Алекса Райли
Неговата принцеса (7)

Седма глава
Алена

Сигурно сънувах. Да, това е, казвах си, докато Роман плъзгаше нощницата ми нагоре, разкривайки тялото ми. Имах чувството, че сърцето ще изскочи от гърдите ми. Цялото ми тяло пламна и безсрамно разтворих широко бедрата си. Исках да се разкрия пред него, исках той да ме вкуси.

Позволих на всички съмнения и тревоги да бъдат изтласкани настрани от момента. Не исках да мисля за нищо друго освен за това, което той правеше с тялото ми, и за начина, по който ме караше да се чувствам.

Той потърка нос в корема ми и го чух как пое дъх, вдишвайки аромата ми, преди да започне да ме измъчва. Когато топлият му език докосна кожата ми, подскочих от леглото. Големите му длани сграбчиха бедрата ми, задържайки ме на място върху матрака. Тъмните му очи бяха насочени към мен и се кълна, че можех да видя искрите от по-рано днес. Този поглед ме накара да простена името му, докато контролът ми бавно се изплъзваше от хватката ми.

Той изръмжа срещу кожата ми и ме одраска леко със зъби. Не ме ухапа, а вместо това ме засмука леко, все още държейки ме здраво в ръцете си.

— Кажи ми, че си моята принцеса.

— Твоя съм — думите се изтръгнаха от устните ми, без дори да се замисля, сякаш ги бях изричала милион пъти.

Той простена отново.

— Не мога да чакам — и устните му отново се озоваха върху мен, но този път директно върху женствеността ми.

Ръцете ми полетяха нагоре и се вкопчих в таблата на леглото, тъй като имах нужда от опора. Той ме изяждаше, сякаш умираше от глад. Повдигна бедрата ми, заравяйки лицето си между тях. Звуците, които издаваше, докато плъзгаше език по гънките ми, бяха удивителни. Той ближеше центъра ми и най-нежното ми местенце. Това бе повече отколкото можех да понеса, а тялото ми се тресеше от интензивните усещания.

Целият свят експлодира около мен, докато крещях в ръцете на своя крал. Тялото ми потрепери силно и опитах да се отдръпна от милувката му, но той не ми позволи. Продължи да пирува с мен, повдигнал тялото ми наполовина над леглото. Пред очите ми избухна ярка светлина и това беше най-невероятното нещо, което бях изпитвала.

— Моля те, кралю мой, имай милост. — Беше прекалено много. Прекалено ново. Никога през живота си не бях изпитвала подобно нещо. Знаех какво е секс. Чела бях някои от романите на Таби и бях разговаряла с другите принцеси. Но нищо от това, което ми бе казано, не можеше да се сравни с акта, който извършваше краля в този миг.

Често бях чувала шепоти, че сексът не е кой знае какво. Някои казваха, че е наш дълг и трябва да го понасяме. Съпрузите с кралска кръв никога не даваха толкова, колкото получаваха, но това не бе проблем.

— Ще имам милост и ще откъсна устните си от теб, но още не съм приключил.

Отворих очи. Не бях осъзнала, че съм ги затворила. Роман се извисяваше над мен, напомняйки ми колко бе едър. Кимнах, знаейки какво ще последва. Както казваха — кралят винаги ще те използва, за да получи удовлетворението си. Ти просто трябва да лежиш и да го понесеш. Първият път може да боли, но всичко ще свърши бързо.

— Вземи каквото желаеш. Твое е. Всичко. — Стиснах очи и зачаках, но нищо не се случи. Останах да лежа там за миг, преди да отворя едното си око и да надникна към него. Изражението му бе безизразно и аз бавно отворих и другото си око. — Какво има?

— Не бих получил удоволствие, ако и ти не се наслаждаваш.

Думите му ме объркаха.

— А-аз мислех… — Устните му се притиснаха към моите и усетих собствения си вкус. Нещо в поведението му бе порочно и грешно, и въпреки това отвърнах на целувката му, притискайки се силно към него, защото исках да вкуся това, което бе направил с мен, да го запечатам в паметта си.

Тялото ми потрепери, когато усетих члена му да се търка в клитора ми.

— Кралю мой — задъхах се срещу устните му.

— Знай едно. — Той се отдръпна от мен и ме погледна. — Никога няма да утоля само собствената си нужда с теб. Винаги ще се старая да свършваш повече пъти, отколкото свършвам аз. Обожавам да виждам как порцелановата ти бледа кожа става нежно розова под мен и обожавам мисълта, че мога да те карам да се чувстваш по този начин. — Той се наведе и устните му бяха на дъх разстояние от моите. — Ти си опазила тази част от себе си за мен и за никой друг. Затова аз ще боготворя и ще почитам всяка част от тялото ти. Това е моят дълг като твой крал.

Устните му се притиснаха отново към моите. Езикът му разтвори устните ми, а аз обвих ръце около тила му. Плъзнах пръсти в косата му, докато тялото му се търкаше в моето. Членът му се притисна към мен и аз простенах в устата му.

— Отново се случва — казах и се отдръпнах, за да го погледна в очите.

— Свиквай. — Той се поизправи, сядайки на петите си и ме дръпна частично в скута си, карайки ме да изпискам изненадано. — Стой мирно, принцесо. Ще дам и на двама ни това, от което се нуждаем.

Погледнах надолу, виждайки колко е голям, и тялото ми се стегна. Той бе по-огромен, отколкото предполагах. Разбира се, нямах никакъв опит с голи мъже. Но ерекцията му бе дълга, а по цялата й дължина имаше изпъкнали вени. Главичката бе широка и на върха й имаше бяла перла. Гледах как той хвана члена си в ръка и го насочи към женствеността ми. Усетих как върха му се притиска към мен, но той не се тласна напред.

Ръката му се насочи към клитора ми и започна да ме милва. Удоволствието започна да се натрупва в мен и разтворих бедра колкото можех по-широко, чакайки отново да усетя онова чувство. Очите му нито за миг не се откъснаха от моите, докато ме отвеждаше към ръба.

— Това е, принцесо моя. Свърши за мен и аз ще свърша в теб.

Опитах се да потисна желанието, надигащо се в мен. Той пусна ерекцията си и ме хвана за бедрото, докато не спираше да милва клитора ми. Изпитах отново онази всепоглъщаща нужда да бъда изпълнена от него, но удоволствие се надигна в мен, помитайки всички други мисли.

— Нямаш никаква идея колко много сили изхабявам да си наложа да не потъна дълбоко в теб. Принцесо, моля те. Контролът ми се изплъзва. Имай милост и свърши заради мен. Сега.

Последната дума бе изречена рязко, твърдо и заповеднически. Нещо в нея ме накара да премина ръба и да изпълня нареждането му. Отново изпитах чувството, че експлодирам на хиляди парчета. Заляха ме вълни от екстаз — никога не бях се чувствала толкова прекрасно.

Той изръмжа името ми и усетих топлите струи на освобождението му в себе си. Тялото ми се сгърчи и се опитах да го дръпна към себе си.

Отпуснах се изтощена назад, а той покри с целувките шията ми и нагоре до ухото ми.

— Сега си моя. Не отнех девствеността ти, но може би съм ти дал бебе. Нашето бебе.

— Хмм? — бе всичко, което успях да кажа, защото думите му бяха изгубени в мъглата от удоволствие.

— Мразя, че трябва да те напусна толкова рано, но се налага. Направо съм шокиран, че никой не ни чу.

Той ме целуна още няколко пъти и понечи да се отдръпне. Аз го сграбчих и го спрях. Нещо в ума ми прещрака и аз отворих очи, за да го погледна.

— Не мога да оставя сестра си. Моля те, може ли тя…

— Да — каза той простичко, давайки ми това, което исках преди дори да съм изрекла въпроса си.

— Но родителите ми, те…

Той ме накара да замълча с целувка. Когато се отдръпна от мен, погледът, който ми хвърли разтопи сърцето ми. Или може би неговото студено поведение започна да се топи, позволявайки топлината ми да проникне в него.

— Няма да се спра пред нищо, докато не получиш това, което желаеш. А аз винаги получавам това, което искам.