Константин Рашков
Нарко-маневри София — Бургас (4) (Греховете на Мокрия, Едрия и Фараона)

Трета глава
Нарко-маневри София — Бургас

Бургас е един живописен български град, разположен на брега на Черно море. Улиците са чисти, морската градина е много красива, повечето хора са любезни и учтиви. Лятно време е пълен с туристи и животът ври и кипи. Това обаче е ситуацията към днешна дата. Допреди няколко години градът имаше силно изявена тъмна страна, а именно наличие на силово присъствие по главните улици, и по-специално съмнителни едри типове, безспорно представители на едри местни наркотърговци. Квартал „Меден рудник“ отчиташе най-висока наситеност на хероинови наркомани на територията на цяла Източна България. В такава обстановка беше попаднал малкия Емилианчо при първото си пребиваване в Бургас. Това се случи, когато той беше четвърти клас, по-точно малко преди да започне учебната година. Тогава семейството му се премести от София в Града на Нефтохима. Това се оказа пагубно за цялостното по-нататъшно развитие на нашия главен герой. Независимо, че беше приет да учи в едно от най-елитните училища в града и се занимаваше почти активно със спорт, Мокрия успя да се запознае с най-некачествените елементи в града. Може би такава беше съдбата му. В началото той прекара три години там. Те не бяха от съществено значение за постепенната разруха в акъла на Мокрия. Впоследствие се върна за една година в София. През тази една година той научи тук що е: цигари, алкохол, марихуана и мастурбация. Тогава той беше тринайсет годишен. Последва завръщане в Бургас, където трябваше да завърши средното си образование в реномираната бургаска Немска гимназия. И така той се завърна. И с морето се прегърна!

Немската гимназия в Бургас се водеше елитно училище. Там учеха деца на заможни родители, представителна извадка за елита на града. А такъв там не липсваше. Контингентът на училището беше 99,9% културни и възпитани деца. Имаше само един проблемен ученик. Именно той се оказа съученик на пубертета Емилиан. Двамата си паснаха перфектно. Въпросният калпазанин се казваше Виден. И докато децата от техния клас учеха немски език и ковяха основите на бъдещето си, Мокрия и Виден изучаваха влиянието на различните видове наркотични субстанции върху жизненоважни органи у човека. Лошото в случая е, че обърнаха най-голямо внимание на хероина.

„Хероинът е деветият кръг на ада“ — казваше един уж излекувал се наркозависим, когото една antidrug организация беше завела в училището на Мокрия, за да изнася лекция за фаталния резултат от злоупотребата с упойващи вещества. Може би лекцията щеше да бъде от полза на клетото ни момче, ако беше присъствал на нея. Но, естествено, той беше предпочел да окупира времето си с други занимания. Той просто не си даваше сметка в какво се въвлича, като в началото пушеше хероина на фолио. В онези дни с Виден пушеха само трева и си мислеха, че са „най-големите“. Стигна се дотам, че си купиха газови пистолети и започнаха да „премятат“ сериозни по размери пакети със „зелена, тревиста суха маса“ по квартала. Естествено, показността им се оказа с губещ ефект, тъй като в един момент двамата бяха арестувани за незаконно притежание на наркотици и оръжие. Gangsta rap made them do it! Двамата бяха освободени и оправдани, тъй като бащите им разполагаха с достатъчно средства и връзки. Не мисля да губя от времето си, за да правя коментар по адрес на съдебната ни система и ще продължа нататък. В един момент Мокрия и Виден може би започнаха да си мислят, че тревата е за децата и се насочиха директно към кафявия прах. А в Бургас той беше доста тъмно кафяв. Там, това което продаваха за хероин, съдържаше активно вещество не повече от 15%. Пакетчетата, които двамата ни герои купуваха с пари, гепени от родителите им, съдържаха: пясък (Боже, Боже!), стрихнин (отрова за мишки), керемиди (поне такива бяха слуховете) и нишесте. Разбира се, двамата не след дълго затънаха в дълбоката хероинова септична яма. Мокрия разви зависимост, която го беше обсебила за няколко години по време на гимназиалния период. Историята мълчи, най-вероятно и собствената памет на Мокрия, какво точно се е случвало през този период, но именно този факт би могъл да послужи за доказателство, че нещата са били сериозни и извън контрол.

Все пак Мокрия се прибра в София за постоянно след абитуриентския си бал, на който е бил адски жестоко дрогиран. Хубавото е, че в столицата той започна да лекува хероиновата си зависимост. Лошото е, че започна да я лекува с твърде модерните в днешно време амфетамини. Похвално бе, че все пак беше приет в университет. Е, да, ама за съжаление след една година прекъсна завинаги. Точно по това време, в ония години, Мокрия се сближи доста с Едрия и Фараона и тримата сглобиха един толкова могъщ триумвират на амфетаминовото поглъщане, че едва ли някой някъде би могъл да им се опълчи като потенциална конкуренция в смъркането. Това определено бяха най-големите амфетаминови наркомани в Софийска област за всички времена!

И така до днешни дни. Но нека се върнем към последното завръщана на Мокрия на Южното крайбрежие, а именно бягството от бате С.

Пристигайки в Бургас, Мокрия успя да донесе със себе си една буца амфурки, тежаща точно двеста седемдесет и осем грама. Това бяха остатъците от голямата батесашкова тухла. За около два дни по-голямата част от некачествения човешки материал на Бургас разбра, че Мокрия е в града. И тъй като там амфурки се намираха по-трудно, за разлика от хероина, „бучицата“, както на галено я наричаше Емилианчо, се стопи като бучка захар в чаша кафенце. И след като от легендарното количество беше изсмъркана и последната трохичка, Мокрия се почувства зле. Но не от самата дрога, а от нейната липса. А освен това си беше прекарал дните страхотно от пристигането си до опустошаването на количеството. Все пак Мокрия си беше хитро кученце и не вадеше амфурки, на когото и да е просто ей така. Кеш не искаше, но газ, цигарки и алкохол не плащаше. Какао бийч, Созопол, Ахтопол, Силистар, Арапя, Смокиня, все местенца, които Мокрия обикаляше без стотинка да е похарчил. Да, ама буцата се изпари, а заедно с нея и безплатните трипове и питиета. В началото Емилиан разполагаше с някакви къси пари, останали му от злощастния Фараон, и си купуваше пиене и цигари. Да, но и те свършиха и Мокрия остана с абсолютно нищо. Нямаше една стотинка и една прашинка. Естествено, поизсмука каквото можа от неколцината си „приятели“ в Морския град, но и това кранче спря, след като нашия човек започна да изнаглява.

Една вечер, докато се разхождаше пеша, защото нямаше пари за газ, Мокрия случайно срещна един стар познат от годините в гимназията. Това беше една тотална отрепка, когото наричаха Изпития.

— Оооо, к’о ста’а е, Изпитичък? Аз съм Мокрия, бе, Мокрия от Бургас — чак проговори на меко нашия.

— А! Шоп, ти ли си, бе?

Мръсния шоп беше псевдонимът на Мокрия в Бургас. А човекът със странния прякор очевидно позна нашия герой с не по-малко оригинално прозвище.

— Какво пра’иш, бе, личице, не съм те виж’ал от сто години? — забоботи Мокрия.

— Ми к’о да правя, чуйек, бръмча си из Бургас.

Мокрия забеляза, че Изпития говори със съмнително пресипнал глас. След като се взря и в зениците му, се убеди, че бургаския му приятел е употребил хероин преди ни повече, ни по-малко от три часа. Най-вероятно венозно, чрез инжектиране. И тъй като Мокрия не беше взимал никакви наркотици от повече от четиридесет часа, вътрешното му усещане и подсъзнателната, а в много от случаите и съзнателна нужда от дрога от какъвто и да бил тип, го накара да се поинтересува пряко от моментното състояние на Изпития, питайки го директно:

— Охооо, Изпитичък, ти нещо материалче си взимал, а?

— Ааами, да, преди три часа се боцнах, чуйек. Ти търсиш ли, защо?

— Има ли хубав материал в Бургас в днешно време?

— Има. Искаш ли, мога да те почерпя?

— Айде!

— Еми да ходим към нас тогава? — предложи Изпития.

— Да ходим! Къде е Виден бе, лек? — попита Мокрия.

— В Испания е, маниак. В комуна е.

Очичките на Мокрия се навлажниха от наслада. Чувството от хероиновото измерение му беше станало почти чуждо, след като за последно се беше боцкал преди около година и половина.

За съжаление, винаги много малко му трябваше на Мокрия да се навие да се надруса. В този случай се получи същото. Двамата се запътиха към най-близката аптека, за да си закупят нужния „инсулинов комплект за подкожно инжектиране“ и след това се отправиха към апартамента на Изпития, който се намираше в „Хардкор Бургас Меден рудник“, маниак! Оттам двамата се телепортираха във Валхала и вечните полета на опиума. Изпития приготви две много сериозни варки с цвят на петрол и двамата с Мокрия си инжектираха по един кубик от коварната отрова във вените.

Изпития си беше парцал по природа и наркоман от много години. Мокрия често повтаряше, като се сетеше за него: „Няма такъв изрод като Изпития, бе! Седем лечения е изкарал и пак се друса, бе, ей! Ибах му мамата!“. Гордост!

След като се надруса, бургаският наркос почти светкавично се отпусна на прокъсания си фотьойл и заспа. Мокрия, от своя страна, в състояние на безтегловност, безвремие и безпространственост, застина с усмивка и полузатворени очи. Запали цигара, която захапа и забрави да изплюе, докато огънчето от нея не направи дупка в тениската му. След това повърна.

Единственото нещо, което успя да направи, беше да пусне някакъв „гангста рап“ на компютъра в хола на Изпития, след което заспа.

В столичния ж.к. „Младост“ кипеше жарко лято. Слънцето буквално топеше хидроизолациите по покривите на панелките и асфалта по улиците. През деня нямаше почти никакви хора, а през нощта беше тихо, естествено, без случаите, в които Фараона се разхождаше пиян, а когато има късмет — и дрогиран, сипейки закани към Мокрия. Обичайния младостки пейзаж. Заедно с Едрия продължаваха да си живеят по стария начин. А именно: пиене и когато някой извади — амфурки.

Така или иначе кварталът не се идентифицираше само с тези двамата. Друга скандална личност беше ексгаджето на Мокрия — Шуши! Тази малка, слабоумна по природа, рожбичка също си живуркаше постарому: амфурки и курове. Подобно на една стара фолкфурия „летеше от цвят на цвят“.

Един ден, както се разхождаше по квартала полугола, една ръка се подаде от прозореца на сив Мерцедес Е-класа и я плесна по дупето.

Шуши подвикна неволно:

— Аааау, кой си ти, бе?

— Къде ходиш, малката? — попита собственикът на ръката, а най-вероятно и на мерцедеса.

— Бате Сашко? Ти ли си бе, сладур? Не съм те виждала отдавна, къде се изгуби?

Малката разпоретина, освен интелект не притежаваше и инстинкт за самосъхранение, и когато някой я заговореше и поканеше на кафе, тя почти никога не отказваше, което понякога учудваше и самите мъже.

— Айде да пием кафе! — предложи човекът с мерцедеса. Това наистина беше бате Сашко.

Шуши се качи в колата на бате С. и се настани на предната седалка. Въобще не и правеше впечатление, че и се виждаха гащите, понеже беше обула пола тип „колан“, а и без това половите и органи бяха твърде добре познати на по-голямата част от мъжкото население на квартала, което си правеше сериозен резултат за Шушката по бройки. Широко усмихната тя го попита:

— Къде се изгуби ти, не съм те засичала от доста време? Давайки газ, бате.

С. отговори лаконично:

— Бях на гости.

— Къде ще пием кафенце?

— Ми айде към нас. Тъкмо съм си купил машина за кафе.

Както споменах, Шуши отговаряше с „Не“ само когато я питаха: „Да спра ли?“.

— Еми хайде тогава — захили се тъпо милата женичка на Мокрия. — Ебаси якото, можеш да правиш кафе в машина, к’ви яки неща са измислили хората!

След кратка показна обиколка на квартала с колата на мутрата двамата паркираха пред блока на бате С. и се качиха в апартамента му.

— Сядай! — покани момичето бате С.

Шуши се настани удобно в едно кожено кресло.

— Какви ги вършиш напоследък, миличка?

— Амиии, води се, че ходя на училище ма, аз не ходя, хихи.

— На училище? Ти не завърши ли?

— Не, догодина.

— Браво бе, мойто момиче, изглеждаш много по-голяма!

Може би някои момичета биха се обидили от думите на бате Сашко, но Шуши, така или иначе, нямаше мозък да асимилира подобни констатации и затова само се хилеше и кикотеше.

— Абе, не ти ли е топло? — започна да увърта бате Сашко. — Що не си свалиш блузката?

— Ааа, така ли, а ти какво ще ми дадеш? — като от сценарий на филм за възрастни отговори с въпрос Шуши.

Всичко, случило се след това е абсолютно същото, което си мислите, че се е случило. Бате Сашко награби грешната мома и се възползва от безкрайната и дашност.

След като приключиха с креватните съчетания се проснаха на дивана. Някак си съвсем естествено и като по традиция, Шуши зададе въпроса:

— Имаш ли нещо за смъркане?

В следващия миг бате Сашко стовари такъв шамар на Шуши, че тя буквално прелетя два метра и се сгромоляса на плочките в хола.

— Къде е гаджето ти, курво? Казвай, че ще ти размажа курвенската физиономия?

— Не знам, не му е включен телефонът един месец, не ми е звънял, какво искаш? — разрева се Шуши.

— Казвай къде е, ма! — изкрещя бате Сашко и й нанесе още един шамар.

— Каза, че иска да замине за Бургас. Това беше преди един месец. Не знам къде е сега! Не ми се е обаждал от тогава. Търсеше пари да замине и изчезна. Не знам къде е, остави ме, не знам! — хленчеше и подсмърчаше малката развратна пръдла.

— В Бургас казваш. Аре, махай се. Махай се! — разкрещя се бате Сашко, след което буквално изрита Шуши гола навън.