Ей, мърльо, веднага премести тая кола от алеята, че съм ти вдигнал мерника, мамичката ви шопска, как ви мразя вас, софиянчета долни! Мислите си, че можете да ми идвате в града и да си правите каквото си искате ли, бе? Ще ви оправям аз! Веднага махни колата, дришльо! — разкрещя се по-дъртото ченге.

Фараона се паникьоса, позагащи се и влезе в колата. Запали и заманеврира. Обърна, даде на първа и потегли. В този миг му се стовари изключително неприятна случка. По-младият от двете униформени прасета извади стоп палка и застана пред колата. На Фараона не му се вярваше какво се случва.

— Спри колата! — провикна се ченгето.

Фараона спря и полицаите се приближиха.

— Господине, пил ли сте алкохол? — попита хитрото ченге сякаш за пръв път се виждаха.

Фараона се насра. Не можеше да повярва каква пунта му плетяха куките.

— Не съм пил много. Аз… нали ме видяхте? Нищо незаконно не пренасям, не съм под издирване, не съм извършил престъпление.

— Ако обичате, слезте от автомобила!

Фараона опита да слезе от колата, но краката му се подкосиха и той се строполи на алеята — къде заради опияняващото действие на мастиката, къде заради паниката, която го облада, осъзнавайки, че бургаските куки му бяха скроили такъв кур капан, че едва ли някога си беше помислял, че подобно нещо може да му се случи.

— Господине, ще ви бъде направен полеви тест за алкохол. Колега, вади дрегера — заповяда по-дъртото ченге на по-младото.

— Ама, господин полицай, аз съм пил, но не съм шофирал. Вие на малоумен ли ме правите в момента? — запелтечи Фараона, като видимо започна да изтрезнява.

— Абе, не ми се обяснявай бе, шоп нагъл! Мама ти д’еба нагла, пияна свиня софийска! Ти ли ще ми кажеш, че не си карал, бе? А тая талига да не е моя, да не съм я паркирал аз на алеята в морската градина, където с велосипед ако те спра, пак ще те проверя за алкохол и наркотици бе, парцал! — ченгето побесня и почервеня от наглостта на наглия шоп.

— Лапнете мундщука и, когато ви кажа, започнете да духате силно. Аз ще ви кажа кога да спрете — нареди младото прасе в синьо, което се явяваше изпълнител на заповедите на по-дъртото прасе, облечено отново в синьо.

Фараона беше в безизходица. Нямаше какво да направи. Нямаше къде да избяга, нямаше и на кого да се обади. Много му липсваше Едрия в този момент. Той или щеше да измисли нещо, или Фараона щеше да го натопи и някак си да се измъкне от тази клопка. Само че в този момент младосткият гамен беше абсолютно сам и сам трябваше да се оправя.

Дрегерът отчете 2,25 промила алкохол в кръвта на Фараона. Всички документи му бяха конфискувани от полицаите и след като повикаха подкрепление, той беше откаран в Бургаската окръжна болница, за да даде кръвна проба. Колата му беше спряна от движение по смисъла на току-що приетия нов закон за движение по пътищата. Кръвната проба показа 2,5 промила алкохол в кръвта на Фараона и той беше арестуван за двадесет и четири часа в бургаското 1-во РПУ.

 

 

На следващия ден Фараона беше освободен, след като му беше връчена призовка да се яви в същото районно след около три седмици, за да даде показания по току-що образуваното полицейско производство срещу него, което на по-късен етап щеше да се окаже невероятно тежко финансово бреме на не толкова притеснения по този въпрос нехранимайко.

Без кола, пари и книжка Фараона беше принуден да „дръпне ръчна“ и да зареже, поне временно, операция „Мокри пари“ — или — да си прибере мизерните двеста лева от Мокрия, на всичкото отгоре, по-късно щеше да бъде осъден на две хиляди лева, заради операция „Морска градина“. За да се прибере до София, той реши да се качи на влака без билет, надявайки се да му се размине. На следващата гара беше свален с полиция и натирен. И така — след петнадесет часа се прибра на стоп, след като осем часа никой не пожела да му спре, а впоследствие седем часа се вози в каросерията на камион, превозващ торове за мицели за гъби.