Константин Рашков
Нарко-маневри София — Бургас (14) (Греховете на Мокрия, Едрия и Фараона)

Тринадесета глава
Трафик

Едрия и Кирчо от острова вдигнаха невиждан банкет. За едно денонощие изпиха един кашон уиски и изсмъркаха пет грама кокаин. Островитянина дори си поръча три компаньонки от популярен сайт за проститутки: една руса, една червенокоса и една брюнетка, с които се забавлява чак до следващата сутрин. Едрия не се възползва. Достатъчно му беше да си пълни ноздрите с бял прах през десет минути и да се налива със скъп алкохол, пушейки цигара след цигара.

Една седмица по-късно Мокрия беше освободен от следствения арест, след като Едрия се прояви като повече от истински приятел и плати пет хиляди лева на приятелката на майка му от Висшия съдебен съвет, за да подкупи съдията по делото на Емилиян. Жест, който едва ли някой друг би направил за когото и да било. На Мокрия изобщо не му се вярваше, въпреки че, докато беше вътре, през цялото време не спираше да се надява, че ще се случи чудо и затворническият му кошмар ще свърши.

По-интересното в случая обаче е фактът, че докато беше в ареста, Мокрия се сближи доста със съкилийника си Пепи Килото, за когото по-рано споменах, че очакваше присъда за международен трафик на кокаин. Именно Пепи беше споменал на Мокрия, че има хора, които биха могли да вкарат нашето момче в интернационалния „бизнес“ по всяко време, само Мокрия трябваше да му каже, че би се занимавал с подобно начинание. Естествено, Емилиян проявяваше жив интерес, особено след като ставаше въпрос за пари и дрога. Определено на Мокрия не му беше дошъл акълът, дори след показния му арест и двумесечния му престой зад решетките на ГеМе-то. Дори сега, след като беше освободен, Мокрия си мислеше, че няма кой да го спре, че дори след като го задържаха със сериозно количество амфетамин, той отново е на свобода, без повдигнати обвинения. Естествено, може би сами се досещате, че Руси Калоферов беше меко казано бесен. Ченгето не можеше да си намери място от яд и само си скубеше косите и се наливаше с евтин алкохол по цял ден.

След като се прибра в „Младост“ 2, вече бившият арестант се видя с Едрия и след като се насмъркаха и напушиха Мокрия попита:

— Къде е Шуши, Едрър?

— Не знам, сигурно е кацнала на някой непознат хуй или се друса някъде, еба ли му майката. Ти няма ли да кажеш едно „благодаря“ поне, затова че те изкарах от скапаната килия, залагайки собствения си гъз и плащайки ебати парите на съдийката по делото ти? — сърдито отговори Едрия, отваряйки си бира и оригвайки се.

— Едричък, разбира се, че съм ти много благодарен! И за да ти го докажа, ти обещавам, че след не повече от две седмици ще ти върна тия пари, които си дал за свободата ми.

— Да не си скътал някой лев, преди да те опандизят?

— Не, но съм намерил начин да изкарам сериозни пари и то много скоро. Моите свършиха до стотинка още след отварянето на бара, в момента нямам дори къде да живея бе, копеле! А от нещата, които шиткахме с Ванчо не изкарвахме нищо, защото почти всичко издрусвахме.

— Само да не се забъркаш пак в някоя каша, Мокър, ше ти еба путката лелина! — закани се Едрия и размаха пръст.

— Няма, Едричък! Всичко ще бъде наред! Не се притеснявай! — успокои го Мокрия, след което начерта още две линии лепкав амфетамин.

Преди да напусне ареста, Мокрия получи една бележка с телефонен номер на нея, която му връчи лично Пепи Килото. Номерът естествено беше на един от хората на Килото, които се занимаваха с трафик. На Емилиян беше обяснено, че ако иска да се включи в схемата, просто трябва да се обади и да каже, че го изпраща „човекът с кантара“.

Още на следващия ден след излизането си на свобода, Мокрия набра номера от листчето и изрече гореспоменатата парола. Един час по-късно пред входа на блока му спря кола марка Инфинити, с тъмни стъкла, в която нашето момче се качи. Автомобилът потегли в посока центъра на града, а докато пътуваха хората от колата обясниха на Мокрия, че става въпрос за много сериозна дейност и ако не е сигурен, че иска да се включи, да се откаже веднага. Нашият човек беше категоричен, че не го е страх от нищо и, отчаян за пари, е готов на всичко. Тогава хората на Пепи Килото връчиха един пощенски плик на Мокрия и му казаха, че трябва да замине за Испания, където в един определен хотел, ще му бъде доставена една тонколона, в чийто кухини, в найлонови пакети ще бъде скрит един килограм сто процента чист пуерторикански кокаин, който нашето момче трябва да донесе на летище „София“, откъдето хора от организацията на Пепи Килото ще го вземат, а на Мокрия ще му бъде предаден плик с десет хиляди лева като възнаграждение за свършената работа. След като му дадоха конкретни инструкции, хората на Килото оставиха Мокрия на една спирка на градския транспорт и му обясниха, че ще се свържат с него малко по-късно.

В пощенския плик, който му предадоха хората на Килото, Емилиян намери лист хартия, на която беше отпечатана снимка от Гугъл Ърт. Поглеждайки внимателно, Мокрия установи, че снимката беше на градинката зад неговия блок, а взирайки се още по-задълбочено, видя нарисувано кръгче с червен флумастер, което ограждаше една малка улична кофа за боклук. Под снимката със същия червен флумастер пишеше „Бръкни в кофата в 20:40 часа тази вечер“.

На свечеряване, в уречения час, Мокрия изпълни инструкцията и отиде в градинката зад блока. След като се ориентира и намери кошчето за боклук от снимката, Мокрия бръкна вътре и извади един кафяв хартиен плик. Без да се бави, нашето момче разкъса плика, а вътре намери двеста евро в брой, един джиесем, сим карта и бележка, на която пишеше, че на по-следващия ден трябва да хване полет за Малага от Терминал 2 на Летище София в 09:40 часа, представяйки само лична карта на гишето за „Заминаващи“. На гърба на бележката бяха написани и пълни инструкции, които Мокрия трябваше да следва след кацането си в Испания.

Следващите две нощи Емилиян прекара при своя добър приятел Едрия, като не му спомена абсолютно нищо от това, в което предстоеше да се забърка малко по-късно. В деня на заминаването си за Испания, Мокрия просто стана в седем сутринта и без Едрия да го усети, излезе. Със себе си взе единствено личната си карта, плика от кофата за боклук и една раница с ръчен багаж. От най-близката спирка на градския транспорт Мокрия спря едно такси и нареди на шофьора да го закара до летището.

След като пристигна на Терминал 2, Кръстанов се нареди на опашка за чекиране и след десетина минути вече беше на гейта. Боингът, с който щеше да пътува, излиташе след около четиридесет минути, а Мокрия изобщо и не подозираше в какво приключение всъщност се беше забъркал.

Самолетът на Мокрия кацна на международното летище в Малага, откъдето, по предварителни инструкции, Емилиян взе автобус за курортния град Марбея в Андалусия. След малко повече от един час нашият герой пристигна на брега на Средиземно море, след което се чекира в хотел „Вентура Дел Мар“, отново според предварителните инструкции, които беше получил от хората на Пепи Килото в София.

Въпросният хотел се намираше на първа линия на красив плаж и предлагаше един куп луксозни екстри. Мокрия веднага си обу банските и отиде на плажа, където прекара около два часа, плацикайки се в хладните води на Средиземно море, след което се прибра в стаята си и зачака телефонно обаждане от хората с коката. В София Мокрия беше получил телефонен апарат с предплатена сим карта, по който трябваше да му се обади човек на име Серхи в първата вечер от настаняването му в андалусийския хотел. Малко след девет часа вечерта местно време телефонът иззвъня и Мокрия вдигна слушалката. Човекът отсреща му съобщи, че техниката, която е поръчана, ще пристигне на следващата вечер по същото време в хотел „Вентура Дел Мар“, след което затвори. Мокрия изпита съвсем леко притеснение, което овладя, след като изпи една чаша уиски от бюфета в стаята си, а малко по-късно заспа като заклан, изморен от полета и следобедния плаж.

На следващата сутрин Кръстанов се събуди сравнително рано и слезе в лобито на хотела, за да изпие едно кафе. Закуската, която му се полагаше, според резервацията, не го интересуваше особено и след като си изпи кафето, нашето момче се насочи отново към плажа от вчера. У Мокрия не се забелязваше нито капка страх от това, което му предстоеше, а именно незаконното пренасяне на един килограм кокаин от Испания до България.

Почти целия ден Емилиян Кръстанов Мокрия прекара на плажа, наливайки се със сангрия и киснейки във водата. Чак на свечеряване се прибра в стаята си и зачака обаждане от човека с кодово име Серхи. Точно в двадесет и един часа телефонът иззвъня и Мокрия получи инструкция да отвори вратата на стаята си след точно десет секунди, след което връзката се разпадна. Мокрия изпълни нареждането и преброи до десет.

След това отвори вратата на хотелската си стая и видя един бял кашон с надписи, в който беше прибрана една средно голяма тонколона марка Hartke, да стои точно на прага на стаята. Нашият човек се огледа наляво и надясно и след като се убеди, че няма никой в коридора, прибра тонколонката, която тежеше около десет килограма, в стаята си. Мокрия затвори вратата с крак и постави аудио компонента на една малка маса.

Любопитството, или може би жаждата за дрога, не го оставяше на мира и заради това Мокрия реши да отвори капака на четвъртитата талашитена кутия. Много внимателно Емилиян отвъртя винтовете на колоната с отвертката на швейцарското си ножче и в следващия момент остана като гръмнат. На гърба на капака на кутията, в която бяха монтирани два десет инчови говорителя, младосткият контрабандист съзря пакет с размери около тридесет на тридесет сантиметра, увъртян плътно в кафяво тиксо. Мокрия веднага си помисли: „Не мога да не изпробвам тая латиноамериканска благинка, ебал съм му майката“, след което леко проби пакета с джобното си ножче. Без изобщо да се бави или да се притеснява от каквото и да било, нашето момче си направи две доста щедри линии и ги изсмърка на един дъх.

Коката беше наистина първо качество и Емилиян така се надруса, че очите му за малко да изскочат, а косата му буквално се изправи като след токов удар. „Трябва да кеширам малко от тая извънземна дрога, на всяка цена!“ — помисли си Мокрия, дрогиран до козирката. Тъпчейки из стаята Емилиян започна да умува къде да скрие десетина-петнадесет грама от пуерториканския кокаин, които да си издруса сам, след като се прибере в Шопландия. След като помисли добре (доколкото можеше да мисли в подобно състояние), Мокрия излезе от стаята и отиде до рецепцията на хотела, където попита къде се намира най-близката аптека. След двадесетина минути Емилиян се върна в стаята си с една кутийка презервативи и един блистер ампули против разстройство. Стиснал зъби и с ококорени очи, Мокрия изсипа прахчетата от пластмасовите филмирани таблетки и започна да ги пълни с кокаин. След като напълни всичките ампулки с бял прах, Мокрия ги изсипа в един презерватив, след което превърза кондома на възел. Идеята на нашия беше да глътне капута с ампулите точно преди тръгване и, живот и здраве, след като пристигне в София, да го изходи и да си изсмърка белото като пич. Преди да си легне, Мокрия залепи внимателно пакета с кокаина с тиксо и го прибра обратно в тонколоната, след което пристегна винтовете и си запали цигара.

Обратният полет на Емилиян беше на следващия ден в дванадесет часа на обяд, което означаваше, че най-късно в девет и половина сутринта трябваше да е напуснал хотела и да е хванал автобуса за Малага.

30.05.2014 г.

На сутринта преди заминаването обратно за София Мокрия се събуди около седем и трийсет. От кокаина, който беше изсмъркал предишната вечер не можа да спи добре. След като се изкъпа и облече Емилиян побърза да слезе до бюфета на хотела, но не за да закусва, а за да потърси мед. Докато се криеше в ботевградската си къща, Мокрия не пропускаше епизод на „Арестувани зад граница“ по телевизията. Именно там беше видял този похват за пренасяне на дребни количества кокаин през граница — поглъщане на презервативи, пълни с бял прах, предварително намазани с мед, за по-лесно преминаване през хранопровода.

След като се сдоби с няколко пликчета медец от лоби бара, Емилиян се върна обратно в стаята си, където, след като приготви багажа си, се прекръсти и глътна презерватива, пълен с петнайсетина грама кокаин, които беше натъпкал в празните ампули от лекарството против разстройство. След като беше готов за тръгване, Мокрия слезе до рецепцията, за да се отпише от хотела, след което се насочи към автогарата за Малага, заедно с тонколонката Hartke, опакована в кашон и малката раничка, с която беше пристигнал в Испания два дни по-рано. Всичко изглеждаше добре — коката беше доста прилежно замаскирана в капака на колоната, а презерватива в корема му нямаше как да бъде забелязан на скенера на летището.

След около един час и петнадесетина минути нашето момче пристигна на международното летище в Малага, готов да се прибере вкъщи и да получи тлъста пачка за работата, която си мислеше, че е свършил. Уверен в себе си, Мокричкия се запъти към терминала на Заминаващи, за да чекира колоната, която трябваше да достави в София. Билетът му позволяваше чекиран багаж до шестдесет килограма и Мокрия знаеше това много добре от писмените инструкции, които беше получил в София.

Докато чакаше, Кръстанов почувства лек дискомфорт в стомаха, но не обърна особено внимание на състоянието си. Единствено се притесняваше от факта, че прекалено много се поти. Въпреки това, запази самообладание и търпеливо изчака реда си. На гишето млада испанка учтиво поиска личните му документи и го помоли да пусне багажа си на конвейера. Емилиян послуша служителката и постави кашона с колоната на поточната лента. Това беше сублимният момент в мисията на Мокрия. Ако колоната минеше успешно от другата страна, Емилиян Кръстанов можеше да се поздрави с успех. Напрежението беше огромно. Колкото и да се мъчеше да не се притеснява, Мокрия все пак изпитваше силно вълнение от случващото се. Но ето че кашонът му премина успешно скенера и след като му беше залепена лепенка, Мокрия го сграбчи в ръцете си и се запъти към своя гейт. През цялото време си мислеше: „Успях! Успях! Аз съм най-големия! Да! Аз съм най-големия!“ и не се спираше дори за секунда по пътя си към тунела, водещ към пистата на аерогарата.

Малко преди да се качи на самолета Мокрия усети прерязваща болка в корема, която го накара да се превие. „Какво ми става, майка му да еба мръсна?!“ помисли си той, след което още един шокиращо болезнен спазъм сякаш го промуши през стомаха като самурайска катана. След още десетина секунди Мокрия директно изгуби съзнание и припадна.

— Какво количество кокаин е погълнал? — продължи с въпросите си ченгето.

— Не може да се каже с точност — отговори служебното лице от болница „Коста Дел Сол“ в Малага и продължи — презервативът, който е погълнат от пациента се е разкъсал в стомаха му и ампулите вътре, очевидно пълни с кокаин, са започнали да се топят. Луд, луд късмет е, че изобщо е жив този човек. Поне десет грама е погълнал!

— Не знам дали е късметлия, но със сигурност е страшен глупак! По принцип за малко да успее да изнесе цял килограм кокаин, скрит в тонколона. Ако не бяха тези ампули в стомаха му, най-вероятно щеше да успее, тъй като скенерът на летището не е успял да засече нищо съмнително в багажа на тоя клетник. Каква съдба! Боже мой… — бяха последните думи на комисар Агилар, преди да се насочи към шоковата зала на болницата.

Мокрия се пробуди и осъзна около три часа по-късно. Нямайки ни най-малка представа къде се намира, той понечи да стане от леглото, на което лежеше, но не успя, тъй като и ръцете, и краката му бяха оковани в белезници. Два дни по-късно, под конвой, той бе откаран в арест на полицейско управление в Малага, където щеше да чака да стартира дело срещу него по обвинение в международен трафик на кокаин…

След десет седмици лицето Емилиян Валериев Кръстанов, по прякор Мокрия, български гражданин, неженен, неосъждан, с постоянен адрес в София, със средно образование, беше признат за виновен и осъден от специализиран съд в Мадрид на шест години лишаване от свобода, за това, че на тридесети май две хиляди и четиринадесета година е опитал да пренесе незаконно един килограм висококачествен кокаин през международното летище в Малага като крайната му цел е била летище София. Присъдата си Мокрия щеше да излежи в затвор „Мадрид III“ при първоначален строг режим.

Веднага след последното заседание на съда, когато присъдата му беше прочетена, Мокрия беше откаран в затвора и настанен в килия, заедно с още осем лишени от свобода. Емилиян не разполагаше с никакви пари, а това в затвора „Мадрид III“ си беше проблем, тъй като там всичко се плащаше. И като казвам „всичко“, имам точно това предвид: за да спи на легло, всеки затворник плащаше на съответните тартори „абонамент“, за ходене до тоалетна — също, за използване на баня — също, за да се храни — също. Кошмарът на Мокрия в затвора нямаше край, а в същото време тепърва започваше.

Първите няколко месеца бяха като ад за Кръстанов. Другите затворници го тормозеха перманентно, ядеше бой всеки ден, не се хранеше, защото нямаше пари, с които да си плаща и спеше на земята, поради същата причина. Чак след половин година успя да започне работа в пералнята на затвора и така успяваше да събере някое евро, за да може поне да се храни от време на време.

В края на първата си година зад решетките, Мокрия тежеше едва петдесет и пет килограма, зъбите му оредяха, а имунната му система почти се срина фатално. Никой не идваше да го види, тъй като абсолютно никой от познатите и приятелите му не знаеше къде се намира. Едрия дори си мислеше, че е мъртъв. Така, в постоянна агония, преминаваха дните на нашето момче в испанския затвор. Дни, които бавно преминаваха в месеци, които, от своя страна, бавно преминаваха в години.

В началото на май, две хиляди и осемнадесета година, след като излежа близо четири години от шестте, на които беше осъден, Мокрия беше освободен от затвора „Мадрид III“. С малкото пари, които беше събрал, работейки в пералнята на зандана, Емилиян успя да си купи билет за автобус до София. След два дни път, нашето момче се прибра на родна земя и след като слезе от рейса, целуна земята.

В затвора Мокрия се промени радикално. Освен че отслабна с тридесет килограма, той намрази до такава степен наркотиците, че за него беше се превърнала във фикс идея мисълта да се бори със зъби и нокти срещу разпространението и употребата на дрога. От три години и половина Кръстанов не се беше докосвал до абсолютно никакви забранени субстанции, след като за малко не умря в килията от свръхдоза хероин, с който го беше почерпил негов съкилийник и колега в пералнята. С две думи, Емилиян Мокрия се върна в България преобразен.