Константин Рашков
Нарко-маневри София — Бургас (15) (Греховете на Мокрия, Едрия и Фараона)

Четиринадесета глава
Секс, наркотици и рокендрол

Първата работа на Кръстанов, след като пристигна в „Младост“ 2 беше да потърси Едрия. Не му беше трудно да го намери, имайки предвид, че последният не беше напускал махалата никога през живота си. Лошото е, че след като го откри, Мокрия буквално се разрева. Едрия се беше превърнал в отчаян наркоман — със сплъстена коса и небръснат от месеци, без почти нито един зъб в устата и измършавял до неузнаваемост.

— Едричък, какво се е случило с тебе бе, копеле? — в абсолютен шок попита Мокрия.

— Плъх, ти ли си? — не можейки да разпознае приятеля си отговори на въпроса с въпрос Пухкавия.

— Какъв плъх бе, идиот?! Аз съм Емилиян! Емилиян Мокрия! Не ме ли позна?

— Мокър, не мога да повярвам, мислех, че си умрял, копеле… — със сетни усилия успя да измърмори старият приятел на Кръстанов от квартала, след което задрема на пейката, на която беше седнал.

— Къде е Фараона?

След като не получи отговор, понеже събеседникът му заспа, Мокрия се плесна по челото и се запъти към долната част на квартала.

По пътя Емилиян се натъкна на свой стар приятел от „Младост“, който в едно много далечно време дори му беше съученик и съсед. Въпросният мъж се казваше Калоян, а всички в квартала го знаеха като Калоян Теслата. Двамата с Мокрия не бяха много близки, тъй като Теслата още от едно време странеше от тежките наркотици и предпочиташе тревата, бирата, мацките и рокендрола. Още от тийнейджър Калоян си беше направил метъл група и се занимаваше упорито с тежка музика. В онези години на Мокрия и компания им се струваше смешно да си металист и страняха от Теслата и неговата тайфа.

Към днешна дата, обаче, бившият съученик и съсед на Мокрия, имаше доста високо положение в обществото, разполагайки с купища пари и пърпорейки по квартала с лъскави коли и мотори.

— Ооооо, Тесличка! Туй ти ли си бе, лек? Не можах да те позная! — провикна се Мокрия насред улицата, стискайки ръката на Калоян.

— А! Мокър! Къде си бе, братинка! Не съм те засичал от години в квартала! Много си отслабнал и някак си… остарял… — отговори му кварталният зевзек, повдигайки слънчевите си очила на диадема.

— Ами, така е, Тесличка, аз имах малко проблеми… Сега съм добре де… — замрънка Мокрия несвързано.

— Ела да пием по бира, ще ми разкажеш! — каза Теслата, след което подкани Мокрия да се качат в луксозния му джип Кадилак Ескалейд.

След като двамата се качиха в лъскавия бял джип, Теслата даде газ, а Мокрия само мигаше на парцали и се оглеждаше като малко дете в магазин за бонбони. След малко, окопитвайки се, измърмори:

— Брейййй, много яка кола, Тесличка! Сигурно работиш някаква много сериозна работа, а?

— Амиии, менажирам една момичешка метъл група — лаконичен беше Калоян.

— Тая метъл група бая комерс ще дойде, че чак Кадилак да си купи мениджърът й!

— Абе, така си е, не е типична метъл група. Съставена е само от страшно сексапилни мацета, абе, направо си е маркетингов проект.

— Как се казва бандата? — продължи с въпросите Мокрия, докато Калоян Теслата летеше с джипа по улиците на квартала.

— „Слотър Китънс“!

— Сло… какво?

— „Слотър Китънс“! — повтори Калоян, усмихвайки се.

— И в какво се изразява твоето менажиране?

— Ами, аз им уреждам европейски турнета, правя им клиповете, финансирам им записите… ей такива неща. След една седмица тръгваме на поредно европейско турне. Имаме няколко участия на международни фестивали, дори участваме на „Евровизия“! Ето, виж… — обясни Теслата и извади смартфона си, пускайки клипче на въпросната банда в Ютюб.

Групата, на която Калоян беше мениджър, набираше страхотна популярност сред тийнейджърите в Източна Европа. Съставена изцяло от супер секси девойки на възраст между деветнадесет и двадесет и две години, „Слотър Китънс“ направо опустошаваше публиката на фестове и частни концерти в страната и чужбина. Изключително успешен проект, предлагащ страхотна визия и концепция, изцяло структурирани по идея на стария приятел на Мокрия от квартала. Феноменален проект с изключителен комерсиален успех.

— Ехеее, какви са тия мацуранки, бе, Тесличка! Сто процента си спал поне с една от тях! — опули се Мокрия като видя гаджетата от бандата.

— Хахаха, ако трябва да съм честен, съм спал с всичките! — усмихна се Калоян Теслата и даде още газ на зверския си джип. — А ти с какво се занимаваш?

— Ами аз… как да ти кажа… Аз бях малко в чужбина.

— Аааа така ли? И къде по-точно?

— В Испания… Мадрид. Бях в затвора, братле, хванаха ме с едно кило бело на летището в Малага. Мани, мани, тежка история, забърках се в неприятности. Сега обаче съм добре! Прибрах се вчера, още се осъзнавам. Лошото е, че няма къде да живея. Търся си работа в момента. Искам да основа клуб за борба със зависимостите, обаче ми трябват много пари…

Калоян спря колата пред едно заведение в квартала и двамата с Мокрия се настаниха на една от масите, след което си поръчаха бири. Около половин час по-късно, след като Мокрия разказа цялата си история, Калоян Теслата му направи предложение:

— Какво ще кажеш да започнеш работа за мен?

— Ами, Тесличка, на драго сърце! Само че нищо не разбирам от музика! — беше краткият отговор на Емилиян.

— Не ти трябва да разбираш от музика. Нуждая се от шофьор за турбуса на момичетата. Имаш ли валидна книжка?

— Ами, в интерес на истината, нямам, Тесличка. От КАТ ми я взеха доста отдавна, заради липса на точки. Нали знаеш — актове, фишове… такива неща — запелтечи Кръстанов.

— Не се притеснявай, ще ти вземем книжката, имам една приятелка от квартала, която ще ни помогне. Въпросът е дали си навит да започнеш тази работа.

— Абсолютно! С огромно удоволствие! Готов съм веднага да тръгна на път! — възторжено подскачаше Мокрия!

— Трябва да си наистина сигурен, тъй като едно турне продължава между два и четири месеца. Спиш в турбуса, сереш в турбуса, храниш се в турбуса и през по-голямата част от времето караш! Това са десетки хиляди километри!

— Готов съм на сто процента, Тесла! Аз съм твоят човек! Плюс това съм чист от наркотици вече три години и половина. Нали се сещаш кой е Едрия?

— Как да не се сещам! Скоро го видях, страшен изпадналяк е станал!

— Искам да му помогна! Искам той също да се изчисти от тия лайна! Ако започна работа при теб, ще събера пари, с които ще учредя клуба, за който ти споменах. Това ми е висша цел! Искам да помогна на хората със зависимости, за това живея сега!

— Ако си вършиш съвестно работата, за една година ще спечелиш достатъчно, за да си задвижиш нещата. От теб искам единствено да бъдеш сериозен! Ок? — каза Теслата и поръча на келнера още две бири.

— Дадено! — с увереност отговори Мокрия, след което вдигна халбата си за наздравица.

След една седмица Емилиян Кръстанов получи обратно шофьорската си книжка, точно както му беше обещал Калоян Теслата и след като двамата уредиха цялата документация, нужна за постъпването на Мокрия на работа в организацията на приятеля си, всичко изглеждаше готово за предстоящото Източноевропейско турне на „Слотър Китънс“.

Теслата представи Мокрия на момичетата от бандата и на целия екип, състоящ се от около двадесет души. Три дни по-късно турнето започна, а първият концерт на момичешката метъл-сензация трябваше да се проведе в Букурещ, Румъния.

Всичко вървеше прекрасно, концертите се нижеха един след друг. „Слотър Китънс“ помитаха всичко наред, а за невероятните им лайфове спомагаше грандиозно пиро-шоу и балет, съставен от седем не по-малко сексапилни от самите членки на групата танцьорки.

Към средата на турнето Емилиян се гаджоса с басистката на групата — червенокоса едрогърда мадама, на име Стейси. Двамата изглеждаха доста влюбени и си прекарваха чудесно заедно. Изобщо, животът на Мокрия се промени радикално — от ада на затвора „Мадрид III“, до върха на щастието, където Мокрия летеше, след като започна работа при Калоян Теслата и забрави за амфетамините и другите глупости, с които се беше занимавал цял живот.

През цялото време, откакто стана шофьор на „Слотър Китънс“ Мокрия не спираше да се възхищава на Теслата и неговите находчивост и нюх. Всеки ден Емилиян се чудеше как е възможно един човек да стане милионер, менажирайки метъл група, и то съставена изцяло от момичета. В крайна сметка излизаше, че „Слотър Китънс“ не е просто рок банда, а цяла машина за пари, направо институция.

Всяка вечер, преди да заспи в кабината на турбуса, Емилиян Мокрия благодареше на Господ, че животът му се нареди по този начин, след което заспиваше спокоен, знаейки, че старият му приятел Калоянски никога няма да го предаде или изостави.

Това, което Мокрия със сигурност не знаеше, беше фактът, че Калоян по прякор Теслата от софийския квартал „Младост“ 2 беше един от най-големите наркотрафиканти на територията на Стария континент, а момичетата от „Слотър Китънс“ и техния балет — изключително високоплатени проститутки, чиито услуги можеха да си позволят само много, ама наистина много богати мъже!

Схемата беше следната: по време на турнетата в казанчетата за течностите за чистачки на камионите с техниката и турбуса, в който Мокрия возеше „музикантките“ от бандата, се прекарваше метамфетамин в течно състояние, който, по предварителна уговорка, се доставяше предимно в градовете, където момичетата имаха участия, а в специални тайници отново в същите превозни средства, от чужбина към България Теслата докарваше баснословни количества хероин. Когато не бяха на турне, момичетата от групата и балета предлагаха секс услуги, отново под сводничеството на техния „мениджър“. Именно чрез тази си дейност Калоянчо, бившият съученик на Мокрия, трупаше милиони евра и долари в продължение на вече няколко години!

Мокрия така и не разбра нищо за потайната дейност на своя работодател и продължи да изпълнява служебните си ангажименти съвестно и коректно. Съвсем скоро вече имаше достатъчно пари, за да учреди своя антидрога клуб, с цел да помага на зависими от цяла България. По ирония на съдбата, финансирането на начинанието му идваше от международна схема за трафик на наркотици, част от която, без да знае, стана именно самият Емилиян Валериев Кръстанов.

Късмет, стечение на обстоятелства, ирония или нещо съвсем друго? Бих предпочел самите вие, уважаеми читатели, да прецените. Понякога животът предлага предизвикателства, които няма как да преценим дали са за наше добро или зло.

Въпросът е ще успеем ли да вземем правилното решение навреме и дали изобщо го искаме! И дали времето ще покаже били ли сме прави в дадена ситуация, или сме грешали! Отново оставям преценката само на вас!